Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 06.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 28.11.2016 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Д.М.,
като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №6257 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази
следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Плевен, ул. “Източна индустриална зона” №128, представлявано
от изпълнителния директор Йордан Василев, чрез юрк. *** против Х. Н.А., ЕГН **********, адрес: *** и В.И.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното: ищецът е депозирал
аявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу
ответниците. По образуваното ч.гр. дело
№ 4522/2016г. по описа на ПлРС е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжниците са възразили, инициирайки
настоящото исково производство.
Предявен е иск за установяване съществуване на вземане
на ищеца спрямо ответниците за
консумирана и незаплатена топлинна енергия за техен топлоснабден имот -
апартамент, находящ се на адрес***, с аб.№ 12423.
Вземането се обосновава със следното: като собственик/ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответниците са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г.,
в сила от 17.07.2012г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник
„Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г.
С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинката енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от
2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ
/в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание
чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответниците са използвали доставяната от дружеството
топлинна енергия и не са погасили задължението си.
Сградата - етажна собственост на Х.Н.А. ЕГН **********;
В.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, в която се намира абонатната станция, от
която се доставя ТЕ до имота на ответника, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “ Нелбо ” ЕАД.
Сумите за ТЕ за процесния периода и за процесния имот
са начислявани от “Топлофикация - Плевен” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма “ Нелбо
” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение ответниците, че дължат на „Топлофикация -
Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 558,74лв., от
които 493,22лв. - главница за периода - 01.11.2013 - 30.04.2016г. и 65,52 лв. -
лихва за забава от 04.01.2014г. до 14.06.2016г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело№ 4522/2016г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се и направените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лв. на основание чл. 78 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е депозирано изявление от Х.А., който
признава иска и заявява, че ще изплати претендираното от
ищеца взезане.
В първото
по делото о.с.з. ищецът се представлява от юркс.***, която заявява, че в хода
на делото е извършено плащане на претендираната сума, като заявява, че остават
неизплатени разноски, както следва:
20,30лв. държавна такса за исковото производство и 360лв. юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
От ответниците, редовно призовани, се явява В.И., който заявява ,че е
изплатил изцяло вземането и не
дължи суми,като представя справка за
извършено плащане - л.25 от делото, неосопрена от ищцовата страна.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото , доводите на станите и разпоредбите на закона , намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим , като с
оглед извършеното в хода на делото плащане , следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане.
Страните не спорят относно размера на
иска, поради което не е назначавана съдебно-счетоводна експертиза.
От приложеното по делото ч.гр.д. №
4522/2016год. по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 22.06.2016год. въз основа на
депозирано от ищеца срещу ответниците заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е
издадена заповед срещу
ответниците за сумите при условията на разделна отговорност, както
следва: В.И.И. – 1 557.90 лв. главница за периода 01.11.1999 г. до 30.04.2016 г.; 1 232.54 лв. лихва за
периода 03.01.2000 г. до 14.06.2016 г.;
55.81 лв. – държавна такса, 90.00 лв. юрисконсултско възнаграждение; Х.Н.А.
- 1 557.90 лв. главница за периода 01.11.1999
г. до 30.04.2016 г.; 1 232.54 лв. лихва за периода 03.01.2000 г. до
14.06.2016 г.; 55.81 лв. – държавна
такса, 90.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено,
че вземането произтича от това ,че длъжниците са собственици на недвижим имот, находящ се в ***, за
периода 01.11.1999 г. до 30.04.2016 г. ищецът е доставял топлоенергия,
незаплатена от тях.
В настоящото производство съдът приема,
че отговорността на ответниците продължава да е при условията на разделност,
т.к. имотът е наследствен, а видно от заповедното производство е, че дяловете им са равни.
При това положение и предвид
извършеното в хода на делото плащане , исковата претенция срещу всеки
от ответниците трябва да бъде отхвърлена
като погасена чрез плащане.
По отношение разноските: Т.к.
ответниците са станали причина за образуване на настоящото исково производство и
е извършено плащане в хода му, то същите дължат разноски. Видно от справката на
л.25 е, че се освен дължимата главница, лихва, държавна такса в исковото
производство, са изплатени и сумите,
както следва: 13,98лв., 111,62лв. и 159,40лв. С оглед намаления размер на
вземането в исковото производство, сравнено със значително по-големия размер в
заповедното, то дължимите разноски за заповедното производство са в размер
29,20лв. общо за двамата ответници. От заплатените по-горе суми следва да се
приспадне тази сума, като остава неиздължена само част от претендираното
възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство /което съдът приема, че следва да бъде в размер
300лв./, а именно – остава дължима сумата от 44,20лв. общо, или по 22,10лв. за всеки от ответниците.
Тези суми следва да се присъдят в полза
на ищеца.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона“
128, чрез юркс.*** против Х. Н.А., ЕГН **********,
адрес: *** и В. И.И., ЕГН **********,
адрес: *** ИСК на основание чл.422 от ГПК за
признаване за установено, че дължат на ищеца сумите, както следва - всеки по 246,61лв.-
главница за периода 01.11.2013 - 30.04.2016г. и по 32,76 лв. - лихва за забава от 04.01.2014г.
до 14.06.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410
от ГПК по ч.гр. дело № 4522/2016г. по описа на ПлРС, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК Х.Н.А., ЕГН **********, адрес: *** и В.
И.И., ЕГН **********, адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул. „Източна индустриална
зона“ 128 разноски по делото за настоящото производство за юрисконсулт, както
следва: всеки по 22,10лв.
решението може
да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
районен съдия: