РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Балчик, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. Г.
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Гражданско дело №
20233210100124 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова молба от ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ АД с ЕИК***,с адрес в ***,представлявано от всеки двама,П.С.С.,Я.М.Д. и
Д.К.,чрез процесуален представител адвокат В. Д. К. от АК- Д.,с адрес в
***,преупълномощен от Адвокатско дружество“В.,Ж. и партньори“ с Булстат
***,представлявано от управляващ съдружник адвокат Г. В. В. от АК-С.,срещу „ВИК 121“
АД, с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от И. Г. В. и
К.С.И.,заедно и поотделно.
Предявени са искове по чл.422 ал.1 във вр.чл.415 ал.1т.2 от ГПК,във вр.чл.86 от ЗЗД,
с цена на иска общо в размер на 532,57лева.
Исковата молба е с Рег.№991 от 06.03.2023год.
Ищцовата страна иска съдът да установите със силата на присъдено нещо, че
ответника ; ВИК 121” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** дължи на
ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД. с ЕИК ***, с адрес *** представлявано заедно от всеки
двама : П.С.С., Я.М.Д. и Д.К. ; сумата в размер на 520.50лв представляваща-главница, за
неплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на базата на
предоставена мощност, съгласно фактури описани в Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 534/2023г
по описа на БРС,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2022г
сумата в размер на 12.07 лв представляваща мораторна лихва от падежа на всяка
фактура до 07.10.2022г,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
Заявление но чл.41 ГПК в съда,до окончателното изплащане на задължението.
1
Моли съда да присъди в полза на ищеца и разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение направени в заповедното производство по реда на чл. 410 ГПК, както и
сторените в настоящото производство разноски.
С Определение№1201 от 13.12.2022год.е разпоредено,съобщението по чл.131 от
ГПК,ведно с исковата молба и доказателствата към нея,да се изпрати на ответника.
Препис от исковата молба ,ведно със разпореждането по чл.131 от ГПК е връчено на
представител на дружеството-ответник на 10.05.2023год.
Писмен отговор на исковата молба е получен с Рег.№2488 от 08.06.2023год.
В исковата си молба,ищецът твърди,че :
Между „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД и ВИК 121” АД с ЕИК *** *** е налице
валидно облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия
регламентирани в ДОГОВОР ЗА ДОСТАВКА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ОТ
ДОСТАВЧИК ОТ ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ от 09.02.2023г.
Дружеството-ответник ВИК 121” АД с ЕИК *** представлявано от И. Г. В. е
собственик на имот в село *** ,КОМПЛЕКС Е. видно от приложените към делото заявления
за продажба на електрическа енергия от „Енерго-Про Продажби” АД в конто са описани и
документите за собственост-Нотариални актове за отделните имоти където са и обектите на
потребление със съответните абонатни номера номера,описани в исковата молба.
Ищецът твърди в исковата си молба,че между страните съществува облигационно
правоотношение за покупко-продажба на електрическа енергия.
За да бъде доставена ел. енергия на ответника ВИК 121” АД с ЕИК *** до обектите
на потребление с описаните по горе абонатни номера той е присъединен
електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-Север" АД.
Съгласно чл.29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите/ПИКЕЕ/,
присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат на „Енерго Про Продажби”
АД освен цена на потребена ел.енергия, така и цени за мрежови услуги измежду които и
достъп и пренос на ел.енергия по електроразпределителната мрежа.
В исковата молба се твърди,че дружеството-ответник, а не електроразпределителното
предприятие, е фактурирал за периода на потреблението суми дължими за услугата достъп
до разпределителната мрежа при резервирана мощност.
Според ищеца основания за начисляване на дължимите според него суми са
следните:
- Относно качеството на ответната страна-„.небитов клиент" по смисъла на § 1т.ЗЗ от
ПЗР към Закона за енергетиката:
Съгласно § 1 т.ЗЗ от ПЗР към Закона за енергетиката"небитов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлина енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация.горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди.
2
Дружеството-ищец твърди,че небитов клиент може да е физическо или юридическо
лице, което купува ел.енергия за стопански нужди.
Според ищцовата страна,дружеството-ответник се явява небитов клиент по смисъла
на Закона за енергетиката,с оглед факта,че стопанисва процесния обект- апартаменти за
стопански нужди.
За потребената от дружеството-ответникът,електроенергия,дружеството-ищец е
издало съответните фактури,които подробно са описани в исковата молба.
През периода обхванат от горепосочените фактури е съществувало непрекъснато
облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия и по осъществяване на достъп до
електроразпределителната мрежа, с цел снабдяване с ел.енергия при общи условия, за
обект/и/ находящ се в село в село ***,Балчишка община „КОМПЛЕКС Е.“
Съгласно разпоредбата на чл.94а, ал.1 ЗЕ,енергийното предприятие-краен снабдител,
каквото е „Енерго-Про Продажби” АД, осигурява снабдяването с електрическа енергия на
обекти на битови и небитови крайни клиенти,който обекти са вече присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна
територия.
Продажбата на ел.енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР/сега
КЕВР/ цени и при общи условия, на енергийното предприятие- краен снабдител- чл.97 ал. 1
т.4 и чл.98а ЗЕ.
С нормата на чл.29 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ е
въведено изричното задължение за клиентите, присъединени към електроразпределителната
мрежа, да заплащат на крайния снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа и други мрежови услуги за съответния ценови период,като тези цени се определят от
ДКЕВР/КЕВР/
Съгласно чл.29 ал. 1 от Правилата, мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и /или предоставената мощност в местата за измерване,определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите
по чл.П,т.1,2и 3 по утвърдените от КЕВР цени. С Решение Ц-29 от 01.07.2020г ДКЕВР и на
основание чл.30 ал.1 т.13 е била определена цена за достъп до електроразпределителната
мрежа на небитови потребители-абонати в размер на 0.2054лв/kW/ден/ т.7.3.2 от решението.
Посочената цена важи и за процесния период.
При определянето на цените за битови и ни битови клиенти е възприет различен
подход.като при ползване на обекта за битови нужди ценната за достъп се заплаща върху
количеството действително изразходвана електрическа енергия.
При потребление за небитови нужди каквото е осъществявано в обекта село
***,КОМПЛЕКС Е. , цената за достъп определена на ден съобразно предоставената мощност
или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата и се дължи за всеки ден,през който
3
продължава присъединяването, независимо от количеството потребена ел. енергия. Според
дефиницията, съдържаща се в разпоредбата на § 1 ,т. 15 от ДР на ЗЕ, „достъп” е правото за
използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа
енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба,
т.е. цената за достъп се заплаща за подържането на мрежата и принципната готовност за
престиране на енергия.
В исковата молба се твърди,че Разходите за подържане и управление на мрежата
зависят от ангажирания за нуждите на всеки отделен клиент капацитет в мрежата в
съответствие със заявената от него мощност.
Така всеки небитов клиент заплаща цена за поддръжката на резервирания от него
капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация при наличие на
присъединяване към мрежата.
Стойността на услугата достъп до разпределителната мрежа зависи от предоставената
мощност съгласно чл.33 ал.1 и чл.37 от Наредба № 6 от 24.02.2014г за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи.
В този смисъл цената за достъп до разпределителната мрежа не зависи от ползваното
количество електрическа енергия, а от резервираната за обекта на клиента и предоставена
мощност, независимо дали на същия е била доставена електрическа енергия или не.
Именно заради това е начислена сума за осъществен достъп до разпределителната
мрежа при резервираната мощност от капацитета й. Освобождаването от задължението за
заплащането на тази мрежово услуга след присъединяването към електроразпределителната
мрежа може да настъпи само при прекратяване на облигационата връзка или при
преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа.
В исковата молба,дружеството-ищец твърди, че е предоставяло до обект
КОМПЛЕКТ Е. в село *** на съответните абонатни номера,описани в исковата
молба,електрическа енергия за небитови нужди.
Според ищцовата страна облигационните отношения не са прекъснати като за
процесния период не е потребявана ел. енергия.поради което във фактурите не е начислена и
такава стойност.
През периода посочен в процесиите фактури е предоставяна непрекъснато
услугата достъп до електроразпределителната мрежа на обекта.конто се стопанисва от
ответника.цената на която се дължи на крайния снабдител независимо от
потреблението на ел.енергия.
В исковата молба се твърди,че стойността на услугата достъп до
електоразпределителната мрежа начислена с фактурите на стойност : 520.50 лв-главиица,
12.07 лв - мораторна лихва е дължима ответника-собственик на обекта и ползвател на
услугата по достъп до електоразпределителната мрежа за процесния период.
Дружеството-ищец твърди,че за посочения период ищцовото дружество действа в
4
качеството си на търговец,като съществуващото правоотношение между страните е
регулирано от разпоредбите на §15 от ПЗР на ЗИД ма ЗЕ/ДВ,бр.57 от 2000г в сила
от26.06.2020г/.
В исковата молба се твърди,че считано от 01.10.2020г с последното изменение на
чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти,
независимо от нивото на напрежение на което са присъединени.Ищцовата страна твърди,че
това прави невъзможно оставането в обекта на съответните,подробно описани в исковата
молба абонатни номера.
В исковата молба се твърди,че на регулирания пазар-той не може да бъде
снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия, което ех lege води до
прекратяване на договора за доставка на ел. енергия при общи условия от крайния
снабдител.
За клиентите,който след 01.10.2020г не могат да бъдат снабдявани от крайния
снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД ЗЕ/ ДВ.бр.57/2020г/- §15, е предвидено в
случай ,че до 30.септември 2020г включително клиент по ал.1 не е сключил договор с
търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа
енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия
по чл.39 ап.1 т .5 от ЗЕ/ т.е. лицензия за търговия с електрическа енергия! Доставчикът по
ал.2/крайния снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а не за обществено
снабдяване и не по ретушираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение/
сключва типов договор с клиентите, който до 30.09.2020г включително не са сключили
договор с търговеца на ел. енергия. Типовия договор е със срок от . 01.10.2020г до
30.06.2021г До сключването на типовия договор доставчика по ал.2 осигурява доставката на
ел. енергия, при условие ,че клиента своевременно заплаща всички дължими суми във
връзка с доставката.
В исковата молба се твърди,че ответника няма сключен договор с търговеца на
ел.енергия по свободно договорени цени за процесният обект нито към 01.10.2020г ,нито
към настоящия момент. Не е налице и сключен типов договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ/
ДВ,бр.57/2020г в сила от 26.06.2020г/.
Поради горната законодателна промяна от 01.10.2020г.в обекта на подробно
посочените в исковата молба абонатни номера, преминава от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, в качеството му на краен снабдител, на свободния пазар с доставчик
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, в качеството на Търговец на свободния пазар.
Съгласно чл.31 ал.1 от ПТЕЕ .клиенти, регистрирани на пазара по свободно
договорни цени заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния мрежови
оператор.
За периода на процесиите фактури отново не са начислени дължими суми за
потребена енергия.За посочения период е начислявана само дължима сума за мрежова
услуга“достъп до електроразпределителната мрежа”,начислена на база предоставена
5
мощност-25.00кВт.
В исковата молба се твърди,че с оглед изложеното,дружеството-ищец,в качеството си
на търговец е издало съответните фактури ,подробно описани в исковата молба.
В исковата молба се твърди,че сумите, дължими от ответника за предоставени услуги
мрежови услуги се начисляват от ,.Енерго-Про Продажби” АД на основание чл.31 ал. 1 от
ПТЕЕ, съгласно която клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорни цени
заплащат суми за мрежови услуги на съответния търговец.
Видно от всичко изложено твърди,дружеството-ищец,към момента на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. ; ВИК 121” АД с ЕИК
***е собственик на имоти КОМПЛЕКС Е. село ***- ***, -обект за небитови нужди и
ползвател на мрежова услуга достъп до електроразпределителната мрежа при
резервира капацитет от същата, поради което дължи стойността на издадените
фактури.
След настъпване на изискуемостта на задълженията по всяка от процесиите фактури,
същите не са заплатени до настоящия момент.
В исковата молба се твърди,че дружеството-ищец има основания да претендира и
мораторна лихва .Дружеството-ищец твърди,че основанията за това са следните:
Според дружеството-ищец ответникът дължи заплащане на сума представляваща
главница по начислените процесни фактури.
Обстоятелството,че абоната не е заплатил доброволно задължението си обуславя и
настъпването на негативни последици за същия-натрупване на мораторна лихва върху
задължението.
Размерът на мораторната лихва/12.07лв,/ е определен като сбор от лихви по
посочените в настоящата искова молба фактури,изчислени за период от дата следваща
падежа на задължението по съответната фактури до 07.10.2022г. Дължимостта на лихви в
случай на забавено плащане е уговорена между страните .както в чл.38 от ОУДПЕЕ така и
намира законова опора в чл.86 от ЗЗД.
Видно от всичко изложено, към настоящия момент страната дължи лихва върху
главниците по всяка една от процесиите фактури, като сбора от начислените лихви е в общ
размер на 12.07лв,.
Ищцовата страна е подала заявление на основание чл.410 от ГПК получено в БРС с
Рег. №3856 от 20.10.2022год.по повод на което е образувано Чгр.дело№534/2022 по описа на
БРС.Издадена е Заповед№197 от 21.10.2022год.Тази заповед съдът не е успял да връчи на
длъжника,,поради което с Определение№48 от 26.01.2023год.съдът е дал указания на
ищцовата страна,че може да предяви иск относно вземанията си.
С исковата си молба ,ищецът представя писмени доказателства и прави
доказателствени искания.Моли да бъдат присъдени направените деловодни разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната
6
страна.
Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на дружеството
ответник.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е последвал писмен отговор от
дружеството-ответник,получен с Рег.№2488 на 08.06.2023год.
В своя писмен отговор,ответната страна твърди,че искът е недопустим,и
неоснователен. Твърденията на ответника за това са следните:
Видно от посочените в исковата молба фактури, те са за период до 14.12.2022г.
Дружеството ответник има договор от 27.08. 2021г с номер *** , в който ясно са
описани обектите на дружеството.
Според дружеството-ответник,цитираните във фактурите обекти към датата на
фактуриране не са били собственост на дружеството ВИК121 АД и не са имали договорни
отношение с ищеца.
В исковата молба е приложен договор от 9.02.2023 г.Тоест, ако има някакви
отношения между ВИК 121 и Енерго Про Продажби , по отношение на абонатните номера
претендирани от ищеца, то те са възникнали три месеца след периода, за който претендира
Ищеца.
В писмения си отговор,дружеството-ответник счита , че обективната хронология
ясно показва, че към датата на фактурите Дружеството ВИК 121 АД не е имало отношение с
Енерго Про Продажби за тези абонатни номера посочени в исковата молба и искът е
неоснователен.
Дружеството-ответникът твърди,че негов представител е направил справка от която
се установява,че цитираните в ИМ фактури и задължения са заплатени към днешна дата от
собствениците на имотите. Дружеството-ответникът твърди,че не можа да получа документ
за това, но моли дружеството-ищец да извърши справка в системата си и да предостави
актуална информация за дължимите суми ако има такива. По информация на ответната
страна , собствениците на имотите са си погасили задълженията си и в би следвало искът да
е неоснователен и в тази си част, поради липса на задължение.
В писменият си отговор по исковата молба,дружеството-ответник моли съда предвид
изложеното и след преценка на фактите и обстоятелствата, да изиска актуална справка от
ищеца за дължими суми, за да се установи , че такива няма, да се установи , и че към датата
на фактурите,дружеството ВИК 121 АД не е имало търговски отношения с ищеца за тези
абонатни номера,с оглед на изплащането на претендираните суми от собствениците на
имотите.
В предвид изложеното,в писмения си отговор,дружеството-ответник моли съда да
отхвърли така предявения иск,като неоснователен и недоказан.
Редовно призовано,дружеството-ищец,се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител адвокат В. К. от АК-Д..От името на подзащитното
7
дружество,адвокат К. заявява,че поддържа исковата молба.Прави доказателствени
искания,представя писмени доказателства.Във второто съдебно заседание ,чрез писмена
молба с рег.№4519 от 11.10.2023година, ищцовата страна потвърждава извършено плащане
от ответника на главницата и дължимите лихви по нея.В съдебно заседание,процесуалният
представител на ищеца потвърждава това плащане и претендира заплащане единствено на
направените деловодни разноски,включително и на адвокатско възнаграждение.Представя
списък със разноски.В него като направени разноски са посочени заплатена държавна
такса,в размер на 75лева,в исковата производство,държавна такса от 25 лева по заповедното
производство,адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер от 50 лева и
адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 480 лева.
Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от своя представляващ И.
Г. В..В първото съдебно заседание ,представляващия дружеството поддържа своя писмен
отговор оспорва искове и моли съда да ги отхвърли.Ответното дружество,чрез своя
представляващ,депозира по делото писмена молба с Рег.№4387 от 03.10.2023година,към
която са представени писмени доказателства за заплащане на процесните суми.Във второто
съдебно заседание се установява,че действително ответното дружество е заплатило
главницата и лихвите по своето парично задължение към ищеца.В съдебно
заседание,процесуалният представител на ответното дружество прав възражение за
прекомерност относно възнаграждението на процесуалният представител на ищеца.
Моли съда да вземе предвиди факта на плащане,както и направено възражение за
прекомерност.
По делото първоначално е допусната съдебна-експертиза,но в последствие във
второто съдебно заседание с оглед направено изрично искане от ищеца,определението за
назначаване на експертиза е отменено.
С оглед установяване на факта на заплащане на главницата и дължимите лихви към
нея,съдът счита,че предявените установителни искове следва да бъдат отхвърлени като
такива,поради извършено плащане.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски,с
оглед изхода на делото,дотолкова,доколкото,ответникът е станал причина за завеждане на
делото.
Дружеството-ответникът е направило изрично възражение за прекомерност на
размера на претендираното адвокатско възнаграждение за адвокат К.,дължимо на
дружеството-ищец.
Предявени са искове по чл.422 ал.1 във вр.чл.415 ал.1т.2 от ГПК,във вр.чл.86 от ЗЗД,
с цена на иска общо в размер на 532,57лева.
Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,при интерес до 1000лева е 400 лева.С
оглед на това обстоятелство и в предвид на направеното възражение за прекомерност и
факта,че делото е продължило само две съдебни заседания,съдът счита,че дължимото
8
адвокатско възнаграждение в исковото производство,което ответното дружество следва да
заплати в полза на ищцовата страна е в размер на 400 лева.В останалата си част,в
претендирания до 480 лева размер искането следва да бъде отхвърлено.
Останалите разноски –дължими държавни такси в заповедното и исковото
производство,както и адвокатското възнаграждение в заповедното производство ,следва да
се присъдят в полза на ищеца и заплатят от ответника.
Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК,съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, на основание чл.422 от ГПК във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,във
вр. чл.86 от ЗЗД,предявени от ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД с ЕИК***,с адрес в
***,представлявано от всеки двама,П.С.С.,Я.М.Д. и Д.К.,по отношение на„ВИК 121“ АД, с
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от И. Г. В. и
К.С.И.,заедно и поотделно за признаване за установено,че дружеството-ответник дължи
на дружеството-ищец следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение,на основание чл.410 от ГПК,№197 от 21.10.2022год.,издадена по ч.гр.д. №
534/2022 г. по описа на Районен съд Балчик, а именно:
сумата в размер на 520.50лв представляваща-главница, за неплатена цена на
мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на базата на предоставена
мощност, съгласно фактури описани в Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 534/2023г по описа на
БРС,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2022г сумата в
размер на 12.07лв., представляваща мораторна лихва от падежа на всяка фактура до
07.10.2022г,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на Заявление но
чл.41 ГПК в съда,до окончателното изплащане на задължението,ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО
ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА „ВИК 121“ АД, с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в
***,представлявано от И. Г. В. и К.С.И.,заедно и поотделно ,да заплати в полза на ЕНЕРГО
ПРО ПРОДАЖБИ АД с ЕИК***,с адрес в ***,представлявано от всеки
двама,П.С.С.,Я.М.Д. и Д.К.,сумата на основание чл.78 ал.1 от ГПК,в общ размер 100лв.
(сто лева),представляваща деловодни разноски,а именно държавни такси в заповедното и
исковото производства.
ОСЪЖДА „ВИК 121“ АД, с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в
***,представлявано от И. Г. В. и К.С.И.,заедно и поотделно ,да заплати в полза на ЕНЕРГО
ПРО ПРОДАЖБИ АД с ЕИК***,с адрес в ***,представлявано от всеки
двама,П.С.С.,Я.М.Д. и Д.К.,сумата на основание чл.78 ал.1 от ГПК,в общ размер на 450
лв.(четиристотин и петдесет лева 400лв. +50лв.), представляваща адвокатско
възнаграждение в исковото и заповедното производства.
9
ОТХВЪРЛЯ иска на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД с ЕИК***,с адрес в
***,представлявано от всеки двама,П.С.С.,Я.М.Д. и Д.К.,по отношение на„ВИК 121“ АД, с
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от И. Г. В. и
К.С.И.,заедно и поотделно,за заплащане на адвокатско възнаграждение в исковото
производство,за разликата от 80 лева(осемдесет лева),от 400 лева до 480 лева,поради
направено възражение за прекомерност
ПРЕПИС от решението,след влизането му в сила да се изпрати по ЧГр
Дело№534/2022 по описа на Районен съд-Балчик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Д. в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
10