Р Е Ш Е Н И Е № 27
гр.
Силистра, 10 април 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Силистра, в открито съдебно заседание на девети март
през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
с участието на секретаря Румяна Пенева, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело номер 12 по описа за 2023 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на А.А.С.
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка РД 14-25 от
05.01.2023 г., издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Русе, с която в диспозитив по т. 2 на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство
за управление на МПС за период до отстраняване на нарушението, но не повече от
една година“.
Жалбата е била подадена против процесния
административен акт, който е обективирал два административни акта, насочени
спрямо двама адресата - спрямо настоящия жалбоподател А.С. и спрямо Ф.И.Б..
Със съответно разпореждане производството е
разделено в две, едно от които е настоящото по адм. дело № 12 от 2023 г.
С жалбата се оспорва законосъобразността на
посочения административен акт. Сочат се отменителни основания по чл. 146, т. 2,
3, 4 и 5 от АПК. Счита се, че оспорената заповед не съдържа реквизитите
изискуеми по закон. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушен е и материалния закон. Не е спазена и целта,
която законът преследва. Оспорват се фактическите констатации, които са
възприети от административния орган.
Ответникът по жалбата – Директора на регионална дирекция
"Автомобилна администрация" гр. Русе не ангажира становище по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен
интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК; атакува се
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния
съд. В тази
връзка жалбата се явява допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
При извършена проверка на
05.01.2023 г. от служители на РД "Автомобилна администрация" – Русе е
установено, че А.А.С. *** на 10.12.2022 г. е извършил международен обществен
превоз на двама пътници (Е. А.Т.и А. Х.) от Република България до Кралство
Белгия с лек автомобил от категория N1, модел "Мерцедес Спринтер"
с рег. № ***, собственост на бабата на водача на МПС - Ф.И. Б.. По делото не се
спори, че за автомобила е нямало издадено заверено копие към лиценза на
Общността и същият не е вписан в списък на МПС към лиценз, издаден от МТС. Проверката
е извършена по повод превоз, осъществен от жалбоподателя като на 10.12.2022 г.
водачът е осъществил превоз от Р България за Кралство Белгия, а на 05.01.2023
г. се е върнал по същия маршрут. Доказателствата, които са били съобразени и
които съставляват част от административната преписка, включват и два броя
писмени обяснения, снети от органите на Министерство на финансите, Агенция
„Митници“ ,РД „Гранична полиция“ със служители М.Т.и Ц.Н. (л. 98 и л. 99 ). Е. А.Т.и
А. Х., като обяснението на първия е написано лично и е приподписано от
служителя на РДГП-Русе М.Т., а обяснението на втория е дадено устно и записано
от служителя на РДГП-Русе Ц.Н.. От обясненията на пътниците се установило, че
превозът се е извършвал срещу уговорено заплащане – 150 евро за първия и 100
евро за втория.
При тези данни проверяващите са
приели, че се извършва неправомерен обществен превоз на пътници в нарушение на
чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. Срещу жалбоподателя, в качеството на водач на МПС, е бил
съставен АУАН № 331586 / 05.01.2023 г., който е предявен и подписан от него без
възражения. При тези данни е издадена оспорената Заповед №РД-14-25/ 05.01.2023
г. на Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация"
Русе, с която по т. 2 е приложена принудителна административна мярка спрямо
водача А.А.С. по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б "б" от ЗАвП - временно
отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС и контролния талон към него
- до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
В съдебно заседание от 09.03.2023
г. по делото са разпитани съпругата на жалбоподателя Б. С. и роднина на
жалбоподателя - О. П.. Като писмени доказателства е приобщен значителен обем
писмени документи, удостоверяващи, че жалбоподателят и негови роднини
притежават имущество в Кралство Белгия, че развиват търговска дейност в Р
България и че жалбоподателя се ползва от социалните фондове на Кралство Белгия.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАП
принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Съобразно
предоставената в закона възможност със своя заповед № РД-01-553/23.11.2021 г.
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" е упълномощил длъжностни лица в агенцията, в това число и
директорите на РД "АА", да издават заповеди, с които налагат ПАМ по чл.
106 и чл. 106а от ЗАвП. С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена
от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити. В нея са изложени
фактическите основания, обуславящи издаването ѝ – описано е нарушението
на водача на автомобила, като са посочени обстоятелствата, при които е
извършено и препратено към констатациите, съдържащи се в преписката – АУАН (л.
91), писмените обяснения на А. Х. и Е. Т., заповедта за
оправомощаване,приемо-предавателен протокол от 05.01.2023 г.и др.
Административното производство е финализирано с издаданета процесна Заповед с
правно основание -чл.
106а,ал.1,т.4, буква „б“ и чл.106а,ал.2,точка 3 от Закона за автомобилните превози
- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № *** и на
контролния талон към него с *** на А.С.,издадено на 03.06.2020 г. от МВР
Силистра - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Прилагането на принудителна административна
мярка по чл. 106а, ал. 1, точка 4, буква „б„“ от Закона за автомобилните
превози в максимален срок е мотивирано с факта, че превозът, извършван от
водача А.С. се извършва срещу заплащане или икономическа облага, без да са
спазени нормативните изисквания за международен обществен превоз на пътници. В
тази връзка са обясненията на пътниците А. Х. и Е. Т., чиито обяснения
следва да се кредитират спрямо противоречащите им показания на съпругата на жалбоподателя
Б. С. и роднината на жалбоподателя О. П.. Същите, като се преценят комплексно,
не издържат на обективната преценка за достоверност. Твърденията на
жалбоподателя, че се касае за споделено пътуване на близки и познати хора, без
някаква имотна облага за водача, не са подкрепени с убедителни доказателства.
Според двамата свидетели в автомобила е имало шестима души – водачът, съпругата
му Б. С., свидетелят О. П., Х. Ч., както и двете лица, на чиито сведения се е
позовал административният орган Е. Т. и А. Х.. Свидетелката С. е категорична,
че когато са пристигнали в Белгия разходите за пътуването, според съпруга
ѝ, са били по 150 евро на човек за всеки един, без нея. Свидетелят П.
потвърждава, че около 150 евро на човек са разходите за пътуването, като
посочва, че за около 2300 км са нужни 500-600 литра дизелово гориво. Тези
данни, при съпоставка с разходната норма за гориво на автомобила 7.1л/100км (л.
49-50) и след служебна проверка на разстоянието между населеното място в
България и гр. Острозебеке, Белгия, за където има данни че са се отправили
водачът и жена му (около 2400 км), сочат, че обявената цена на пътуващите от
150 евро на човек е силно завишена спрямо разходите за гориво към датата на
пътуването-10.12.2022 г. Спрямо разходната норма на автомобила за изминаването
на разстоянието са били необходими около 170 л гориво, чиято средна цена в
държавите на пътуването към онзи момент е била около 1.7 евро на литър, т. е.
себестойността на горивото за еднопосочно пътуване до Белгия е била под 300
евро. Тази цена, разпределена на шестимата пътници с водача,се равнява на 50
евро, т.е. много под цената, която е обявена на пътуващите - 150 евро, което
потвърждава изводът на административния орган за възмездност на превоза.
Фактът, че в автомобила са били само близки и далечни роднини не променя този
извод.
В тази връзка се налага изводът, че са били
налице фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт. В тези
случаи органът действа в условията на обвързана компетентност, поради което при
надлежно установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ, както е
сторил, издавайки процесната заповед.
Няма допуснати нарушения на разписаната
административна процедура, които да рефлектират върху законосъобразността на
постановената заповед. Спазени са изискванията по чл. 44, ал. 2 и ал. 3 от АПК
за даване на сведения от третите неучастващи в производството лица, въз основа
на които е направен изводът, че превозът е осъществяван срещу заплащане. Макар
и дадени пред служители на друг държавен орган (РД “Гранична полиция - Русе,
към Агенция Митници към Министерство на финансите), същите се явяват допустими
доказателствени средства съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК, поради което не е имало
пречка да бъдат приобщени към административната преписка, респ. органът да се
позове на тях (в този смисъл Решение № 4094 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. №
10800/2016 г., VII о.). При това положение доводът в жалбата, че органът не е
събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства за
търговския характер на превоза, е неоснователен.
Автомобилният превоз на пътници е дейност
с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването
й законодателят да установи императивно специални изисквания гарантиращи
определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова
стабилност. Значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност
рефлектира, е обусловила подробността на регламентацията й на национално и на
европейско ниво (в този смисъл Решение № 10803 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12932/2010 г., VII о.
и много други) .
Относно материалната законосъобразност
съдът намира следното:
В ЗАвтП са уредени условията и редът за
извършване на обществени вътрешни и международни превози на пътници и товари с
автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Съгласно чл.
6, ал. 1 ЗАвП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач,
който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз
на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за
извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за
извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват
от този закон. Извършването на обществени превози на пътници или товари без
изискуемия лиценз или удостоверение за регистрация е основание за прилагане на
ПАМ както по отношение на собственика на автомобила, с който е извършен превоза
– чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвП, така и за водача – чл. 106а, т. 4, б.
„б“ ЗАвП, като и в двата случая законът предвижда срокът на мярката да е до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Адресат на ПАМ по
чл.106 „а“, т. 4, б.„б“ ЗАвП е водачът на автомобила,какъвто в случая е
жалбоподателят.
Предвид безспорно установения маршрут на
пътуването от Р България до Белгия, то несъмнено процесният превоз се явява
международен по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗАвП.
Не е спорно също така, че за автомобил
Мерцедес Спринтер с рег. № *** няма издаден лиценз за извършване на
международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, изискуем
съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, респ. в автомобила е липсвало заверено копие от
него. Съгласно съображение 9 от Регламент (ЕО) № 1071/2009, притежаването на
лиценз на Общността е условие за извършване на международен превоз, а
изискването във всяко превозно средство да има заверено копие от лиценза на
Общността е "с цел да се улесни ефективното извършване на проверки от
правоприлагащите органи, особено извън държавата членка, в която е установен
превозвачът". Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП, заверено копие от лиценза се
издава за всяко моторно превозно средство, с което се извършва дейност, при
условие, че това средство е с българска регистрация и превозвачът е доказал
финансова стабилност за него. От това следва, че целта на завереното копие за
всяко от МПС, с които превозвачът извършва дейност, е да улесни проверките от
страна на правоприлагащите органи и да удостовери извършената от тях проверка
за наличието у превозвача на достатъчно ресурси, с които да гарантира за
нормалното функциониране на транспортното предприятие.
Спорът в процеса е концентриран около това
дали процесният превоз има характеристиките на обществен.
Съгласно пар. 1, т. 1 и т. 2 от ДР на
ЗАвП, "обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или
срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно
средство, а "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва
услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага. От посочените дефиниции се
установява, че превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва
срещу заплащане и икономическа облага и се различава от "превоз на пътници
за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвП, който
представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел.
Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвП за
извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е
тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е
извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз.
Заплащането на услугата превоз е различно от плащането само на част от разхода
на гориво (при т.н. споделено пътуване), който разход е само един от
компонентите, формиращ цената на услугата превоз. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВАС - напр. Решение № 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 8892/2014 г., VII о., докладчик председателят Й. Д. Решение № 92 от
5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г., VII Решение № 70 от 5.01.2015 г.
на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г.
Спазена е и преследваната от закона цел.
ПАМ са инструмент за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат
превантивен характер, като предназначението на процесната мярка е да се осуети
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения чрез ограничаване на
възможността му да ползва автомобила, респ. да се предотвратят неблагоприятните
последици, които могат да настъпят. Именно, с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на
обществения интерес, е наложена и процесната ПАМ, която има ограничено по време
действие само в рамките на нормативноопределения срок. В случая органът не е
разполагал с оперативна самостоятелност да определя продължителността на срока
за прилагане на мярката – всички елементи от състава на нарушението, чието
проявление се явява основание за налагане на процесната ПАМ, в т. число и
времетраенето ѝ, са очертани в предписанията на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
б" ЗАвП и органът няма възможност за преценка, поради което оплакванията
на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
По изложените
съображения следва да се приеме, че оспорената заповед не страда от пороци,
съставляващи основания за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 1-5 от АПК, поради което предявената жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.А.С.,
ЕГН:********** *** за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД –
14-25/05.01.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Русе към ИА „Автомобилна администрация“, с която на
основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. “б“ и чл. 106а,
ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози му е наложена принудителна
административна мярка „Временно отнемане на свидетелството му за управление на
МПС № *** и контролния талон към него с № *** за период - до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 1 година.“
ОТХВЪРЛЯ искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: