Решение по дело №1998/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 29.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито  заседание в състав

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

като разгледа докладваното от                съдията             т.д. № 1998 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от името на „С.В.П.“ ООД, срещу отказ № 20190531003358-2/20.09.2019 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията по партидата на дружеството да бъдат вписани данни за действителни собственици по смисъла на чл. 63 ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). В жалбата се излага довод, че това обстоятелство не предполага проверка на обстоятелства, а основа за вписването му е единствено представена декларация. Иска се отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания за извършване на вписването.

 

По допустимостта на жалбата

Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.

 

По основателността на жалбата.

От електронния формуляр на Заявление Б7 20190531003358 се установяват заявени за вписване обстоятелства – физическо лице – действителен собственик и лице за контакт на основание чл. 63 ал. 3 т. 4 ЗМИП.

В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че в указания срок при условията на чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ не са представени в надлежно заверено копие удостоверение за БИ.4.ЕН Х. ЕООД, отразен в заявлението като притежател на 33 % от капитала на К.Д.И.Х. ЕООД, притежаващо от своя страна 90 % от капитала на „С.В.П.“ ООД.

 

При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:

Възложените на длъжностното лице по вписванията компетенции обезпечават обществения интерес за бъде осигурена достоверност на посочени в закон обстоятелства като подлежащи на огласяване. В тази насока и нормата на чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че са се проявили фактите, от които законът извлича заявеното за вписване обстоятелство. Съгласно чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ основата за така предписания извод се явява установен със закон документ.

Нормата на чл. 63 ЗТРРЮЛНЦ провежда утвърдено изискване към държавите членки с Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета, транспонирана със Закона за мерките срещу изпирането на пари. Целта е огласяване на контрола върху дейността на абстрактно съществуващото юридическо лице и в крайна сметка идентифицирането на физическите лица, стоящи зад определена организационна структура с оглед предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма съответно своевременно разкриване на дейности с такава насоченост. Държавата е овластена да създаде механизма за постигане на тези цел. Нормата на чл. 63 ал. 1 ЗМИП предписва декларацията като средство за постигане на указаната цел. Законът не изисква от длъжностното лице по регистрацията проверка на декларираното обстоятелство, а единствено да го огласи. От тази гледна точка предписаните като необходими документи с чл. 50а ал. 2 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредбата) не касаят всяко заявление образец Б7, а зависят от закона, пораждащ задължението за огласяване на съответното обстоятелство. За разлика от ЗМИП визираният в нормата Закон за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици (ЗИФОДРЮПДРКЛДС) не предписва декларацията като основание за огласяване на визираните от този закон допълнителни обстоятелства. Това безусловно ангажира длъжностното лице по регистрация да формира непосредствен извод, че интересуващите регистърното производство обстоятелства са се осъществили. Същевременно ЗИФОДРЮПДРКЛДС изрично препраща към изискванията на ЗМИП досежно регламентираните от този закон обстоятелства. Предписаното от чл. 50а ал. 2 от Наредбата съответното приложение налага да се държи сметка за естеството на подлежащото на вписване обстоятелство. Ето защо обстоятелствата, подлежащи на вписване на основание чл. 63 ал. 4 ЗМИП следва да бъдат заявени с образец Б7, придружен от предписания в чл. 50а ал. 2 т. 1 от Наредбата документ – декларация по образец. Това в случая е налице. Изследването на актуалния статус на посочените в декларацията юридически лица излиза извън обхвата на регламентирана проверка, поради което и заявителят не дължи потърсеното съдействие.

Представено е и изискуемото писмено съгласие от посоченото физическо лице за контакт, а нотариалната заверка е отразена в регистъра на Нотариалната камара.

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказ № 20190531003358/20.09.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.

УКАЗВА на основание чл. 25 ал. 5 ЗТР на длъжностното лице по регистрацията да впише обстоятелството, заявено със заявление Б7 вх. № 20190531003358.

 

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да бъде изпратен на Агенция по вписванията – търговски регистър, за изпълнение.

 

СЪДИЯ: