Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 8592 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 72257 от 14.04.2020 г., постановено по гр. д. № 61003/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав, е отхвърлен предявеният иск от Д.Е.Л. срещу НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА, с правно основание 78, ал.1 ЗДСл. – за заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 30.01.2017 г. в гр. София, в зала за тренировка при НСО по време на изпит по обща физическа подготовка при изпълнение на норматива за лицеви опори, ведно със законната лихва от 30.01.2017 г. – датата на настъпване на злополуката, до окончателното изпълнение.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищеца Д.Е.Л., с която го обжалва изцяло. Излага съображения,
че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Предмет на делото е иск с
правно основание чл.78, ал.1 ЗДСл. Счита, че неправилно решаващият съд се е
позовал на чл.38, ал.3 ЗНСО и е приел, че извън регламентираното в този закон
не може да се разгледат претенции за обезщетения от трудова злополука. Страните по делото са били обвързани от
договор за военна служба за срок от 3 години, съгласно който е заемал
длъжността „сътрудник по Охраната, в сектор 06 на Отдел 02 „Охранителен“.
Спорното правоотношение се регулира от ЗНСО. Спрямо служителите в НСО, които за
назначени по служебно правоотношение по ЗДСл. ЗНСО не предвижда изрично право
на тези служители на обезщетения за вреди от трудова злополука, а само
еднократни обезщетения при претърпяна телесна повреда – средна или тежка, при
или по повод изпълнение на служебните задължения. Съгласно чл.78, ал.1 ЗДСл. За
вреди от трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили
временна неработоспособност, инвалидност или смърт на държавния служител,
съответната администрация дължи обезщетение независимо от това дали органът по
назначаването или друг негов служител има вина за настъпването им. След като
няма нещо друго изрично уредено в ЗНСО по отношение обезщетенията за вреди от
трудова злополука на служителите в НСО, субсидиарно следва да се приложат
правилата в общия закон ЗДСл. Противното би довело до поставяне в неравностойно
положение на държавните служители в НСО спрямо другите държавни служители, а
също спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение. С оглед на
това за него е налице правен интерес от предявяване на иска, предмет на делото,
за присъждане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
настъпилата на 30.0.2017 г. трудова злополука. Счита, че са налице всички
елементи за основателността на предявения иск – наличие на служебно правоотношение
между страните, претърпяна трудова злополука от служителя, неимуществена вреда
и причинна връзка между трудовата злополука и вредата. Моли съда да отмени
обжалваното решение, като уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА, с който я оспорва.
Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Решаващият съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е достигнал до
обосновани изводи. В чл.38, ал.3 ЗНСО изрично е регламентиран статутът на
офицерите и сержантите от НСО, който се урежда със ЗНСО. С оглед на това
правата и задълженията на жалбоподателя се уреждат от специалния закон ЗНСО, а
не от ЗДСл. категорията служители, чиито правоотношения се уреждат със ЗНСО са
военизирани и непосредствено изпълняват функции по защитата на националната
сигурност, насочена към осигуряване безопасността на определените в този закон
лица, обекти и мероприятия. С оглед на това счита, че чл.78, ал.1 ЗДСл. е
неприложим към служебното правоотношение между страните. Уредбата във връзка с
обезщетяване на неимуществени вреди при трудови злополуки в ЗНСО е различна от
уредбата в КСО, КТ и ЗДСл. ЗНСО е специален закон по отношение на тези
нормативни актове. В чл.124, ал.1 ЗНСО е предвидено обезщетение, което се
следва на офицер/сержант, който е претърпял телесна повреда при или по повод
изпълнение на служебните си задължения по време на дежурство. Счита, че не
следва субсидиарно да се прилага ЗДСл. за правоотношението на жалбоподателя. За
правоотношението на сержант, какъвто е и жалбоподателят, се прилага специалният
закон ЗНСО. По аргумент от чл.11, ал.2 ЗНА, когато е дадена обща уредба на
определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея, само ако
това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал.2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
СРС е сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.78,
ал.1 ЗДСл. вр. с чл.46, ал.2 ЗНА. Ищецът твърди, че между страните е сключен на
01.03.2013 г. договор за военна служба за срок от 3 години, по силата на който е
заемал длъжността „сътрудник по охраната“, в сектор 06 на Отдел 02 „Охранителен“.
С договор за военна служба, сключен между страните на 09.02.2015 г. е заемал
длъжността „сътрудник по охраната“, като срокът на договора е до 01.02.2016
г. Със заповед № 2406/23.11.2015 г. на
началника на НСО на основание § 2 ПЗР на ЗНСО, считано от 01.11.2015 г. е
прекратен договорът за военна служба от 09.02.2015 г., като е преобразувано
съществуващото правоотношение по ЗОВСРБ, като е назначен на длъжността
„сътрудник по охраната в сектор 02 сектор „постова охрана и пропускателен
режим“. Между страните е налице служебно правоотношение. На 30.01.2017 г.,
около 09.30 ч. в залата за тренировки при ответника, по време на изпит по обща
физическа подготовка, съгласно заповед № 108 от 23.01.2017 г. на началника на
НСО, при изпълнение на норматива за лицеви опори при 32-та опора е усетил силна
болка в десния гръден мускул, съпроводена със силен звук на разкъсване, като е
получил травма на мускулите и сухожилията на ниво гръден кош – разкъсване на
сухожилието на десния голям гръден мускул. Усетил изразена слабост в дясното
рамо. Няколко часа по – късно болката рязко се усилила и областта на вреждането
отекла. Появила се синина, която следващите дни се разширила на значителна площ
към гърдите и дясната ръка. След инцидента ответникът декларирал злополуката
пред ТП на НОИ – София-град с декларация за трудова злополука вх. №
255/22.02.2017 г. с протокол № 3/21.02.2017 г. за разследване на злополуката от
осигурителя, обясненията на пострадалия и свидетелите, злополуката е станала
през време и по повод на извършваната работа – при изпълнение на норматива за
лицеви опори, пострадалият получава травма на мускулите и сухожилията на ниво
гръден кош – дясна гръдна половина. С разпореждане № 20419/24.02.2017 г. на ТП
на НОИ – София-град злополуката е призната за трудова. Разпореждането е влязло
в сила, като необжалвано. След настъпване на злополуката е бил прегледан в
Спешна помощ при Болница „Лозенец“, откъдето е насочен към ВМА – МБАЛ София. На
следващия ден му било извършено МРТ-изследване, съгласно което е открита
находка за руптура на сухожилието на мускулус пекторалис майор с умерено
изразена ретракция и данни за интерфасцикуларен кръвоизлив. Във ВМА е установено разкъсване на
сухожилието на десния голям гръден мускул. Постъпил в Клиника по артроскопска
травматология на ВМА на 03.02.2017 г., а на 06.02.2017 г. е била извършена
хирургична операция под пълна упойка (интубационна) - зашиване на разкъсаното сухожилие. На 08.02.2017 г.
е бил изписан от ВМА, като в продължение на 90 дни е продължило домашното му
лечение. В първите 40 дни след изписването е носел обездвижваща шина на десния
горен крайник. Преминал курс на физиотерапия в продължение на 20 дни. По време
на лечението и физиотерапията изпитвал силна болка в дясната ръка, дясното рамо
и дясната част на гърдите. Употребявал предписаните му аналгетици и
антикоагуланти. Изпитвал изключителни трудности да се обслужва сам за
ежедневните битови и хигиенни операции, тъй като боравел предимно с дясната
ръка. Получавал помощ от родителите си. Изпитвал болка с по – лек интензитет и
понастоящем. Налице са ограничени движения в дясната раменна става, като
прогнозите били, че не може да има пълно възстановяване, тъй като това
увреждане водело до намалена сила на привеждане на раменната област напред и
приближаването й към предната повърхност на гръдния кош, като това състояние
било без възможност за спонтанна консолидация. Настъпилият инцидент се отразил
негативно не само върху физическото му състояние, но и върху психическото му
здраве. Страдал от нарушения на съня поради продължаващата болка, понижено
настроение, тревожност, постоянно се връщал към спомена за злополуката. В
продължение на три месеца напълно не можел да борави с дясната си ръка, не
можел да работи и да тренира. Притеснявал се, че болката няма да отмине и няма
да се възстанови напълно. Изпитвал и притеснения от огромния белег на мястото
на операцията. Излага съображения, че в случая приложение следва да намери
нормата на чл.78, ал.1 ЗДСл., тъй като има качеството държавен служител моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
12 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата на
30.01.2017 г. злополука, ведно със законната лихва от момента на злополуката до
окончателното изплащане
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че със заповед № 2406/23.11.2015 г.
на началника на НСО съществуващото правоотношение на ищеца по ЗОВСРБ е било
преобразувано на основание § 2 от ПЗР на ЗВСО в служебно правоотношение по
същия закон, като ищецът е бил назначен на длъжността „сътрудник по охрана“, в
сектор 2, „Постова охрана и пропускателен режим“, при отдел 05 „Обектова
охрана“, като е запазено притежаваното от него звание „младши сержант III степен“. Служебното правоотношение между страните се
регулира от ЗНСО, а не от ЗДСл. На основание чл.124, ал.1 ЗНСО на офицер или
сержант, претърпял телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си
задължения по време на дежурство, се изплаща еднократно парично обезщетение в
размер на 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни
месечни възнаграждения при средна телесна повреда, определени към деня на
увреждането. Характерът на причинената телесна повреда се определя от
военно-медицинските органи по чл.141, ал.2 ЗОВСРБ и чл.124, ал.3 ЗНСО. Във
връзка с тези задължения между ответника и ВМА е сключено споразумение с рег. №
831/04.04.2017 г., с което за определянето на характера на причинената телесна
повреда на офицерите и сержантите на НСО се извършва от ЦВМК към ВМА по реда на
Наредба № Н-4/18.02.2013 г. за военномедицинската експертиза (отм.). в чл.4 от
споразумението е предвидено, че експертизата за определяне на характера на
причинената телесна повреда на офицерите и сержантите от НСО, причинена при или
по повод изпълнение на служебните задължения, се извършва по искане на органа
по назначаването и/или на служителите на НСО, подали заявление за определяне
характера/вида на причинената телесна повреда. Ищецът не е подал заявление до
ЦВМК-ВМА за медицинска експертиза за определяне на степента на телесната
повреда. Комисията за разследване, регистриране и отчитане на трудовата злополука
на НСО не е изпратила същия до ЦВМК-ВМА. Тя е определила, че ищецът е претърпял
трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, а не по смисъла на чл.124,
ал.1 ЗНСО, тъй като злополуката е настъпила при провеждане на изпит по обща
физическа подготовка, а не по време на дежурство. Уредбата в ЗНСО се различава
от КСО. По времена дежурство служителят се явява на работното си място и
изпълнява служебните си задължения в рамките на продължителността на
дежурството. С оглед на това поддържа, че не е налице хипотезата на чл.124,
ал.1 ЗНСО. Съгласно чл.72, ал.1 ЗНСО служителите на НСО задължително се
застраховат срещу смърт и неработоспособност вследствие на злополука, настъпила
при или по повод изпълнение на служебните им задължения, със средства от държавния
бюджет. Ответникът е предприел действия по застрахователния договор за
заплащане на дължимото застрахователно обезщетение на служителя. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
На 01.03.2013 г. между страните в производството е
сключен договор за военна служба № 24, на основание чл.134а ЗОВСРБ, по силата
на който ищецът е назначен на длъжност „сътрудник по охраната в сектор 06 на
отдел 02 „охранителен“, като се приема на военна служба в НСО със звание
„младши сержант“ за срок от 3 години.
На 09.02.2015 г. страните са сключили договор за
военна служба № ВС-283, по силата на който, на основание чл.134а ЗОВСРБ, ищецът е назначен на длъжност „сътрудник по
охрана“ и се приема на военна служба в НСО със звание „младши сержант“ за срок
до 01.02.2016 г. Със заповед № 2406/23.11.2015 г. на началника на НСО е
заповядано, считано от 01.11.2015 г. се
прекратява договор за военна служба № ВС-283/09.02.2015 г. на НСО, преобразува
съществуващото правоотношение по ЗОВСРБ с ищеца, като е назначен на длъжност
„сътрудник по охраната“ в 02 сектор, „Постова охрана и пропускателен режим“,
при 05 отдел „Обектова охрана“ и запазена притежаваното от него звание „младши
сержант III степен“. С декларация за трудова злополука вх. № 255
от 22.02.2017 г. досие № 20419, ответникът е декларирал пред ТП на НОИ
настъпилия на 30.01.2017 г. злополука като трудова. В декларацията ответникът е
посочил, че на 30.01.2017 г., около 09.30 ч. в залата за тренировки, при
провеждане на изпит по обща физическа подготовка, съгласно заповед №
108/23.01.2017 г. на началника на НСО, при изпълнение на норматива за лицеви
опори при 32 опора усеща силна болка в десния гръден мускул, съпроводена със
силен звук на разкъсване.
С разпореждане № 20419 от 24.02.2017 г. на ТП на НОИ –
София-град, на основание чл.60, ал.1 КСО, декларираната злополука вх. № 255 от
22.02.2017 г. на ТП – София-град от осигурителя НСО при Президента на РБ,
станала с ищеца, се приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО. Посочено е,
че съгласно протокол № 3/21.02.2017 г. за разследване на злополуката от
осигурителя, обясненията на пострадалия и свидетелите Никола Стефанов Хрисков и
Николай Йорданов Ивков, злополуката е станала по време и по повод на
извършваната работа – при изпълнение на норматива за лицеви опори, пострадалият
получава травма на мускулите и сухожилията на ниво гръден кош (лява гръдна половина). Разпореждането е влязло в сила, като необжалвано.
Със споразумение в-3222/03.04.2017 г., сключено между
ответника и ВМА страните са регламентирали условията и реда за извършване на
експертиза за годност за офицер/сержант за съответното направление на дейност в
НСО, определянето на психологична непригодност за служба в НСО, както и за
определянето на характера на причинената телесна повреда на офицерите и
сержантите на НСО, на основание чл.39, ал.2, т.3 ЗНСО и чл.116, ал.1, т.5 и т.6
ЗНСО и чл.124, ал.3 ЗНСО вр. с чл.1, ал.3, т.3 и чл.4а, ал.1 и ал.2 от
Постановление № 45 от 21.02.201 г. на МК на РБ за определяне на ВМА като
лечебно заведение по чл.5, ал.1 ЗЛЗ и нейните специфични функции и за приемане
на Правилник за устройството и дейността на ВМА.
Представена е служебна бележка/сведение за настъпила
нетрудоспособност вследствие на трудова злополука от 07.08.2017 г. та НСО, като
застраховащ/работодател, с което е удостоверено настъпилата злополука,
поставената диагноза и отсъствието от работа за 181 дни.
От експертното заключение на вещото лице д-р Ц.Н.Г.–
специалист по съдебна медицина, по изслушаната пред СРС съдебно -медицинска
експертиза, се установява, че на 30.01.2017 г. са установени клинични данни за
травматична руптура на десния големия гръден мускул. В последствие с ЯВР
изследване на 01.02.2017 г. е доказано разкъсване със свиване на мускула, а при
оперативна интервенция на 06.02.2017 г. е визуализирана и руптурата на прехода
мускулна – сухожилна части, преди прикрепването за раменната кост. По повод
травмата в планов порядък е извършена операция със зашиване на сухожилието,
като шевът е подсилен с един анкер, поставен в залавното място на раменната
кост на сухожилието. След операцията крайникът е имобилизиран с ортеза. Редовно
са правени превръзки на раната от операцията и тоалет и превръзка с използване
на дезинфектант Йодасепт. Провеждано е медикаментозно лечение. При отчетено
добро постоперативно възстановяване, пациентът е изписан с препоръки за
имобилизация и отбременяване на крайника за срок от 30 дни с ортеза. Назначено
е лечение с НСПВС за 10 дни, антикоагулантна профилактика – 15 дни, сваляне на
конците на 12-тия следоперативен ден. Дадена е препоръка за кинезетерапия в
амбулаторни условия. След сваляне на имобилизацията е провеждано лечение и
прегледи по повод болки и ограничени движения на дясна раменна става,
провеждана е физиотерапия ЛФК, като постепенно е постигнато значително
подобрение на движенията. Към датата на последното изследване от 04.07.2017
г. на ищеца обективно дясна раменна
става е с тенденция към подобрение на движенията, но все още с ограничени и
болезнени движения, описани в заключението. Симптомите на силна болка в областта на
захващането на мускула към раменната кост, която се засилва при всеки опит за
вдигане на тежест, намалена до липсваща сила при отвеждане и вътрешна ротация
на мишницата. Рамото пада драстично, има характерна бразда по външната част на
гръдния кош към подмишницата се появява отток, а между двата големи гръдни
мускула се получава видима асиметрия. Изявяват се и кръвонасядания на меките
тъкани в областта на мишницата. По делото липсват данни да се налагат нови
оперативни намеси. Болките, съпровождащи травмата, са значителни и налагат
продължително медикаментозно обезболяване и обездвижване на ръката. Руптура на
гръден мускул най-често се получава при вдигане на тежести от лег, но до нея
може да се стигне и при рязко изтласкване от лицева опора, както в конкретния
случай. Вещото лице пояснява, че разкъсванията са чести наранявания, които се
случват при мъже на възраст между 20 и 50 години. Като основна причина да това
се приема лоша загрявка, липса на предварителен стречинг на мускула и честа
употреба или злоупотреба с анаболни стероиди. След проведена операция при пълно
разкъсване на мускула в мишницата, както в конкретния случай, ръката се
обездвижва поне за 4 седмици до 30 дни, след което се започва активна и пасивна
кинезитерапия, като обичайно при благоприятно протичане на оздравителния процес
функционално възстановяване настъпва след 8-12 седмици. В конкретния случай,
макар да е постигнато функционално възстановяване, все още не се отчита движение
в пълен обем на ръката в раменната става- в бъдеще е възможно ищецът да изпитва
слаби болки, засилващи се при натоварване на ръката и/или промени на времето.
След проведеното лечение, включително продължаващата към 04.07.2017 г.
физиотерапия, е налице тенденция за подобряване на посттравматичния
функционален дефицит, но на практика, с оглед вида на травмата, не е
реалистично да се очаква пълно възстановяване както преди инцидента на обема и
силата на движение на ръката.
Експертното заключение не е оспорено от страните.
Съдът го възприема изцяло, като обстойно и задълбочено обосновано.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Е.В.Л.–
майка на ищеца, се установява, че ищецът й се обадил сутринта в нея на
инцидента. Видяла го вечерта, тъй като същия ден била на работа. Ищецът й
съобщил, че по време на изпит по физическа подготовка , при изпълнение на
лицеви опори, е усетил звук на разкъсване в дясна гръдна половина и силна
болка. Ищецът бил силно притеснен, с болка в ръката и невъзможност за движение,
както и посиняване в областта на нараняването. Ищецът бил разтревожен, тъй като
нищо не открили при първоначалния преглед в Правителствена болница, където го
завели негови колеги. На следващия ден отишли във ВМА, за да потърсят консултация
във връзка с травмата. След направен ЯМР, установили разкъсване. По медицински
предписания се подготвили за прием в болницата. След проведена оперативна
интервенция ищецът бил с обездвижване на крайника, невъзможност за обслужване,
нетърпими болки. Ищецът не можел да лежи, да седи. Болничният престой бил 5-6
дни. Свидетелката живеела заедно с ищеца. Ръката била обездвижена с ортеза, със
стерилни превръзки в продължение над 30 дни след операцията. След което още
10-12 дни не можел да движи ръката. Ищецът спазвал указанията на лекарите от
контролните прегледи и терапията, която му предписали. Свидетелката го
обслужвала. В продължение на 6 месеца ищецът не бил на работа. След третия
месец започнал постепенно да се отпуска. Притеснявал се как ще се възстанови,
дали ще може да изпълнява служебните си задължения, как ще изглежда
оперативният белег. В продължение на 3 месеца ищецът не можел да се облича и
съблича сам, тъй като не можел да движи ръката си в пълен обем. Свидетелката му
помагала. Понастоящем ръката му била обезсилена. Понякога имал болки в областта
на травмата. Лицеви опори вече не можел да прави. Понастоящем имал остатъчна
слабост в ръката и невъзможност да функционира дясната му ръка, която била по –
слаба от лявата. Ищецът пиел обезболяващи и противовъзпалителни лекарства през
първите 30-40 дни. Оперативният белег бил над 5 см. Ищецът имал ограничение във
вдигането на ръката и извеждането й назад, не можел да изпълнява движенията в
пълен обем. Преди инцидента ищецът бил в добро физическо състояние, тренирал
редовно. До настъпване на инцидента ищецът не е имал травми. Преди изпита
ищецът бил на работа, на нощно дежурство.
Съдът възприема показанията на свидетелката, тъй като
те са логични и последователни. Същата е разпитана за обстоятелства, които
лично е възприела. Показанията й изцяло
кореспондират с ангажираните по делото доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана
по същество, е изцяло основателна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че ожалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по
делото доказателства се установи, че ищецът е заемал при ответника длъжността „сътрудник по охраната“ в 02 сектор, „Постова охрана
и пропускателен режим“, при 05 отдел „Обектова охрана“, със звание „младши
сержант III степен“.
Спори се между страните в производството дали следва
да се ангажира отговорността на ответника във връзка с настъпилата трудова
злополука на 30.0.12017 г. по реда на чл.78, ал.1 ЗДСл. или не.
Съгласно нормата на чл.38, ал.1 и ал.3 ЗНСО служителите
на Националната служба за охрана са: офицери и сержанти от Националната служба
за охрана; държавни служители по Закона за държавния служител; лица, работещи
по трудово правоотношение. Възникването, съдържанието, изменението и
прекратяването на служебното правоотношение на офицерите и сержантите от
Националната служба за охрана се уреждат със ЗНСО.
В случая ищецът е сержант от НСО, поради което и с
оглед цитираната норма правоотношението между страните се регулира от ЗНСО.
Нормата на чл.124, ал.1 ЗНСО, на която се позовава
ответника, не намира приложение спрямо спорното право. В същата е
регламентирано, че на офицер или сержант, претърпял телесна повреда при или по
повод изпълнение на служебните си задължения по време на дежурство, се изплаща еднократно парично обезщетение в
размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни
месечни възнаграждения при средна телесна повреда, определени към деня на
увреждането.
Разглежданата трудова злополука обаче не е настъпила
по време на дежурство, а след приключване дежурството на ищеца, при провеждане
на изпит по обща физическа подготовка, съгласно заповед № 108/23.01.2017 г. на
началника на НСО, при изпълнение на норматива за лицеви опори. Ето защо за
ищеца не е възникнало задължение да подаде заявление до ЦВМК-ВМА за медицинска
експертиза за определяне на степента на телесната повреда, в каквато насока са
релевирани доводи от ответника. Като е отчел механизма на реализиране на
злополуката, ответникът е декларирал настъпилата злополука като трудова. Същата
е призната за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО, по надлежния ред - с
постановеното разпореждане № 20419 от 24.02.2017 г. на НОИ, ТП – София-град. Ответникът
не е обжалвал посоченото разпореждане и същото е влязло в сила, като
необжалвано и съставлява стабилен административен акт от значение за спорното
правоотношение.
Жалбоподателят релевира довод, че неправилно
решаващият съд е приел, че чл.78, ал.1 ЗДСл. не намира приложение в
разглеждания случай.
Действително по силата на чл.38, ал.3 ЗНСО съдържанието
на служебното правоотношение на сержантите от Националната служба за охрана се
уреждат със ЗНСО. В последния обаче не е регламентирана уредба за трудова злополука,
настъпила по повод на работата, но не през време на дежурство, призната като
такава по надлежния ред, какъвто е разглежданият случай. Допуснатият законодателен
пропуск следва да бъде преодолян по реда на чл.46, ал.2 ЗНА. В посочената норма
е регламентирано, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта. Нормата на чл.78, ал.1 ЗДСл. регламентира подобен
случай, доколкото в нея е предвидено, че за вреди от трудова злополука и
професионално заболяване, които са причинили временна неработоспособност,
инвалидност или смърт на държавния служител, съответната администрация дължи
обезщетение независимо от това дали органът по назначаването или друг негов
служител има вина за настъпването им. Също така прилагането на тази норма
отговаря на целите на специалния закон. Не би могло да се приеме, че целта на
законодателя е да останат сержантите в НСО без обезщетение при трудова
злополука, настъпила по повод на работата, но не по време на дежурство.
Ответникът по жалбата се позовава на ч.11, ал.2 ЗНА,
съгласно който когато е дадена обща
уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея,
само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от
него. С прилагане на тълкуването на непълния нормативен акт по реда на чл.46,
ал.2 ЗНА, не се достига до нарушаване на чл.11, ал.2 ЗНА.
По изложените съображения съдът счита, че неправилно
решаващият съд е приел, че нормата на чл.78, ал.1 ЗДСл. не намира приложение
спрямо спорното право, като не е приложил регламентираното тълкуване на
непълния нормативен акт – ЗНСО, по реда на чл.46, ал.2 ЗНА.
Жалбоподателят претендира обезщетение за неимуществени
вреди от трудова злополука, установена по надлежния ред за това.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
В конкретния случай ищецът е получил
травматично увреждане – руптура на десния голям гръден мускул, наложило
оказване на медицинска помощ, провеждане на медицински изследвания, включително
ЯМР, както и оперативна интервенция за зашиване на сухожилието. След тази
интервенция засегнатата ръка е имобилизирана с ортеза за продължителен период
от време – 30 дни. На ищеца е назначено медикаментозно лечение, провеждана е
ЛФК и физиотерапия. Това е довело до затруднения за ищеца при ежедневното му
самообслужване и е наложило да ползва чужда помощ от страна на неговата молба –
свидетелката Е.Л.. Продължителен е периодът, през който ищецът е бил в отпуск
поради временна неработоспособност за периода 03.02.2017 г. – 09.05.2017 г.
проведената физиотерапия и ЛФК са довели до постигането на значително
подобрение на движенията на засегнатия крайник, но движенията все още са
ограничени и болезнени. Назначената на ищеца физиотерапия продължава. Следва да
се съобрази и обстоятелството, че рамото пада драстично, налице е бразда по
външната част на гръдния кош, към подмишницата е налице оток, както и
съществува видима асиметрия между двата големи гръдни мускула. От значение е и
обстоятелството, че в резултат от полученото травматично увреждане ищецът е
търпял значителни болки, които са наложили продължително медикаментозно
обезболяване и обезвижване на ръката. В бъдеще ищецът е възможно да изпитва
болки, които се засилват при натоварване на ръката и при промяна на времето.
Налице е тенденция за подобряване на посттравматичния дефицит, но не се очаква
пълно възстановяване силата на движение на ръката. Към момента на настъпване на
трудовата злополука ищецът е на 26 години, млад човек, в активна, трудоспособна
възраст. Ето защо, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните разяснения,
дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., включително и икономическите условия към
датата на настъпване на трудовата злополука, въззивният съд счита, че
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с
настъпилата на 30.01.2017 г. трудова злополука възлиза на 12 000 лв., което ще го
възмезди в най - пълна степен за претърпените от него болки и страдания.
По изложените съображения предявеният иск се явява
изцяло основателен. Върху дължимото обезщетение се дължи законна лихва, считано
от момента на злополуката.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат,
обжалваното решение следва да се отмени, като предявеният иск следва да се
уважи изцяло, ведно със законната лихва.
По
разноските по производството:
Жалбоподателят не е
ангажирал доказателства относно уговореното и заплатено възнаграждение в полза
на представлявалия го адвокат в настоящото производство, поради което такова не
следва да му се присъжда.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на СГС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 240 лв., а по
сметка на СРС – 480 лв., представляваща държавна такса и 240 лв. –
възнаграждение за вещо лице.
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
производството пред СРС разноски. техният размер възлиза на 1 000 лв. –
заплатено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и
съдействие от 20.10.2019 г., удостоверяващ плащането му изцяло и в брой.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 72257 от 14.04.2020 г., постановено по гр. д. № 61003/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО,
141 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА, БУЛСТАТ *******, с адрес гр. София, бул. „*******,
да заплати на Д.Е.Л., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „*******и съдебен
адрес ***, офис 10 – адв. Д.Д., сумата
от 12 000 (дванадесет хиляди)
лв., на основание чл.78, ал.1 ЗДСл вр. с чл.46, ал.2 ЗНА, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпила на
30.01.2017 г. трудова злополука, призната за такава с разпореждане № 20419 от
24.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2017 г. до
окончателното изплащане, както и да заплати сумата от 1 000 (хиляда) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА, БУЛСТАТ *******, с адрес гр. София, бул. „*******,
да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 240 (двеста и четиридесет) лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА, БУЛСТАТ *******, с адрес гр. София, бул. „*******,
да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от 480 (четиристотин и
осемдесет) лв., представляваща държавна такса, както и сумата от 240 (двеста и четиридесет) лв.,
представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.