Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито
заседание на двадесет и шести март две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№2939/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.278 вр. чл.463 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжниците И.А.С. и К.С. Р. по изпълнително дело №20168460400262 на ЧСИ О.М.,
рег. №846 на РКЧСИ, срещу извършено от съдебният изпълнител на 25.11.2020 г.
разпределение на сумата от 1 200 000,00 лв., събрана от проведено
принудително изпълнение върху недвижим имот, собственост на длъжниците. В
жалбата са изложени подробни съображения за неправилност при посочването на
дължимите задължения. На първо място се излагат доводи, че вземанията на
взискателя за юрисконсултско възнаграждение и държавни такси не са обезпечени
от ипотеката на главното вземане, поради което не подлежат на предпочтително
удовлетворение. Оспорва се и размерът на вземанията за законна лихва, както и тези
за начислено юрисконултско възнаграждение. Намират, че разпределените суми в
полза на Столична община за непогасен местен данък на имота не са дължими, тъй
като задължението за плащането им за данъчната 2020 г. още не е възникнало.
Жалбоподателите молят съда да отмени разпределението на горепосочените суми.
Взискателят по
изпълнителното дело „И.“ АД е подал възражение срещу жалбата, в което излага,
че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Излага доводи,
че са спазени законоустановените привилегии при разпределянето на постъпленията
от проведената публична продан. В първи ред са удовлетворени разноските по
изпълнението на взискателя и съдебния изпълнител, след тях вземанията на
Столична община за местен данък и накрая вземанията, обезпечени с ипотека.
Намира, че ипотеката обезпечава всички вземания на взискателя-кредитодател по
договора за кредит, в това число тези за лихви и разноски. Счита, че сумите за
непогасен в полза на Столична община местен данък за 2020 г. са с падеж на две
равни вноски – на 30.06.2020 г. и на 31.10.2020 г.
Частен съдебен
изпълнител О.М. е депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни
действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата. ЧСИ е
посочил, че ипотеката върху процесния имот обезпечава вземанията на
банката-взискател, произтичащи от договор за банков кредит от 22.07.2008 г.
Твърди, че законосъобразно е подредил привилегированите вземания в 3 реда:
първи ред – такси и разноски, свързани с изпълнението върху имота; втори ред –
публични вземания на Столична община; трети ред – вземания, обезпечени с
ипотека. Излага твърдения, че всички съдебни разноски се ползват от
привилегията за обезпеченото с ипотеката вземане, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение и държавни такси. Счита, че жалбата в частта срещу
юрисконсултското възнаграждение в изпълнителното производство е просрочена, а
по отношение на размера му, че е съобразен с чл.78 ал.8 ЗЗД. Намира, че
законосъобразно е изчислил обезщетението за забава върху главницата, което е в
размер на законната лихва. Излага, доводи, че вземанията за местни данъци за
2020 г., включени в разпределението са дължими на две вноски с падеж съответно
до 30.06.2020 г. и до 31.10.2020 г., както и че същите вземания се ползват с
привилегията по чл.136 ал.1 т.2 ЗЗД.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, установи следното:
Производството
по изп. дело №20168460400262 е образувано на 23.03.2016 г. по искане на „Т.Б.В.“
ЕАД, въз основа на молба с вх. №4224/23.03.2016 г. и приложения към нея
изпълнителен лист, издаден на 21.01.2016 г. по гр.д. №1785/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, 43 състав, срещу длъжниците И.А.С. и К.С.Р.. В
изпълнителния лист са описани суми за събиране за главница по договор за кредит
№М-23290-08 от 22.07.2008 г., ведно със законната лихва за периода 14.01.2016
г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 27768,23 евро за
периода от 22.07.2014 г. - 12.12.2015 г., наказателна лихва в размер на 12 556,83
евро за периода 22.05.2015 г. - 13.01.2016 г., такса в размер на 1042,47 евро и
разноски в съдебното производство в общ размер на 49 736,25 лв. – 28 170,86 лв.
за държавна такса и 21 618,39 лв. възнаграждение за юрисконсулт. „И.“ АД е
правоприемник на „Т.Б.В.“ ЕАД поради преобразуване чрез вливане на последното
дружество в първото.
В периода от
10.01.2020 г. до края на работното време на 10.02.2020 г. е проведена поредна
публична продан на недвижим имот на длъжниците, а именно:
Поземлен имот,
находящ се в град София, район „Витоша“, местност „Национален киноцентър“,
целият с площ 4 969 кв.м., съставляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XXXIV - 179 в
квартал №За по плана на гр. София, местност „Национален киноцентър“, при
съседи, съгласно решение № 916 от 20.06.2005 г. на ОСЗГ „Овча купел“: К.Б., В.Ф.,
Г.С.и В.К., а при съседи, съгласно представена скица: тупик и имот пл. №112,
който поземлен имот съгласно скица №15-182477-14.04.2016 г., издадена от СГКК —
гр. София, представлява поземлен имот с идентификатор 68134.1945.179, находящ
се в гр. София, район „Витоша“, м. „Национален киноцентър", с площ от 4
968 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план: 179, квартал ЗА,
парцел XXXIV.
Върху изнесения
на публична продан недвижим имот е учредена законна ипотека в полза на
взискателя „И.“ АД в качеството на правоприемник на „Т.Б.В.“ ЕАД с молба за
вписване законна ипотека, вписана в Служба по вписванията с вх.peг.
№681489/29.07.2008 г., с дв.вх.per. №56145/29.07.2008 г., том V, акт №42.
Законната ипотека е подновена с молба за подновяване на законна ипотека, вписана
в Служба по вписванията с вх.peг. №45439/12.07.2018 г., с дв.вх.peг. №44945/12.07.2018
г том 41, акт №157, дело №3239/12.07.2018 г.
Съгласно удостоверение
за вписвания, отбелязвания и заличавания, горепосочената ипотека е единствена и
първа по ред ипотека върху имота. Процесната ипотека обезпечава събирането на
вземания на взискателя по договор банков кредит №М-23290-08 от 22.07.2008 г.
С молбата за
образуване на изпълнителното дело се претендира и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 22 299,44 лв. за образуване, процесуално представителство,
защита и съдействие по него.
Видно от
Протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения от 11.02.2020 г.,
за купувач на имота е обявен взискателят „И.“ АД за сумата от 1 200 000,00
лв., съобразно подаденото от него наддавателно предложение.
Съдът, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата и нейния отговор, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител,
прие следното:
Жалбата е
подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание
чл.462 и сл. ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – разпределение
на получените от проведено принудително изпълнение върху недвижим имот на
жалбоподателите парични суми, поради което е процесуално допустима.
Жалбата срещу
разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на
съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от
тях вземания и съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати
нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по
повод извършено разпределение. Предпоставките е извършване на разпределение
съгласно чл.460 ГПК са: 1. По делото да е събрана сума от ЧСИ; 2. Наличие на
повече от един взискател; 3. Недостатъчност на сумата за удовлетворяване на
вземанията на всички взискатели.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той следва да
определи подлежащите на удовлетворения вземания на взискателите, да отграничи
привилегированите вземания и ред на привилегиите им, установен в чл.136 ЗЗД и
други закони, да подреди по реда на привилегиите привилегированите вземания и
вземанията на хирографарните кредитори, и да разпредели подлежащите на
разпределение суми – първо в съответна последователност на привилегированите
притезания, а ако останат суми и на хирографарните притезания. В процесния
случай вследствие на успешно проведена публична продан на описаният по-горе
съсобствен на длъжниците недвижим имот ЧСИ следва да разпредели сумата от 1 200 000,00
лв. Налице е и втората предпоставка за извършване на разпределение, тъй като
изпълнителното дело е образувано по молба на „И.“ АД, но впоследствие по делото
е присъединен по право взискателят Столична община за дължимите към него
публични вземания за местни данъци. Третата предпоставка също е налице, тъй
като сбора на вземанията на взискателите към длъжници е по-голям от размера на
събраната по изп. дело сума.
Съгласно т.6 ТР №2/2013 година на ОСГТК
на ВКС, в първия ред специални привилегии по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД влизат изцяло
необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяване на
изпълнителния способ, чиито постъпления се разпределят, разноски за образуване
на изпълнителното дело и разноски за един адвокат. В случая напълно
законосъобразно в първия ред на привилегированите вземания са разпределени
постъпленията за суми, представляващи такси по изпълнението, които са свързани
с изпълнението върху изнесения недвижим имот. Същите са подробно описани от
съдебния изпълнител в т.1 от т.III на
разпределението и по характера си представляват или необходима процесуална
предпоставка за подготовка на публичната продан или осигуряват правилна
индивидуализация и оценка на продаваната вещ.
Неправилна е преценката на съдебният
изпълнител за изтичане на срока за обжалване на размера на юрисконсултското
възнаграждение по изпълнителното дело. В тази си част жалбата има характер на
искане по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство. Същото е направено в законовия
срок (преди постановяване на окончателния акт, с който се слага край на
изпълнителното производство), тъй като следва да се разглежда по реда на чл.78 ГПК. Размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да се изчисли по реда
на чл.78 ал.8 ГПК, съгласно действащата норма към момента на начисляването му
през 2016 г. В действащата редакция на чл.10 т.1 НМРАВ се дължи заплащане на
200,00 лв. за образуване на изпълнително дело и по т.2 – за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2 НМРАВ. Юрисконсултското
възнаграждение според редакцията на последната разпоредба, изм. и доп. ДВ.
бр.28 от 28 Март 2014 г., се изчислява по формулата – 830,00 лв. + 3 % за
горницата над 10 000,00 лв. В случая при изчисляване на целия материален интерес
(главница, законна лихва, договорна лихва, наказателна лихва, такса по кредита,
държавна такса в съдебното производство) по курса на БНБ за сумите в евро
процесното възнаграждение по изп.дело следва да бъде в размер на 31 0341,74
лв. Претендираното от взискателя е в по-нисък размер, поради което настоящият
съдебен състав намира, че юрисконсултското възнаграждение в изпълнителния
процес не следва да бъде коригирано.
В т.3 от т.III
на разпределението съдебният изпълнител правилно е наредил привилегированите
публични вземания на Столична община за местен данък за 2020 г. Столична община
е присъединен взискател само с публичните задължения за имота, изнесен на
публична продан. Това е така, тъй като съгласно чл.28 ал.3 ЗМДТ, данъкът,
дължим до месеца на публичната продан се дължи от досегашния собственик.
Съгласно чл.64 ал.1 от същия закон, това лице дължи и заплащането на такса
смет. С привилегия по чл.136 ал.1 т.2 ЗЗД обаче се ползват само данъците за
имота. Ето защо, доводите на жалбоподателят по отношение на процесните вземания
на присъединения взискател са неоснователни.
В следващият ред на вземанията в
разпределението правилно на основание чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД са включени
вземанията на взискателят с вписана първа по ред ипотека върху процесният имот,
предмет на публичната продан, за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса
в съдебното производство, за законна, договорна и наказателна лихва и за
главница. Извършването на публичната продан поражда задължение за съдебния
изпълнител да заплати на ипотекарния кредитор получената от проданта цена до
размера на вземането или сумата, за която е вписана ипотеката. Ипотекарният
кредитор има право да получи и лихвите в размера, съгласно чл.174 изр.2 ЗЗД, а
също и разноските в съответствие с чл.174 изр.3 ЗЗД (Решение №6 от 21.04.2016 г. по гр.д.
№2361/2015 г., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение №476 от 15.03.2016 г. по ч.гр.д.
№3676/2015 г. на САС и др.). Изложеното обуславя извода, че правилно е възприел
ЧСИ О.М., че всички тези вземания следва да се ползват от привилегията по т.3
на чл.136 ЗЗД. Извън контрола, осъществяван от настоящият съдебен състав в
производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, е въпросът дали
правилно са изчислени разноските в съдебното производство по създаване на изпълнителното
основание. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за неправилно
изчисляване на присъдените в изпълнителния лист суми за законна, договорна и
наказателна лихва. Размерът на последните две е определен от
първоинстанционнния съд и е посочен в изпълнителния титул, поради не следва да
бъдат ревизирани в настоящото съдебно производство. За преследваната от
жалбоподателя цел е предвиден друг процесуален ред – или чрез въззивна жалба
срещу първоинстанционния съдебен акт или с молба за изменяне на акт в частта за
разноските по чл.248 ГПК. Критериите за изчисляване на законната лихва,
посочени в изпълнителния титул също не са предмет на проверка в настоящото
производство, но тъй като размерът ѝ е определяем, жалбата следва да се
разгледа единствено по отношение на изчисляването ѝ от органа по
изпълнението. Настоящият съдебен състав приема, че ЧСИ правилно е определил
размера на законната лихва прилагайки разпоредбите на Постановление №426 от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, както и на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение. Ето защо, жалбата е неоснователна и в тази част.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав приема, че подадената жалба срещу
разпределение, извършено от ЧСИ О.М. на 25.11.2020 г., е неоснователна, поради
което следва да бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от
длъжниците И.А.С., ЕГН **********,
адрес: ***, и К.С. Р. – С., ЕГН **********,
адрес: ***, по изпълнително дело
№20168460400262 на ЧСИ О.М., рег. №846 на РКЧСИ, срещу извършено от съдебния
изпълнител на 25.11.2020 г. разпределение на сумата от 1 200 000,00 лв.,
събрана от проведено принудително изпълнение върху недвижим имот, собственост
на длъжниците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.