№ 36
гр. Бургас, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20252001000061 по описа за 2025 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 49 от 27.02.2025 г. на Окръжен съд Бургас,
постановено по т.д. № 509/ 2023 г. е осъдено „АМД резидънс“ ООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж.к.
„Славейков“, бл. 193, вх. среден, ет. 1, представлявано от А. К. К. - управител,
със съдебен адрес: гр. Бургас, п. к. 8000, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет. 3/1,
адвокат А. П., да заплати на „Комфортстрой-2009“ ООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: област Бургас, община Поморие, гр.
Ахелой, ул. „Рила“ № 24, представлявано от Д. П. Ч. – управител, с адрес за
връчване: гр. Бургас, ул. „Сердика“ 2Б, ет.1 - адв. М. Б. и адв. П. Ш., сумата от
433 516,70 лв., представляваща стойността на извършени СМР, съгласно
Договор за строителство от 26.06.2020 г. за построяването и въвеждането в
експлоатация на обект, представляващ сграда със смесено предназначение,
състояща се от три секции -входове А, Б, В, Г и Д и находяща се в гр. Бургас, в
поземлени имоти с идентификатори: 07079.603.126, 07079.603.170 и
07079.603.171 и издадените въз основа на този договор Протоколи образец 19
с номера: № 121/06.01.2022 г., № 122/05.01.2022 г., № 123/05.01.2022 г., №
124/05.01.2022 г., № 125/05.01.2022 г., № 127/27.01.2022 г.,№ 128/27.01.2022 г.,
1
№ 136/27.01.2022 г.; № 137/27.01.2022 г., № 138/30.03.2022 г., №
139/30.03.2022 г. и № 102/29.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от „Комфортстрой-
2009“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: област
Бургас, община Поморие, гр. Ахелой, ул. „Рила“ № 24, представлявано от Д.
П. Ч. – управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Сердика“ 2Б, ет.1 - адв.
М. Б. и адв. П. Ш., против „АМД резидънс“ ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж.к. „Славейков“, бл. 193,
вх. среден, ет. 1, представлявано от А. К. К. - управител, със съдебен адрес: гр.
Бургас, п. к. 8000, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет. 3/1, адвокат А. П., иск за
присъждане на сумата от 96 088,87 лв., представляваща мораторната лихва за
забава, в размер на законната, върху дължимата главница, в размер на 433
516,70 лв.
Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„АМД резидънс“ ООД, в която същото се обжалва като необосновано и
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Претендира
се отмяната му, с отхвърляне изцяло на предявените осъдителни искови
претенции, като неоснователни и недоказани. Изтъкват се допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – необсъждане на всички доказателства по делото.
Изразява се становище, че не са обсъдени депозираните по делото
свидетелски показания и експертни заключения, поради което крайният
правен резултат, че искът е основателен, е неправилен и необоснован. Излагат
се доводи, че фактическите констатации на първоинстанционния съд са в
противоречие с данните по делото.
Поддържа се, че претендирА.та сума е недължима, като от
ангажираните в производството доказателства става ясно, че е възложена
дейност на „Бургас електрик“ ООД, която не е заплатена от въззивника –
ищец, а от въззивника - ответник.
Релевират се оплаквания, че подписването на акт образец 15, само по
себе си, не доказва, че всички строително – монтажни работи (СМР) са
2
извършени от ищеца. Липсват преки доказателства, които да установяват, че
именно претендиращият е изпълнил конкретните СМР, за които се търси
плащане. В допълнение, сключените с трето лице договори за СМР, които са
изпълнени след януари 2022 г., показват, че част от строителните дейности са
извършени от друг изпълнител. Подчертава се, че събирането на свидетелски
показания, относно действително извършените от ищеца дейности, е
недопустимо, по смисъла на чл.164 ГПК.
Въвежда се оплакване, че не е доказано, че СМР, за които
въззивникът – ищец претендира плащане, не се припокриват с други, вече
платени, дейности или с работи, извършени от други подизпълнители.
Посочено е, че дейностите, извършени от „Бургас електрик“ ООД след януари
2022 г., не могат да бъдат претендирани за заплащане от въззивника – ищец,
тъй като са били възложени и заплатени от въззивника – ответник. Освен това,
не е доказА. датата на изпълнение на дейностите, които се претендират, че са
извършени.
Застъпва се позиция, че липсата на подписани протоколи, каквато
процедура е изрично предвидена в договора, за по-голямата част от
претендираните работи, сочи, че въззивникът - ищец не е доказал изпълнение
на претендираните СМР, показанията на свидетелите, водени от ищеца, не
могат да бъдат кредитирани, тъй като те са негови служители, материално и
финансово зависими от него, която зависимост поставя под съмнение
обективността на техните показания.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Комфортстрой-2009“ ООД, в който са изложени съображения за нейната
неоснователност и необоснованост, и се въвежда искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение, в обжалвА.та част.
Според въззивника – ищец е безспорно, че в официалните
документи, като строител, е посочено дружеството „Комфортстрой-2009“, на
което са били възложени както дейностите по грубия строеж, така и
довършителните работи по сградата. Не се оспорва, че въззивникът - ищец е
наемал подизпълнители, на които е заплащал. По представения договор с
„Бургас електрик“ ООД е видно, сочи се в отговора, че на същото дружество е
възложено изпълнението на дребни довършителни дейности по ел. частта,
което се потвърждава и от разпитания по делото свидетел Гр.. Дружеството
3
въззивник - ищец сочи, че е заплатило на „Бургас електрик“ ООД всички
дейности, възложени му и свързани с изграждането на ВиК и ел.частта.
Подчертава се, че въззивникът - ответник е получил приемо - предавателните
протоколи, приел е дейностите, подписал е акт образец 15, но е отказал да
заплати извършената работа.
Постъпила е и въззивна жалба от „Комфортстрой-2009“ ООД,
против частта от решението, с която претенцията за мораторна лихва е
отхвърлена. В атакувА.та част, съдебният акт се сочи за неправилен и се иска
отмяната му.
В жалбата са развити съображения, че окръжният съд правилно и
коректно е приел, че цялата, възложена с договора за строителство, работа е
приета от стрА. на възложителя, с подписването на акт образец 15, но се
оспорва изводът на съда, че вземането за лихва за забава е обвързано с
изпращането на покА. или издаването на фактура.
Посочва се, че между страните не се спори, че въззивникът – ищец е
изпратил покА. за заплащане на задълженията, а въззивникът - ответник е
отговорил на покА.та, че не дължи сумите. Изтъква се представено към
допълнителната искова молба писмено доказателство, а именно: отговор от
ответника във връзка с отправена покА. за плащане от 6.11.2023 г.
Противопоставят се доводи за разменена между страните кореспонденция, във
връзка със заплащане на задълженията по договора за строителство, както и за
неправилно обвързване присъждането на законна лихва за забава с издаване
на фактура, от стрА. на изпълнителя.
В жалбата се настоява, че ответникът е следвало да заплати
отделните СМР, които са предавани поетапно с актовете образец 19, в срок от
петнадесет дни от датата на издаването им. Акцентира се, че уговореното
срочно задължение за плащане на възнаграждението на изпълнителя
неправилно е прието от решаващия съд за безсрочно, чиято изискуемост да е
поставена в зависимост от отправянето на покА. за плащане. Застъпва се
тезата, че по делото няма спор, че актовете образец 19 са достигнали до
възложителя, като всеки един от тях представлява отделна покА. за плащане,
която му е връчена, а независимо от това отделна покА. за заплащане на
цялото задължение е била изпратена до длъжника и на 6.11.2023 г. и е
достигнала до него.
4
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„АМД резидънс“ ООД, в който са изложени съображения за нейната
неоснователност, като решението на първоинстанционния съд, в атакувА.та
част, се сочи за правилно, обосновано и законосъобразно. Въвежда се искане
за неговото потвърждаване.
Изразява се позиция, че няма издадени фактури за приетата работа.
При позоваване на текста на чл.12, ал.3 от сключения между страните
договор, е посочено, че условие за извършване на плащането е приемането на
работата и издаването на фактура от изпълнителя в 30- дневен срок след
приемането, след което възложителят дължи плащане, в срок от седем дни от
издаването на съответната фактура. Застъпва се становище, че макар
последният акт образец 15 да е издаден на 25.11.2022 г., въззивникът - ищец не
е издал и не е изпратил фактура на ответника за претендираните неизплатени
СМР, а издаването на такава фактура е от съществено значение за определяне
на дължимите от възложителя суми, тъй като възнаграждението е уговорено
на база единични цени, след отчитане на конкретно извършената работа, а акт
образец 15, удостоверяващ приемането на строежа, е общ и не посочва
конкретните СМР, приети с него.
В допълнение, липсват твърдения и доказателства, сочещи, че
изпълнителят е отправил покА. до възложителя за плащане на процесната
сума, което прави неоснователно твърдението, че ответникът е в забава по
отношение изплащането на СМР по процесните протоколи за посочения
период.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от
легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и
отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно,
същите са допустими за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна стрА. следното:
5
Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спорът по
предявени пред първоинстанционния съд от дружеството въззивник - ищец
кумулативно съединени искове, с правно основание чл.288 ТЗ, вр.чл.79, ал.1,
вр.чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
При твърдения за сключен между страните договор за изработка,
изпълнителят „Комфортстрой-2009“ ООД претендира, по главния иск,
неизпълнение отчасти на задължението на възложителя „АМД резидънс“ ООД
да заплати стойността на изпълненото строителство, като е индивидуализирал
вземането си съгласно Протоколи образец 19 №№ 121/ 6.01.2022 г., 122/
5.01.2022 г., 123/ 5.01.2022 г., 124/ 5.01.2022 г., 125/ 5.01.2022 г., 127/
27.01.2022 г., 128/ 27.01.2022 г., 136/ 27.01.2022 г.; 137/ 27.01.2022 г., 138/
30.03.2022 г., 139/ 30.03.2022 г. и 102/29.07.2021 г. По акцесорния иск, се
претендира обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху
вземанията за извършените дейности, посочени по-горе.
Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.
Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от
първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания
съдебен акт.
В обобщение и в аспект на повдигнатите във въззивната жалба
оплаквания, следва да се посочи, че на базата на ангажираните в
производството доказателства става ясно, че на 26.06.2020 г. страните са
сключили два договора за изработка в строителството, по силата на които
въззивникът – ищец е поел задълженията да извърши, по възлагане на
въззивника – ответник, строително – монтажни работи (СМР) по изграждането
на сграда със смесено предназначение, състояща се от три секции входове А,
Б, В, Г и Д и находяща се в гр. Бургас, в поземлени имоти с идентификатори:
07079.603.126, 07079.603.170 и 07079.603.171, до степен на завършеност акт
образец 14 - по първия договор, и до въвеждане в експлоатация – по втория
договор.
От съглашенията може да се заключи, че на въззивника – ищец е
възложено извършването на цялостното изграждане на уговорената постройка
от три секции, до снабдяване с Акт образец 15 – чл.5, ал.4 от договора. По
отношение приемане на работата, страните са се споразумели, в чл.12 от
съглашението, че СМР за всеки етап ще се приемат с двустранно подписан от
6
изпълнителя и назначен от възложителя представител протокол, след което
изпълнителят следва да изпрати по имейл на възложителя проект за протокол
образец 19, съдържащ всички извършени СМР на обекта, които изпълнителят
желая да бъдат приети, с възможност за проверка на изпълненото в петдневен
срок. В петдневен срок от изтичането на срока за преглеждане на работата и
проекта за акт образец 19, страните следва да подпишат окончателен такъв,
след което се извършва фактуриране и заплащане на извършените дейности.
Не се спори между страните в производството, че постройката е
завършена и въведена в експлоатация. Представени са Акт образец 15 от
14.01.2021 г., Акт образец 15 от 8.06.2022 г. и Акт образец 15 от 25.11.2022 г.,
удостоверяващи приемане на строежа на трите секции на сградата от
възложителите, проектантите, строителите и строителния надзор, като
отговарящ на одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
документация, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и ал.2 ЗУТ и
условията на договорите за строителство. В актовете е посочено, че същите
удостоверяват предаването на строежа от строителя на възложителя.
Правното твърдение на въззивника – ищец в настоящия процес е, че
той е превъзложил част от дейностите по цялостното изпълнение на
подизпълнител „Бургас Електрик“ ООД, на когото е платил за изпълнената
работа по възложения му обект сумата от 200 674,70 лв., която сега
претендира от възложителя, на основата на Протоколи образец 19 №№ 121/
6.01.2022 г., 122/ 5.01.2022 г., 123/ 5.01.2022 г., 124/ 5.01.2022 г., 125/ 5.01.2022
г., 127/ 27.01.2022 г., 128/ 27.01.2022 г., 136/ 27.01.2022 г.; № 137/ 27.01.2022 г.,
138/ 30.03.2022 г., 139/ 30.03.2022 г., с които е приел работата от третото лице
– подизпълнител. Претендира се също сумата от 232 842 лв. с ДДС по
Протокол образец 19 № 102 /29.07.2021 г., за извършени от въззивника – ищец
СМР по фасадата на вход Б, В, Г, Д – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 етаж.
Основното възражение на ответника в производството, поддържано и
пред настоящата инстанция, е, че възложената на „Бургас Електрик“ ООД
дейност е била заплатена от възложителя „АМД резидънс“ ООД, който след
януари 2022 г. е възлагал СМР директно на третото лице.
Представени са от въззивника – ответник Договор за извършване на
СМР, сключен на 7.01.2022 г., с предмет изграждане на осветителна
7
инсталация, захранващи линии и заземителна инсталация на обекта, и
Договор за СМР от 10.01.2022 г., с предмет изпълнение на „оставащите“ СМР
по част ЕЛ на обекта, сключени между „АМД резидънс“ ООД, като
възложител, и „Бургас Електрик“ ООД, като изпълнител. Представени са
фактури за плащания между тези две дружества от юни 2022 г.
Договорът за изработка – чл.258 - чл.263 ЗЗД, е двустранен,
възмезден, каузален и неформален договор, с който възложителят възлага на
изпълнителя да изработи и достави на свой риск, със свои материали и труд –
в общия случай, определен трудов резултат. Срещу това, възложителят дължи
заплащането на възнаграждение за изработеното, фактическият състав по
възникване правото на което включва, ведно с доказА.та договорна
обвързаност, още и изпълнение на възложената работа, както и приемането й
от възложителя. Последователната съдебна практика, формирА. по въпроса, е
утвърдила разбирането за приемането като едновременно фактическо и
правно действие, съдържащо освен получаване фактическата власт върху
предмета на изработката, още и признанието – изрично, чрез съставяне на
нарочен приемателен документ, или с конклудентни действия, от
възложителя, че той отговаря на възложеното.
В настоящия случай договорната връзка между страните следва да се
приеме за доказА..
От А.лиза на събраните по делото доказателства се установява, че
предписА.та от договора форма за приемане на изпълнението – чл.12, не е
била прецизно спазвА. между страните. Свидетелят Ап., разпитан пред
първата инстанция, изпълнявал функции като технически ръководител на
процесния обект, потвърждава, че е изпращал проектите за актовете образец
19 по имейл на възложителя, след което е било получавано плащане на
съответния етап. Представените и приети като писмени доказателства актове
образец 19 за предходни етапи, по които между страните няма спор, че са
изпълнени и платени (а и вещите лица са установили, че фактурите за тях са
двустранно осчетоводени), не носят подписи на съдоговорителите, поради
което без основание се застъпва във въззивната жалба становището, че
липсата на подписани по изрично предвидената в договора процедура
протоколи опровергава изпълнението на процесните работи.
Вещите лица по изпълнената пред първостепенния съд комплексна
8
съдебно – техническа експертиза са установили, че всички СМР по сградите,
задължително необходими за въвеждането на обектите в експлоатация, са
изпълнени, в това число и дейностите по двА.десетте актове образец 19, на
които се позовава въззивникът – ищец. Посочили са също, че заложените
единични цени в процесните актове отговарят на средните пазарни цени към
момента на актуване.
