№ 29
гр. К., 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:А.Б.А.
при участието на секретаря Десислава П. Митова
като разгледа докладваното от А.Б.А. Административно наказателно дело №
20211850200273 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания / ЗАНН /.
Образувано е по жалба на „Т.Б.” ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление : гр. К., местност „Ч.“ № 1, представлявано от В. З. -
управител срещу наказателно постановление № 23 - 003962 / 21.07.2021 г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област, с което на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1 500.00 /
хиляда и петстотин / лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда / КТ / за извършено административно нарушение на
чл. 11 ал. 1 т. 3 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, поради което моли съдът да го отмени изцяло,
тъй като същото е незаконосъобразно, постановено при неизяснена
фактическа обстановка и в противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,
вместо него се явява упълномощения му защитник адв. Т. – САК, която
1
поддържа жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление, като излага подробно доводите си.
Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда” - Софийска
област, чрез своя процесуален представител ст. юрк. Х. счита така издаденото
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което
моли съдът да го потвърди.
Настоящият съдебен състав на Районен съд - гр. К. след като извърши
цялостна служебна проверка на атакуваното наказателно постановление,
както и като провери приложенията към него, доводите на страните и
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото Заповед № 3 – 0058 / 11.02.2014 година на
изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” се установява материалната компетентност на административно –
наказващия орган / директор / на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска
област да издава наказателни постановления по актове, съставени от
инспектори от съответната Дирекция „Инспекция по труда”.
От приложените по делото Заповеди №№ : № З - 0024 / 08.01.2019 г. и
№ З – 0025 / 08.01.2019 г. на изпълнителния директор на изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” се установява териториалната
компетентност на служителите на Дирекция „Инспекция по труда” -
Софийска област.
Видно от декларация по реда на чл. 399, във вр. с чл. 402 ал. 1 т.3 от КТ
и чл. 39 ал. 1 от АПК и чл. 40 ал. 1 от АПК / л. 30 от делото / попълнена
собственоръчно от А.Т. И., ЕГН **********, на 16.06.2021 година, 11.45 часа
се установява, че лицето работи, като монтажник във фирма „И.И.“ ООД и в
момента на проверката е бил на 5 м. височина върху виличните рогове на
мотокар, за да ремонтира вратата на рампата.
С протокол за извършена проверка № 2120248 / 22.06.2021 г. за
извършена проверка на 16.06.2021 г. в обекта на контрол – „Сортировъчен
център за дрехи втора употреба“, находящ се в гр. К., местност „Ч.“ № 1 са
установени редица нарушения, между които и че работодателят не следва да
допуска превоз и издигане на хора върху кара и вилничните рогове, съгласно
чл. 8 ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с
2
чл. 206б ал. ал.1 и ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване
на работното оборудване...
По време на проверката по документи е предоставен договор за
техническо обслужване и ремонт на съоръжения за претоварно оборудване от
08.12.2020 г., сключен между жалбоподателят и „И.И.“ ООД, както и
споразумение между същите страни от 01.06.2021 г. за съвместно осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд за извършване на ремонтни
дейности на обект на фирма „Т.Б.“ ЕООД.
Също така представени са и книгите за инструктаж водени във фирма
„Т.Б.“ ЕООД / л. 19 – 21 /, от които се установява, че не е наличен запис от
който да е видно документирането на инструктажа по безопасност и здраве на
лицето А.Т. И.. Освен това лицето, което е следвало да проведе инструктажа,
съгласно Заповед № 007 / 2017 г. – Н.А. дава обяснение, че лицата Г.Г. и А. И.
са дошли да видят проблема с вратата, но не са минали инструктаж / л. 18 /.
Така установеното нарушение е констатирано по време на проверката
на 16.06.2021 г. и последващата документална проверка, като на 22.06.2021 г.
инспекторите при Дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област са
съставили акт за установяване на нарушение на трудовото законодателство, а
именно на чл. 11 ал. 1 т. 3 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. Актът е бил връчен и подписан от Н.Г. В..
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1 500.00 /
хиляда и петстотин / лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал.
3 от КТ за извършено от него административно нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 3
от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите М. М. В.,
П. Д. Ел. и Д. Пл. Й. / актосъставител / от чиито показания безспорно се
установява, че при извършване на проверката на посочения по – горе обект на
3
16.06.2021 г. лицето А.Т. И. е работило на 4 – 5 м. височина, като същият е
бил необезопасен на вилиците на мотокара. Така дадените свидетелски
показания настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло, тьй като са
последователни, подкрепени от събраните в хода на административното
производство писмени доказателства, както и не бяха оборени от
доказателствените средства на жалбоподателя, съответно няма съмнение в
тяхната достоверност.
В самата попълнена от лицето А.Т. И. декларация е посочено, че
същият работи във фирма „И.И.“ ООД, която има договор с жалбоподателят
за техническо обслужване и ремонт на съоръжения за претоварно оборудване
от 08.12.2020 г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите
М. М. В., П. Д. Ел. и Д. Пл. Й. / актосъставител /.
Съдът не кредитира показанията на разпитаната по делото свидетел
Н.А.Г., тъй като същите са противоречиви, не се събраха никакви
доказателства, от които да се направи извода, че лицето А. И. само е минал да
погледне вратата и на другия ден щял да вземе инструменти и да я поправи.
Напротив свид. В. сочи, че тя лично е видяла лицето И. да работи / дърпал е
някакво стоманено въже /, както и че лицето е било необезопасено и е
треперил като е свален на земята.
Също така в приложеното като доказателство копие от книгата за
инструктаж на жалбоподателя „Т.Б.“ ЕООД / л. 19 - 20 / е видно, че на
16.06.2021 г. не е проведен инструктаж на А.Т. И..
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи :
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима,
като подадена в срок.
По основателността на жалбата, съдът счита, че е неоснователна по
следните съображения :
В хода на административно – наказателното производство по издаване
на наказателното постановление, което се атакува не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му.
Наказателното постановление е издадено за нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 3 от
4
Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от материално
компетентно длъжностно лице. Наказателното постановление е издадено въз
основа на съставен от съответното длъжностно лице акт за установяване на
административно нарушение. Не се констатираха нарушения на изискванията
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в
сроковете предвидени от ЗАНН.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.3 от Наредбата: "Работодателят осигурява
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки
работещ, независимо от срока на договора и продължителността на работното
време, вкл. и на работещи от други предприятия, които ще работят на
територията на предприятието". Видно е, че работодателят е длъжен да
осигури инструктаж не само на собствените си работници, но и на тези, които
са работници от други предприятия, но ще работят на неговата територия. В
този смисъл, понятието "работодател" следва да се схваща не като такъв на
работниците от други предприятия (и това е логично, тъй като именно
нормата прави това разграничение – "работещи от други предприятия",
поради което не може да се тълкува, че предприятието, на чиято територия те
ще работят е техен работодател). В текста на посочената правна норма
законодателят е употребил думата "работодател", защото първата хипотеза
касае само наетите при него лица, спрямо които той е работодател, но след
като нормата посочва "вкл. и на ...." и изброява в 6 точки други лица, на които
той може и да не е работодател, то за него възниква задължението да им
проведе инструктаж. Очевидно водещият критерий за възникване на
задължението на работодателя да извърши инструктаж дори на лица, с които
няма сключен трудов договор, е тези лица да полагат труд, да се обучават или
просто да посещават неговите производствени звена, като в тези
производствени звена характерът, динамиката в организацията на работата,
технологията и конкретните условия на работното място да се определят
именно от същия работодател. И това е така, защото, за да се извърши
инструктаж, този, който го извършва, трябва да познава спецификата на
производствената дейност и конкретните условия, при които се полага
работната сила, за да отчете адекватно съществуващия професионален риск.
5
Всичко казано по-горе се отнася както за първоначалния, така и за
ежедневния инструктаж. Това е така, освен защото разпоредбите на чл. 11 от
Наредбата са общи и приложими към всички видове инструктаж, а и
доколкото нормата на чл. 15, ал.3 от Наредбата, изрично регламентира, че
ежедневният инструктаж се провежда от прекия ръководител на работата или
друго лице, определено със заповед на работодателя. Очевидно в конкретния
случай – няма как „И.И.“ ООД да има отношение към прякото ръководене на
работата на обект на „Т.Б.“ ЕООД, поради което и няма как да се очаква, че
следва да инструктира работниците, които работят там. Най-малкото такъв
инструктаж би бил формален и лишен от смисъл, доколкото не може да се
очаква, че длъжностните лица от „И.И.“ ООД ще са запознати с конкретиката
на въпросния обект, изпълняван от друго дружество и респективно няма как
да инструктират работниците за потенциалните опасности и рискове.
При така установените факти, съдът счита, че в конкретния случай
правилно актосъставителят и АНО са счели, че „Т.Б.“ ЕООД е следвало да
осигури провеждането на ежедневен инструктаж на лицата, работещи на
обекта, поради което и правилно са санкционирали дружеството Т.Б.“ ЕООД,
а не „И.И.“ ООД.
Правилно е ангажирана административно – наказателната отговорност
на жалбоподателя, поради което му е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 1 500.00 / хиляда и петстотин / лева. От обективна страна се
установи, че жалбоподателят, в качеството му на работодател е допуснал до
работа лицето А.Т. И., ЕГН **********, на 16.06.2021 година, 11.45 часа като
същият работи монтажник във фирма „И.И.“ ООД и в момента на проверката
е бил на 5 м. височина върху виличните рогове на мотокар, за да ремонтира
вратата на рампата.
Ето защо настоящият съдебен състав намира за осъществен състава на
административното нарушение. Деянието е осъществено във формата на
виновно бездействие, нарушаващо установения ред, извършено е при
условията на непредпазливост – деецът е могъл и е бил длъжен да предвиди
обществено опасните последици от бездействието му.
При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира,
че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 3 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за
6
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, поради което законосъобразно и правилно е бил
санкциониран по административен ред от наказващия орган. Наложената на
жалбоподателя административна санкция е определена законосъобразно в
минимален размер.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди като законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Районен съд – гр. К., ІI - ри състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 23 - 003962 /
21.07.2021 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област” - София, с което на „Т.Б.” ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление : гр. К., местност „Ч.“ № 1, представлявано от В. З. – управител е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 / хиляда и петстотин /
лева, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за
извършено нарушение на чл. чл. 11 ал. 1 т. 3 от Наредба № РД – 07 – 2 за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Т.Б.” ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление : гр. К., местност „Ч.“ № 1, представлявано от В. З. - управител
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област, гр. София,
бул. „Витоша“ № 6 сумата от 335.00 / триста тридесет и пет / лева,
представляваща разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд – София
област в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7