№ 15246
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110122023
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника О. Р. К. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ......,
като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което ответникът не е сторил,
поради което претендира сумите, както следва: 4 459,76 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 492,75 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г.
до 11.05.2021 г.; 52,53 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 9,87 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
11.05.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 15.06.2021 г. до окончателното им заплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 34143/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 18.06.2021 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът О. Р. К., чрез майка си ......а, е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва наличието на надлежно образувано дело по описа на
съда. Оспорва редовността на връчването на съобщението по чл. 131 ГПК,
възпроизвеждайки съдържанието на акта на съда. Оспорва валидността на разпорежданията
1
съответно от 29.11.2021 г. и от 07.07.2022 г. поради липсата на подпис и печат от
съставителя им. Оспорва представения списък на етажните собственици поради липсата на
посочване в него на номер на апартаментите и три имена и подпис на собствениците му.
Оспорва името му да е посочено като собственик на апартамент № 5, поради което оспорва
легитимацията си като ответник по делото. Оспорва наличието на действащ договора между
етажната собственост и ищеца в рамките на исковия период. Счита исковата молба за
недопустима, а по същество за неоснователна поради липсата на облигационни
правоотношения с ищеца.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дяловото разпределение в сградата – етажна собственост е била
законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор,
при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената
услуга в претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с
правото на собственост или учредено вещно право на ползване, като от значение е реалното
ползване на съответния вид енергия. Този извод се налага от изричното разграничаване на
хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето на
титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото
в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на
носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските,
свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато за един имот има и учредено вещно право
на ползване, потребител на топлинна енергия не е голият собственик на имота, а титулярът
на вещното право, който го упражнява. В случая, при съвкупна преценка на писмените
доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период ответникът О. Р. К.
се явява пасивно легитимиран да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена
на услуга за дялово разпределение, касаещи процесния имот. Най-напред, от съдържанието
на представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 68, том LLXLIII, нот. дело
№ 28239/19.12.1996 г. /л. 19-20 от делото/, който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно собствеността върху посочения
в него имот, се установява, че Румен Иванов К. и ....а са дарили на сина си О. Р. К.
собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им на името на двамата и
2
представляващ семейна имуществена общност, а именно: апартамент № 5, находящ се в гр.
.... заедно с избено помещение № 5 и 3,771 % идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, като дарителката ....а си е запазила безвъзмездно
вещното право на ползване върху дарения апартамент до края на живота си. По делото не се
спори, а и видно от описанието му, както и представеното удостоверение от „ГИС София“
ЕАД /л. 17-18 от делото/, имотът, предмет на дарствената сделка от 19.12.1996 г., е
идентичен с процесния апартамент № 5, на който съответства аб. № 298235. На следващо
място, въз основа на представената нотариално заверена декларация, вписана в Служба по
вписванията на 19.10.2015 г., т. е. още преди исковия период, става ясно, че дарителката
......а се е отказала от запазеното в нейна полза право на ползване върху жилището въз
основа на горния нотариален акт, поради което считано от този момент тази вещна тежест
върху него е престанала да съществува, а ответникът вече разполага в пълен обем с всички
правомощия, включени в притежаваното от него право на собственост. Нещо повече, по
делото няма данни за осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до
промяна в правата върху процесния апартамент № 5, поради което следва да се приеме, че
включително и в рамките на исковия период отново О. К. се легитимира като негов
собственик, а това означава, че той се явява потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
битови нужди по отношение на него. Ето защо, именно той се явява задължено лице за
заплащане на продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия до него, като
сключването на индивидуален писмен договор с ищеца не е необходимо, тъй като
нормативната уредба в областта на енергетиката не поставя такова изискване, а обвързва
качеството потребител единствено с наличието на право на собственост или ограничено
вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по делото. Нещо
повече, ирелевантно се явява и обстоятелството кой реално е ползвал процесния апартамент
№ 5, респ. кой се води титуляр на партида с аб. № 298235, както и бил ли е ответникът О. К.
адресно регистриран там, още повече, че същият надлежно е получавал съобщенията по
делото именно на адреса на процесния имот, което от своя страна поражда индиция, че той
се обитава именно от него.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период О. К. е бил собственик на
процесния апартамент съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
3
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 27.10.2001 г. и списък към него,
договор от 29.10.2001 г. /л. 28-31 от делото/, представените индивидуални справки /л. 116-
117 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението
по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на
адрес: .... са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице – помагач - „.....
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че договорът между
етажната собственост и фирмата за дялово разпределение няма обвързващо действие спрямо
него, тъй като нито той, нито баща му Румен К. са го подписали. В случая, представеният в
заверен препис списък на етажните собственици /л. 31 от делото/ е подписан от част от тях
/общо 18 човека/, като ответникът нито твърди, нито доказва решението на общото събрание
да е било атакувано от него или наследодателя му по реда на ПУРНЕС /отм., но действащ
към момента на вземане на решението/. Ето защо, съдът намира, че това решение обвързва
всички етажни собственици, вкл. и ответника по делото предвид установеното титулярство
на право на собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост
през исковия период. В случая, касае се за сделка – решение на общност от субекти – етажни
собственици, което е взето на проведено общо събрание, осъществено по определен в закона
ред и които решения имат действие по отношение на всички субекти в общността, вкл. и
ответника. Нещо повече, по делото се установява, че за процесния период услугата дялово
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвала именно от третото
лице – помагач „...., като видно от приетите документи за връчване на изравнителни сметки
и формуляри за отчет, подписани от представител на етажната собственост, страните са
изпълнявали поетите по договора задължения, като потребителите са допускали
представителите на третото лице – помагач за отчитане до адреса, с което фактически са
потвърдили обвързаността си от договора за топлинно счетоводство включително и след
изтичане на уговорения в него срок. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 139б
ЗЕ потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано
по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от
който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на
топлинна енергия. В случая, не се твърди общото събрание на етажната собственост да е
избрало друго, различно от посоченото в договора от 29.10.2001 г. лице, което да извършва
дяловото разпределение, нито ищецът да е уведомен писмено за новия избор. Ищецът е
доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от
неизпълнението на собственото си задължение. В тази връзка следва да се има предвид и
фактът, че по делото няма данни да е налице хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за отказ от
ползване на топлинна енергия - прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата
сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две трети от
собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното
предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши
исканото прекратяване – арг. ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: .... е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответника са начислявани суми за отопление, битово гореща
4
вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се
крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани на база мощност поради липсата
на осигурен достъп за отчет и за двата отоплителни сезона, включени в рамките на исковия
период; сумите за битово гореща вода са начислявани на база посоченото в т. 5.2 от
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, тъй
като абонатът не е осигурил достъп, за което са съставени 4 броя протоколи съответно от
04.05.2019 г., от 10.05.2019 г., от 08.06.2020 г. и от 13.06.2020 г. /при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 литра на 2 броя обитатели за денонощие, в какъвто
смисъл е представената декларация за откриване на партида от 14.05.2004 г. /л. 23-24 от
делото/, в която е удостоверено, че обитателите в жилището действително са двама, като в
тази насока по делото липсват данни, че впоследствие е настъпила промяна/. Според
експерта сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на
база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към същата Наредба –
между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 244 куб. м. и на етажната
собственост – 10 128 куб. м. От техническа гледна точка индивидуалните изравнителни
сметки също са изготвяни в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което
вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия
и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При
анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155,
ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване
на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника количество топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 4 412,38 лв., представляваща
сбор между прогнозно начислените суми по фактури /3 872,13 лв./ и сумите за доплащане от
абоната по изравнителните сметки /540,25 лв./, като посочената стойност е без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ответникът, който носи
тежестта, не доказа възраженията си за нарушения в качеството на топлоподаването през
процесния период. Ето защо, съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-
техническата експертиза по делото са установени по категоричен начин доставената и
потребена в процесния имота топлоенергия в определено количество и нейните стойности
за исковия период. В случая, от страна на ответника не се твърди, а и не се доказва плащане
на същата, а освен това той не заявява своевременно и други правопогасяващи възражения в
т. ч. и за изтекла погасителна давност, поради което следва да се приеме, че главното
задължение за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. се
равнява на посочения по-горе размер от 4 412,38 лв., до който предявеният главен иск е
основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер
от 4 459,76 лв., или за размера от 47,38 лв.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
5
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на посочения от
ищеца размер от 52,53 лв. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от общите условия на ищеца
дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно от продавача по реда
на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 15.06.2021 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането
на други действия от страна на ищеца. Определен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на
акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в
размер на 4 412,38 лв., отнасяща се за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., възлиза на
482,37 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2019 г. до 11.05.2021 г., до който
размер предявеният акцесорен иск е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 492,75 лв., или за размера от 10,38 лв.
По отношение на задължението за цена за услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.06.2021 г. и касаеща
процесния период, поради което акцесорната претенция в размер на 9,87 лв. за периода от
01.07.2018 г. до 11.05.2021 г. се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в
производството по ч. гр. дело № 34143/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат
на 148,27 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 483,57 лв. -
платена държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи
в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете
съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ /по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство/ и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /по отношение на
6
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство/, като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника не следва
да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, с оглед липсата на
искане в този смисъл, а и на доказателства за извършването им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ....., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу О. Р. К., ЕГН **********, с адрес: ...., установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че О. Р. К. дължи на ..... сумата от 4 412,38 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ......; сумата от 52,53 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 15.06.2021 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 482,37 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 11.05.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 34143/2021 г. по описа на
СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 4 412,38
лв. до пълния предявен размер от 4 459,76 лв., или за размера от 47,38 лв.; иска за лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от
482,37 лв. до пълния предявен размер от 492,75 лв., или за размера от 10,38 лв., както и иска
за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер
на 9,87 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 11.05.2021 г.
ОСЪЖДА О. Р. К., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 148,27 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 34143/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 483,57 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца .... – „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7