№ 86
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж в закрито заседание на двадесет и
трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело №
20211100507712 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 00591/23.04.2021 г., подадена от длъжника
„Застрахователно акционерно дружество „А.”” АД, ЕИК ****, срещу Постановление за
разноски от 14.04.2021 г. по изпълнително дело № 20217870400066, с което ЧСИ, с рег.
№ 787 в КЧСИ, с район на действие СГС, е отказал да намали размера на приетите по
изпълнителното дело разноски.
Жалбоподателят счита, че приетото адвокатско възнаграждение в размер на
1030 лева е неправилно, тъй като правната помощ на адвоката по изпълнителното дело
се е свела единствено до подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело.
Поради това и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение била неприложима. Освен
това, неправилно била определена и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към
ЗЧСИ. Моли, обжалваното постановление да бъде отменено и адвокатското
възнаграждение да бъде намалено до сумата от 200 лева, както и да бъде намален
размера на начислената по т. 26 от Тарифата пропорционална такса.
Взискателят не изразява становище по жалбата.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител излага подробни съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
1
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело № 20217870400066 по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № 787 в
КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 06.04.2021 г. по молба на взискателя
А.П.Г., действаща чрез своята майка и законен представител Б.С.М., подадена чрез
адв. А.Б., и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.04.2021 г. по гр.д. №
16383/2016 г. по описа Софийски градски съд, І ГО, 11 състав, съгласно който
„Застрахователно акционерно дружество „А.”” АД е осъдено да заплати на А.П.Г.,
сумата от 80 лева – обезщетение за имуществени вреди, сумата от 25 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми от
23.11.2016 г., както и сумата от 1600 лева – разноски по делото на ВКС.
Молбата от 06.04.2021 г. съдържа искане за образуване на изпълнително
производство за събиране на сумите по изпълнителния лист, като е посочен способ за
изпълнение: запор на банкови сметки. С молбата се претендират и таксите и разноските
в производството.
Ведно с молбата за образуване на изпълнително дело е представено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
договореното възнаграждение е в размер на 1030 лева, които са „платени изцяло в
брой“.
На 07.04.2021 г., на „Застрахователно акционерно дружество „А.”” АД е
изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена от него на
07.04.2021 г. На същата дата е наложен и запор върху вземанията на длъжника по
сметки, открити в „Централна кооперативна банка“ АД.
На 07.04.2021 г., е направен превод на цялата дължима сума по запорното
съобщение – видно от писмото на л. 20 от изп.дело.
На 08.04.2021 г., длъжникът „Застрахователно акционерно дружество „А.”” АД
е депозирал възражение, с което е поискал от съдебния изпълнител да бъде намалено
претендираното адвокатско възнаграждение на 200 лева, както и да бъде намалена
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление от 14.04.2021 г., съдебният изпълнител е отказал
да намали приетите разноски в изпълнителното производство.
На 23.04.2021 г., взискателят (лично) е депозирал молба по изп.дело, с която е
направил искане, получените суми да бъдат преведени по посочената банкова сметка, а
„сумата в размер на адвокатски хонорар …. да бъде изплатена и преведена по
посочената от пълномощника по делото банкова сметка – адв. А.Б., САК“.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за
глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради
това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за
разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В настоящия случай, жалбата е подадена от активно легитимирана страна в
предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на
съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
На основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с
изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението
може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по
съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес,
който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи
за всички изпълнителни способи.
В жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Възражението на
жалбоподателя е срещу законосъобразността на постановлението от 14.04.2021 г., с
което ЧСИ е отказал да намали приетото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 78,
ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Цитираната разпоредба е приложима не само в съдебните производства,
но и в изпълнителните такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр.
д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.).
Видно от представените материали по изпълнително дело № 20217870400066
по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № 787 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от
06.04.2021 г., процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния
изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на
сумите, посочени в приложения към молбата изпълнителен лист. Следователно, по
делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е осъществявал
поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително
3
производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с приложения към
молбата изпълнителен лист.
Посоченото в договора за правна помощ, че договореното възнаграждение е
„платено изцяло и в брой“ се опровергава от лично подадената молба от 23.04.2021 г.
на взискателя (тъй като ако е вярно, че веднъж уговореното възнаграждение е било
платено, няма защо да се прави искане отново да бъде превеждано по сметка на
процесуалния представител), но в тази част актът на ЧСИ не е предмет на разглеждане.
Поради това, на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за осъщественото процесуално
представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело,
длъжникът дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200
лв.
Не може, обаче, да намери приложение разпоредбата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Определянето на начина на
изпълнение е задължителен реквизит от молбата по аргумент от чл. 426, ал. 2 от
ГПК. След образуване на изпълнителното дело взискателят не е предприемал други
действия за удовлетворяване на вземанията си, като видно от извършеното
отбелязване, задълженията са погасени от длъжника.
Отделно от изложеното, длъжникът по изпълнителното дело е застрахователно
дружество. За да осъществява застрахователна дейност същото следва да отговаря на
редица нормативни изисквания, включително поддържане на определена капиталова
наличност и резерви обуславящи издаването на лиценз за извършване на
застрахователната дейност като поддържането на необходимите условия се контролира
от компетентен държавен орган-КФН. Лицензионният режим релевантен за
застрахователя предпоставя най-малко обезпечаване на поетите от застрахователя
задължения по сключените застрахователни договори.
С оглед на изложеното, дължимите от „Застрахователно акционерно дружество
„А.”” АД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство
възлизат на 200 лв.
Обжалваното разпореждане следва да се отмени, в частта, с която е оставена
без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение за
над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 1030 лева и вместо това
адвокатското възнаграждение следва да се намали на 200 лева.
При изчисляване на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не е било включено
4
адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство (вкл. не са включени и
200 лв.), поради което и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2986.08 лв. е в по-
малък размер от дължимия и предвид забраната да се влошава положението на
жалбоподателя, в тази част, жалбата следва да се остави без уважение.
Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед
дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима.
В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV
ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановлението от 14.04.2021 г. по изпълнително дело №
20217870400066, в частта, с която ЧСИ, с рег. № 787 в КЧСИ, е оставил без уважение
молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение за разликата над
200 лева до 1030 лева - адвокатското възнаграждение по изп. дело № 20217870400066
по описа на ЧСИ, с рег. № 787 в КЧСИ, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ адвокатското възнаграждение, което длъжникът следва да заплати
на взискателя по изп.д. № 20217870400066, в размер на 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 00591/23.04.2021 г., подадена от
длъжника „Застрахователно акционерно дружество „А.”” АД, в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5