М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 3603/2014 Г.
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 24 СЪСТАВ
Софийска градска
прокуратура е внесла в съда обвинителен акт срещу подсъдимия И. З. Я. за това, че на 25.03.2013
г., около 19,00 часа, в гр. С. на ул. "**********", при управляване
на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Ауди", модел
"А3", с регистрационен номер *******, след като се движел по ул.
"**********", с посока на движение от бул. "С.Ш." към бул.
"Ч.В.", в района на номер 135 /магазин „Айко“/, нарушил правилата за
движение по пътищата:
- чл.47, ал.3 от ППЗДвП - "Пътните знаци за
въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана имат следните
изображения и наименования: ... В 26 "Забранено е движение със скорост,
по-висока от означената - 80 км/ч";
- чл.21, ал.2 от ЗДвП - "Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак";
- чл.23, ал.1 от ЗДвП - "Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него",
като подсъдимият Я. се е движил със скорост от около 118 км/ч и реализирал ПТП
с лек автомобил марка „Лексус“, модел "ЛС 600 ХЛ", с ДК № ******,
управляван от Д.Б.Д.,***, с посока от бул. "С.Ш." към бул. "*******",
като по непредпазливост причинил смъртта на Я.Г.П., ЕГН ********** - пътничка от лек автомобил
"Ауди А3" с peг. № *******, която е в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, след получаване на съчетана
черепно-мозъчна и шийна, гръдна и коремна травми, с нараняване на вътрешните
органи и счупвания на крайниците, довели до развитието на травматичен шок - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В съдебното производство
като частни обвинители бяха конституирани наследниците на пострадалата при ПТП Я.
Г.П. – Г.И.П. и М.Х.П..
В хода на съдебните
прения прокурорът от СГП поддържа обвинението. Намира фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт, за надлежно установена от свидетелските показания и експертните заключения.
Счита, че е налице пряка причинно следствена връзка между ПТП и настъпилата
смърт. Подсъдимият сам се бил поставил в невъзможност да избегне инцидента.
Действал е виновно, непредпазливо, като е бил длъжен да предвиди и предотврати
вредните последици от деянието си. Предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен, като му се наложи наказание между минималния и средния предвиден в
закона размер.
Повереникът адв. Б. не
оспорва изяснената от държавното обвинение фактология. Счита поведението на подсъдимия за единствена
причина за ПТП. Пледира на подсъдимия да се наложи наказание около средния
предвиден в закона размер, като същевременно моли за по-високо по размер
наказание по чл. 343г НК.
Защитникът адв. В.
поддържа, че подсъдимият не е единственият виновен за станалото ПТП. Налице
било съпричиняване от водача на л.а. „Лексус“. Обръща внимание, че не са
приобщени видеозаписите от охранителни камери и не са разпитани всички
свидетели очевидци. Едновременно с подсъдимия отговорност следвало да носи и
водачът Д., който неправилно бил извършил маневра при движението си и
препятствал движението на подсъдимия. Когато подсъдимият бил приближавал
мястото на удара, лентата за движение била свободна. Ако Д. не бил преминал в
тази лента, удар не бил настъпил. Оспорват се показанията на самия Д.. Иска се
поведението на последния да се отчете и вземе предвид като фактор, допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат. Счита условното осъждане за единственото
справедливо, като няма претенции относно срока на лишаване от право да се
управлява МПС.
Подсъдимият дава кратки
обяснения по обвинението. Поддържа, че няма ясни спомени за случилото се. Бил
засечен и предприел маневра за избягване на удара. В последната си дума пред
съда заявява, че това, което иска, никой не може да му даде. Оставя преценката
на съда.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти СЪСТАВ, след като прецени поотделно и
в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните, при спазване разпоредбите на чл. 13, 14
и 18 НПК, прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс.
И. З. Я. е роден на 12.09.89 г. в гр. Казанлък, българин, български гражданин,
студент, неженен, не работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Подс.
Я. е правоспособен водач категории „В, М“. Притежава СУМПС № *********, валидно
до 19.10.2017 г. Води се на отчет в отдел „ПП“ към ОД-МВР - Казанлък.
На
25.03.2013 г., около 19,00 ч., подс. Я. шофирал собствения си л.а.
"Ауди", модел "А3", с ДК № *******, цвят - тъмносин
металик. Движил се по ул. "**********", в посока от бул. "С.Ш."
към бул. "Ч.В.". До него на предна дясна седалка пътувала Я. Г.П..
Отляво-надясно
трите ленти на дясното платно на ул. "**********", по което се движел
л.а."Ауди А3", имали ширина, както следва: лява лента - 3,40 м., средна лента - 3,40 м., дясна лента - 3,60 м. Отляво дясното
платно е отделено от лявото платно /за насрещно движение/ с разделителен
обособен остров, а отдясно е отделено от спомагателното /локалното/ платно със
също такъв разделителен обособен остров, широк 2,80 м. Дясното локално
платно било двулентово, с обща ширина 6 м.
На 66 м. преди мисленото
продължение перпендикулярно през ул. "**********" на по-близкия край
на бензиностанция „ШЕЛ" отдясно на улицата, гледано в посоката на
приближаващия л.а. "Ауди А 3", върху десния разделителен обособен
остров бил монтиран пътен знак В 26 "Забранено е движение със скорост,
по-висока от означената" върху знака от 80 км/ч. Въведената с пътен
знак В 26 забрана за движение със скорост, по-висока от 80 км/ч, била отправена към
водачите на МПС, пътуващи по дясното платно на ул."**********", между
които и подс. Я..*** пред бензиностанция „ШЕЛ" и пред магазин „АЙКО"
с административен № 135 непосредствено след бензиностанцията - прав участък от
пътя, бил покрит със сух дребнозърнест асфалт, без неравности, наклони, дупки и
посипаности. В 19,00 ч. на 25.03.2013 г. вече било тъмната част на денонощието,
уличното осветление работело и осигурявало много добра видимост. Подс. Я.
наближавал района на бензиностанция „ШЕЛ" и магазин „АЙКО" /№ 135/ с
включени къси светлини на л.а. "Ауди А 3", по средната от трите ленти
на дясното платно на ул. "**********".
Водачът
Я. не се съобразил с ограничението на скоростта до максимум 80 км/ч, въведено със
забранителен знак В 26 на 66 м.
преди началото на бензиностанция „ШЕЛ". Вместо това, управлявал л.а.
"Ауди А3" със скорост от около 118-126 км/ч.
По
същото време и на същото място пред
автомобила на Я. в най-лява пътна лента на дясното платно пътувал попътно /в
посока бул. "С.Ш." - бул."*******"/ л.а.
"Лексус", модел "ЛС 600 ХЛ", с ДК № *******, черен цвят, с
водач св. Д. и пътник на предна дясна седалка св. Т.. Водачът на л.а. „Лексус“
предприел маневра и се престроил в по-дясна пътна лента, в която се движел и
подсъдимият.
Подс.
Я. забелязал движещия се пред него в средната лента л.а. "Лексус". При
превишената скорост на л.а. "Ауди А3", почти двойно по-висока от
скоростта на л.а. "Лексус ", безопасната дистанция между двата
автомобила, която Я. трябвало да спазва, възлизала на около 42 м. При посоченото
отстояние, според приетите КМАТЕ, подс. Я. е разполагал с техническа възможност
да предприеме аварийно спиране, за да намали скоростта на л.а. "Ауди
А3" и я изравни със скоростта на л.а. "Лексус ЛС 600 ХЛ", когото
застигал, без да последва удар в застигания автомобил.
При така създалата се сложна пътна
обстановка подс. Я. следвало незабавно да се съобрази с предписанието на
забранителен знак В 26, покрай който преминал, да започне аварийно намаляване
на превишената си скорост и едновременно с това плавно да отклони
л.а."Ауди А 3" наляво, за да изпревари л.а. Лексус в лявата лента,
или надясно, за да заобиколи движещия се с ниска скорост л.а. Лексус в дясната
лента. Двете крайни ленти на дясното платно били свободни, в тях нямало МПС,
движещи се попътно на процесиите автомобили.
Подс. Я. реагирал късно и по неправомерен начин на
опасността пред л.а."Ауди А 3", каквато представлявал л.а. Лексус.
Без да намалява превишената си скорост от 118 км/ч чрез своевременно
задействане на спирачната система, предприел рязко завИ.е надясно от средната
лента непосредствено при застигането на л.а. Лексус. Това направил с цел да
предотврати удар между автомобилите.
При закъснялата маневра „десен завой" л.а. „Ауди
А 3" с левия си преден калник в зоната на предния ляв фар ударил л.а.
Лексус в зоната на задния десен габарит.
От инициалния удар, който настъпил в средната лента на 1 м преди началото на
бензиностанция „ШЕЛ", се деформирали задната броня вдясно и задният десен
калник, счупили се задни десни стоп и мигач, спукала се задна дясна гума на л.а
Лексус. Водачът му св. Д. веднага спрял в попътната му средна лента.
