№ 106
гр. Шумен, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Азадухи Ов. Карагьозян
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500448 по описа за 2021 година
Депозирана е молба от М. М. М., действащ чрез пълномощника адв. Ж. Д. от ШАК, в
която излага, че с постановеното по делото решение № 25/10.02.2022 г. на ШОС е отхвърлен
частично предявения от него иск по чл.124 от ГПК за сумата от 356.07 лева, представляваща
разноски по ч.т.д. № 1375/2010 г. на ШРС, от които 62.47 лева – държавна такса и 293.60
лева – адвокатски хонорар. Счита, че по този начин ще следва да заплати два пъти сумата от
356.07 лева – един път като задължение по влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение № 489/21.04.2010 г. по ч.т.д. № 1375/2010 г. на ШРС и втори път на основание
решението по настоящото дело. Предмет на иска по чл.124, ал.1 от ГПК е включването на
визираните съдебни разноски, чиято дължимост ищецът не оспорва в съставената от
ответника фактура, каквато дружеството няма правомощия да издава. Тези разноски се
дължат, но на основание влязлата в сила заповед за изпълнение, а не на основание
издадената от взискателя фактура. Поради тези причини предмет на иска по чл.124 от ГПК е
процесната фактура, а предмет на иска по чл.439 от ГПК е дължимостта на сумата по
посочената заповед за изпълнение. Процесната фактура за 905.07 лева е издадена за съдебни
разноски, дължими по ч.т.д. № 1375/2010 г. на ШРС и по прекратени поради перемпция две
изпълнителни дела. Тази фактура е сторнирана, т.е. тя е унищожена, отписана и не
съществува в правия мир и не може да произведе действие. Поради тази причина е видно, че
ако бъде изпълнено решение № 25/10.02.2022 г. по в.гр.д. № 448/2021 г. по описа на ШОС
сумата от 356.07. лева ще следва да бъде изплатена два пъти, което е недопустимо.
Позовавайки се на изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да допусне
поправка на очевидна фактическа грешка, или при условията на евентуалност – да приложи
чл.251 от ГПК по отношение на решение № 25/10.02.2022 г. по в.гр.д. № 448/2021 г. по
1
описа на ШОС, в частта касаеща произнасянето по иска по чл.124 от ГПК относно
дължимостта на сумата от 356.07 лева, представляваща разноски по ч.т.д. № 1375/2010 г. на
ШРС, от които 62.47 лева – държавна такса и 293.60 лева – адвокатски хонорар,
включително и относно дължимите съдебни разноски по този иск.
В предоставения й срок, насрещната страна „ Енерго – Про Продажби „ АД, ЕИК
*********, представлявано от П.С.С. и Я.М.Д., чрез процесуалния представител П.К. е
депозирала отговор, в който оспорва молбата като изцяло неоснователна.
Молбата е процесуално допустима, но неоснователна, поради следното:
Според правната теория и практика очевидна фактическа грешка в съдебното
решение е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението.
В мотивите към решение № 25/10.02.2022 г. по в.гр.д. № 448/2021 г. съдът е приел, че
е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване
несъществуването на вземания за разноски, за които в полза на кредитора е издаден
изпълнителен лист от 27.05.2010 г. по ч.т.д. № 1375/2010 г. на ШРС, а именно 62.47 лева –
държавна такса и 293.60 лева – адвокатски хонорар, които са били осчетоводени като
задължения на ищеца към дата 26.09.2014 г., както и, че така заявената претенция е
неоснователна, тъй като, видно от доказателствата по делото визираните държавна такса и
разноски са били присъдени с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение и
не се установява да са били заплатени от длъжника, с оглед на което възражението за
недължимост на същите е неоснователно и следва да се отхвърли. В диспозитива на
решението си, съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от М. М. М. иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че към 26.09.2014 г. срещу него
не съществува вземане на „ Енерго – Про Продажби „ АД за сумата от 356.07 лева,
представляваща разноски по ч.т.д. № 1375/2010 г. на ШРС, от които 62.47 лева – държавна
такса и 293.60 лева – адвокатски хонорар.
