Р Е Ш Е Н И Е № 108
гр.Кюстендил, 17.05.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в
публичното съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Лидия
Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 62 по описа за 2021год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Делото е образувано по
касационна жалба от „Ш.Б.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
„С.О.“, ет.8, представлявано от изпълнителния директор К.С., чрез пълномощника
адв. М.В., срещу Решение № 260119/14.12.2020 г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по АНД № 1156/2020 г. в частта, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 494216-F505353/11.02.2020 г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности” в Централното управление на Националната агенция за
приходите. Релевира се касационното основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
се обоснована с твърдения за доказани характеристики по чл.28 от ЗАНН на
извършеното деяние. Допълнително се
сочи, че предявеното с АУАН обвинение е неясно, както и че е нарушен принципа
за пропорционалност, закрепен в ПЕС във вр.
с чл.273 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС. Иска се отмяна на
решението в оспорената му част и отмяна на НП.
В
съдебно заседание, пълномощникът на касатора
адв. В. поддържа изложените в жалбата доводи и искания.
Ответникът
- Централното
управление на Националната агенция за приходите,
чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Г.М., изразява писмено становище за неоснователност на касационната
жалба. Прави искане за потвърждаване на въззивното решение в оспорената му част
и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ОП - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита решението
на съда за правилно и обосновано.
Административният
съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект
с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 494216-F505353/11.02.2020 г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности” в Централното управление на Националната агенция за
приходите, с което за шест нарушения на чл.41,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /Наредбата/, на
основание чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС на касатора „Ш.Б.” ЕАД
са наложени шест имуществени санкция в размер на 500,00лв.
всяка.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че при извършена на 13.08.2019г. проверка от органите по приходите на
търговски обект по см. на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция № 2011,
находяща се в гр. Кюстендил, е установено, че в обекта е монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство модел „Призма“, версия ROHE BG FP
800-KL с индивидуален номер RЕ003668, регистрирано в НАП с потвърждение № 4301044/05.07.2019г.,
като за месеците януари, февруари, март, април, май и юли на 2019г.,
дружеството не е изпълнило задължението си
по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., в 7-дневен срок след
изтичане на всеки месец, да отпечата отчет на фискалната памет на устройството,
монтирано и експлоатирано в обекта.
За
деянията е съставен АУАН № F505353/21.08.2019г.,
а въз основа на последния, е издадено процесното НП, в което са възпроизведени
фактическите констатации по акта.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за
спазени изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, липса на съществени процесуални
нарушения в процедурата по издаване на НП и компетентност на наказващия орган.
По съществото на предявеното обвинение въззивната инстанция е констатирала
липса на извършено нарушение за месеците януари, февруари, март, април и май на
2019г., когато в обекта не е функционирало процесното фискално устройство, което е въведено в експлоатация на
05.07.2019г., видно от потвърждение № 4301044/05.07.2019г., изд. от НАП и
в тази част е отменила НП. Съответно в частта на НП,
с която на дружеството е наложена
имуществена санкция за нарушението за
м. юли 2019г., съдът е приел доказаност на същото и законосъобразност на
наказанието, което е в минимален размер. По посочените правни доводи е потвърдено
НП в посочената му част. Съдебният акт в тази част е предмет на касационно
оспорване.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.
Решението в оспорената му част, преценено за
съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са
следните:
Районният
съд е спазил принципа на чл.13 от НПК във вр. с препращането от чл.84 от ЗАНН и
чл.193, ал.1 от ЗДДС за разкриване на обективната истина по делото, събирайки
всички относими, допустими и достоверни доказателства. От анализа на същите е извел
верни правни изводи за редовно проведена
процедурата по издаване на НП, доказаност на нарушението за м. юли 2019г.,
законосъобразно наложена имуществена санкция. Както правилно е приела
въззивната инстанция, в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, вкл. при описание на нарушението и относимите за него
правни норми. Доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Както в
акта, така и в наказателното постановление, ясно са визирани признаците от
обективната страна на релевираното деяние, изразяващо се в бездействие
/неизпълнение/ във връзка със задължението по чл.41, ал.1 вр. с чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006г. Съгласно визираната
разпоредба на подзаконовия нормативен акт, в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на
фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период. Същата е надлежно възпроизведена в
съдържанието на АУАН и НП и е конкретизирана съобразно обстоятелствата,
установени при проверката в обекта за м. юли 2019г. Констатираните факти са субсумирани по текста на чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с
посочената разпоредба на Наредбата, която е
нормативен акт, издаден по прилагане на чл.118 от закона, а
нарушението на същата е самостоятелно административно нарушение, извън
нарушенията по чл.118 от ЗДДС. Горното
следва недвусмислено от съдържанието на чл.185, ал.2 на ЗДДС и препращането
към разпоредбата на Наредбата. Изводите
са за предявено ясно обвинение, което е обезпечило реализирането на правото на защита на нарушителя в пълен обем.
Обосновани от доказателствата и
правилни с оглед приложимия закон са решаващите мотиви на районния съд за доказаност на
административното нарушение по чл.185, ал.2
вр. с ал.1 от ЗДДС вр. с чл.41,
ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. за м. юли 2019г. В случая не се спори, а и от доказателствата
по делото се установява, че към момента на извършване на проверката в процесния
търговски обект, стопанисван от „Ш.Б.” ЕАД, в
7-дневен срок след изтичане на м. юли 2019г., не е отпечатан отчет на
фискалната памет на устройството, монтирано и експлоатирано в обекта. Осъществено е нарушение по чл. 41, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., за което
правилно е ангажирана отговорността на касатора
по чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Наложената
имуществена санкция е в минималния размер, предвиден в
санкционната разпоредба. Неоснователно е
възражението на касатора за нарушаване на принципа на пропорционалност,
закрепен в Правото на ЕС и конкретно в чл. 5, § 4 от Договора за Европейския
съюз, приложим по казуса в контекста на националните мерки по чл.273 от
Директива 2006/112/ЕО, които държавите-членки могат да наложат за осигуряване
правилното събиране на ДДС. В случая,
съдът счита, че размерът на процесната
санкция не надхвърля границите на
подходящото и необходимото за да се
постигне преследваната от ЗДДС цел –
контрол върху количествата и видовете отразени продажби. Такъв контрол би могъл ефективно да бъде постигнат единствено при строга
отчетност, вкл. след приключване на всеки календарен месец да се отпечатва съкратен месечен отчет на фискалната памет на устройство, монтирано и експлоатирано в обекта, при който
се извършва нулиране и запис във
фискалната памет на ЕСФП, след което технически става невъзможно да бъдат
сторнирани извършени продажби и
манипулирани или коригирани
съществуващите данни. Цитираната
от касатора съдебна практика на СЕС е неотносима за казуса, тъй като в
решенията се коментира връзката
между принципа за пропорционалност
и размера на
санкцията в зависимост от стойността на вредата от
нарушението, а в случая релевираното
деяние не е резултатно и не включва в състава си вредоносен резултат.
Касационният съд счита за неоснователни
доводите на нарушителя за приложимост на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвид характера на нарушението и засегнатите обществените
отношения, не е налице маловажен случай.
Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е част от установения ред за регистрация и
отчетност и има за цел създаване
на условия за периодичен и
регулярен контрол върху количествата, видовете и стойността на
отразените продажби, а в резултат от
горното – върху основата за определяне на ДДС.
В случая не се твърди, а и липсват доказателства да е било налице
състояние на обективна невъзможност за коректно спазване на задължението
по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. от нарушителя.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че
процесното наказателно постановление в оспорената му част е законосъобразно и
като го е потвърдил, районният
съд е постановил правилно решение, което следва да се
остави в сила.
Предвид изхода по делото и претенцията на ответника, както и на осн. чл.
63, ал.5 от ЗАНН, съдът присъжда в полза на последния юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00лв., определено по реда на чл.37 от ЗПП вр. с
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, платимо от касатора.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260119/14.12.2020 г. на Районен съд –
Кюстендил, постановено по АНД № 1156/2020 г. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 494216-F505353/11.02.2020 г., издадено от
началника на отдел „Оперативни дейности” в Централното управление на
Националната агенция за приходите.
В останалата част, НП е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА „Ш.Б.” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, „С.О.“, ет.*, да заплати на Централното управление на
Националната агенция за приходите – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.