Настоящият състав съобразява, че в наличните в кориците на делото
актове образец 15 от 14.01.2021 г., 8.06.2022 г. и 25.11.2022 г., с които са
приети частите от сградата в цялост, като изпълнител е посочен единствено
дружеството въззивник – ищец, а неговият съконтрахент е посочен като
подизпълнител. В описанието на документацията по съставяне на актовете
също са инкорпорирани единствено договора за строителство от 26.06.2020 г.
между страните по делото, както и договора между „Комфортстрой-2009“
ООД и „Бургас Електрик“ ООД от 21.09.2020 г., но не и представените от
ответника договори с „Бургас Електрик“ ООД от януари 2022 г., макар от
поставените им дати да става ясно, че те са били съществуващи към момента
на съставяне на актовете образец 15. Липсва предоставено от ответника по
делото разумно обяснение защо, ако е бил сключил договори за строителство
с друг изпълнител за претендираните в настоящото производство дейности –
соченото трето лице, то този договор и този изпълнител не фигурират при
окончателното актуване и приемане на обекта. По разбирането на чл.176, ал.1
ЗУТ, респективно чл.7, ал.3, т.15 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне
на актове и протоколи по време на строителството, с този констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа се извършва предаването на
строежа и строителната документация от строителя на възложителя и в
неговото съставяне задължително участват и се посочват възложителят,
проектантите по всички части на проекта, строителят, лицето, упражняващо
строителен надзор.
Ето защо, следва да се приеме, че представените от въззивника –
ответник договори с изпълнител „Бургас Електрик“ ООД не могат да се
отнесат към конкретното договаряне по процесната изработка, а
свидетелските показания на свидетеля Гр. – управител на горепосоченото
дружество, относно съществуването на самостоятелен договор с основния
възложител за извършване на дейности по довършване на „ел. частта“ на
сградата, не могат да бъдат преценени като достоверни, поради
9
противоречията им с остА.лите събрани по делото доказателства. В този
аспект, отправените в жалбата оплаквания за неправилна интерпретация на
свидетелските показания и експертните заключения следва да се счетат за
неоснователни. Като допълнителен аргумент следва да се изтъкне, че липсва
конкретизация на възложеното по процесните два договора с „Бургас
Електрик“ ООД – изграждане на осветителна инсталация и изпълнение на
оставащи СМР по част Ел. не представлява нужната индивидуализация на
работите, както и няма представени протоколи за приета работа между „АМД
резидънс“ ООД и „Бургас Електрик“ ООД, от които да може да се извърши
съпоставка за евентуално припокриване на дейности.
Прилагайки неблагоприятните последици от доказателствената
тежест, съдът намира, че недоказаните факти за съществуването на отделен
договор между възложителя „АМД резидънс“ ООД и „Бургас Електрик“ ООД,
с предмет дейностите обективирани в актовете, на които ищецът базира
претенцията си, и изпълнение по такъв договор следва да се приемат за
неосъществени.
По отношение на оплакването в жалбата за припокриването на
дейности по процесните протоколи с такива, които вече са разплатени или са
били възложени на други подизпълнители, следва да се посочи, че освен, че е
неконкретизирано, то е и преклудирано. Подобни положителни твърдения не
са въведени пред първата инстанция и е недопустимо да се въвеждат за първи
път пред въззивния съд – чл.266, ал.1 ГПК.