Като съобрази горното, съдът намери, че не е налице грешка при обективиране в
диспозитива на решението на действителната воля на решаващия орган по съществото на
правния спор, поради което молбата по чл.247 от ГПК се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
Досежно евентуално предявеното искане за допускане тълкуване на решението,
счита, че е също неоснователно, поради следното:
Съгласно установената практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК,
постановеното от съда решение подлежи на тълкуване само ако е неясно, съдържа
противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълнимо. Нуждата от тълкуване на
влязло в сила решение по смисъла на чл. 251 от ГПК възниква в случаите, когато е налице
неяснота при изразяване волята на съда в постановеното решение, която би могла да породи
спорове по изпълнението му. Тълкуването по чл. 251 от ГПК е специфична форма на
авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения,
2
които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда
диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената
по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до
невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.
В случая, съдът ясно е посочил и в мотивите и в диспозитива на решението си, че е
сезиран с претенцията по чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на разноски по ч.т.д. №
1375/2010 г. на ШРС, за които е издаден изпълнителен лист към определена дата, а именно
датата на счетоводното им отразяване от ответника като задължение на ищеца. От
изложеното следва, че предмет на установяване е не самото счетоводно записване като
правопораждащ задължението факт, а наличието на възникналото по силата на съдебен акт
вземане за разноски по ч.т.д. № 1375/2010 г. по описа на ШРС към датата на счетоводното
му записване от кредитора, което записване не променя нито основанието, нито датата на
възникване на задължението. Именно поради това и предвид факта, че се иска установяване
недължимост на задължението към дата след прекратяване на изпълнителното производство
по изп.д. № 197/2011 г. и преди образуване на изп.д. № 506/2015 г., инициирани по молба на
кредитора въз основа на изпълнителния лист, обективиращ процесното вземане, съдът е
приел, че искът е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, а не чл.439 от ГПК, както и, че за
ищеца е налице правен интерес от предявяването му. При така приетата претенция и, с оглед
липсата на доказателства за погасяване на задължението към 26.09.2014 г. съдът е приел, че
не се установява недължимост на вземането и е отхвърлил иска като неоснователен, а
постановеният от него диспозитив не е нито неясен, нито двусмислен или противоречив. Ето
защо, счита, че не са налице основания за тълкуване на решението и молбата на ищеца
следва да се отхвърли.
Що се отнася до твърдението на ищеца, че въз основа на постановеното по
настоящото дело решение ще дължи сумата за разноски по ч.т.д. № 1375/2010 г. на ШРС два
пъти, съдът го намира за некореспондиращо с правната логика, тъй като решението не се
ползва с изпълнителна сила и въз основа на него не се издава изпълнителен титул, като
породената от същото сила на пресъдено нещо касае единствено установяване
съществуването на спорното вземане към конкретно определен момент.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна молба на М. М. М., действащ чрез
пълномощника адв. Ж. Д. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№ 25/10.02.2022 г. по в.гр.д. № 448/2021 г. по описа на Окръжен съд – Шумен в частта,
касаеща произнасянето по иска по чл.124 от ГПК относно дължимостта на сумата от 356.07
лева, представляваща разноски по ч.т.д. № 1375/2010 г. на ШРС, от които 62.47 лева –
държавна такса и 293.60 лева – адвокатски хонорар.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна молба на М. М. М., действащ чрез
3
пълномощника адв. Ж. Д. за тълкуване на решение № 25/10.02.2022 г. по в.гр.д. № 448/2021
г. по описа на Окръжен съд – Шумен в частта, касаеща произнасянето по иска по чл.124 от
ГПК относно дължимостта на сумата от 356.07 лева, представляваща разноски по ч.т.д. №
1375/2010 г. на ШРС, от които 62.47 лева – държавна такса и 293.60 лева – адвокатски
хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4