ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2133
гр. Пловдив, 19.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.413,
ал.2 вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт М.Г., срещу
разпореждане №15428/05.07.2022 г., постановено по ч.гр.д. №7959/2022 г. по
описа на Районен съд Пловдив, VI граждански състав, с което изцяло е
оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК против Г. КР. К., ЕГН **********.
Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е неправилен. Изразява
се становище, че към заявлението не е необходимо да се представят
доказателства в подкрепа на твърденията от страна на кредитора. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно.
Действителността на договора за кредит е въпрос, който не се изследва от
съда в заповедното производство, не следва да се доказва от заявителя нито
съществуването на вземането, нито обстоятелствата, на които се основава
претенцията. Договорът за кредит и договорът за поръчителство са сключени
съгласно правилата на ЗЕДЕУУ, като заемателят е заявил, че желае и се е
съгласил „Ай Тръст“ ООД да се задължи солидарно и да отговаря заедно с
него, клаузата не е неравноправна. Договорът за поръчителство е сключен
1
между търговци и няма характер на потребителски. Уговорената клауза за
заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
не е неравноправна. В случая са налице три правоотношения, които са
самостоятелни и пораждат права и задължения само за страните по
конкретния договор. Не е налице допуснато нарушение по ЗПК в договорите,
като се излагат съображения в тази насока. Иска се отмяна на разпореждането
и произнасяне по същество.
В съответствие с чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не
е връчен на насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени
в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в
производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по
реда на чл.413, ал.2 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение, като е
приел, че с уточняваща молба заявителят изрично е посочил, че сумите се
дължат въз основа на договор за предоставяне на поръчителство от 17.12.2019
г., сключен между „Ай Тръст“ ООД и длъжника, обезпечаващ вземанията на
„Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит №2145466.
От представения договор за предоставяне на поръчителство не се установява
да са уговорени задължения за длъжника за заплащане на главница и
възнаградителна лихва, а само възнаграждение за поръчителя. Това е
мотивирало първоинстанционния съд да откаже издаване на заповед за
изпълнение на посоченото основание. Отделно от това е прието, че договора
за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като за поръчителя
възникват само права – получава възнаграждение, както и правото, след
заплащане на суми по кредита, да иска възстановяване на същите, а за
длъжника възникват само задължения – заплаща възнаграждение, въпреки че
всякога дължи сумите по кредита. Прието е, че клаузите на договора са
неравноправни, същият е лишен от основание за сключване и е нищожен.
2
Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно като
краен резултат, макар и съображенията на настоящата инстанция да са по –
различни от изложените от състава на районния съд.
Производството пред първата инстанция е образувано по
заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. КР. К. за сумата от
2185.52 лв. главница, платена в полза на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с
договор за потребителски кредит №2145466; 524.85 лв. – възнаградителна
лихва за периода 18.07.2020 г. до 20.12.2021 г. във връзка със същия договор,
435.49 лв. обезщетение за забава, начислено за периода 19.07.2020 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, и законната лихва от подаване на
заявлението в съда. В заявлението е отбелязано, че заявителят е придобил
вземанията въз основа на договор за цесия, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. От
своя страна вземанията на последното дружество произтичат от договор за
предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 г. Изложени са и
обстоятелствата, от които произтича вземането.
Според посоченото в заявлението, поради неизпълнение на
задължението по договора за потребителски кредит от страна на
кредитополучателя, същото е изпълнено от солидарно отговорния длъжник
„Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по
договора за заем на своя поръчител, като за „АСВ“ ЕАД възникнал правния
интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.
По делото не са представени доказателства, че заявителят има
качеството кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия,
респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано
на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Сам по
себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за
изпълнение.
Вярно е, че, за да е редовно заявлението, е достатъчно в същото да
са посочени съществените юридически факти, от които произтича вземането
и които позволяват индивидуализацията му. В конкретния случай обаче
такава индивидуализация липсва.
Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени всички
изисквания относно съдържанието на договора. В този смисъл доводите в
3
частната жалба, че съдът неправилно се е произнесъл, като не е следвало да
прави такава преценка, е неоснователно. Нещо повече - чл.410, ал.3 от ГПК
изисква да се приложат към заявлението всички приложения и изменения,
касаещи договора, сключен с потребител, от който се претендира да е
възникнало вземането.
Разглеждането на останалите възражения в частната жалба,
касаещи разпоредбите на чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9, 10 и 11 ЗПК, би било
резонно в случай, че формално заявителят има качеството кредитор и е
налице валидно сключен договор, който очевидно да не уврежда потребителя
– в този случай следва да се направи преценка на клаузите. Случаят обаче не е
такъв.
Доколкото жалбоподателят не е установил, че има качеството
кредитор, респективно – че има вземане спрямо длъжника, не са налице
предпоставките за издаване на заповед за изпълнение. Като краен резултат е
правилен извода на първостепенния съд, че следва да се остави без уважение
искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, макар
и изложените от въззивната инстанция съображения да са различни.
Разпореждането е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
На страната не следва да се присъждат разноски за настоящето
производство.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №15428/05.07.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. №7959/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, VI
граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4