О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260461
гр. Пазарджик, 09.04.2021г.
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия,
в закрито заседание на девети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в.ч.гр.д.№206 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ГПК във вр. с чл.78, ал.7 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Н.Н. А. срещу
определение №260471/04.12.2020г., постановено по гр.д.№4941/2018г. по описа на
РС – Пазарджик, с което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на
Националното бюро за правна помощ /НБПП/ сумата от 120лв., представляваща
изплатено адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ пред
въззивната инстанция по в.гр.д.№699/2019г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
В частната жалба се излагат
съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение, с искане същото
да бъде отменено.
В законоустановения срок по чл.276, ал.1 ГПК
е депозиран писмен отговор от НБПП, в който се поддържа неоснователност на жалбата.
Пазарджишкият окръжен съд, след
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, намира за
установено следното:
Производството по гр.д.№4941/2018г. по описа на
РС - Пазарджик е приключило с решение №1003/09.07.2019г., което е потвърдено с
решение №408/08.11.2019г. по в.гр.д.№699/2019г. по описа на ПзОС, с което
предявеният иск от Н. А. против ГД „Изпълнение на наказания“ е отхвърлен
изцяло. С определение №758/10.11.2020г. по гр.д.№1132/2020г. на ВКС, решението
на въззивната инстанция не е допуснато до касационно обжалване, поради което
също е влязло в законна сила.
С определение №2272/26.07.2019г., постановено
по гр.д.№4941/2018г. по описа на РС – Пазарджик и определение №594/07.11.2019,
по в.гр.д.№699/2019г. на ПзОС, на ищеца Н. А. е предоставена правна помощ по
реда на чл.94 и следващи от ГПК, при което му е назначен служебен адвокат, който
е го е представлявал, вкл. и пред въззивната инстанция.
При така установеното от фактическа страна,
настоящата съдебна инстанция достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
С обжалвания акт районният съд е приел, че
получилият правна помощ Н. А. следва да бъде осъден да възстанови на НБПП,
изплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл.27а
от ЗПрП във вр. с чл.78, ал.7 ГПК.
Видно от данните по делото, на ищеца Н. А. е
предоставена правна помощ на основание чл.23, ал.3 от ЗПрП, поради липса на
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
На основание чл.2 от ЗПрП и чл.94 ГПК тази
правна помощ под формата на процесуално представителство е безплатна, което
означава, че лицата, на които е предоставена, по начало не дължат
възстановяване на държавата на изразходваните от нея средства.
Действително гражданското производство, в
което жалбоподателят е ползвал правна помощ, е приключило с неблагоприятен за
него изход. Това обаче не обуславя задължение същият да възстанови на НБПП
изплатеното възнаграждение на служебния адвокат (в т.см. практиката на ВКС – определение
№238/27.10.2016 г. по гр.д.№5920/2015г., I г о., определение
№99/14.04.2016г. по ч.т.д.№730/2016г. на I г.о.; определение №131/24.06.2016г.
по ч.гр.д.№2020/2016 г. на II г.о.; определение №136/27.06.2016 г. по ч.гр.д.
№2039/2016 г. на II г.о. и др.).
Поначало предоставената по реда на чл.23, ал.3 от
ЗПрП правна помощ на страна по гражданско дело, предполага, че
същата не разполага със средства да заплати за адвокат, но желае да има такъв и
интересите на правосъдието налагат това. Веднъж предоставена от съда, правната
помощ запазва естеството си на "безплатна" такава (арг. чл.2 ЗПрП
и чл.94 ГПК).
Икономически слабата страна в процеса, дори при отхвърляне на исковите й претенции
като неоснователни, не дължи възстановяване на изразходваните от държавата
средства по сметка на НБПП. По този начин се гарантира конституционното право
на защита в процеса.
Отделно от това, императивната разпоредба на чл.78, ал.7 ГПК урежда единствено въпроса за разноски между
страните по делото. НБПП няма процесуално качество на страна в исковото
производство. Цитираният текст на закона се прилага по отношение на НБПП, само
доколкото искът на ползвалото правна помощ лице бъде отхвърлен. Изречение
първо на чл.78, ал.7 ГПК регламентира възможността насрещната страна
(а не страната ползвала правна помощ), при неблагоприятен за нея изход на
процеса, да бъде осъдена да заплати в полза на НБПП сумата, изплатена като
възнаграждение на служебния адвокат.
Изречение
второ на чл.78, ал.7 ГПК пък урежда отговорността на получилото
правна помощ лице, но само за разноските, направени от насрещната страна по
иска, при осъдително решение, съразмерно отхвърлената част от иска.
Следователно в хипотезата на чл.78, ал.7, изр.2 ГПК лицето, получило правна помощ, не дължи
разноски на НБПП.
Като е приел обратното, първоинстанционния съд
е постановил неправилен съдебен акт и като такъв, същия следва да бъде отменен
и вместо него молбата на НБПП да бъде отхвърлена неоснователна спрямо
жалбоподавателя.
Изплатеното на служебния адвокат
възнаграждение в размер на 120лв. ще следва да остане за сметка на бюджета на
НБПП, който съгласно чл.2 от ЗПрП се финансира от държавата.
Въз основа на всичко гореизложено и на
основание чл.278, ал. 2 ГПК, Пазарджишки окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №260471/04.12.2020г., постановено по
гр.д.№4941/2018г. по описа на РС – Пазарджик, с което Н. А. е осъден да заплати на в полза на Националното бюро за
правна помощ сумата от 120лв., представляваща изплатено адвокатско
възнаграждение за предоставена правна помощ по в.гр.д.№699/2019г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски в
размер на 120лв. за предоставената на Н. А. правна помощ по в.гр.д.№699/2019г.
по описа на Окръжен съд - Пазарджик.
Определението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: