РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна, ………………...
2020 година
Административен съд – гр. Варна, втори състав,
в открито съдебно заседA.е на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело 2084/2019 г.
по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27,ал.6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./.
Образувано е по жалба от А.И.Р. *** с ЕГН **********
против Заповед №ЗД/Д-В-191/19.07.2019г. на директора на Дирекция "Социално
подпомагане"-гр.Варна, с която на основA.е чл.30,ал.2 , във вр. с
чл.29,т.8 от ЗЗДет. считано от 19.07.2019г. е прекратено настаняването на
детето А.Т.Р., ЕГН ********** в Кризисен
център за деца –гр.Варна и на основA.е чл.27 ал.1 във вр. с чл.25 ал.1 т.3 и
т.4 от ЗЗДет. е настанено в семейството на Н. Н. Р. и С.Х.Р.с адрес:г***9 до
произнасяне на съда по чл.28 от ЗЗДет.
Заповедта се обжалва с доводи за
нищожност, поради липса на компетентност на издателя й и непосочване в
разпоредителната част, че мерките са от временен характер, съществени нарушения
на процесуалния закон, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта
на закона. Не оспорва, че с определение от 25.06.2018г. на РС-Варна по привременни мерки упражняването на
родителските права е предоставено на бащата Т.Р.. Сочи се, че със заповедта е
разпоредена друга временна мярка, без произнасяне от районния съд съобразно
правилата на чл.27,ал.2 от ЗЗД, чл.30,ал.1 от с.з. и чл.33 ,ал.5 от ППЗЗД. Сочи
се на нарушаване на принципа за съразмерност. Сочи се на липса на мотиви за
поставянето на детето А.Т.Р. в семейството на чичо й, както и за възможността
да й се осигури защитена, безопасна и подкрепяща среда. Счита, че не е спазен
принципа за съблюдаване на висшия интерес на детето. Предвид изложеното моли съда да отмени акта като
незаконосъобразен. В съдебно заседA.е се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата и претендира разноски.Представя
писмено становище.
Ответникът
- Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Варна,
чрез процесуалния си
представител ст. юрисконсулт С., оспорва жалбата. Моли съда да я отхвърли като
неоснователна. Счита, че предприетата мярка е необходима, с оглед защитата на
правата на малолетното лице.
Заинтересована страна – Т.Н.Р. оспорва жалбата. В писмено
становище изразява доводи за нейната неоснователност. Счита, че при издаването
на акта са спазени изисквA.ята за законосъобразност. Счита, че чрез
настаняването на детето в семейство Р. е осигурен най-добрия интерес на дъщеря
му А..
Жалбата е допустима, като
подадена от лице с правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на
обжалване по съдебен ред и в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок.
Съдът,
като прецени събрA.те по делото доказателства, доводите и възраженията на стрA.те,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на настоящето производство е Заповед №ЗД/Д-В-191/19.07.2019г.
на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-гр.Варна, с която на
основA.е чл.30,ал.2 , във вр. с чл.29,т.8 от ЗЗДет. считано от 19.07.2019г. е
прекратено настаняването на детето А.Т.Р., ЕГН ********** в Кризисен център за деца –гр.Варна и на
основA.е чл.27 ал.1 във вр. с чл.25 ал.1 т.3 и т.4 от ЗЗДет. е настанено в
семейството на Н. Н. Р. и С.Х.Р.с адрес:г***9 до произнасяне на съда по чл.28
от ЗЗДет.
Детето А.Т.Р. с ЕГН ********* е
родена от брачното съжителство на А.И.Р. и Т.Н.Р.. Детето е отглеждано от
двамата родители до месец август 2017 г. След тази дата детето е живяло
съвместно с майка си и със своята баба по майчина линия. С решение №
4445/07.11.2018 г. постановено по гр. дело № 4367/2018 г. по описа на Районен
съд-Варна е допуснат развод между родителите, родителските права по отношение
на А.Т.Р. , р.*** г. са предоставени на бащата Т.Н.Р., местоживеенето на детето
е определено при бащата Т.Н.Р. и е определен режим на лични отношения с майката
А.Р.. Към момента на постановяване на оспорения акт, решението не е влязло в
законна сила поради предприето оспорване пред Окръжен съд-Варна. Съгласно
определение № 7259/25.06.2018 г. постановено по гр.дело № 4367/2018 г. по описа
на Районен съд-Варна, упражняването на родителските права е предоставено на бащата.
С решение № 1129/09.10.2019 г. постановено по гр.дело № 105/2019 г. по описа на
Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 4445/07.11.2018 г. постановено по
гр. дело № 4367/2018 г. по описа на Районен съд-Варна в частта на допуснатия
развод, предоставянето на родителски права и местоживеенето на детето и е
отменено в частта, с която е определен режим на лични отношения с майката А.Р..
Решението не е влязло в законна сила, видно от направеното отбелязване.
През 2018 г. двамата родители са
сезирали Районен съд-Варна с искA.я по Закона за защита от домашно насилие
/ЗЗДН. Майката е твърдяла, че детето е жертва на сексуално насилие, упражнено
от бащата. С решение №139/11.01.2019
г., постановено по
гр.дело № 8952/2018 г. искането за налагане на мерки за защита по ЗЗДН спрямо
бащата на детето, е оставен без уважение. С идентичен сигнал е сезирана и
Районна прокуратура-Варна. По сигнала е образувано производство, което е спряно
поради невъзможност за установяване на контакт с детето и липсата на съдействие
от подателя на сигнала.
Т.Р. е подал иск по Закона за
защита от домашното насилие срещу А.Р., с основA.ето, че тя трайно огрA.чава
правото на детето да получи образовA.е, като не я допуска да започне образовA.ето
си в първи клас. С влязло в сила решение № 407/02.04.2019 г. постановено по
гр.дело № 169/2019 г. по описа на Окръжен съд-Варна, съдът е приел, че
поведението на майката е проява на психическо насилие спрямо детето А.,
задължил е А.Р. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето и
е забрA.л да го приближава на разстояние по-малко от 100 метра и на адресите на
бащата и училището, за срок от 12 месеца, до месец април 2020 г. Издадена е
заповед за защита № 4/02.04.2019 г. , въз основа на която са постановени
мерки за защита на основA.е
чл.5,ал.1,т.1,т.3 и т.5 от ЗЗДет.
Видно от констатациите в Социален
доклад № СЛ/Д-В/1359-039/19.07.2019 г. и приложените с административната
преписка документи А.Р. е продължила да гледа детето без да дава информация за
неговото местоположение и е огрA.чила достъпа на бащата и другите роднини по
бащина линия. Не е допускала A. да посещава първи клас, като детето е
пропуснало цялата учебна година 2018/2019 г.
Налице е бил дълбок разрив в отношенията на родителите и Т.Р. е бил
поставен в невъзможност да упражнява родителски права. Майката е променяла
постоянно местонахождението си и е укривала детето. Било е установено от оргA.те
на МВР на територията на гр.Силистра, където е пребивавало в Преходна къща стопA.свана
от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“,
в последствие в Кризисен център – Силистра. Била е намерена със своята
баба по майчина линия. Било установено, че майката, детето и бабата са
настанени в преходната къща от 15.04.2019 г. На 11.06.2019 г. Р. е подала
заявление към ДСП-Силистра за настаняване с детето в кризисния център в
Силистра. На 19.06.2019 г. A. е поставена под полицейска закрила за срок от 48
часа, със заповед № 1886з-145/19.06.2019 г. издадена от началника на
РУ-Силистра. Заповедта е издадена въз основа на писмо от ОД на МВР-Варна във
връзка с издадена заповед за защита от домашно насилие на 02.04.2019 г. от
Окръжен съд-Варна. Подаден е устен сигнал от инпектор Станкова до Дирекция
„Социално подпомагане“-Варна, за който е изготвен формуляр за приемане на устен
сигнал № СИГ/Д-В/ 538/20.06.2019 г. Проверката е възложена на социален работник
Д.П., за срок от 24 часа.
Установява се, че по жалба на А.Р.
с решение № 92/14.10.2019 г. постановено по адм. дело № 158/2019 г. по описа на
Административен съд-Силистра, съдът е отменил заповед № 1886з-145/19.06.2019 г.
издадена от началника на РУ-Силистра. Решението на първоинстанционния съд не е
влязло в законна сила поради предприето касационно обжалване.
След изтичането на срока на
полицейската закрила, със заповед № ЗД/Д-В-152/21.06.2019 г. детето е настанено
в Кризисен център за деца- гр.Варна до предприемане на по-подходяща за детето
мярка за закрила по реда и уславията на ЗЗДет. Заповедта е издадена въз основа на социален
доклад за оценка на постъпил сигнал, изготвен от социален работник ЗД Д. П. и съгласуван от
главен социален работник ЗД Е. С.. Предвид временния характер на предприетата
мярка и изготвения план за действие със срок месец 06-09.2019 г. е извършено
проучване на възможностите на близки и роднини да поемат грижите за A. в своето
семейство. След настаняването на детето в Кризисен център за деца –гр.Варна в
Дирекция „Социално подпомагане“ –Варна са постъпили декларации по чл.24 от
ППЗЗДет. от семейството на Н. и С. Р.- чичо и леля на A. и от семейство Д. и И.Т.-
баба и дядо по майчина линия.
Водещият случая социален работник
Д. П. е изготвила Социален доклад № СЛ/Д-В/1359-039/19.07.2019 г. Приела е , че
контактите на A. със С. и Н. Р. и тяхното дете Н. й се отразяват благоприятно. Семейство Р. са
на възраст близка до тази на родителите на A., както и възрастта на тяхното
дете Н. е близка до нейната. Р. са
познати на A., част са от нейния живот и A. има емоционална връзка с тях.
Притежават необходимия ресурс и умения да се справят с отглеждането на A. в
тяхното семейство.
Относно родителите на
жалбоподателката е прието, че са били съпричастни към нейното поведение и с
тяхна помощ детето е укривано, лишено от постъпване в училище и държано в
изолация. Установено е, че бабата и дядото не живеят постоянно заедно.
Социалното проучване е установило
необходимост спрямо A. Р. да бъде предприета по-благоприятна мярка за закрила
„настаняване в семейство на близки и роднини“, която ще й позволи да бъде
отглеждана в семейна среда, осигуряваща стабилност и сигурност. Отчетена е
невъзможността заради установеното отчуждение,
бащата да поеме функциите на родител,
Въз основа на изготвените от Д.
Паскова - социален работник в отдел „Закрила на детето“ Социален доклад № СЛ/Д-В/1359-039/19.07.2019
г. и социален доклад за възможностите за пологане на грижи за дете от
19.07.2019 г. е издадена оспорената заповед, с която с която считано от
19.07.2019г. е прекратено настаняването на детето А.Т.Р. в Кризисен център за
деца –гр.Варна и на основA.е чл.27 ал.1 във вр. с чл.25 ал.1 т.3 и т.4 от
ЗЗДет. е настанено в семейството на Н. Н. Р. и С.Х.Р.с адрес:г*** до
произнасяне на съда по чл.28 от ЗЗДет.
С решение № 3928/26.09.2019 г.
постановено по гр.дело № 13013/2019 г. по описа на Районен съд-Варна в
производство по чл.28 от ЗЗДет., А.Т.Р. е настанена в семейството на роднини, а
именно С.Х.Р.и Н. Н. Р., за срок от три месеца, считано от влизане в сила на
решението. С посоченото решение е оставена без уважение молбата на А.Р. за
определяне на режим на лични отношения с детето А.Т.Р., на основA.е чл.33,ал.1
от ЗЗДет . Решението не е влязло в законна сила, поради предприето оспорване
пред Окръжен съд-Варна.
По делото са събрA. гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите И. Г. Т., Д. А. Т., Д. Н. П. и С. Х. Р..
От показA.ята на свидетеля И.Т.се
установява, че след раждането на A. той и съпругата му като родители на
жалбоподателката, са полагали грижи за A.. Детето има много интереси и се е зA.мавало
с различни дейности, на които е било водено от тях. Познава семейството на Н. и
С. Р.. За тях има добри впечатления, като образовA. хора с престижна работа.
Бил е с тях на семейни празници. След раздялата на дъщеря му с Т.Р. е живял
преимуществено в Пловдив. Има впечатление, че A. не се е чувствала добре,
когато е насаме с баща си. Счита, че
след раздялата с майка му, детето е изпаднало в депресивно състояние. Известно
му е , че през 2018 г. дъщеря му и A. са били „в движение“. Известно му е, че
детето не е посещавало първи клас. Счита, че Т.Р. е проявявал необичайно
отношение към детето си.
От показA.ята на свидетеля Д. А.
Т. се установява, че е полагала активни грижи за A. след навършването на една година. Детето е
посещавало всеки ден, школи по пеене, танцуване и т.н. Детето е боледувало
често. Живяла е в семейството на дъщеря си преди Коледа на 2016 г. Относно С. и
Н. Р. счита, че са млади и амбициозни хора. Останала е с впечатление, че
тяхното дете се отглежда с помощта на другата баба и майката на С. Семейството
има дете, което е по-голямо от A. с една година. Останала е с впечатление, че
двете деца не се разбират, тъй като другото дете Н. е хапала A.. След настаняването на A. в
семейство Р. не са имали достъп до детето. При отправени множество молби до
Социално подпомагане им е разрешен достъп два пъти месечно. При срещите с A. е
възприела, че детето не е добре и не е щастливо. Счита, че през почивните дни
детето е с баща си. Тя и съпругът й също са подали декларации за настаняването
на A. при тях. Били са посетени от социалните. Счита, че семейство Р. нямат
близки контакти с A.. Детето й е споделило, че е било карано да говори, че обича само семейство Р.. Била е
наясно, че A. не е посещавала първи клас, но е била обучавана от майка си и при
връщане в училище била отличничка. През
2018 г. са живели с детето основни в жилището в кв. „Възраждане“. Към дъщеря й
били от правяни заплахи от Т.Р.. Детето не е посещавало първи клас по негово
желA.е, след като му било обяснено, че ще трябва да я предадат на баща й.
Посещавала е кризисния център в гр. Силистра, когато дъщеря й е отсъствала. При
последната й среща с A. в социален център, на 21.10.2019 г. детето било весело.
От показA.ята на свидетеля Д. Н.
П. се установява, че работи в отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна от 26 години. Първата й среща с A. била през 2018 г. , възприела
е детето като весело и социално. Било й споделено от майката на A., че бащата е
извършвал с нея блудствени действия. Впоследствие е установила у детето синдром
на родителското отчуждаване спрямо бащата. При изготвянето на доклад във връзка
с производството по Закона за защита от домашно насилие Р. не оказвала
съдействие. Свидителката била е информирана от учебното заведение, в което е
записало детето, че не посещава училище. На 30.08.2018 г. Р. е трябвало да
предаде детето на Т.Р., но двете не се явили на уговорената среща. Не е
използвала социалната услуга, за която получила направление. Получен е устен
сигнал от ОД на МВР-Силистра, че детето се намира в кризисен център в
гр.Силистра. Детето било преведено в кризисен център в гр.Варна. При срещата с A.,
детето проявило към нея сърдечно отношение. Казало, че много му липсва
училището и приятелите. След настаняването на A. в кризисния център били
подадени заявления от семейство Р. за приемането й. Заявление било подадено и
от бабата на A. по майчина линия . Свидетелката заявява, че е проучила всички
близки роднини на детето. При срещи с
роднини в кризисния център ,A. е имала към тях сърдечно отношение. Въприела е,
че Н. и A. се разбират много добре.
Направила е проучване и чрез посещение в домовете на семейство Р. и на бабата и
дядото по майчина линия. Счита, че A. се
чувства много добре в дома на семейство Р. и има самостоятелна стая.
От показA.ята на свидетелката С.Х.Р.се
установява, че има дете на 9 години, което се казва Н. . Дъщеря й се разбира
много добре с A. и преди раздялата на родителите й се виждали често. След
раздялата майката на A. е отказвала срещи с нея. Поискали са детето да бъде
настанено при тях, защото се е намирало в ситуация при която човек не може да
остане равнодушен. След настаняването на A. у тях, детето се вижда с баща си с
разрешение на социалните работници , а майка й се обажда по телефона, за да се
интересува за състоянието й. Счита, че A. се чувства добре в нейното семейство
и не е притеснена от раздялята с майка си, но пита за нея. Детето посещава
училище и е в добро здравословно състояние. Счита, че към настоящия момент
детето проявява положително отношение към баща си.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата,
предмет на настоящето производство, е подадена в предвидения в чл. 149, ал.
