Решение по дело №138/2023 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 22.03.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 138 / 2023 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху добавена стойност /ЗДДС/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

Със Заповед за налагане на ПАМ № 11428/07.03.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е наложена на „*****“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****, представлявано от С.В.А., ПАМ: запечатване на търговски обект – аптека „Поликиника“, находящ се в гр. ****, ул. „****, стопанисван и експлоатиран от „*****“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****, представлявано от С.В.А., и забрана за достъп до търговския обект за срок от 7 /седем/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност.

Заповедта е издадена, за това че:

На 28.02.2023 г. е извършена проверка на търговски обект (ТО) по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - аптека „Поликлиника“, находящ се в гр. ****, ул. „****, стопанисван и експлоатиран от „*****“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „**** и представляващ С.В.А..

Контролната проверка е извършена относно правилното прилагане и спазване на данъчно-осигурителното законодателство, съгласно възложена РИПО №0-04000423010043/ 21.02.2023г.

Търговският обект - Аптека „Поликлиника“ - обект на проверката - е с нетна търговска площ около 15-20 кв. м. и прилежащо складово помещение от около 20 кв. м. Търговският обект е с 1 брой входна врата.

Дружеството извършва търговска дейност с фармацевтични стоки.

В хода на контролните действия е представено допълнително споразумение № 2 към договор № 116178/10.01.2022г. между данъчно задълженото лице и Националната здравнросигурителна каса (НЗОК) с ЕИК *********.

В обекта са налични общо 3 броя компютърни конфигурации с инсталиран програмен продукт (СУПТО) - „Аптека Експерт 2“, вер. 2.5.21.22; база данни 25.21.0. Две компютърни конфигурации са свързани с 2 броя ФУ, където са обособени 2 броя каси, а третата е в складовото помещение, обособено като офис и е свързано с устройство за печатане на баркод.

В търговския обект е налично 1 брой POS-терминално устройство към Investbank.

Представен е договор за наем от 01.02.2012г. между ДЗЛ като наемател и д-р Б.А.С.с ЕГН ********** и М.С.К.с ЕГН ********** - като наемодатели. Месечният наем е в размер на 500 лв.

Извършено е скрито наблюдение в търговския обект за периода от 13:15 ч. до 13:25 ч., за който били обслужени 4 броя клиенти, вкл. проверяващия екип.

При извършена контролна покупка от проверяващия екип в 13:20 ч. на два блистера (20 таблетки) парацетамол 500 mg и един брой инхалер за нос „Fresh stick“ на обща стойност 4,10 лв., заплатени в брой от член на проверяващия екип - Л.С.Ж. - ГИП с една банкнота от 5 лв., Т.Б.Т.приела плащането, върнала ресто, но не издала и предоставила ФКБ от наличното и работещо ФУ в обекта или друг платежен документ.

След напускане на търговския обект и повторно влизане в обекта, след легитимация на проверяващия екип в 13:25 ч., е установен ФКБ № 099755/28.02.2023г. на стойност 2,40 лв. за 2 блистера парацетамол, разпечатан в 13:21 ч.

Разпечатан е КЛЕН, видно от който са извършени продажби на лекарства по договор с НЗОК през POS-терминално устройство, т.е. безналични плащания и заплатени от НЗОК, отразени като плащания с външен талон и талон.

В момента на проверката, дейността в обекта - аптека „Поликлиника“ се извършвала от Т.Б.Т.- „заместник-магистър фармацевт“, която попълнила декларация по образец КД 126, приложена към протокола за извършена проверка, както и от С.В.А. (СОЛ) - управител и представляващ дружеството „*****“ ЕООД с ЕИК *********.

Наличните в обекта парични средства са изброени и описани в опис на паричните средства от Т.Б.Т., като фактическата наличност на паричните средства в обекта е 460,04 лв., а касовата наличност по данни от ФУ била в размер на 470,99 лв., като е установена разлика от 10,05 лв. /десет лева и пет стотинки/.

При проверката били представени:

-свидетелство за регистрация на ФУ - 2 броя;

-паспорт на ФУ —2 броя;

-договор за сервиз, валиден до м. юли 2024г. - 2 броя;

-кочани с касови бележки - 2 броя (не издава такива);

През ФУ не са извършвани сторно операции на клиенти.

Работното време на търговския обект е от 07:00 ч. до 18:00 ч. от понеделник до петък, а в събота - от 09:00 ч. до 11:00 ч. Неделя е почивен ден.

За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка ПИП cep. АА № 0465887/28.02.2023 г.

Заповедта е издадена при следните мотиви: прието е, че след цялостен преглед на присъединената към преписката документация е установено, че в конкретния случай при извършена контролна покупка от проверяващия екип в 13:20 ч. на два блистера (20 таблетки) парацетамол 500 mg и един брой инхалер за нос „Fresh stick“ на обща стойност 4,10 лв., заплатени в брой от член на проверяващия екип - Л.С.Ж. - ГИП с една банкнота от 5 лв., Т.Б.Т.приела плащането, върнала ресто, но не издала и не предоставила ФКБ от наличното и работещо ФУ в обекта или друг платежен документ.

Прието е, че впоследствие е констатирано издадена ФКБ № 099755/28.02.2023г. на стойност 2,40 лв. за 2 блистера парацетамол, разпечатан в 13:21 ч. от наличното и работещо ФУ в обекта - аптека „Поликлиника”, находящ се в гр. ****, ул. „****, стопанисван и експлоатиран от „*****“ ЕООД с ЕИК *********.

Прието е, че дружеството в качеството си на задълженото лице, като е извършило продажба на стока (един брой инхалер за нос „Fresh stick“), без да я регистрира и отчете чрез издаване на фискална касова бележка от наличното фискално устройство, е осъществило нарушение:

- на състава на чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал, 1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.), във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

От констатацията следва, че задълженото лице „*****” ЕООД с ЕИК ********* не е спазило реда и начина за:

- регистриране и отчитане на извършената продажба чрез издаване на фискална касова бележка от наличното в търговския обект фискално устройство.

Прието е, че соченото нарушение осъществява състава на чл. 186, ад. 1, т. 1, б. “а“ от Закона за данък върху добавената стойност и е основание за прилагане на принудителна административна мярка.

Изложени са мотиви, че: за да се предотврати извършването на административни нарушения и вредните последици от тях, са налице обосновани предпоставки за налагането на принудителна административна мярка (ПАМ) съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Местоположението на търговския обект в населено място в непосредствена близост до УМБАЛ „Г. Странски“ - гр. ****, работното му време през по-голямата продължителност от деня в 6 дни от седмицата, популярността му сред местната общност предвид вида на продаваната стока (фармацевтични стоки) - всички те са комплексно обосноваващи значимостта на търговския обект и обема на упражняваната в него дейност от аптека „Поликлиника“, находящ се в гр. ****, ул. „Незабравка“ N° 82Б, стопанисван и експлоатиран от „*****“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „Незабравка“ N° 82Б и представляващ С.В.А. с ЕГН **********. От анализа им се налага изводът, че стопанисваният от задълженото лице обект е с потенциална възможност за реализиране на значими обороти, поради което прилагането на ПАМ е необходимо, тъй като установеното нарушение - неиздаване на ФКБ, накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, и причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените в обекта продажби, а като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи на стопанисващия го търговец. Също така се препятства присъщата контролна дейност на приходната администрация.

Съгласно установеното от органите по приходите е прието, че към момента на проверката създадената организация в този търговски обект няма за цел да и не води до изпълнение на установените правни регламенти. От събраните данни е видно, че една от целите пред задълженото лице е именно отклонение от данъчното облагане, което води до негативни последици за фиска и лишава потребителите от правото им да получат ФКБ за всяка извършена от тях покупка.

Съобразявайки характера на административната принуда и засягането на обществените отношения, свързани с отчетността, е прието, че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето.

Изложено е подробно като констатирано следното нарушение: Неиздаване на ФКБ при закупуване на 28.02.2023 г. в 13,20 ч. от поверяващия екип на два блистера (20 таблетки) парацетамол 500 mg и един брой инхалер за нос „Fresh stick“ на обща стойност 4,10 лв., заплатени в брой от член на проверяващия екип - Л.С.Ж. - ГИП с една банкнота от 5 лв., Т.Б.Т.приела плащането, върнала ресто, но не издала и не предоставила ФКБ от наличното и работещо ФУ в обекта или друг платежен документ за покупката на един брой инхалер за нос „Fresh stick“, въпреки че е издаден ФКБ№ 099755/28.02.2023г. на стойност 2,40 лв. за 2 блистера парацетамол, разпечатан в 13:21 ч. от наличното и работещо ФУ в обекта.

По отношение на срока – продължителността на запечатване на обекта са изложени следните бланкетни мотиви, които могат да бъдат относими към всяко подобно нарушение и всеки търговски обект:

„При определяне продължителността на запечатване на обекта са взети предвид вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност с оглед информацията, съдържаща се в ИС на НАП и събраните при проверката доказателства за релевантните факти и обстоятелства, изложени по-горе, тежестта на нарушението и последиците от него, местоположението и клиентопотока, както и вида и разнообразието на предлаганите стоки.

Срокът е подходящ с оглед постигане целите на мярката, състоящи се в защита на интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на всички продажби чрез фискално устройство в проверявания търговски обект – аптека „Поликиника“, като е съобразена необходимостта за постигането на тези цели да бъде създадена организация в проверявания търговски обект, имаща за цел и водеща до изпълнение на установените правни регламенти, както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в тайна практика. Срокът е подходящ, за да може търговецът да анализира какви са причините за осъщественото нарушение е да организира ефективно стриктно спазване на законовите разпоредби при упражняване на дейността си, като гарантира издаването на ФКБ за всички продажби, а не избирателно отчитане на същите чрез ФУ, както и за превенция над бъдещи нарушения, за постигането на което прилагането на мярката за по-дълъг период би било прекомерно“.

Недоволно от заповедта е останало „*****“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****, представлявано от С.В.А., което чрез адв. О.Б. ***, е подало настоящата жалба с твърдение липса на мотиви – нарушение на л. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като се сочи, че изложените мотиви представляват „общи фрази, а не са изложени конкретни съображения относно необходимостта от налагането на ПАМ, така и относно срока на същата.“ Акцентира се, че липсват и мотиви как е установена тежестта на нарушението, като се акцентира, че няма данни за извършени други нарушения. Акцентира се, че дружеството има сключен договор със Здравната каса за доставка на лекарства, заплащани от държавата, като доставката на тези лекарства е свързана с конкретни дати, на които следва да се вземат от аптеката и да се отчетат пред Здравната каса, като запечатването на обекта „ще доведе до невъзможност да получат лекарствата си хора, които имат рецепти за отпусканите лекарства“, като се сочи, че обжалваната ПАМ „не държи сметка за интересите на фиска“, защото при запечатването на обекта за 7 дни държавата ще бъде лишена от приходи от данъци, които при липса на запечатване дружеството би реализирало. Допълнително се сочи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 186а от ЗДДС. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед, като се претендират и сторените разноски съгласно списък на л. 54 от делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява адв. О.Б. ***, която поддържа жалбата, излага допълнителни аргументи за липса на мотиви както за издаването на заповедта, така и по отношение на продължителността на срока на същата, поддържа искането за присъждане на разноски, като представя и писмена защита, в която подробно излага аргументи за отмяна на обжалваната заповед, като акцентира, че единственото нарушение е неиздаване на касова бележка на стойност 1,70 лв., която стойност не е записана изрично в заповедта, но следва аритметично от общата стойност на закупените медикаменти на стойност 4,10 лв., както и от стойността, за която е издаден ФКБ – 2,40 лв., което затруднява реалната преценка за тежестта на нарушението, като се акцентира отново на липсата на мотиви как е установена тежестта на нарушението, както и как е определен срокът на запечатване от 7 дни.

Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. А., в съдебно заседание и в писмена защита намира жалбата за неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. Ответникът сочи, че не се оспорват фактическите констатации от ПИП, като намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. Ответникът сочи, че заповедта съдържа достатъчно мотиви, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито нарушение на материалния закон и целта на закона. Ответникът претендира и разноски за юрисконсултска защита в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответникът прави и възражение за прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваната заповед е съобщена на 13.03.2023 г., видно от разписка на л. 11 от адм.д. № 241/2023 г. на Административен съд – Плевен/, а жалбата е подадена на 21.03.2021 г., видно от регистрацията на същата в ТД на НАП – Велико Търново на л. 6-8 от делото, което се установява след разпореждане от з.с.з. на 19.05.2023 г., с което на жалбоподателя изрично е указано да представи доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок/, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

С определение от з.с.з. 15.12.2023 г. е отменено определението за даване ход по същество, постановено в о.с.з. от 13.12.2023 г. по адм.д. № 138/2023 г. по описа на АдмС Ловеч, възобновено е съдебното дирене, като са изискани от ответника – началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП в 7-дневен срок от съобщението да представи: заверено копие от АУАН № F698700 от 09.03.2023 г. за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ; Наказателно постановление № 713790-F698700 от 21.07.2023 г., както и информация дали това наказателно постановление е влязло в сила и доказателства за датата на влизане в сила. Горното е станало необходимо с оглед съобразяване на настоящия състав на съда с новата съдебна практика след решение от 04.05.2023 г. по дело № С-97/21 на СЕС.

Ето защо при постановяване на настоящото решение съдът се съобрази със соченото решение от 04.05.2023 г. по дело № С-97/21 на СЕС, както и с по-новата практиката на Върховен административен съд: Решение № 2299 от 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9342/2023 г., VIII о., Решение № 1899 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8029/2023 г., VIII о., Решение № 1640 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7686/2023 г., VIII о., Решение № 11457 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5160/2023 г., VIII о., Решение № 11594 от 24.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4865/2023 г., VIII о., Решение № 11350 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6302/2023 г., I о., Решение № 10999 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4256/2023 г., VIII о., Решение № 10633 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6948/2023 г., I о. и др.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11428/07.03.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена на „*****“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****, представлявано от С.В.А., ПАМ: запечатване на търговски обект – аптека „Поликиника“, находящ се в гр. ****, ул. „****, стопанисван и експлоатиран от „*****“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****, представлявано от С.В.А., и забрана за достъп до търговския обект за срок от 7 /седем/ дни, на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване /на 13.03.2023 г./. Жалбата е против заповед за налагане на принудителна мярка, която съгласно чл. 186, ал. 4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Ето защо жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Видно от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност, които са непротиворечиви по между си, подробни и ясни, поради което съдът ги кредитира, установи се следната фактическа обстановка:

Дружеството извършва търговска дейност с фармацевтични стоки.

В търговския обект е налично 1 брой POS-терминално устройство към Investbank.

При проверката били представени:

-свидетелство за регистрация на ФУ - 2 броя;

-паспорт на ФУ —2 броя;

-договор за сервиз, валиден до м. юли 2024г. - 2 броя;

-кочани с касови бележки - 2 броя (не издава такива);

През ФУ не са извършвани сторно операции на клиенти.

За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка ПИП cep. АА № 0465887/28.02.2023 г.

Видно от заверено копие от АУАН № F698700 от 09.03.2023 г. за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /на л. 71-72 от делото/ и заверено копие на Наказателно постановление № 713790-F698700 от 21.07.2023 г. /на л. 73-76 от делото/, за същото административно нарушение има издаден АУАН и влязло в сила на 09.08.2023 г. Наказателно постановление № 713790-F698700 от 21.07.2023 г., което се установява и от писмо вх. № 3678/22.12.2023 г. на ответника и от извлечение от електронен регистър на л. 77 от делото.

По делото са разпитани двама свидетели Л.К.А. и Л.С.Ж., като показанията на свидетелите са непротиворечиви, подробни и ясни, като отделно се потвърждават и от ПИП cep. АА № 0465887/28.02.2023 г.

Доколкото нормата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС регламентира, че обжалването на заповеди за налагане на принудителни административни мерки се разглеждат по реда на АПК, то съдът е длъжен, в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, да обсъди не само основанията за незаконосъобразност, посочени от оспорващия, а да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /на л. 23 от адм.д. № 241/2023 г. на Административен съд - Плевен/ изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.

Няма спор по делото, а и се установява от представените от ответника доказателства, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от Любослав Ивайлов Иванов - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като в обжалваната заповед изрично се сочи и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от изпълнителния директор на НАП /на л. 23 от адм.д. № 241/2023 г. на Административен съд - Плевен/, а видно от заповед на л. 17 от делото, издателят на заповедта е заемал съответната длъжност към датата на издаване на заповедта, въз основа на изрична заповед за преназначаване.

Ето защо съдът намира, че началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка - по чл. 186 от ЗДДС. Отделно видно от заповед на л. 17 от делото, се установява, че към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – издателят й е заемал длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Следователно, оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № № 11428/07.03.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, но не съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсват мотиви както относно тежестта на административното нарушение, липсва изрично и ясно формулиране за каква конкретно сума не е издадена ФКБ, като липсват изрични и конкретни мотиви относно срока на запечатване от 7 дни. Изложените в заповедта мотиви относно срока са бланкетни, не съдържат конкретни факти, а биха могли да бъдат приложени бланкетно към всяка друга ЗНПАМ, същите се изразяват в следното:

Видно от същите мотиви, дори не става ясно, че запечатвания обект представлява аптека „Поликлиника“ с малка търговска площ от около 15-20 кв.м, в сравнително малко населено място – гр. ****, като не става ясно, че предлаганите стоки са фармацевтични стоки, не е ясно и че с оглед видът на обекта и специфичния характер на фармацевтичните стоки, дружеството има сключен договор с НЗОК за доставка на лекарства, заплащани от държавата, като доставката на тези лекарства е свързана с конкретни дати, на които следва да се вземат от аптеката и да се отчетат пред НЗОК, поради което и запечатването на конкретния търговски обект за срок от 7 дни е немотивирано и непропорционално.

Отделно нито в мотивите на заповедта, нито в мотивите относно срокът на запечатване на търговския обект, нито изобщо в административната преписка се съдържа конкретна информация относно конкретния размер на стоката, за която не е издадена ФКБ. Същият размер може да бъде изведен по аритметичен метод и представлява сума от 1,70 лв. Непосочването на конкретния размер на единствената скота – един брой инхалер за нос „Fresh stick“, въпреки че е издаден ФКБ№ 099755/28.02.2023г. на стойност 2,40 лв. за 2 блистера парацетамол, разпечатан в 13:21 ч. от наличното и работещо ФУ в обекта, от една страна нарушава правото на защита на адресата на заповедта, а от друга страна затруднява преценката за тежестта на нарушението, както и преценката за продължителността на срока на запечатване на конкретния търговски обект, още повече че никъде в заповедта не се говори за конкретен оборот на процесната аптека. Стойността на стоката, за която не е издадена фискална бележка може да бъде установена по аритметичен метод и представлява сума от 1,70 лв., но лисата на посочване на тази стойност в обжалваната заповед не отговаря на изискванията за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК.

Съдът намира, че неизлагането на конкретни и ясни мотиви относно срока за запечатване от 7 дни е съществено нарушение на формата на административния акт.

Съдът намира изложените мотиви в ЗНПАМ относно срока на запечатване за бланкетни, без каквато и да било конкретика, а част от тях и неотносими към процесния случай, като причината за това е отново, че са бланкетни.

Ето защо съдът намира, че от една страна мотивите за налагане на процесната ПАМ противоречат на установената фактическа обстановка, която безспорно се установява от всички гласни и писмени доказателства, а от друга липсват конкретни мотиви относно срока от 7 дни за запечатване на обекта, което налага отмяна на заповедта поради нарушение на изискванията за форма по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

В същия смисъл е практиката на Върховен административен съд:

Решение № 11458 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4738/2023 г., VIII о., Решение № 4228 от 20.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 791/2023 г., I о., Решение № 2760 от 15.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6730/2022 г., VIII о., Решение № 2649 от 14.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 262/2023 г., I о. и др., както следва да се посочи, че съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение № 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2021 г., VIII о., Решение № 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2021 г., VIII о., Решение № 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1695/2021 г., VIII о., Решение № 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3782/2021 г., I о., Решение № 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11248/2020 г., I о. и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗНПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите, формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността й. Доказателствената тежест е изцяло за административния орган, на който съдът е указал доказателствената тежест с определение от з.с.з. на 06.06.2023 г. и определение от з.с.з. на 15.12.2023 г., но липсват доказателства от ответника по отношение на спазването на сочените критерии.

Обжалваната заповед противоречи и на съдебната практика във връзка с изискванията за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК.

Заповедта е издадена без да се извърши преценка за наличието на баланс между лични и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който при това следва да се определи по-скоро като бланкетно и общо формулиран. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като с установения необосновано висок размер на срока от 7 дни на продължителността й, се засягат права и законни интереси на търговеца в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която тя преследва.

Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С 117/20, т. 24 и др.).

В настоящия случай не се спори, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на „*****“ ЕООД, ЕИК: *********, като на същото дружество е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 700 лева, съгласно влязло в сила на 09.08.2023 г. наказателно постановление на л. 73-76 от делото. Спрямо същото дружество е приложена с обжалваната в настоящото производство заповед и ПАМ – "запечатване на търговски обект" и "забрана на достъп до него" за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Не се спори, че тези мерки, макар и издадени на базата на един и същ факт, са наложени в отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН (с оглед препращането по чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (предвид нормата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Въпреки, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, като краен резултат се достига до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер.

В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В настоящия случай с оглед данните по делото е допуснато автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на търговското дружество.

Отделно, спорно по делото е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност на срока - 7 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Административният орган в акта си не е изложил релевантни мотиви за продължителността на избрания от него срок на ПАМ, т. е. не е обосновал необходимостта от налагане на ПАМ за срока от 7 дена.

Незаконосъобразността на издадения административен акт произтича и от нарушаване на принципа за съразмерност и пропорционалност, посочен по-горе. Съгласно дадените отговори в решение С-97/21 на СЕС не се допуска национална уредба съгласно която за едно и също данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства може да се наложат мерки имуществена санкция и запечатване на обект, които подлежат на обжалван пред различни съдилища. Различният процесуален ред при обжалването на мерките не дава възможност за проверка и гаранции, че при кумулиране на мерките съвместната им тежест би съответствала на тежестта на нарушението. В процесния случай, видно от л. 73-76 от делото, е налице издадено и влязло в сила на 09.08.2023 г. НП от 21.07.2023 г. за същото нарушение с наложена имуществена санкция в размер на 700 лева. Наложената санкция с наказателноправен характер следва да бъде зачетена при обсъждане законосъобразността на обжалвания пред административния съд акт – ЗНПАМ. Кумулирането на двете санкции с наказателноправен характер /в този смисъл решения на СЕС -С-97/21, С-117/10, С-524/15, С-439/19/ не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС и е непропорционално, нито се установява, че е необходимо за постигането на легитимни цели /напр. събиране на ДДС/.

В същия смисъл е и по-новата практиката на съдилищата като: Решение № 2299 от 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9342/2023 г., VIII о., Решение № 1899 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8029/2023 г., VIII о., Решение № 1640 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7686/2023 г., VIII о., Решение № 11457 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5160/2023 г., VIII о., Решение № 11594 от 24.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4865/2023 г., VIII о., Решение № 11350 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6302/2023 г., I о., Решение № 10999 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4256/2023 г., VIII о., Решение № 10633 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6948/2023 г., I о. и др.

При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Както беше посочено по-горе, в процесната ЗНПАМ липсват конкретни мотиви относно срока от 7 дни.

Допълнително при затварянето на обекта за 7 дни се създават предпоставки за причиняване на вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел при констатираното нарушение и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска.

Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да имат за последица незаконосъобразност на същата.

По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като липсват такива твърдения и от жалбоподателя.

Съдът намира, че соченото, макар и неясно в мотивите на заповедта, без посочване на конкретния размер от 1,70 лв. на единствената стока, за която не е издадена ФКБ, е доказано от писмените и гласни доказателства, но по изложените по-горе съображения обжалваната заповед следва да бъде отменена.

Поради това съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена, като издадена при отменителните основания на чл. 146, т. 2 от АПК – нарушение на изискванията за форма, чл. 146, т. 5 от АПК - противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

Съдът се съобрази и с константната практика на ВАС по идентични на настоящото дела:

Както и по-новата практика на ВАС: Решение № 2299 от 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9342/2023 г., VIII о., Решение № 1899 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8029/2023 г., VIII о., Решение № 1640 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7686/2023 г., VIII о., Решение № 11457 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5160/2023 г., VIII о., Решение № 11594 от 24.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4865/2023 г., VIII о., Решение № 11350 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6302/2023 г., I о., Решение № 10999 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4256/2023 г., VIII о., Решение № 10633 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6948/2023 г., I о. и др.

При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, като жалбоподателят претендира разноски, видно от списък на разноски на л. 54 от делото, за платена държавна такса от 50 лв., които разноски са доказани, видно от платежно нареждане на л. 5 от делото на АдмС – Плевен, както и разноски за адвокат в размер на 1000 лв., които разноски са доказани, видно от л. 54-56 от делото. В писмени бележки на л. 85 от делото ответникът прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя, което следва да бъде уважено частично предвид това, че адв. О.Б. – повереник на жалбоподателя се е явила в две съдебни заседания, като не се е явила в последното съдебно заседание, като бъде съобразен и положения от адв. О.Б. труд за процесуално представителство, както и правната и фактическа сложност на делото. Поради това и с оглед актуалната съдебна практика, вкл. по въпроса за разноските, съдът намира, че следва на жалбоподателя да се присъдят разноски за адвокат в размер на 800 лв., или общо разноски по делото в размер на 850 лв.

Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на жалбоподателя в размер на 850 лв., които са своевременно претендирани и доказани.

На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****, представлявано от С.В.А., чрез адв. О.Б., Заповед за налагане на ПАМ № 11428/07.03.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена на „*****“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****, представлявано от С.В.А., ПАМ: запечатване на търговски обект – аптека „Поликиника“, находящ се в гр. ****, ул. „****, стопанисван и експлоатиран от „*****“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****, представлявано от С.В.А., и забрана за достъп до търговския обект за срок от 7 /седем/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****, представлявано от С.В.А., сумата от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.

АДМ. СЪДИЯ:

Номер на акта:	611
Дата:	22 март 2024 г.
Съдия:	Йонита Цанкова Цанкова

Дело:	20237130700138
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	10 април 2023 г.

Решение по дело №138/2023 на Административен съд - Ловеч

Съдържание на акта