Решение по дело №923/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4413
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Петър Богомилов Теодосиев
Дело: 20201100500923
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№................

гр. София, 22.07.2020г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-15 с-в в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                                         Председател:  ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                        СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Теодосиев частно гражданско дело № 923 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба, подадена от Х.И.К. и Ю.А.К. срещу разноските за адвокатско възнаграждение и такси по ТТРЗЧСИ, посочени в поканите за доброволно изпълнение по изп.д. №20199240401252 на ЧСИ с рег. №924.

Възраженията на жалбоподателите (длъжници по изпълнителното дело) са, че при същия съдебен изпълнител са образувани и две други изпълнителни дела срещу тях за въвод във владение върху същите недвижими имоти, които е следвало да бъдат присъединени към процесното изпълнително дело, за да бъдат минимизирани разноските за извършване на въвода; в поканите за доброволно изпълнение не са посочени основания и самостоятелни размери на начислените от съдебния изпълнител такси в общ размер 672,00 лв.; жалбоподателите са уведомили съдебния изпълнител, че ще изпълнят доброволно задължението по процесния изпълнителен лист за предаване на владението върху имотите, поради което и съгласно чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК не дължат разноски за изпълнението; в изпълнителния лист не е посочена цена на процесните имоти, а съдебният изпълнител е определил таксата по т. 22 от ТТРЗЧСИ без да изиска данъчни оценки на имотите; няма доказателства взискателят да е платил такси по изпълнителното дело, които да подлежат на възстановяване от длъжниците; платеното от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно.

Взискателят М.С.Б.оспорва жалбата.

По делото се установява следното:

Процесното изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.08.2019г. по гр.д. №3178/1998г. на СГС, ГО, І-9 с-в, с който жалбоподателите са осъдени да предадат на взискателя 1/8 идеална част от дворно място с площ от 665 кв.м. в гр. София, кв. Бояна, ул. ******идеална част от магазин с площ 11,68 кв.м. в гр. София, бул. ******.

С разпореждането от 17.09.2019г. за образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е приел разноски и начислил такси за изпълнението, както следва: такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лв. с ДДС, такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ в общ размер 48,00 лв. с ДДС, такси по т. 22 от ТТРЗЧСИ в общ размер 480,00 лв. с ДДС, разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на данъчни оценки в общ размер 68,00 лв., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лв.

С поканите за доброволно изпълнение, изпратени на 15.10.2019г. и връчени на длъжниците на 16.10.2019г., съдебният изпълнител е посочил размери на задължения на длъжниците за разноски по изпълнението от по 1/2 от сумата 1 672,00 лв., от която сумата 1 000,00 лв. – адвокатско възнаграждение, а сумата 672,00 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.

Според съдържанието на сметка от 16.10.2019г. взискателят е платил общата сума от 552,00 лв. с ДДС за такси по т. 1, 5 и 22 от ТТРЗЧСИ, който размер съвпада с размера на таксите, начислени с разпореждането на съдебния изпълнител от 17.09.2010г.

Извършването на разноските по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 68,00 лв. за изготвяне на данъчни оценки на процесните два недвижими имота се установява от платежните нареждания от 22.10.2019г., приложени по изпълнителното дело.

Общият размер на платените от взискателя такси по т. 1, 5 и 22 от ТТРЗЧСИ и на платените разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ възлиза на сумата 620,00 лв.

По изпълнителното дело липсват доказателства за плащане на такси и разноски над посочената сума 620,00 лв. до сумата 672,00 лв., посочена в поканите за доброволно изпълнение като общ размер на таксите и разноските по ТТРЗЧСИ, но което е по-съществено - липсва и акт на съдебния изпълнител, с който да са определени основания и размери на такива разноски.

Твърдения за наличие на основания за начисляване на такси и разноски над сумата 620,00 лв. не са изложени и в мотивите на съдебния изпълнител, изложени по реда на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК във връзка с подадената жалба.

Изложеното е достатъчно да се приеме, че поканите за доброволно изпълнение са незаконосъобразни в частта им, с която са определени такси и разноски по ТТРЗЧСИ над общата сума 620,00 лв., поради което и като последица от подадената жалба поканите за доброволно изпълнение следва да бъдат отменени в посочената част.

В частта й, в която е подадена срещу останалите разноски, определени с поканите за доброволно изпълнение, жалбата е неоснователна.

Обстоятелството, че при същия съдебен изпълнител са образувани и други изпълнителни дела срещу длъжниците за въвод във владение на същите имоти, но въз основа на различни изпълнителни листове, които са издадени и в полза на други взискатели, не обуславя правомощия на съдебния изпълнител да съедини изпълнителните дела в общо изпълнително производство, поради което и не може да бъде аргумент за изводи за пълна или частична недължимост на разноските, направени за процесното изпълнително дело.

Твърденията на жалбоподателите, че са уведомили съдебния изпълнител, че ще предадат доброволно владението върху процесните имоти, се установяват от доказателствата по изпълнителното дело, но молбите от 22.10.2019г., с които са направени въпросните изявления, сами по себе си не представляват доброволно предаване на владението (а следва да се посочи, че и обективно не създават условия за доброволно предаване на владението, тъй като не посочват нито време, нито начин, по който взискателят може да получи владение върху имотите със съдействието на длъжниците), като видно от протоколите от 01.11.2019г. по изпълнителното дело въводът във владение върху имотите е извършен на посочената дата и като последица именно от осъществяване на действия на съдебния изпълнител по чл. 522 ГПК, което пък от своя страна предпоставя, че длъжниците съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК дължат възстановяване на разноските, направени за тези действия.

Към датата на разпореждането от 17.09.2019г., с което е определен размер на пропорционалните такси по т. 22 от ТТРЗЧСИ, а и към датите на съставяне на поканите за доброволно изпълнение, действително по изпълнителното дело не са събрани данни за данъчните оценки на процесните имоти, но таксите са определени в минималния предвиден с цитираната точка размер от 200,00 лв. без ДДС, а от впоследствие изисканите и приложени по изпълнителното дело удостоверения за данични оценки на имотите се установява, че не са налице основания по т. 27а, т. 2 от ТТРЗЧСИ за определяне на пропорционалните такси под минималния размер по т. 22 от ТТРЗЧСИ.

Приложеният към молбата за образуване на изпълнително дело договор за правна помощ установява уговорено и платено от взискателя адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в приетия от съдебния изпълнител размер от 1 000,00 лв.

Възраженията на жалбоподателите, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, са неоснователни, тъй като размерът на възнаграждението надхвърля минималния дължим размер съгласно чл. 10, т. 1 и 3 от Наредба №1 от 9.07.2004г., но в степен, която не предпоставя основания за съответно приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК и приемане на разноски на взискателя за адвокатска защита в по-нисък от платения размер (минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване и водене на делото, изчислен по реда на цитираните разпоредби от Наредба №1 от 9.07.2004г. и на база данъчните оценки на процесните имоти, възлиза на сумата 736,54 лв.).

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ поканите за доброволно изпълнение, издадени по изп.д. №20199240401252 на ЧСИ с рег. №924, в частта им, с която е определен общ размер на дължими разноски по изпълнението над сумата 1 620,00 лв. до приетия от съдебния изпълнител размер от 1 672,00 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Х.И.К. и Ю.А.К. срещу поканите за доброволно изпълнение, издадени по изп.д. №20199240401252 на ЧСИ с рег. №924, в частта им, с която е определен общ размер на дължими разноски по изпълнението до сумата 1 620,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            ЧЛЕНОВЕ :  1.                     2.