Хронологичният прочит на комплекса от отношения между страните
води до извод, че задълженията на изпълнителя по сключения договор за
изработка са били изпълнени в пълнота и те са включвали дейностите, за които
са съставени Протоколи образец 19 №№ 121/ 6.01.2022 г., 122/ 5.01.2022 г.,
123/ 5.01.2022 г., 124/ 5.01.2022 г., 125/ 5.01.2022 г., 127/ 27.01.2022 г., 128/
27.01.2022 г., 136/ 27.01.2022 г.; № 137/ 27.01.2022 г., 138/ 30.03.2022 г., 139/
30.03.2022 г., както и Протокол образец 19 № 102 /29.07.2021 г., по който
ответник не е заявил възражения. Установяването от вещите лица, че
актуваните дейности са изпълнени на място в обекта и неуспешното доказване
от въззивника - ответник, че те са изпълнени от друг изпълнител, води, при
прилагане правилата на формалната логика, до извод, че изпълнението е
осъществено от въззивника – ищец, работата е била надлежно приета от
10
възложителя, с коментираните по горе актове образец 15, и същият следва да
заплати на изпълнителя възнаграждение за престирания резултат.
Предвид заключението на вещите лица, че претендираните
стойности, като единични цени, съвпадат с пазарните към релевантния
момент, и липса на оспорване и насрещно доказване, искът следва да се
приеме за основателен в претендирания размер.
При основателност на главния иск, основателен се явява и
функционално обусловеният такъв за лихвата за забава върху дължимите
плащания.
Страните са приели, в подписания между тях договор, че плащането
на дължимото ще се извърши след издаването на фактура – чл.12, ал.3 от
съглашението. Издаването на фактура за процесните вземания не се твърди и
не се доказа в настоящия процес, а предвид уговарянето на възнаграждението
по изработката по единични цени, едва във фактурата дейностите биха били
окончателно обективирани. Ето защо, приложение следва да намери общото
правило на чл.84, ал.2 ЗЗД, съгласно което, при задължения без уговорен срок
за изпълнение, изпадането на длъжника в забава се поражда с отправянето на
покА. за изпълнение.
В настоящия случай не са ангажирани доказателства от въззивника –
ищец за адресирА. до възложителя покА. за изпълнение на претендираните в
производството парични задължения. Без основание се настоява в жалбата на
въззивника – ищец, че такава покА. е била отправена, при позоваване на
отговор от „АМД резидънс“ ООД до ищеца, намиращ се на л.229 от т.д. №509/
2023 г. на Окръжен съд Бургас. Макар в този документ, за който ответникът да
не е възразил, че изхожда от законния му представител, да се сочи, че
представлява отговор на покА., получена на 6.11.2023 г., от отговора не може
да се направи обоснован извод, че съдържанието на тази покА., предвид
комплексността на отношенията между страните, е релевантно именно към
процесното притезание.
В аспект на изложеното, оплакванията по жалбата на въззивника –
ищец следва да се счетат за неоснователни. Лихвата следва да се присъди от
завеждането на исковата молба.
Крайните правни изводи на настоящата апелативна инстанция
съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Горното обуславя потвърждаване
11
на решението.
При този изход от производството, отправените искания и
ангажирани доказателства, на страните се следват разноски за успешната им
защита против жалбата на срещупоставената стрА..
Доколкото въззивникът – ищец претендира разноски единствено за
платената държавна такса пред апелативната инстанция, поради отхвърляне
на жалбата, те не следва да се репарират.
Неоснователно е възражението за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на въззивника – ответник,
инвокирано от въззивника – ищец, при преценяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото. Пропорционално на успешната й
защита пред настоящата инстанция на тази стрА. следва да се присъди 18,14 %
(96 088,87/ 529 605,57) от платеното адвокатско възнаграждение от 9000 лв., а
именно сумата от 1632 лв., платима от въззивника – ищец.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 49 от 27.02.2025 г., постановено по
т.д. № 509/ 2023 г. на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Комфортстрой-2009“ ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: област Бургас, община Поморие, гр. Ахелой,
ул. „Рила“ № 24, представлявано от Д. П. Ч. – управител, с адрес за връчване:
гр. Бургас, ул. „Сердика“ 2Б, ет.1 - адв. М. Б. и адв. П. Ш., да заплати на „АМД
резидънс“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас 8000, ж.к. „Славейков“, бл. 193, вх. среден, ет. 1, представлявано от А.
К. К. - управител, със съдебен адрес: гр. Бургас, п. к. 8000, ул. „Васил
Априлов“ № 16, ет. 3/1, адвокат А. П., сумата от 1632 лв. – съдебно –
деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13