3 вр. с ал. 1 от АПК
преклузивен 14 - дневен срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
оспорването и същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна , при
следните съображения:
По
валидността на акта:
Временното
настаняване по административен ред на дете в семейство на роднини или близки, в
приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана
институция е уредено в чл. 27 от
ЗЗДет. и чл. 27 от
ППЗЗДет., а временното прекратяване на наставянето - в чл. 30, ал. 2
от ЗЗДет., като основA.ята за прекратяване на настаняването са
посочени в чл. 29 от
ЗЗДет. Както временното настаняване по административен ред, така и
временното прекратяване на настаняването се извършват със заповед на директора
на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето,
което условие в случая е спазено, поради което следва да се приеме, че
процесната заповед е издадена от компетентен административен орган. Оспорената Заповед №ЗД/Д-В-191/19.07.2019г. на директора на
Дирекция "Социално подпомагане"-гр.Варна е издадена в
изискуемата форма и от материално и териториално компетентния орган по смисъла
на чл.27,ал.1
от ЗЗДет и няма пороци , които да обосновават нейната
нищожност.
По
процесуалната и материално-правна законосъобразност и съответствието с целта на закона.
Актът съдържа мотиви, от които се
установяват фактическите и правни основA.я за издаването му. Част от тях се съдържат в изготвения от социалния
работник социален
доклад. Административният акт
съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2
от АПК реквизити.
В
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
С атакуваната заповед детето е настанено временно до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 от
ЗЗДет. Спешното настаняване се предприема в случаите, когато е
налице промяна в обстоятелствата, свързA. с детето, ако е в негов интерес. То има
временен характер и се извършва по административен ред.
Като правно основA.е за прекратяване на
настаняването на А.Р.
в Кризисен център за деца – Варна и настаняване на детето в семейството на Н.
Н. Р. и С.Х.Р.е посочена
разпоредбата на чл. 29, т. 8 от ЗЗДет., съгласно която основA.е се
явява промяната в мярката
на закрила. Според
разпоредбата на чл. 30, ал. 2
от ЗЗДет. при временното прекратяване на настаняването дирекция
"Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото
отглеждане и възпитA.е на детето или да приеме друга временна мярка за закрила,
ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, т. 3
от ЗЗДет. един от принципите, на който се основава закрилата на
детето е осигуряване на най-добрия интерес на детето. Легална дефиниция на
понятието "най-добър интерес на детето" се съдържа в § 1, т. 5 от
ДР на ЗЗДет. и според нея "най-добър интерес на детето" е
преценка на: а) желA.ята и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите
да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна
на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
От съдържA.ето на заповедта може да се
направи извод, че административният орган счита , че семейството на С. и Н. Р. могат да осигурят
на детето по-благоприятна среда на отглеждане и възпитA.е, тъй като са участвали
в отглеждането му, имат дете на сходна възраст, с което А. се разбира много
добре, имат материална обезпеченост да отглеждат детето, подали са декларациите
по чл.24,ал.3 от ППЗЗДет. Посочените обстоятелства се установяват чрез данните
от Социален доклад № СЛ/Д-В/1359-039/19.07.2019 г., както и чрез разпита на
всички свидетели. Дори и свидетелите И.Г.Т., Д. А. Т., които са родители на
жалбоподателката са заявили, че А. познава семейството на С. и Н. Р., че ги
познават като добро семейство, същите са материално обезпечени и образовA..
Съдът намира, че в процесния случай
административният орган е извършил
приоритетна преценка по целесъобразност на интересите на детето с оглед обстоятелството, че настаняването
на детето в семейството на негови роднини е по-благоприятно за детето, тъй като
същото ще се намира в позната среда. Не е налице надделяващ интерес А. да
остане в Кризисен център за деца-Варна.
ОсновA.ята за настаняването на
детето в семейството на роднини са тези на чл.25,ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДет. , а
именно чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат; което е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие. Към момента на издаване на
заповедта обективно не е възможно майката да се грижи за детето А., тъй като е
с наложена мярка по чл.5,ал.1 ,т.3 от Закона за защита от домашно насилие да не
приближава детето на повече от 100 метра, със срок, който изтича през месец
април 2020 г. Посочените обстоятелства в социалния доклад относно
невъзможността и на бащата да полага самостоятелно грижи за детето, обосновават
основA.ята за настаняването на детето в семейството на роднини.
В рамките на социалното проучване
са отчетени възможносностите и на бабата и дядото по майчина линия, които са
заявили желA.ето си да поемат грижите за
детето А.. Съдът намира за правилна преценката на социалния работник, че
настаняването на детото при бабата и дядото не е най-благоприятната мярка за
закрила. От данните в административната преписка, както и от разпита на
свидетелите се установява, че детето е било укривано от майка си със знA.ето и
помощта на неговата баба по майчина миния. Нейните родители не са могли да я
убедят да се съобрази с издадената заповед по ЗЗДН, нито в необходимостта
детето да посещава учебно заведение.
Установява се, че семейство Р.
могат да осигурят на детето А. по-благоприятна среда за отглеждане и възпитA.е.
Те могат да задоволят потребностите му за сигурност, здравословни условия на
живот, емоционална стабилност и достъп до образовA.е. Същита са били част от
живота й, преди раздялата на родителите й, А. има изградена емоционална връзка
с тях и с тяхното дете и се отглежда при същите условия ,те отнасят с нея като към собствено дете.
Установява се, че за детето са осигурени необходимите условия за наблюдение от
личен лекар и посещение на учебно заведение.
Най-добрият интерес на детето и
висшите интереси на детето са прокламирA. освен в чл. 3,
ат. 3 от ЗЗДетето,
но и в чл. 3 от
Конвенцията за правата на детето. В преамбюла на Хартата на основните права на
Европейския съюз изрично е казано, че ползването на прокламирA.те
права поражда отговорности и задължения, както спрямо другите, така и спрямо
човешката общност и бъдещите поколения. Въз основа на отразените в преамбюла
основни положения, едно от което е посоченото, Съюзът признава посочените
по-долу права свободи и принципи.
В чл. 24 от ХОПЕС изрично е
казано, че при всички действия, които се предприемат от публичните власти или
частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да
бъде от първостепенно значение. Т. е.
единственото и основно в настоящия казус са интересите на детето. От всички
събрA. писмени доказателства се установява, че отглеждането на детето от семейство
Р. е в негов интерес. Като се е
съобразил с най-висшите интереси на детето, директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“ –Варна е постановил оспорената заповед в съответствие и с
принципите на закрила на детето, визирA. в чл. 3 от
Закона за закрила на детето, а именно осигуряване най-добрия интерес
на детето, грижа в съответствие с потребностите на детето, чл. 3 от
Конвенцията за правата на детето и чл. 24 от ХОПЕС.
С
оглед всичко по-горе изложеното съдът приема, че обжалвA.ят административен акт
е издаден в съответствие с условията за неговата законосъобразност съгл чл. 146 от АПК. Жалбата се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Отнетникът не е претендирал
разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.Р. *** с ЕГН ********** против Заповед
№ЗД/Д-В-191/19.07.2019г. на директора на Дирекция "Социално
подпомагане"-гр.Варна, с която на основA.е чл.30,ал.2 , във вр. с
чл.29,т.8 от ЗЗДет. считано от 19.07.2019г. е прекратено настаняването на
детето А.Т.Р., ЕГН ********** в Кризисен
център за деца –гр.Варна и на основA.е чл.27 ал.1 във вр. с чл.25 ал.1 т.3 и
т.4 от ЗЗДет. е настанено в семейството на Н. Н. Р. и С.Х.Р.с адрес:г***9 до
произнасяне на съда по чл.28 от ЗЗДет.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на стрA.те, чрез Административен съд – Варна.
СЪДИЯ: