Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 29.05.2019г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на седми май, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                               

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 638/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от адвокат М.Б., в качеството й на упълномощен процесуален представител на “ДЕНИСТИЛ 2010” ЕООД гр. Русе, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 18-001330 от 11.03.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, с което на Дружеството, на осн. чл.414, ал.3 от КТ е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 1 500.00 лв. за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят моли Съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

          Ответникът, редовно призовани, изпращат упълномощен процесуален представител, който поддържа наказателното постановление и моли Съда да го потвърди като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

За наказаното дружество, редовно призовани, се явява процесуалният представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за липса на елементи от обективната страна на състава на нарушението.

 

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 04.02.2019г., около 11.00ч. свид.И.Д. и Р.Р.– инспектори в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Русе,  извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – магазин за употребявани стоки, находящ се в гр.Русе, ул.”Плиска” № 94 и стопанисван от “ДЕНИСТИЛ 2010” ЕООД гр. Русе. В хода на проверката по работни места, проверяващите установили, че в магазина има клиенти, които се обслужват от единствено лице в обекта – свид. Е.Я.. В Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, Е.Я. отразила, че е започнал работа на длъжност „Продавач-консултант“ на 04.02.2019 г. в 09.00 ч., като посочила също така, че полага труд по 8 часа на ден, в две смени – от 09.00 ч. до 17.00 ч. и от 11.00 ч. до 19.00 ч., срещу заплащане от 560.00 лв. на месец. Посочил също така, че има сключен трудов договор. След приключване на проверката свид.Д. връчил на управителя на Дружеството призовка за явяване в Дирекция “Инспекция по труда”-Русе и представяне на изчерпателно посочени документи.

Впоследствие, на 08.02.2019г. била извършена документална проверка, при която управителя на “ДЕНИСТИЛ 2010” ЕООД гр. Русе представил пред свид.Д., документи относно трудовите правоотношения с работниците в Дружеството, в това число и Трудов договор № 19/04.02.2019 г. сключен между Е.Я., в качеството на работник „продавач-консултант“ и “ДЕНИСТИЛ 2010”ЕООД гр.Русе в качеството на работодател; длъжностна характеристика от същата дата; служебна бележка за проведен на свид.Е.Я. първоначален инструктаж по безопасност на труда и извлечение от извлечение от Книга за начален инструктаж по безопасност на труда, в която било отразено, че на Е.Я. бил проведен такъв на 04.02.2019г. Била представена и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ на ТД на НАП гр.Варна, от която ставало ясно, че на 04.02.2019 г. в 14.47 ч. от “ДЕНИСТИЛ 2010”ЕООД гр.Русе е прието уведомление за сключеният с Е.Я. трудов договор.

С оглед установеното, свид.И.Д. приел, че е осъществен състава на нарушението по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, за което съставил акт срещу “ДЕНИСТИЛ 2010”ЕООД гр.Русе.

 Въз основа на този акт, Директора на “Инспекция по труда”-Русе издал обжалваното наказателното постановление, с което за нарушението на чл.62, ал.3 от Кодекса на труда и на осн. чл.414, ал.3 от КТ наложил на “ДЕНИСТИЛ 2010”ЕООД гр.Русе “Имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв.

С жалбата срещу наказателното постановление, жалбоподателя приложил извлечение от електронен регистър на счетоводната фирма, обслужваща “ДЕНИСТИЛ 2010”ЕООД гр.Русе, за подадени данни за уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, от което става ясно, че електронен документ с вх. № 18388193005344 е регистриран за подаване с електронен подпис на 04.02.2019г. в 11.45 ч.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на НП.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно производство.

От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава на нарушението по на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда е осъществен от обективна страна от “ДЕНИСТИЛ 2010”ЕООД гр.Русе.

Съгласно цитираната разпоредба, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ /за сключения договор/, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Съдът приема за установено по несъмнен начин, че сутринта на 04.02.2019г., свид.Е.Я. била допусната до работа като продавач-консултант в магазин за употребявани стоки на “ДЕНИСТИЛ 2010”ЕООД гр.Русе.

Към този момент Е.Я. имала сключен трудов договор с работодателя “ДЕНИСТИЛ 2010” ЕООД гр. Русе /от 04.02.2019г./ и към момента на проверката, около 11.00ч. изпълнявала служебните си задължения, но не й било връчено уведомление за регистрацията на трудовия договор в ТД на НАП. Такова  уведомление, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и на практика не съществувало, тъй като същото било подадено от работодателя към ТД на НАП в 11.45ч., а справката, за приемането му от НАП била изведена в 14.47ч. на 04.02.2019г. Едва след това е било обективно възможно Е.Я. да бъде запозната с уведомлението и да й бъде връчен препис от същото.

Поради това Съдът намира, че състава на нарушението по чл.63, ал.2 от КТ е осъществен от обективна страна от “ДЕНИСТИЛ 2010”ЕООД гр.Русе, за което правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съдът счита твърденията изложени от процесуалният представител на наказаното дружество по съществото на делото, че към момента на проверката Е.Я. не била сключила все още трудов договор, за несъстоятелни и противоречащи на останалите събрани по делото доказателства. На първо място, в приобщената от Съда декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, попълнена в 11.03ч., Е.Я. собственоръчно отбелязала, че вече има сключен трудов договор с “ДЕНИСТИЛ 2010”ЕООД гр.Русе и отразила съществени обстоятелства от този договор – длъжност, работно време, размер на трудовото възнаграждение. Няма как тези факти да били известни на свид.Е.Я., освен ако не се е запознала с тях, при подписването на договора. Освен това, от представеното с жалбата извлечение от електронен регистър на счетоводната фирма, обслужваща “ДЕНИСТИЛ 2010”ЕООД гр.Русе за подадени данни за уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, става ясно, че електронен документ с вх. № 18388193005344 е регистриран за подаване с електронен подпис на 04.02.2019г. в 11.45ч. При съпоставка с приобщената от Съда Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ на НАП, се установява, че уведомлението подадено от “ДЕНИСТИЛ 2010”ЕООД гр.Русе за сключен трудов договор с Е.Я. е прието в НАП със същият входящ номер – 18388193005344. Това дава основание на Съда да приеме за безспорно установено, че уведомлението за сключеният трудов договор между “ДЕНИСТИЛ 2010”ЕООД гр.Русе и свид.Е.Я. действително било подадено към НАП на 04.02.2019г. в 11.45ч., но било прието и регистрирано няколко часа по-късно /каквото е и твърдението на жалбоподателя в жалбата му срещу НП и във възражението срещу АУАН/. Очевидно е, че подаването на уведомления по чл.62, ал.5 от КТ предполага наличието на вече сключен между страните трудов договор. Това налага извода, че още преди 11.45ч., т.е. по време на проверката от инспекторите на ОИТ, трудовият договор между “ДЕНИСТИЛ 2010”ЕООД гр.Русе и свид.Е.Я. е бил сключен и съществувал в правния мир. Този несъмнен факт от своя страна опровергава като недостоверно твърдението на свид.Е.Я., изложено едва в показанията й в хода на съдебното следствие, че подписала трудовият си договор следобяд на 04.02.2019г.

Предвид това, Съдът намира са безспорно, че на 04.02.19г. работодателят “ДЕНИСТИЛ 2010”ЕООД гр.Русе е допуснал до работа работника Е.Я., преди да й предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ /за сключения договор/, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Съдът намира, че в настоящият случай, макар да са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства и липса на вредни последици за работника, не са налице предпоставките за налагане на наказание по реда на чл.415в от КТ, а не по 414, ал.3 от КТ.

Това е така, тъй като съобразно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл.61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, в една от които хипотези попада и настоящият случай. Поради това, с оглед конкретното нарушение, разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ е неприложима и административнонаказващия орган правилно не приложил тази санкционна норма, тъй като предпоставки за това не била налице.

Съдът намира, че правилно АНО индивидуализирал размера на имуществената санкция към нейният минимален размер, като явно взел предвид наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че работничката започнала работа в деня на проверката, а веднага след нея и било връчено процесното уведомление, както и липсата на други вредни последици извън съставомерните.

По тези съображения Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-001330 от 11.03.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, с което на “ДЕНИСТИЛ 2010” ЕООД гр. Русе, ЕИК *********, на осн. чл.414, ал.3 от КТ е наложена“Имуществена санкция” в размер на 1 500.00 лв. за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

Районен съдия: