№ 45
гр. Велики Преслав, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20243610200137 по описа за 2024 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа жалба от „СТОИТЕЛНИ
ИЗДЕЛИЯ“АД ЕИК *********, представлявано по закон от Р. Д. П. – изп.директор, със седалище и
адрес на управление с.хан Крум, общ.В.Преслав, обл.Шумен, бул.“Славянски“, №3 срещу НП №92-
02-21/02.05.2024 г. издадено от главен секретар на Агенцията по вписванията.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното
постановление. Отрича се извършване на нарушението, поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо на
основание чл.60 от ЗАНН не излага становище по жалбата.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
Въз основа на Констативен протокол №92-02-21 от 16.03.2024 г., в който е посочено че след
извършена справка по електронната партида на „СТОИТЕЛНИ ИЗДЕЛИЯ“АД ЕИК ********* се
установява, че няма вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала лица
отговарящи на изискванията на § 2 от ДР на ЗМИП, като за дружеството е възникнало задължение
да заяви действителен собственик на капитала съгласно изискванията на чл.63, ал.6 от ЗМПИ, което
не е изпълнило в срок от четири месеца, т.е. до 31.05.2019 г.
За установеното св.Е. К.-главен специалист в Служба по регистрация Шумен при Агенция
по вписванията съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение по чл.63, ал.6 вр. с §9, ал.2 от
ЗМИП и въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл.63, ал.6 вр. с §9, ал.2 от ЗМИП и на основание чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП е
1
наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 1000.00 лева.
Показанията на разпитания по делото свидетели- на актосъставителя и свидетеля по акта са
логични и безпротиворечиви, и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства,
поради което съдът им дава пълна вяра.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в
деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.123, ал.2 от ЗМИП съгласно
Заповед №РД-01-402/29.06.2022 г., изд. от Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията.
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на атакуваното
наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
Съдът намира, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, регламентирани в разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и на чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Направеното словесно описание в АУАН и НП не покрива критериите
на закона за наличие на коректно и пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено. Същевременно, недопустимо е с данни от приложените към преписката и
събраните в хода на съдебното следствие доказателства да се попълват непълноти относно
релевантните факти и обстоятелства, предмет на настоящото производство. В АУАН и в НП е
посочено единствено, че няма вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала
лица отговарящи на изискванията на § 2 от ДР на ЗМИП, като за дружеството е възникнало
задължение да заяви действителен собственик на капитала съгласно изискванията на чл.63, ал.6 от
ЗМПИ, нито са посочени, нито са доказани изискванията въз основа на които
административнонаказнващия орган е направил извод за извършване на нарушението от обективна
страна. Безспорно, така допуснатите процесуални нарушения са ограничили правото на защита на
наказаното лице до степен, последното да не може да разбере за какво точно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
В чл. 42 от ЗАНН, в общо 10 точки, са предвидени всички реквизити, които трябва да
съдържа актът за установяване на административното нарушение. В т. 3 от посочената законова
разпоредба изрично е визирано, че в акта следва да се посочат датата и мястото на извършване на
нарушението. Аналогична разпоредба ЗАНН съдържа и по отношение на съдържанието на
наказателното постановление - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от приложените към делото
доказателства, в наказателното постановление не е посочено мястото на извършване на
нарушението. Това обстоятелство има съществено значение, както с оглед възможността на
лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и за компетентността на съда
съобразно местната подсъдност по местоизвършване на нарушението. В АУАН и в НП не е
посочено място на извършване на административното нарушение от жалбоподателя, без
конкретизиране на населеното място и областта, не може да се приеме като индивидуализация на
2
място на извършване на нарушението. НП и АУАН са строго формални актове, реда за издаването
на които, и производството досежно същите са строго регламентирани в ЗАНН. Допуснатото
нарушение на процесуалните правила при при издаване на обжалваното НП е съществени и налагат
отмяната на последното само на това основание. По отношение на подсъдността, настоящият
състав независимо от липсата на посочено място на извършване на нарушението, счита че е
компетентен да разгледа и реши делото, независимо, че в НП е посочен като съд пред който да се
депозира жалбата – Районен съд – Шумен, поради следното: седалището и адреса на управление на
дружеството – нарушител е в с.Хан Крум, общ.В.Преслав, обл.Шумен и съгласно чл. 36, ал. 1 и 2
НПК, делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено, респективно, довършено деянието,
предмет на наказателното производство. Когато деянието, предмет на производството по ЗАНН, е
извършено чрез бездействие, от значение за местната подсъдност е мястото, където е следвало да
се извърши дължимото действие. В случая, нарушението, за което юридическото лице е
санкционирано, се е изразило в бездействие, а именно: липса на уведомяване, като юридическото
лице е следвало да изпрати такова уведомяване по електронен път.
Процесното административно наказание е наложено на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от
ЗМСИП за нарушение по чл.63, ал.6 от ЗМИП вр. с §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.
Тълкуването на цитираните норми и както изрично е посочено в АУАН и в НП, че
процесното нарушение е извършено на дата 31.05.2019 г.
С оглед приетото за установено, следва да бъде съобразена нормата на чл. 34, ал. 2
ЗАНН, съгласно която за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките
срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението
в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет
години от извършване на нарушението. В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат.
При това положение, доколкото към 31.05.2019 г. длъжностното лице по регистрацията е
разполагало с всички данни за ангажиране административнонаказателната отговорността на
дружеството, следва да се приеме, че в случая не може да се образува
административнонаказателно производството по отношение на „СТОИТЕЛНИ ИЗДЕЛИЯ“АД ЕИК
********* поради несъставяне на АУАН в предвидения в чл. 34, ал. 2 от ЗАНН шестмесечен срок
от откриване на нарушителя.
Освен допуснатото нарушение на процесуалните правила, съдът счита че наказателното
постановление, освен незаконосъобразно е и неправилно от материална страна. Съгласно чл.63,
ал.6 от ЗМИП: учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал.
1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани
като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. От направената
справка в Търговския регистър настоящият състав установи, че размера на капитала на
дружеството жалбоподателя е 1000000 лв., разпределен на поименни акции 50000 броя с
номинална стойност 20.00 лв. От справка за разпределението на акциите между акционерите на
дружеството се установи, че никой от тях не притежава 25 или повече на сто от акциите, част от
акционерите са вписани в съвета на директорите на дружеството, поради което според настоящият
състав не е изяснено, нито е посочено в хода на админисративнонаказателното производство пред
административния орган, дали посочените лица, притежаващи акции дали са или не вписани като
3
съдружници, в зависимост от което обстоятелство възниква задължението за заявяване на
обстоятелствата по § 2 от ЗМИП вр. с чл.63, ал.6 от същия закон. Съгласно чл. 158, ал.1 от ТЗ:
„акционерно е дружеството, чийто капитал е разделен на акции.“ И чл. 181, ал.1 от ТЗ:“ Акцията
дава право на един глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен
дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията.“, т.е. вноската в капитала означава дяловото
участие на съдружника, срещу което той следва да получи еквивалентния на тази вноска брой
акции. В АУАН и в НП е посочено единствено, че няма вписани като съдружници или еднолични
собственици на капитала лица отговарящи на изискванията на § 2 от ДР на ЗМИП, като за
дружеството е възникнало задължение да заяви действителен собственик на капитала съгласно
изискванията на чл.63, ал.6 от ЗМПИ, нито са посочени, нито са доказани изискванията въз основа
на които административнонаказнващия орган е направил извод за извършване на нарушението от
обективна страна. Поради изложеното според настоящият състав не са доказани обстоятелствата от
обективната страна на състава на административното нарушение по чл.63, ал.6 от ЗМИН, а именно
посочените предпоставки за възникване на задължението за заявяване на вписване на посочените
обстоятелства.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление следва да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т.1 вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №92-02-21/02.05.2024 г. издадено от главен секретар на Агенцията по
вписванията, с което на „СТОИТЕЛНИ ИЗДЕЛИЯ“АД ЕИК *********, представлявано по закон от
Р. Д. П. – изп.директор, със седалище и адрес на управление с.хан Крум, общ.В.Преслав,
обл.Шумен, бул.“Славянски“, №3 за нарушение по чл.63, ал.6 вр. с §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП и на
основание чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП е наложено административно наказание ”Имуществена
санкция” в размер на 1000.00 лева., като неправилно и незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
4