РЕШЕНИЕ
№ …31
гр. С., 13.03.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети декември през
две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 345 по описа на
съда за
А.С.П. *** обжалва
Наказателно постановление, посочено от нея като „Наказателно постановление № 353, издадено от Васил П.
***, към ОДМВР – С.”, с искане за неговата отмяна
поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателката се
представлява от пълномощника си адв. Е. А., която заявява, че поддържа жалбата
и в хода на съдебните прения заявява становище за нейната основателност по
изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на преценка
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок
против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно постановление, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна, макар и по съображения, които не са изложени конкретно в нея.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които
да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Съставеният
срещу жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в
съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За посоченото в АУАН нарушение
на Закона за закрила на детето (ЗЗДет) против
жалбоподателката е издадено наказателно постановление (НП) в законоустановения срок
от компетентен орган – Началник на РУ – С., оправомощен в съответствие с чл.
46, ал. 1 от ЗЗДет с представената Заповед рег. №
853/02.10.2013 г., издадена от ВНД Директор на ОДМВР – С.. Наказателното
постановление не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното
производство наказаното лице да не е могло да се защитава.
Оплакването в жалбата, че в НП не
е посочена дата на издаването му, е неоснователно. От текста на НП еднозначно и
недвусмислено се установява, че волята на оправомощения
административно-наказващ орган да се произнесе по АУАН, съставен от св. Г.П., като наложи на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет административно наказание на жалбоподателката за
нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет, е външно обективирана на 19.09.2017 г. в наказателно постановление №
353. При липсата на законоустановено изискване за обявяване на НП в нарочни
книги или регистри (каквито например са установени за съдебните решения като
елемент, завършващ фактическия състав на тяхното постановяване) следва да се
приеме, че то е издадено на посочената в него дата на обективиране
на волята на административно-наказващия орган, а именно на 19.09.2017 г., без
да е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН. В тази
връзка, при издаването на НП не е нарушена и разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Основаните на разпоредбата на чл.
82, ал. 1, б. „а” от ЗАНН доводи на жалбоподателката, че наложеното й
административно наказание не следвало да се изпълнява, са изцяло неотносими към
законосъобразността на обжалваното НП. Съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗАНН давността
за изпълнение на административното наказание започва да тече от влизане в сила
на акта, с който то е наложено, т. е. от влизане в сила на НП по реда на чл. 64
от ЗАНН, докато предмет на съдебен контрол в настоящото производство е невлязло
в сила наказателно производство, срещу което в законния срок е подадена
допустима жалба.
Оплакването в жалбата, че в НП
липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
доказателствата, които го потвърждават, е неоснователно. Както в АУАН, така и в
НП безпротиворечиво и в напълно достатъчна степен на яснота са описани всички
фактически обстоятелства, съставомерни за нарушение
на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет, за което
жалбоподателката е санкционирана с обжалваното НП на основание чл. 45, ал. 3 от
ЗЗДет. Липсата на посочени в НП доказателства, които
потвърждават нарушението е относима към материалната
му законосъобразност по същество – предмет на съдебен контрол в настоящото производство,
в което са допустими всякакви доказателствени средства, установени в НПК, но
сама по себе си не представлява допуснато в административно-наказателното
производство съществено нарушение на процесуални правила, водещо до нарушаване
на правото на защита на жалбоподателя.
Доводите в жалбата, че на
жалбоподателката бил връчен нечетлив екземпляр от АУАН, са доказателствено
неподкрепени. Изпратеният с административно-наказателната преписка екземпляр от
АУАН, който й е надлежно връчен, е напълно четлив.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателката е
осъществила от обективна и от субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет, като на
14.09.2017 г. около 22,45 ч. като родител виновно е нарушила разпоредбите на
чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДет, като не е придружавала
след 22,00 ч. в кафе-клуб „А.”, находящ се в гр. С. сина си М. Х. П., ЕГН **********, ненавършил 18
години и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за негов придружител.
В хода на извършената от
свидетелите П. и И. полицейска проверка на място в
това заведение не са установени дори индиции
непълнолетният да е придружаван там от някой от родителите си или от друго
пълнолетно дееспособно лице, чието качество на негов придружител да е
удостоверено от родител на непълнолетния по какъвто и да било начин. В
административно-наказателното производство жалбоподателката също не е
представила каквито и да било доказателства, че е осигурила пълнолетен
дееспособен придружител на сина си в това заведение, които да бъдат обсъдени от
административно-наказващия орган. За пръв път към жалбата е приложена
декларация от жалбоподателката, датирана от 05.01.2016 г., с която тя е заявила
съгласие непълнолетният й син М. Х. П. да бъде
придружаван от пълнолетната А.-Б. К. К., с посочени в
декларацията неин ЕГН, номер на лична карта и постоянен адрес. Освен че тази
декларация е твърде неясна по въпросите относно времевия обхват и местата, за
които жалбоподателката е заявила съгласие непълнолетният й син да бъде
придружаван от пълнолетната К., по делото не са събрани никакви доказателства
тя да го е придружавала в заведението в гр. С., при проверката в което е
установено процесното нарушение. Нещо повече – дори в писмените си обяснения,
снети в хода на проверката, непълнолетният М. П. е
заявил, че в заведението е бил със своята приятелка (с неустановена възраст) В.
