Р Е Ш Е
Н И Е
№63
гр. Перник, 08.03.2023
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, първи касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря А.М. и с участието на прокурор Моника
Любомирова от Окръжна прокуратура –
Перник, като разгледа докладваното от съдия Цветелина Гоцова КАНД № 23 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на И.П.С., ЕГН ********** против Решение № 114/21.11.2022г.,
постановено по АНД № 154/2022 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което
е изменено наказателно постановление № 7704 от 30.05.2022 г.
издадено от Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа",
Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция
"Пътна инфраструктура"-гр. София, с което, на основание чл. 53, ал.
1, т.2 от Закона за
пътищата, на касатора е наложено административно наказание глоба за нарушение по чл. 26, ал.2,
т.1, б.“а“ от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като е намален
размера на глобата на 1000 лв.
Съдебното решение се обжалва като постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Касаторът възразява, че съдът не е обсъдил
основното му възражение относно неправилно приложение на материалния закон,
като посочва, че не е била съобразена нито от наказващия орган, нито от съда
нормата на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която според
него е следвало да бъде приложена, в който случай санкционната норма би била
тази на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. Иска се отмяна на оспореното решение и на
наказателното постановление, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно
призован, се представлява от адв. Я.С. ***,
която поддържа жалбата и моли касационната инстанция да отмени
обжалваното решение. Иска присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
В проведеното съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор оспорва
касационната жалба и моли касационната инстанция да остави в сила съдебното
решение като правилно и законосъобразно, както и да
му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Перник изразява становище, с което заявява, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде оставено в сила.
Настоящият касационен
състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК –
страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество касационната жалба е основателна.
Отговорността на касатора е ангажирана в качеството му на водач на ППС с четири оси с
две управляеми, марка "***", модел „***“ с рег. №РК***ВТ, за
което превозно средство в хода на проверката било установено, че е тежко по
смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2011 г., а водачът извършвал
превоз на фракция без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата,
съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което е
налице забрана на основание чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за
пътищата. Съставен е АУАН с № 9066 от 04.05.2022г., а впоследствие издадено и процесното НП, с което е ангажирана
отговорността на И.П.С. и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП му е наложено административно
наказание глоба в размер от 3000 лева.
Наказателното постановление е изменено от
съда, като е намалена глобата на 1000 лв., тъй като не се констатират
отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават налагането на
санкция над законоустановения минимум, който в случая се явява 1000 лева. Съдът
не е констатирал съществени процесуални
нарушения при издаването на НП, като е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние и
правомерно ангажиране отговорността на водача на соченото основание.
Решението е неправилно.
Управляваното от касатора ППС е определено като тежко в хипотезата на
чл. 3 от Наредба № 11/2011 г. и по-конкретно т. 2 - натоварване на ос,
по-голямо от стойностите по чл. 7. Данните показват, че при
измерено разстояние между осите 1. 36 м. на двойната задвижваща ос на МПС,
сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29. 500 т.,
при максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква
"в" на наредбата.
Движението на тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, е
принципно допустимо в условията на разрешителен режим. При него са възможни две
хипотези – или издаване на разрешително от орган по чл. 14, ал. 2 от Наредбата
като самостоятелен административен акт – чл. 8, ал. 2 от Наредбата + заплатена
пътна такса – чл. 8, ал. 4 от Наредбата, или документ за заплащане на такса по
чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Контролът за спазване на горните правила във вътрешността на страната,
целящ предотвратяването на повреждане и преждевременно износване на пътната
инфраструктура, е възложен на Агенция "Пътна инфраструктура" – чл.
37, ал. 1 от Наредбата, чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, буква а)
от Закона за пътищата.
В същото време за осигуряване безопасността на участниците в движението,
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ЗДвП въвежда задължение
движещите се по пътя пътни превозни средства да са с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството – регламентираните в чл. 5 – чл. 7 от
Наредба № 11/03.07.2001 г., неизпълнението на което се санкционира по чл. 177,
ал. 3, пр. 2 ЗДвП.
Видно от описанието на
нарушението в АУАН обаче са описани само обстоятелствата, свързани с установеното
отклонение от допустимото натоварване на осите, без да е посочено, че водачът
няма разрешение от АПИ. Едва в наказателното постановление се сочи, че водачът
извършва превоз на фракция без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата.
В АУАН са описани обстоятелствата,
свързани с установеното отклонение от допустимото натоварване на осите, които
са елементи от обективната страна на състава на нарушение по 139, ал. 1, т. 2,
пр. 3 ЗДвП. Това "допълнение" на фактите в НП, че водачът няма
разрешение, всъщност създава неяснота относно действителната воля на
административнонаказващия орган, доколкото защитата срещу констатациите в АУАН
и в НП се осъществява срещу изложените факти. В тази връзка е без значение, че
е налице съответствие между правната квалификация на нарушението и приложената
санкционна норма в НП, доколкото описанието на нарушението в обстоятелствената
част на АУАН и НП се разминава - не става ясно дали водачът е санкциониран за
това, че е управлявал пътно превозно средство с размери, маса или натоварване
на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството или за това, че е извършвал превоз на фракция като
е управлявал ППС с над максимално допустимото натоварване на ос без разрешение
от АПИ. Този порок на АУАН и НП не може да бъде саниран, тъй като води до
ограничаване правото на санкционираното лице да разбере за кое от двете
нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и да
организира ефективно защитата си. Освен това препятства съдебния контрол за
законосъобразност на наказателното постановление - включително относно
компетентността на органите, съставили АУАН и издали НП и приложението на
материалния закон.
Самата разпоредба на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
гласи: "Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР
и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и
навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация
и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача,
на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато
при проверката се установи, че: 1. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от
1.01.2017 г.) движението се извършва без разрешително или документ за платена
такса в случаите по чл. 14, ал. 3". В случая, при проверката и съставения АУАН
не е констатирано, че движението се извършва без разрешително, а е констатирано
отклонение от допустимото натоварване на осите. Несъответствието между
фактическото описание на нарушението в съставения АУАН и издаденото НП, вменено
във вина на дееца и приложената от АНО санкционна норма е съществено
процесуално нарушение, тъй като нарушителят не може да разбере за какво точно
нарушение е наказан – дали за това, което е описано от фактическа страна или за
това, което е посочено в приложената санкционна норма. Констатираните процесуални
нарушения са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП, тъй
като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, но несъответстващо на материалния
закон. Налице са релевантни в касационната жалба касационни основания за
отмяната му, поради което и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, като бъде постановено
друго, с което да бъде отменено наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН,
вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, като основателно се преценява искането на
касатора за присъждане на съдебни
разноски пред първата и касационната инстанция. Същите са доказани в размер на 840 лв. -
договорено и платено адвокатско възнаграждение /440 лв. за първа инстанция и 400
лв. за касационната инстанция/, съобразно представени договори
за правна защита и съдействие, с данни, че същото е внесено. Възражението
за прекомерност на заплатеното адвокатско възраграждение, съдът
намира за неоснователно. Адвокатското възнаграждение на адв. С. е в минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на Административен съд –
Перник,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 114 от 21.11.2022г.
постановено по АНД № 154 по описа за 2022г. на Районен съд – Радомир, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7704 от 30.05.2022 г. издадено от Началник
отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ
на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна
инфраструктура"-гр. София, с което, на основание чл. 53, ал. 1, т.2 от
Закона за пътищата, на И.П.С. е наложено административно наказание глоба
в размер на
3000 лв.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“, с адрес гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на И.П.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 840
/осемстотин и четиридесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/