№ 3122
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20221100500343 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.11.2021 г. по гр. дело № 24580/2021 г., СРС, І ГО, 31 с-в са
отхвърлени предявените от М. Т. К.-Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. *******
срещу Т.С. ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
******* отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване за установено, че М. Т. К.-Д. не дължи следните суми: сумата от 2697,65 лева,
главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2011г. до 30.04.2013г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *******, и лихва в размер на 295,66 лева за
периода от 01.07.2011 г. до 17.10.2013 г., за които суми бил издаден изпълнителен лист от
22.03.2016 г. по ч.гр. дело № 21603/2013 г. по описа на СРС, 80-ти състав срещу
наследодателя й- Л.С.Д., ЕГН ********** въз основа на който било образувано изп. дело №
20168440401506 на ЧСИ С.Я., рег. № 844.
С решението е прекратено производството по гр.д. № 24580/2021г. по описа на
СРС, 31-ви състав в частта по предявените отрицателни установителни искове за
недължимост на сумата от 1348,83 лева, главница за доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. за топлоснабден имот, находящ се в София, ул.
******* и сумата от 147,83 лева, лихва за периода от 01.07.2011 г. до 17.10.2013 г., за които
суми бил издаден изпълнителен лист от 22.03.2016 г. по ч.гр. дело № 21603/2013г. по описа
на СРС, 80-ти състав. Със същото решение е осъдена М. Т. К.-Д. да запати на Т.С. ЕАД на
осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата от 100 лева, представляващи сторени по делото
разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М. Т. К., с мотиви, изложени в
нея. Твърди се, че запорът не е осъществен, тъй като доходът на длъжника бил
несеквестируем, поради което не прекъсвал давността. Твърди, че действията на ЧСИ при
спряно производство /чл. 433, т. ГПК/ били незаконосъобразни. Твърди, че няма подадени от
взискателя молби с искане за конкретно изпълнително дело. Ето защо, моли съда да
1
постанови решение, с което да отмени процесното отхвърлително решение и да бъдат
уважени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Т.С. ЕАД.
Решението в частта, с която е прекратено производството по гр.д. № 24580/2021г. по
описа на СРС, 31-ви състав в частта по предявените отрицателни установителни искове за
недължимост на сумата от 1348,83 лева, главница за доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. за топлоснабден имот, находящ се в София, ул.
******* и сумата от 147,83 лева, лихва за периода от 01.07.2011 г. до 17.10.2013 г., за които
суми бил издаден изпълнителен лист от 22.03.2016 г. по ч.гр. дело № 21603/2013г. по описа
на СРС, 80-ти състав е влязло в сила, тъй като не е обжалвано в тази част.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че процесното решение е валидно и допустимо, поради
което следва да бъде разгледано по същество.
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът М. К.-Д. твърди, че не дължи на ответника Т.С. ЕАД сумата от 4046,48 лева,
представляваща главница за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. със законна лихва в
размер на 443,49 лева за периода от 01.07.2011 г. до 17.10.2013 г., за която сума срещу
наследодателя на ищеца е издаден изпълнителен лист от 22.03.2016 г. по ч.гр. д. №
21603/2013 г. по описа на СРС, 80 състав, поради погасяване на задължението по давност. За
принудително събиране на същата е било образувано изпълнително дело № 1506/2016 г. по
описа на ЧСИ С.Я., което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на
посочения по-горе иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ответникът „Т.С.“ ЕАД оспорва исковете, като заявява, че задължението, предмет на
делото, не е погасено по давност.
От фактическа страна:
По делото е безспорно, че в полза на ищеца Т.С. ЕАД срещу наследодателя Л.С.Д. на
ищеца М. Т. К.-Д. бил издаден изпълнителен лист от 22.03.2016 г. по ч.гр. д. № 21603/2013
г. по описа на СРС, 80 състав, за сумата в размер на 4046,48 лв.- доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. за топлоснабден имот ,
находящ се в гр. София, ул. *******, ведно със законната лихва от 20.12.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лива в размер на 443,49 лева за периода
от 01.07.2011 г. до 17.10.2013 г., както и че за принудително събиране на сумата по
изпълнителния лист по молба на ответника било образувано изпълнително дело №
1506/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я., по което изпълнително дело ответникът претендира от
наследниците на Л.Д. заплащането на процесната сума.
Установява се от приобщеното ч.гр.д. № 21603/2013 г. по описа на СРС, че срещу
заповедта за изпълнение от 15.01.2014 г. е подадено възражение по чл. 414 ГПК от
длъжника, поради което „Т.С.“ ЕАД е инициирала установително исково производство по
реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК срещу длъжника пред СРС – гр.д. № 32964/2014 г.,
приключило с влязло в сила решение №1469 от 17.02.2016 г. по гр.д. № 13637/2015 г. по
описа на СГС, с което са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД
срещу Л.С.Д. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ, че Л.С.Д.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 4 046.48 лв., представляваща неизплатена стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 год. до 30.04.2013 год., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *******, абонатен № 024013, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
2
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 21603/2013 год. по описа на СРС,
ГО, 80 с-в – 20.12.2013 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 443,49 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2011 год. до
17.10.2013 год.
От депозираното копие от изпълнително дело № 20168440401506/2016 г. по описа на
ЧСИ С.Я. се установява, че то е образувано на 27.04.2016 г. за принудително събиране на
сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист от 22.03.2016 г., като взискателят
е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното
изпълнение, като в молбата е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
В хода на горепосоченото изпълнително производство са били наложени запори на
вземания по всички банкови сметки на длъжника в Банка ДСК ЕАД на 13.10.2016 г. , както
и на 18.07.2018 г. На 18.07.2018 г. е наложен запор и на вземания по всички банкови сметки
на ищцеца в Първа инвестиционна банка АД. С разпореждане от 16.07.2020 г. е насрочен от
ЧСИ опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника за 28.10.2020 г., като
съгласно протокол от 30.09.2020 г. по изпълнителното дело, М. К. –Д. е заявила, че ще
посочи начин на погасяване.
От правна страна:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл. 439 ГПК, според
която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез
иск изпълнението като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание /т.е. факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за
изпълнение/. В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на
правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и
предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване
на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу
това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл.
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение чрез погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност. Съобразно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години, както е в частност. Срокът от пет години, в
разглеждания случай, е започнал да тече в случая, считано от влизане в сила на решението, а
именно 17.02.2016 г.
Основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния срок, вкл.
основанията за спиране и прекратяване на образуваното принудително изпълнение за
събиране на вземането по заповедта за изпълнение. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността
се прекъсва е предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността в изпълнителния процес се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан и т. н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания
от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които не
прекъсват давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
3
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в
рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно-с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Взискателят трябва да
поддържа с действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни
способи.
В разглеждания случай, от образуването на изпълнителното дело срещу ищеца по
настоящото дело са извършвани изпълнителни действия последователно чрез налагане на
запори на банкови на сметки на 13.10.2016 г., както и на 18.07.2018 г. Противно на доводите
на жалбоподателя, съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. налагането на запор представлява
изпълнително действие, което прекъсва давността, а със задължителните разяснения, дадени
с т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК е прието, че
изпращането на запорно съобщение до банка дори в хипотезата, при която съдебният
изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлява действие по налагане на запор. На следващо място,
доводите на въззивника, че изпълнителното дело следвало да бъде спряно на осн. чл. 433, ал.
1, т. 5 ГПК, от една страна, са неотносими към настоящото производство, а от друга страна,
се опровергават от приобщеното като част от доказателствения материал изпълнително дело,
поради което възражението е неоснователно.
Въз основа на горното, следва извода, че считано от влизане в сила на решението при
отчитане на извършените изпълнителни действия, прекъсващи давността /налагането на
запори върху банковите сметки на ищцата 13.10.2016 г. и 18.07.2018 г./, към датата на
устните състезания по делото, а именно 07.06.2022 г., не е изтекъл пет годишния давностен
срок за погасяване на вземанията, за събирането на които е образувано изп. дело
20168440401506 по описа на ЧСИ С.Я.. Следователно процесното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.11.2021 г. по гр. дело № 24580/2021 г., СРС, І ГО, 31 с-в в
обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4