РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Пловдив, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600110 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 44, ал. 12 ЗЕЕЗА.
Образувано е по частна жалба на исканото лице И. А., депозирана чрез защитника му
адв. К., срещу решението № 43/07.03.23 г. по ч.н.д. № 91/23 г. по описа на ОС-Хасково, с
което е допуснато изпълнение на издадена срещу него на 04.01.23г. от съдия-следовател при
Следствена колегия на Околийски съд гр. *, * (въз основа на Национална заповед за
задържане, издаването на която от полицейски орган е одобрено от Околийската
прокуратура на гр. *) ЕЗА с цел провеждане на наказателно преследване за престъпно
деяние.
В жалбата, която е депозирана в срок, се твърди, че изпълнената европейска заповед
не отговаряла на всички условия за редовност по чл. 37 ЗЕЕЗА. По-конкретно, не
изпълнявала изискването за компетентност на издаващия орган, не била подписана и
подпечана от издателя, не изяснявала участието на исканото лице в твърдяната
съучастническа престъпна дейност и не съдържала сведение за негово уведомяване за
разследването. Претендира се по тези причини ПАС да приеме, че обжалваният акт не е
законосъобразен и да отмени него и взетата спрямо А. най-тежка мярка за неотклонение,
като със своето решение остави без уважение искането за предаването му на * власти.
При пренията г-н А. и защитникът му поддържат направеното искане, като
1
преповтарят изложените в жалбата оплакване и искане.
Представителят на АП-Пловдив счита, че жалбата не е основателна, а решението като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че жалбата
не е основателна.
Въз основа на събраните по делото данни, изброени и обсъдени в атакуваното
решение, окръжният съд е приел, че Европейската заповед за арест отговаря по форма и
съдържание на изискванията на чл. 37 ал. 1 от ЗЕЕЗА, респективно на изискванията на чл. 8
от Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз от 13.06.2002 год. Издадена е от
компетентен орган на държава - членка на ЕС, а именно от съдия-следовател при * съд.
Съпроводена е, съобразно изискванията на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕЗА, от надлежен превод на
български език, от който е видно, че съдържа данни за самоличността и гражданството на
лицето, предаването на което се иска с цел провеждане на наказателно преследване за
твърдяно конкретно посочено престъпно деяние. След установяване на самоличността на
исканото лице не е останало съмнение, че това е именно българският гражданин И. А..
Фактът, че върху екземпляра на ЕЗА, с който разполага българската страна, не личат подпис
и печат на издалия я орган, не води до твърдяната нередовност. Споделя се отговорът на
прокурора от АП-Пловдив на това възражение на защитата: било е спазено изискването за
получаване на Заповедта по надлежно защитен начин, позволяващ да се установи нейната
автентичност – чрез ШИС, където преди това А. е бил обявен от * власти за международно
издирване, а в хода на първоинстанционното производство гаранцията за връщане на
българския гражданин за изтърпяване на евентуално наказание в България била дадена от
страна на длъжностното лице, посочено в същата ЕЗА за контакт (г-н Т. Ф., началник на
главен отдел на Министерството на правосъдието на *).
В ЕЗА са описани характерът и правната квалификация на твърдяното престъпление
(нелегален трафик на хора), наказуемо съгласно * наказателен закон с лишаване от свобода
за срок до пет години. Посочени са обстоятелствата, при които е извършено, включително
времето и мястото му, както и ролята на исканото лице, систематизирани по подходящ за
възприемане начин в обжалваното решение. Записаните в ЕЗА данни изпълняват
изискуемия стандарт за информиране относно съществените наказателноправни
характеристики на разследваното престъпление. Така че окръжният съд е бил прав да
отхвърли противоположното мнение на защитата.
Посоченото престъпно деяние с указаната наказуемост е включено в списъка по чл.
36, ал. 3 от ЗЕЕЗА, респективно в чл. 2, точка 2 от Рамковото решение и за него не се
изисква проверка за двойна наказуемост.
Не е налице нито една от отрицателните абсолютни предпоставки за отказ за
изпълнение на издадената ЕЗА, както правилно се е мотивирал окръжният съд.
Въззивната инстанция споделя и заключението на първата инстанция, че
2
предоставената гаранция по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА дава необходимата сигурност, че след
приключване на наказателното производство с влязла в сила присъда по отношение на А.
той ще бъде върнат на територията на България за изтърпяване на санкционната мярка,
която евентуално му бъде наложена.
Възражението, че исканото лице не било уведомено за разследването, няма смисъл,
при положение че ЕЗА не е за изпълнение на наложено наказание (а цели наказателно
преследване, предварително уведомление за което не е предвидено в процедурата по
издаване и изпълнение на ЕЗА).
Не се споделя мнението на адв. К., че доверителят му бил лишен от ефективна защита
срещу решението на * власти за принудителното му предаване за наказателно преследване,
тъй като цитираната в ЕЗА Национална заповед за задържане не била издадена от съдебен
орган. Въпросната национална заповед, предназначена да осигури присъствието на лицето в
хода на започнатото наказателно произвоство, е авторство на контролиран от
изпълнителната власт орган – полицията, но е била одобрена от прокуратурата, т.е. от
съдебен орган по смисъл на чл. 6, пар. 1 от РР 2009/584 на Съвета от 26 февтуари 2009г.
Изрично в Решение на СЕС от 10 март 2021г. по преюдициално запитване на Районен съд *
прокуратурата е определена като орган, който участва в наказателното правораздаване и
действа независимо при упражняване на функциите си. В тази връзка може да се приеме, че
когато е скрепена с одобрението на прокуратурата, полицейската заповед за задържане може
да се окачестви като подлежаща на изпълнение национална мярка за издирване и задържане
на обвиняемо лице, целяща изправянето му пред съд за извършване на наказателно
производство, юридическата сила на която е подобна на силата на съдебен акт.
В * ЕЗА обаче не е посочено изходящият от прокуратурата акт на одобрение на
заповедта на полицията да е полежал на контрол за законосъобразност от страна на съд.
Независимо от това дали е бил предвиден съдебен контрол, в случая е ясно, че издаването на
ЕЗА не е било постановено по начин, лишаващ исканото лице от ефективена правна защита
по смисъла на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС преди предаването му. Това лице
се е ползвало с подобна защита, след като ЕЗА (базирана на споменатата заповед за
задържане) е издадена не от прокуратурата, а от съдия-следовател, т.е. от съдебна
юрисдикция. Иначе казано, издирваното лице може и да не е получило защитата,
предвидена на първо по смисъла на чл. 8, пар. 1, бувка „в“ от Рамково решение 2002/584
равнище, а именно при издаването на коментираната Национална заповед за задържане от
полицейски орган, контролиран единствено от прокурор (не и от съд), но е получило
защита, осигурена на второ равнище. Това е така, тъй като издирването и задържането (с
цел предаване на наказателно преследване) са постановени по силата на ЕЗА, издадена от
съдебна юрисдикция. Изрично в Решение на СЕС от 10 март 2021 г. се сочи, че исканото
лице трябва да може да се ползва от ефективна защита преди предаването му на искащата
държава на поне едно от споменатите две равнища.
При тези фактически и правни изводи се явява законосъобразно решението да бъде
изпълнена коментираната ЕЗА. Въззивната инстанция не откри основание за отмяна или
3
изменение на контролирания съдебен акт.
При положение че исканото лице не е дало съгласие за доброволно предаване (респ.
не се е и отказало от принципа на особеността), издадената ЕЗА подлежи на принудително
изпълнение, както коректно е подходил окръжният съд.
Не подлежи на изменение и решението му да вземе мярка за неотклонение задържане
под стража по отношение на исканото лице.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решението № 43/07.03.23 г. по ч.н.д. № 91/23 г. по описа на ОС-
Хасково, с което е допуснато изпълнение на ЕЗА от 04.01.23г. с цел наказателно
преследване на българския гражданин И. Т. А., издадена от съдия-следовател при
Следствена колегия на Околийски съд гр. *, *, и по отношение на него е взета мярка за
неотклонение задържане под стража.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4