РЕШЕНИЕ
№ 1965
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110105901 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „***“ ЕАД ЕИК
**** /правоприемник на „***“ ЕАД, ЕИК *** /правоприемник на „***“ ЕООД ЕИК
***, с предходно наименование „***“ ЕООД/ със седалище в гр. ***, с която
претендира да бъде прието за установено по отношение на Д. Н. ХР. и М. К. ХР., че е
собственик на движима вещ – лек автомобил марка: ***, модел: ***, рама: ***
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: По силата на Договор № *** за финансов лизинг на
употребявано моторно превозно средство лизингодателят „***" ЕООД, ЕИК ***се
задължил да придобие в собственост следната лизингова вещ: лек автомобил, марка:
***, модел: ***, рама: *** и да предостави същата за ползване на лизингополучателя
ЕТ „***" Булстат ***, срещу възнаграждение и възможност за изкупуване.
Автомобилът бил придобит от дружеството лизингодател с Договор за покупко-
продажба на моторно превозно средство, peг. № *** година на Нотариус ***, с район
на действие *** и регистриран от дружеството-лизингополучател с peг. № *** посочен
в Свидетелство № *** Лизинговият обект бил предаден от лизингодателя на
лизингополучателя на 21.06.2006 година, за което е съставен Приемо-предавателен
протокол от 21.06.2006г. Лизингополучателят не изпълнявал задълженията си за
заплащане на лизинговите вноски, поради което на дата 03.06.2009 година му е
изпратена Нотариална покана peг. № *** година по описа на Нотариус ***, с район на
действие PC ***. Нотариалната покана не е връчена на лизингополучателя, тъй като не
е открит на посочения адрес, с отбелязване, че физическото лице - едноличен търговец
се намира в чужбина. Към датата на подаване на искова молба договорът за лизинг е
изтекъл, лизингополучателя не е заплатил всички дължими лизингови вноски и не е
придобил собствеността върху лизинговата вещ.
Във връзка с обсебването на процесната лизингова вещ е образувано Досъдебно
1
производство № *** на *** РУ на ОД на МВР ***, по което било установено, че
Първата регистрация на МПС е извършена на 08.10.2003 година в сектор „ПП“ - МВР
***, с peг. № *** и собственик „*** ООД. На 17.10.2005 година автомобилът е бил
продаден на „***“ ООД и регистриран с peг. № *** На 21.06.2006 година автомобилът
бил продаден на „***" ЕООД. На 16.01.2015 година автомобилът бил регистриран в
сектор „ПП" ОД на МВР * с peг. № ***със собственик *** При регистрацията били
приложени следните документи: Договор за покупко-продажба на МПС от 27.01.2010
година, с нотариална заверка на подписите per. № 8811/27.10.2010 година на нотариус
*** вписан в НК с peг. № ***, с район на действие PC ***сключен между *** и *** и
пълномощно от ***, peг. № *** година. На 21.01.2015 година автомобилът бил
продаден на *** който го регистрирал в сектор „ПП" ОД на МВР *** на 22.01.2015
година със същия peг. № ****. На 04.02.2015 година *** продал автомобила на *** На
10.02.2015 година *** регистрирал автомобила и го продал на Д. Н. ХР.. На 11.11.2015
година в пункт за регистрация на МПС при сектор „***“ на ОД на МВР *** била
извършена проверка на автомобил ***, с peг. № *** и с рама ***По VIN номера***
липсвали следи от механично въздействие и поправки, същият бил автентичен. С
протокол УРИ № ***г. автомобилът бил предаден за отговорно пазене на Д. Н. ХР. и
иззет от нея с протокол от 01.07.2016г. по реда на чл. 161, ал. 1 от НПК. С
Постановление от 29.07.2020 година по пр.преписка № *** г. на РП ***, ДП № ***г. е
отказано връщането на процесния автомобил на собственика му „***г" ЕАД с оглед
възникналия спор за собственост по отношение на иззетия в досъдебното производство
автомобил и разпоредбата на чл. 113 НПК. От извършените действия по разследването
се установило, че в регистрите на нотариус ** не съществува заверка на Договор за
покупко-продажба на МПС per. № ***, както и заверка на пълномощно per. № ***
година.
С оглед горното, за „***“ ЕАД е налице правен интерес от завеждане на
настоящия иск за признаване на установено по отношение на Д. Н. ХР., че дружеството
е собственик на процесния автомобил. Ищецът оспорва сключените относно
процесния автомобил договори за покупко-продажба на МПС от дати 27.01.2010
година, 21.01.2015 година, 04.02.2015 година и 10.02.2015 година като нищожни, на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 3-то ЗЗД, поради липса на съгласие от легитимния
праводател. Сочи, че договорът за покупко-продажба е консенсуален договор, поради
което поражда действие с постигането на съгласие между страните. В случая липсата
на съгласие на действителния собственик за продажбата на собствената му вещ води
до нищожност на всички последващи договори за покупко-продажба на процесния
автомобил, както и до липса на транслативен ефект за същия. Прехвърлителните
сделки между несобственик и последващи приобретатели са непротивопоставими на
„***“ ЕАД, който е действителния собственик на процесния автомобил. С оглед
разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП за процесния автомобил е изключено
придобиването му чрез добросъвестно владение при наличието на предпоставките по
чл. 78, ал. 1 от ЗС. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от редовно уведомените ответници, с който се изразява становище за признание на
иска. Моли се да не бъдат присъждани в тяхна тежест разноските.
В проведеното по делото на 11.11.2021г. открито съдебно заседание, ищецът
моли да бъде постановено решение при признание на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на
иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да
постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че
правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното
2
правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на
двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника
може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по
съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този
случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да
обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява
решение си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. С писмена молба в срока за отговор и в проведеното
открито съдебно заседание, ответникът е направил изрично изявление за признание на
претенцията на ищеца. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на
ответника за приетия от него ред за разглеждане на делото, който не е възразил.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявения иск по чл.
124 ГПК е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. По изложените
съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
Във връзка с искането на ищеца за присъждане на разноски, ВРС намира, че
такива не му се следват.
Съобразно чл. 78 ал.2 от ГПК, разноските се възлагат на ищеца при наличието
на двете кумулативно изискуеми предпоставки – липса на извънпроцесуално
поведение на ответника, даващо повод за завеждане на иска и изявление в
производството за признаване на иска. Цитираната норма освобождава ответника от
отговорността за разноските, като същевременно санкционира онзи ищец, който би
могъл да постигне целения правен резултат извънсъдебно.
В случая ищцовото дружество признава, че по никакъв начин не е потърсило
ответниците, въпреки че са му били известни адресите им, и не ги е поканило да се
откажат от собствеността върху процесния автомобил /по предвидения ред в чл. 99
ЗС/, доколкото макар да са го придобили от несобственик, е била спазена установената
от закона форма и той е регистриран на тяхно име в МВР, като няма данни да са
действали недобросъвестно при придобиването му. При възприемане от ответниците
на отправено от ищеца искане в такъв смисъл, за последния не би имало пречки да си
възстанови фактическата власт върху вещта като я получи от ВРП, респ. нуждата от
съдебен процес не била налице. В хипотеза, при която от страна на ответниците не
бъде изпълнена поканата му да се откажат от собствеността върху вещта, за ищеца би
възникнала нуждата от съдебно разрешение на спора помежду им, като за този спор
повод би било поведението на ответниците.
При така изложените доводи се налага изводът, че ответниците не са дали повод
за завеждането на положителния установителен иск. Безспорен е факта, че в хода на
образуваното съдебно производство ответниците са признали предявения срещу тях
иск. Следователно, налице е и втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.78,
ал.2 от ГПК. В горния смисъл е и наложаната съдебна практика – пр. определение по ч.
т. д. № ****г. по описа на ВОС.
От ответната страна разноски не са претендирани и съдът не следва да се
произнася за присъждането им.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ал.1 от ГПК по
отношение на Д. Н. ХР. ЕГН ********** и М. К. ХР. ЕГН **********, че „*** ЕАД,
ЕИК *** / правоприемник на „***“ ЕООД ЕИК ***, с предходно наименование „***“
ЕООД/ със седалище в гр. ***е собственик на движима вещ – лек автомобил марка:
***, модел: ***, рама: ***
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4