Страничното изместване на л.а."Ауди А 3" в
момента на инициалния удар във втория процесен автомобил било 1,40 м. Л.а. "Ауди
А3" продължил движението си неуправляемо в дясната лента, под ъгъл спрямо
осовата линия на ул. "**********", като оставял следи от задиряне от
двете страни на единичната прекъсната линия М3 между средната и дясната ленти,
и върху десния бордюр на дясното платно /левия бордюр на десния разделителен
обособен остров/. Следите от задиряне върху бордюра започвали на 20м. и
завършвали на 34м. след началото на бензиностанция „ШЕЛ".
На 34м. след началото на бензиностанция „ШЕЛ"
неуправляемият л.а."Ауди А 3" напуснал очертанията на дясната лента,
покачил се върху десния разделителен обособен остров и с десен предно-страничен
габарит в зоната на преден десен фар се блъснал в металния стълб на билборд,
монтиран върху острова на 40м. от началото на бензиностанция „ШЕЛ" и на
1,50м. вдясно от десния край на дясното платно.
Вследствие вторичния удар в стълба л.а."Ауди А
3" се деформирал - предно дясно колело се отделило заедно с детайли от
окачването и се установило на 76м след началото на бензиностанция „ШЕЛ" в
десния край на спомагателното /локалното/ платно отдясно на ул."**********".
Автомобилът бил „разрязан" от стълба . Предна дясна врата се отделила и
останала върху разделителния остров на 4м. след стълба на билборда. Вторичният
удар бил ексцентричен, което довело до завъртане на автомобила около стълба от
лявата му страна; автомобилът се завъртял няколко пъти по посока на
часовниковата стрелка около вертикалната си ос, плъзгайки се, без да се обръща,
на разстояние 39м. след билборда, диагонално отдясно-наляво през дясната и
средната ленти. Преустановил окончателно остатъчното си движение върху осовата
прекъсната линия М3 между средната и дясната ленти, с преден габарит косо срещу
посоката на движение по дясното платно, със задно ляво колело на 78,70м. и
предно ляво колело на 76м. след началото на бензиностанция „ШЕЛ", на 3-4м.
пред вече спрелия в средната лента втори процесен л.а.Тюксус ЛС 600 ХЛ".
По време на 39-метровото си въртене по инерция диагонално през дясната и
средната ленти л.а."Ауди А3" разпилял по цялото дясно платно
компоненти от купето, стъклата и уредбите си.
От въртеливото постъпателно движение след вторичния
удар в стълба на билборда и породилата се от завъртането центробежна сила
предна дясна седалка на л.а."Ауди А 3", върху която седяла Я.Г.П., се
откъснала и заедно с пътничката изпаднали извън автомобила. Седалката останала
в средата на средната лента, срещу задната част на десния страничен габарит на
окончателно спрелия л.а. "Ауди А3".
Тялото на П.
прелетяло през средната лента, претърколило се няколко пъти през лявата лента и
останало перпендикулярно върху левия бордюр на дясното платно /десния бордюр на
разделителния обособен остров между двете платна на ул."**********"/,
на 73,60м. след началото на бензиностанция „ШЕЛ".
При пристигане до катастрофиралия л.а."Ауди
А3" на св. Д. - водач на втория процесен л.а. Лексус П. била починала.
Аутопсионната СМЕ сочи като причина за смъртта
съчетаната черепно-мозъчна, шийна, гръдна и коремна травми с нараняване на
вътрешните органи и счупвания на крайниците, довели до развитието на
травматичен шок.
Видно от заключение на токсикологична експертиза, в
кръвта и урината на подсъдимия са установени следи от наркотично вещество –
тетрахидроканабинол /марихуана/. Съгласно заключение на СППЕ, фармакоогичният
ефект на веществото към момента на деянието е бил отминал.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът намира за
безпротиворечиво установена от събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, както и от заключенията на
изготвените експертизи, а именно – обясненията на подсъдимия, показанията на
разпитаните свидетели, констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум и скица към него, фиш за спешна медицинска помощ,
удостоверение за наследници, акт за смърт, справка за съдимост, епикриза,
справка и разпечатки от системата на НС тел. 112, заповед за налагане на ПАМ,
АУАН, заключение на СМЕ на труп, заключение на съдебнохимическа експертиза №
А-218/13, заключение на съдебнохимическа
експертиза № 207/2013, заключения на две автотехнически експертизи на в.л. инж.
Д., СМЕ на телесни повреди, заключение на токсикологична експертиза, комплексна
медико-автотехническа експертиза от ДП, повторна комплексна
медико-автотехническа експертиза, назначена от съда.
Изброените доказателства, доказателствени средства и
способи за доказване еднопосочно, по несъмнен и безпротиворечив начин
установяват именно възприетата от съда фактология.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия. Същите са
логични, последователни и непротиворечащи на останалите събрани
доказателства. По делото като цяло не е
спорно извършването на нарушенията на ЗДвП, настъпилата в резултат на тях смърт
на пешеходец, както и авторството на процесното престъпление по транспорта.
Съдът като цяло
кредитира показанията на всички разпитани свидетели. Същите са логични,
последователни и житейски правдоподобни, като изцяло кореспондират с
обясненията на подсъдимия, констатациите в протокола за оглед и заключенията на
вещите лица. От разпита на свидетелите, както и от обясненията на подсъдимия се
установява авторството на икнриминираното деяние и механизма на извършването
му.
Не бяха кредитирани
единствено показанията на св. Д. и Т., че през цялото време са се движели в
средна лента. Тези им показания се опровергават от останалите свидетелски
показания, а също и от заключението на повторната КМАТЕ, назначена в хода на
съдебното следствие.
Съдът кредитира
изготвения протокол за оглед на местопроизшествие. При извършване на
процесуално-следствените действия са спазени всички изисквания на НПК.
Бяха кредитирани и
заключенията на изготвените експертизи. Същите са обективни и компетентни.
Фактът на настъпилата смърт и причините за нея се установяват от изготвената
СМЕ на труп, препис от акт за смърт, удостоверение за наследници.
Конкретният механизъм на
ПТП, скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, се
установяват освен от обясненията на обвиняемия и от заключенията (основно и
повторно) на КМАТЕ.
Между събраните
доказателства не се констатираха съществени противоречия, които да създават
задължение за съда да бъдат изложи допълнителни мотиви по доказателствата,
обсъждайки ги подробно и поотделно, съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така безспорно установената фактическа обстановка
съдът прие за доказано, че с действията си подсъдимият И. З. Я. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на 25.03.2013 г., около 19,00 часа,
в гр. С. на ул. "**********", при управляване на моторно превозно
средство - лек автомобил марка "Ауди", модел "А3", с
регистрационен номер *******, след като се движел по ул. "**********",
с посока на движение от бул. "С.Ш." към бул. "Ч.В.", в
района на номер 135 /магазин „Айко“/, нарушил правилата за движение по
пътищата:
- чл.47, ал.3 от ППЗДвП - "Пътните знаци за
въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана имат следните
изображения и наименования: ... В 26 "Забранено е движение със скорост,
по-висока от означената - 80 км/ч";
- чл.21, ал.2 от ЗДвП - "Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак";
- чл.23, ал.1 от ЗДвП - "Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него",
като
подсъдимият Я. се е движил със скорост от около 118 км/ч и реализирал ПТП
с лек автомобил марка „Лексус“, модел "ЛС 600 ХЛ", с ДК № ******,
управляван от Д.Б.Д.,***, с посока от бул. "С.Ш." към бул. "*******",
като по непредпазливост причинил смъртта на Я. Г.П., ЕГН **********
- пътничка от лек автомобил "Ауди А3" с peг. № *******, която е в
пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, след
получаване на съчетана черепно-мозъчна и шийна, гръдна и коремна травми, с
нараняване на вътрешните органи и счупвания на крайниците, довели до развитието
на травматичен шок
Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3
ППЗДвП въвеждаа за водачите задължение да
не превишават обозначената с пътен знак скорост на движение. Според
съда, в конкретния случай при управлението на МПС подс. Я. е нарушил правилата
за движение, съдържащи се в посочените текстове. Съдът приема, че от обективна
страна подсъдимият не се е съобразил с въведеното ограничение на скоростта,
което е довело до тежкия вредоносен резултат – смъртта на пострадалата.
Същевременно, от събраните доказателства се
установява и виновно извършеното нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Подсъдимият не се е движи на безопасно
разстояние от л.а. Лексус, което е довело до настъпване на ПТП.
Като пряка и
непосредствена последица от виновното поведение на Я. е настъпила и смъртта на Я.
Г.П.. Този извод несъмнено следва от приетите експертни заключения и приложения
акт за смърт.
От субективна страна
деянието е извършено непредпазливо, при форма на вината небрежност по см. на
чл. 11, ал. 3 НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си и не е желаел настъпването им.
Бидейки водач на МПС, е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при движение в
нарушение на нормативните изисквания съществува опасност от настъпване на ПТП,
при което могат да пострадат и дори да загинат хора.
Не
са налице предпоставките по чл. 15 от НК, за да бъде прието процесното ПТП като
случайно събитие. По експертен път е установено, че ударът е бил предотвратим
за водача чрез аварийно спиране. Категорично е установено, че автомобилът,
управляван от подсъдимия, е бил технически изправен. Ето защо, ако подсъдимият
беше изпълнил стриктно задълженията си по ЗДвП, удар несъмнено не би настъпил.
Бидейки
правоспособен водач на МПС, подсъдимият е знаел за нормативните изисквания на
посочените текстове от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), но ги е
пренебрегнал, вследствие на което е възникнала непредвидима ситуация и е
причинена смъртта на П..
Наличието на съпричиняване, за което обръща внимание
защитата, би могло да бъде ценено единствено при решаване въпроса за
гражданската отговорност на подсъдимия, който въпрос, предвид липсата на
съответно сезиране, не следва да бъде обсъждан в настоящия съдебен акт.
Вярно е, също така, че органите на досъдебното
производство е можело да приобщят и други доказателства, вкл. видеозаписи и
показания на очевидци, което не е сторено. Това обаче няма за последица
недоказаност на обвинението. Събраните по делото доказателства изцяло
удовлетворяват изискванията на чл. 303 НПК за постановяване на осъдителна
присъда.
Предвид липсата на съответно обвинение, извън
предмета на настоящото производство стои въпроса за евентуалната виновност на
водача на л.а. „Лексус“, но която се спира в пледоарията си защитникът на
подсъдимия. Без надлежно сезиране, съдът няма процесуалното право и задължение
да се произнесе по този въпрос.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАЛОЖЕНИТЕ
НАКАЗАНИЯ:
За извършеното от подсъдимия престъпление чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от
две до шест години.
При определяне размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия, съдът прецени, че по делото са налице следните
смекчаващи отговорността му обстоятелства: чисто съдебно минало, младата му
възраст, поведението на водача на л.а. „Лексус“ – св. Д., което поведение
несъмнено също е способствало за настъпване на вредоносния резултат. Тези
смекчаващи обстоятелства съдът не прецени като многобройни и/или изключителни.
Най-лекото, предвидено в закона наказание не се явява несъразмерно тежко.
Отегчаващо обстоятелство е употребата на наркотично
вещество при управлението на МПС, макар и с отминал според СППЕ ефект. Липсват
други открояващи се отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, извън
обичайните при подобен род престъпления – високата обществена опасност, тежкия
вредоносен резултат – загубата на човешки живот, който е най-висшето благо,
съгласно установения в Р. ******* правов ред.
С оглед на това, при условията на чл. 54 от НК, на
подсъдимия Я. съдът наложи наказание „лишаване от свобода” около минималния
размер, а именно - 3 /три/ години. Подобно наказание, с оглед младата възраст и
чистото съдебно минало на подсъдимия, се явява справедливо и от естество да
реализира целите по чл. 36 НК.
Като взе предвид, че подсъдимият не е осъждан и няма
данни за извършени от него противообществени прояви, както и че процесното
деяние не е извършено умишлено, съдът прецени, че за поправянето на дееца не е
наложително той да изтърпи ефективно наложеното му с присъдата наказание
„лишаване от свобода“. По тази причина и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът
отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 4 /четири/ години.
Подсъдимият беше лишен от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ години, на осн. чл. 343г от НК. Лишаването от право е
задължително, съгласно чл. 343г от НК и съдът следва да наложи това наказание
при осъждане за извършено престъпление по чл. 343 НК. Същевременно, периодът,
през който ще бъде лишен от правото да управлява МПС, ще способства подсъдимият
да преосмисли поведението си като участник в движението по пътищата, като ще го
стимулира за в бъдеще да не допуска нарушения на ЗДвП и да бъде по-внимателен
при управление на МПС, както и да не предприема такова поведение след употреба
на наркотични вещества /макар и същите да са били с отшумял ефект/.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3 НПК, обвиняемият беше
осъден да заплати в полза на Държавата и по сметка на СГС сумата от 4172 лв. –
разноски по делото, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК сумата от 5,00 лв.
– държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: