Р E Ш Е Н И Е
№ 159
гр.Плевен, 23.03.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 69 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260154 от 23.11.2020 г., постановено по
НАХД № 1476 по описа за 2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 19-0938-002056 от 07.05.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР
Плевен, сектор „Пътна полиция“ в частта, в която на Д.К.Й. *** на основание
чл.183, ал.V, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер
на 100 /сто/ лева и на основание чл. 183, ал. ІV, т.7, пр. І-во от ЗДвП е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за
извършени нарушения по чл. 6, т.1 от ЗДвП и по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП. Със същото решение Районен съд Плевен е отменил Наказателно
постановление № 19-0938-002056 от 07.05.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР
Плевен, сектор „Пътна полиция“, в частта, в която на Д.К.Й. *** на основание
чл.183, ал.ІV, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл. 98, ал. І, т.6 от ЗДвП.
Срещу решението в потвърдителната му част е подадена
касационна жалба от Д.К.Й., чрез адвокат Й.Х., в която са наведени доводи, че
съдебният акт в тази част е незаконосъобразно постановен при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Счита
се, че районният съд не е обсъдил съображенията в жалбата касаещи законосъобразността на
съставения АУАН и дали той се явява годен документ, на база на който да
стартира административно наказателно производство, поради което издаденото НП
се явява изцяло незаконосъобразно и като такова е следвало да бъде отменено
изцяло. Посочва се, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел -
колега на актосъставителя, който е заинтересован от потвърждаване описаните
нарушения и фактическата обстановка отразена в АУАН, като това, както и
неприсъствието на втори свидетел, представлява съществено процесуално
нарушение, предвид разпоредбите на чл.40, ал.1 и 3 и чл.42, т.7 от ЗАНН, които
въвеждат императивно изискване за присъствието на поне двама свидетели. Счита
се, че в случая не е налице и хипотезата на чл.40, ал.4 ЗАНН, поради което това
процесуално нарушение не би могло да бъде санирано, а напротив има за последица
незаконосъобразност на АУАН, тъй като накърнява съществено правото на защита на
жалбоподателя. Сочи се, че актосъставителят е спрял за проверка жалбоподателя Й.
когато той вече е бил напуснал МПС и е влизал в аптека „Хигия“ непосредствено
до мястото, където е спрял за престой лекият автомобил. Счита се, че съдът
неправилно е приел, че по време на съдебното разглеждане на делото се били
оформили две групи свидетели - на актосъставителя Х.и неговия колега Р., тъй като
последният не е давал показания пред съда, той само е подписал АУАН, и въпреки това
съдът приема за достоверни и меродавни показанията на актосъставителя, които не
са потвърдени от разпитаната свидетелка Й.. Сочи се, че от разстоянието, на
което е бил контролният орган от лекия автомобил преди проверката - около 20
метра е било невъзможно да се установи дали водачът е бил с обезопасителен
колан, тъй като по стъклата на автомобила е имало перфофолио с рекламна цел, както
и е било 19.43ч., когато слънцето вече е залязло и не е имало добра видимост.
Счита се, че по отношение сигнала на светофара, на който е преминал водача на
лекия автомобил следва да се кредитират показанията на св. Й., тъй като
свидетелят Р., подписал АУАН заявява пред съда, че не си спомня нищо, което не
означава, че отразената фактическа обстановка е такава каквато е очертал
актосъставителя Х.. Посочва се, че разпитаната свидетелка Й. пред съда е
заявила категорично, че жалбоподателят е бил с предпазен колан и е преминал на
зелен сигнал на светофара, като в мотивите към постановеното решение решаващия
съд не кредитира показанията й, тъй като в момента на проверката тя е ровела в
телефона си и не е възприела обстановката, а и е заинтересована от изхода на
делото. Поради изложеното се счита, че постановеното съдебно решение е
необосновано, изводите на съда не кореспондират със събраните по време на
делото доказателства, последните са избирателно посочени като целят потвърждаване на издаденото НП. Твърди се, че описаните в
АУАН нарушения не са извършени, както и че са нарушени правата на водача от
страна на контролните органи осъществили нерегламентирана проверка, когато
водача е бил извън лекия автомобил. Моли се решението да бъде отменено в
обжалваната част.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът Д.К.Й. се явява лично и
с пълномощник адв.Й.Х., която поддържа депозираната касационна жалба и навежда
доводи аналогични на тези в жалбата. Моли за отмяна на решението в обжалваната
част.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението в обжалваната му част е постановени при непълнота на
доказателствата и счита касационната жалба за основателна.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното пред Районен съд Плевен наказателно
постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Й. за
това, че на 21.04.2019г. в 19:43часа, в гр.Плевен на кръстовището на ул.“Георги
Кочев“ и ул.Георги Бенковски“ с посока на движение към ул.“Тодор Каблешков“,
като водач управлява собствения си лек автомобил Опел Вектра с рег***и извършва
следното: 1. Навлиза в горепосоченото кръстовище на неразрешаващ червен сигнал
на светофарната уредба, работеща в нормален режим и монтирана на самото
кръстовище, като извършва завой на ляво; 2. Престоява в кръстовището след
обозначена Стоп линия и пешеходна пътека, естествено продължение на тротоара,
обозначена с пътна маркировка; 3. Управлява МПС без да използва обезопасителен
колан по време на движение, с който е оборудван автомобила. Нарушенията са
квалифицирани по чл.6 т.1; чл.98 ал.1 т.6 и чл.137А ал.1 от ЗДвП.
При установяване на фактическата обстановка районният
съд е приел, че се обособяват две групи гласни доказателства – на
актосъставителя и свидетеля по акта от една страна и обясненията на
жалбоподателя и свидетелските показания на съпругата му от друга страна. Съдът
е кредитирал показанията на първата група свидетели като логични, убедителни и
последователни, като е изложил мотиви за това, и е счел, че от същите се
установява описаната в акта и НП фактическа обстановка по извършване на
вменените нарушения. По отношение обясненията на жалбоподателя съдът е посочил,
че същите освен доказателствено средство представляват и средство за защита,
поради което са израз на предприета негова защитна теза. По отношение
свидетелските показания на съпругата на жалбоподателя съдът е счел, че същите в
едната си част са повърхностни, а в другата си част са неотносими към спора,
поради което не ги е ценил. При така установената фактическа обстановка
районният съд е приел, че по безспорен начин по делото е доказано, че Й. е
извършил вмененото му нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, като не е съобразил своето
поведение със светлинните сигнали. Счел е, че деянието е правилно квалифицирано
и правилно за него е издирена санкционната норма. По отношение вмененото
нарушение по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП съдът е приел, че Й. не е осъществил
описаното в обстоятелствената част на акта нарушение, поради което в тази част
НП е незаконосъобразно. По отношение вмененото нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП районният съд е приел, че от доказателствата по делото може да се направи
извод, че Й. е осъществил елементите от фактическия състав на това нарушение. Съдът
е приел още, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това длъжностни лица,
както и че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения. В тази връзка е счел за неоснователно възражението за
допуснато нарушение на чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН като е изложил мотиви за това.
В заключение районният съд е потвърдил наказателното постановление по отношение
нарушенията по чл.6 т.1 и чл.137А ал.1 от ЗДвП и е отменил НП по отношение
нарушението по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП.
Решението в отменителната му част не е обжалвано и
същото е влязло в законна сила. Обжалваното решението в потвърдителната му част
е правилно и съответстващо на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите
са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е
изведен правния извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административно-наказателното производство, както и за доказаност на
двете вменени нарушения по ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи в
тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав,
поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2
изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни. На
първо място не отговаря на действителността твърдението в жалбата, че районният
съд не е обсъдил възраженията за допуснати нарушения при съставяне на АУАН.
Напротив, съдът е отговорил ясно и мотивирано, че не са налице нарушения на
разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Изводите му се споделят напълно от
настоящата инстанция. АУАН е съставен в присъствието на св.Р., който е очевидец
на извършените нарушения, което е в изпълнение на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, като изискването за двама свидетели /хипотезата на чл.40 ал.3 от ЗАНН/ е
единствено при липса на свидетели очевидци или при невъзможност същите да
присъстват при съставяне на акта. Ето защо не е оборена доказателствената сила
на редовно съставения АУАН. На следващо място районният съд правилно е преценил
гласните доказателства и е кредитирал с
доверие свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта, а е
счел за повърхностни и неотносими свидетелските показания на св.Й..
Свидетелските показания на длъжностните лица кореспондират с писмените
доказателства по делото и от цялостната
съвкупност по безспорен начин се установява, че Й. е осъществил вменените му
нарушения по чл.6 т.1 и чл.137А ал.1 от ЗДвП. Обстоятелството, че св.Р.заявява,
че няма спомен за случая, не води до извод, че неговите показания не следва да
се кредитират, тъй като последният изрично потвърждава изнесените в акта
факта.
Предвид изложеното се налага извода, че решението на
районния съд е правилно в обжалваната му част, като не са допуснати нарушения,
които да ограничават правото на защита на Й.. Съдебният акт следва да бъде
оставен в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260154 от 23.11.2020 г.,
постановено по НАХД № 1476 по описа за 2020 г. на Районен съд – Плевен в
частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 19-0938-002056 от
07.05.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ в
частта, в която на Д.К.Й. *** на основание чл.183, ал.V, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 /сто/ лева и на основание чл.
183, ал. ІV, т.7, пр. І-во от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба
в размер на 50 /петдесет/ лева за извършени нарушения по чл. 6, т.1 от ЗДвП и
по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.