РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. ХАСКОВО, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Г. Т. К.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500582 по описа за
2022 година
Производството е въззивно и по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 96/17.06.2022 г., по гр.д. № 94/2022 г., Районен съд –
Свиленград е отхвърлил предявения от О. А. Ю. срещу Г. Т. К. иск за
признаване за установено по отношение на страните, че към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес съществува вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, по ч.гр.д. № 21/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно
за сумата от 7000 евро /седем хиляди евро/, представляваща платена на
отпаднало основание сума по договор за поръчка от 23.03.2021 г.,
съставляваща стойността на проекти за узаконяване на сграда, находяща се в
поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта на ****, ведно
със законната лихва за периода от 11.01.2022 г. до изплащане на вземането. С
решението съдът е осъдил О. А. Ю. да заплати на адв.Д. А., с ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 940 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие.
Недоволен от решението е останал въззивникът О. А. Ю., който чрез
пълномощника си адв. Е. М. го обжалва в законоустановения срок, с
оплаквания за неправилност и за незаконосъобразност, постановяване на
решението при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
1
и нарушения на материалния закон. Изложени са съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения, които според въззивника са ограничили
правото му на защита в процеса, а така също и са се отразили върху правните
изводи на съда по приложението на материалния закон. Изложени са
подробни доводи, свързани с процесуалното поведение на страните по делото,
развило се пред Районен съд – Свиленград, и техните процесуални
представители.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението и да върне
делото на районния съд за ново разглеждане, или в условията на
евентуалност– да отмени изцяло обжалваното решение като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно и да уважи предявеният иск,
ведно с всички законни последици от това.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна Г. Т. К. - П., чрез пълномощника й адв. Д. А., АК-Хасково, с който се
оспорва жалбата и се излагат подробни съображения за нейната
неоснователност. В отговора на въззивната жалба са изложени подробни
съображения, опровергаващи твърденията на въззивника във въззивната
жалба. Изложени са и съображения по същество на спора, като се прави
искане въззивната инстанция да потвърди решението на Районен съд –
Свиленград и да присъди възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по делото за въззивната инстанция на основание чл. 38, ал.2 от Закона
за адвокатурата.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр.
чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК,
от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно
решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във
въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира
следното:
Производството пред Районен съд - Свиленград е образувано по
предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени
от страните доказателства, които са необходими за изясняването на делото
от фактическа страна. Изложената от районния съд фактическа обстановка
2
правилно е установена, поради което и на основание чл. 272 ГПК изцяло се
споделя от настоящия състав на въззивния съд.
Видно от приетото като писмено доказателство частно гражданско
дело № 21/ 2022г. по описа на РС-Свиленград в полза на ищеца е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която е разпоредено ответникът Г. Т. К. - П., да му заплати сумата 7000 евро,
представляваща платена на отпаднало основание сума по договор за поръчка
от 23.03.2021г, съставляваща стойността на проекти за узаконяване на сграда,
находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на
****, ведно със законната лихва за периода от 11.01.2022г. до изплащане на
вземането, както и разноски по делото.Срещу заповедта в срок е подадено
възражение, а в срока по чл.415,ал.4 ГПК е предявен и установителен иск,
който е разгледан от първоинстанционния съд по същество.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд
е събрал и обсъдил всички относими доказателства касаещи релевантните за
спора между страните факти и обстоятелства. По делото са допуснати и
приети като доказателства приложените към исковата молба и към писмения
отговор документи.
За уважаването на установителния иск ищецът е този който следва да
установи при условие на пълно и главно доказване съществуването на
действително облигационно правоотношение между страните, съдържащо
съществените елементи на договор за поръчка, по силата на който ответникът
(довереникът) се е задължил да извърши от името и за сметка на ищеца
(доверителя) действия във връзка с узаконяване на жилищната сграда,
построена в земеделска земя, както да установи предаване на сумата от 7000
евро, представляваща стойността на проекти за узаконяване на жилищна
сграда в земеделски имот, и в изпълнение на поръчката съгласно чл.284, ал.2
ЗЗД да предаде на ищеца проектите. Ищецът следва да установи предаването
на сумата 7000 евро. В тежест на ищцовата страна е да докаже надлежно
упражнено право на разваляне на договора от страна на ищеца, за
настъпването на което да са налице законовите предпоставки на чл.87 от ЗЗД
- виновно неизпълнение на задължението от страна на ответника, за което
последният носи отговорност.
Страните не спорят, а и се установява от приетата по делото разписка от
23.03.2021г., че на датата посочена в разписката ответникът адв. Г. К. - П. е
получила от ответника О. Ю., чрез пълномощника му Д. А., сумата 7000 евро
„за проекти на поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на ****, одобрени със Заповед № РД-18-
107/13.12.2016 г. на Изпълнителен директор на АГКК, местност „****“, с
площ 1015 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива, категория на земята: пета, с номер по предходен
план ***, част от ***, при съседи: имоти с идентификатори ****, ****, **** и
****, които адв. К. се е задължила да предаде на „проектантите, архитектите
и инженерите за узаконяване на жилищната сграда, построена в имота“. С
оглед установеното и предвид обстоятелството,че договорът за поръчка е
неформален, съдът приема наличието на първата и втората законови
предпоставки за уважаване на иска.Между страните по делото е възникнало
3
облигационно правоотношение по силата на сключен между тях на 23.03.2021
г. договор за поръчка, съгласно който ответникът се е задължил от името и за
сметка на ищеца да предаде сумата 7000 евро, представляваща стойността на
проекти за узаконяване на жилищната му сграда, построена в собствения му
земеделски имот, като в изпълнение на поръчката - да предаде на ищеца
изготвените и заплатени проекти.Установява се от разписката и не се оспорва
от страните, че ищецът е предал на ответника сумата 7000 евро. Относно
третата предпоставка - надлежно упражнено право за разваляне на договора,
в съдебната практика се приема, че правното действие на волеизявлението за
разваляне на договора може да настъпи и с предявяване на исковата
молба.Правото на разваляне на договора обаче може да бъде надлежно
упражнено само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки
на правото на изправната страна по чл.87 от ЗЗД, а именно: виновно
неизпълнение на задължението от страна на длъжника (в случая ответника -
довереник), за което последният носи отговорност и изправност на кредитора.
Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил
готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал
необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация.В случая,
ищецът не твърди да е отправил до ответника изрично едностранно
волеизявление за разваляне на договора преди подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК което поставя началото на исковото производство по чл.422 от
ГПК, доколкото последното се явява продължение на заповедното
производство. За да е налице хипотезата на чл.87, ал.1 от ЗЗД –следва да е
налице волеизявление за разваляне на договора, с отправяне на искане за
изпълнение в подходящ срок,която хипотеза в конкретния случай не е
налице.В тази връзка следва да се приеме,че ищецът упражнява правото си за
извънсъдебно едностранно разваляне на договора в хипотезите на чл.87, ал..2
от ЗЗД. Без да е отправил искане за изпълнение за което да предостави на
ответника подходящ срок иска разваляне на договора по съдебен и
претендира с настоящия иск последиците от развалянето на договора за
поръчка. В разпоредбата на чл.87. ал.2 от ЗЗД са предвидени няколко
хипотези, при които кредиторът може да развали договора без да отправя
искане за изпълнение в подходящ срок, първата от които е при настъпила
невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност,втората -
при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на виновна забава на
длъжника и третата когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено
време.При хипотезата за безусловно разваляне на договора кредиторът
следва да установи по безспорен начин отпадането на интереса от
изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника.
Кредиторът не може да упражни правото си да развали договора в случай, че
длъжникът не отговаря за неизпълнението поради това, че то е причинено от
забава на кредитора. В случаите, при които кредиторът не окаже съдействие,
необходимо за изпълнение задължението на длъжника, след като последният
е предложил изпълнение съгласно договорните клаузи, тогава забавата е по
вина на кредитора и съгласно разпоредбата на чл.96. ал.1 от ЗЗД длъжникът
се освобождава от последиците на собствената си забава.
В конкретният случай се установява от представената с
отговора разписка за получени пари в брой от 23.03.2021г, че ответникът адв.
К., в качеството си на пълномощник на ищеца Ю., е предала на Д. Г. Т. сумата
4
7000 евро „за проекти на Поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, одобрени със Заповед
№ РД-18-107/13.12.2016 г. на Изпълнителен директор на АГКК, местност
„****“, с площ 1015 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: пета, с
номер по предходен план ****, част от ****, при съседи: имоти с
идентификатори ****, ****, **** и ****, която сума представлява таксите за
проектиране, архитектура, ел.инсталация, ВИК, и прочие като промени
начина на предназначението на територията от земеделска в урбанизирана за
жилищно застрояване, и имота бъде обособен в самостоятелен имот и с
нанесена жилищна сграда, ведно с всички проекти за това“. Предметът на
поръчката е обективиран разписката, макар че описанието му не е идентично
с това в разписката, представена с исковата молба в която е посочено,че е за
предаване на сумата от ищеца на ответника. Очевидно е обаче,че става въпрос
за едно и също правно действие,а именно парите са предостави за
узаконяване на жилищна сграда, построена в земеделски имот.Разпитаните
по делото свидетели Д. Г. К., Д. Г. Т., И. А. И., посочени от ответника
установяват изложената в исковата молба фактическа обстановка, поради
което техните свидетелски показания следва да се кредитират изцяло,
поради тяхната непосредственост. Свидетелските показания са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и са съответни на събраните по
делото писмени доказателства. С отговора на исковата молба е представена
проектна документация, съдържаща проект за изменение на КККР на ПИ с
идентификатор **** и ПИ с идентификатор ****, проект за изменение на
КККР на ПИ с идентификатор ***, план за застрояване, проект за
комуникационно-транспортен план, план с електрическа част и
специализирана схема на техническата инфраструктура към ПУП-ПЗ на ПИ с
идентификатор ****. Въз основа на представените от ответната страна
писмени доказателства и от свидетелските показания обсъдени по-горе може
да се направи извод, че не е налице виновно неизпълнение от страна на
ответника. Ищецът чиято е тежестта на доказване не доказва да е налице
която и да е от хипотезите на чл.87, ал.2 от ЗЗД, за да може надлежно да
упражни правото си едностранно на развали процесния договор, респ. да иска
връщане на даденото на отпаднало основание поради развалянето на
договора. От доказателства не се установява да е настъпила невъзможност за
изпълнение, за която ответникът да носи отговорност. Не е налице и
безполезност на изпълнението, която да е в резултат на виновна забава на
ответника и не се установява и доказва ,че интересът от изпълнението е
отпаднал, и това да се дължи или да е в резултат на забава от страна на
ответника. Между страните няма договореност, че правното действие
предмет на договора следва и трябва да се изпълни в точно определено
време, за да може ищецът да претендира, че от страна на ответника не е
неспазен срок за изпълнение.По делото е установено, видно от приетите
писмени доказателства, че сумата от 7000 евро е получена от ответницата
срещу разписка и срещу разписка тази сума е била предадена на лицата,
които са изпълнявали проектите във връзка с узаконяването на жилищната
сграда, и за които проекти по делото са представени и приети като писмени
доказателства договори за проектиране и строителство. По изложените по-
горе съображения следва да се приеме, че в хода на развилото се пред съда
5
производство с предявяването на установителен иск срещу ответника,
договорът не е развален от страна ищеца, поради което той не може да
претендира и да иска връщане на даденото по договора поради отпаднало
основание.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли, а
обжалваното решение като правилно да се потвърди.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
въззиваемата страна има право на разноски за въззивното производство.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, на
ответника е представено безплатно процесуално представителство по
чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата. Във въвзивното производство
ответницата се представлява от адв.Д. А., АК Хасково в полза на който ще
следва да се присъди сумата от 940, 00 лева – за адвокатско възнаграждение
за оказана от него във въззивното производство правна помощ и
процесуално представителство по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата на
въззиваемата страна.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96/17.06.2022 г.на Районен съд-
Свиленград по гр.дело № 94/2022 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА О. А. Ю., с ЕГН ********** да заплати на адв. Д. А.,с ЕГН
********** сумата в размер на 940,00 лева– за адвокатско възнаграждение за
оказана правна защита и процесуално представителство по чл.38,ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС-София, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6