С. от гр. С. и не е посочил други придружаващи го лица, за които да се
установява, че са пълнолетни. Ето защо представената с жалбата декларация от
жалбоподателката от 05.01.2016 г. няма никакво отношение към предмета на
доказване по делото и е без правно значение в настоящото производство.
Макар и санкционната разпоредба на
чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет да очертава алтернативно
формите на изпълнителното деяние /извършване на нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет или на чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет/,
съдът в настоящия си състав намира, че самостоятелно нарушение на чл. 8, ал. 3
от ЗЗДет е обективно невъзможно. Деянието на родител,
който не придружава на обществени места след 22 ч. детето си, навършило
Съдът в настоящия си състав обаче
намира, че извършеното от жалбоподателката административно нарушение по чл. 45,
ал. 3 от ЗЗДет представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Действително, това
административно нарушение е формално, без вредни последици от него да са
елемент от неговия законов състав, поради което липсата или незначителността на
такива последици в конкретния случай не следва да бъде определяща при квалифициране
на случая като маловажен. Налице са обаче други смекчаващи обстоятелства, които
обосновават извод, че степента на обществената опасност на нарушението е
значително по-ниска в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от този вид. Към датата на извършване на деянието, М. Х. П. – син на жалбоподателката, по повод чието присъствие на
обществено място след 22,00 ч., без да е придружаван от родител или от
пълнолетно дееспособно лице, е ангажирана административно-наказателната й
отговорност по чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет – е бил на 17
години, 7 месеца и 28 дни. Казано иначе, в съвременните обществени условия в
периода на непълнолетие (от 14 до 18 годишна възраст) децата изключително бързо
и интензивно израстват не само във физическо, а и в психическо и социално
отношение, поради което лице на 17 години и 8 месеца твърде малко се различава
по психо-социалните си характеристики от пълнолетно
лице на 18 години, чието самостоятелно присъствие на обществено място след
22,00 ч. няма за последица никаква административна санкция за неговите
родители. Поради това деянието на жалбоподателката не е накърнило съществено
обществените отношения, свързани със закрилата на ненавършилите пълнолетие деца
при присъствието им на обществени места след 22,00 ч. Този извод се подкрепя и
от обстоятелството, че по делото не са налице дори индиции
преди, а и след вмененото й с обжалваното НП деяние, жалбоподателката да е
извършвала други подобни деяния, съставомерни като административни нарушения по
чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет. Не следва да се пренебрегва и
друго обстоятелство, което е на пръв поглед странично за съставомерността
на деянието, но с оглед неговото специфично естество е от съществено значение
за постигане на основната цел на административното наказване съгласно чл. 12 от ЗАНН. Близо 2 години след издаването на НП то е останало невръчено на
жалбоподателката по причини, за които няма данни да стоят у нея. Поради това
към датата на приключване на съдебните прения синът й М. П.,
във връзка с чието фактическо поведение като непълнолетно лице тя е
санкционирана, вече е на почти 20 години. Така постигането на специалната
превенция като цел на административното наказание, изразяваща се в неговото
предупредително и превъзпитателно въздействие спрямо жалбоподателката, се явява
невъзможно по обективни причини – поради отпадналата възможност тя да извърши
друго такова нарушение.
По всички изложени съображения деянието
на жалбоподателката, за което тя е административно-наказана с обжалваното НП,
представлява маловажен случай на административно нарушение по чл. 45, ал. 3,
вр. чл. 8, ал. 3 и 4 от ЗЗДет. и за него
административно-наказващият орган е следвало на основание чл. 28 от ЗАНН да я
предупреди устно или писмено, че при повторно нарушение ще й бъде наложено
административно-наказание. Вместо това наказващият орган е наложил на
жалбоподателката административно наказание в нарушение на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, чието спазване е елемент от материалната законосъобразност на НП –
предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
Ето защо съдът намира, че
обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон, поради което следва
да бъде отменено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 353, издадено на 19.09.2017 г. от Началника на РУ – С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: