№ 362
гр. София, 08.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно
наказателно дело № 20241000600223 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК и е
образувано по повод постъпил частен протест от прокурор от СГП-София, с
които протест се протестира в законоустановения срок протоколно
определение от 18.01.2024г. по НОХД №6004/23г. по описа на СГС, НО, 37 с-
в, с което е било определено общо наказание на осъдения И. Х. Д. с ЕГН
********** с оглед наличието на две осъждания с отделни присъди както
следва:
1.С протоколно определение по НОХД № 2724/2023г. на СТС, НО, 26 с-
в, влязло в законна сила на 13.11.2023г., е било одобрено споразумение за
решаване на делото, с което на осъдения Д. е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, за престъпление извършено на
13.04.2020г.
2. С протоколно определение по НОХД № 6004/2023г. на СТС, НО, 37
с-в, влязло в законна сила на 18.01.2024г., е било одобрено споразумение за
решаване на делото, с което на осъдения Д. е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца
и „глоба“ в размер на 10000 лева, за престъпление извършено на
13.07.2023г.
С горепосочения акт е определено общо наказание за деянията по
пункт 1 и пункт 2, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 4 години.
В частния протест прокурорът от СГП намира за правилно и
законосъобразно решението на съда за провеждане на производство по чл.306
НПК и определяне на общо наказание за двете деяния, тъй като са налице
основанията по чл.25, ал.1 НК, а именно същите са извършени преди за което
1
и да било от тях да е била налице влязла в сила присъда, но изразява
несъгласие с първоинстанционния съд относно не присъединяването към
общото наказание „лишаване от свобода“ наложеното наказание „глоба“ по
втората присъда (споразумение). В подкрепа на твърдението си, прокурорът е
изложил следните доводи, а именно, че се проявява несъответен толеранс към
обществената опасност и престъпна упоритост на осъдения Д., тъй като
същият е осъждан общо 8 пъти все за престъпления със сходна правна
квалификация (чл.354а НК), както и за участие в организирана престъпна
група, създадена с цел извършване на такива престъпления. На осъдения Д. са
били налагани и наказания глоба, като кумулативно наказание, като видно от
последващите осъждания, същите заедно с наказанието „лишаването от
свобода“ не са изиграли своя превъзпитателен и възпиращ ефект по
отношение на личността на Д.. Според прокурора неприсъединяването на
наказанието „глоба“ към определеното най-тежко наказание се явява
неправилно и незаконосъобразно, тъй като реално се обезмисля института на
чл.23-25 НК, който позволява да бъде индивидуализирано общо най-тежко
наказание измежду наложените на осъденото лице, без да се достига до
прекомерност на същото, но същевременно да не представлява необосновано
снизхождение към извършителя на две отделни престъпление. СГП не се
съгласява с изтъкнатите в протестираното определение мотиви, че налагане
на наказание „лишаване от свобода“ с ефективно изтърпяване в
пенетенциарно заведение, би поставило осъденото лице в невъзможност да
изпълни наложеното наказание „глоба“ и би оказало неблагоприятно
въздействие върху други лица, които не са участвали и не носят юридическа
отговорност за деянието. Видно от санкционната част на разпоредбата на
чл.354а, ал.2, т.4 НК, законодателят е разписал кумулативно тези две
наказания, като минимално отмерения размер на наказанието „лишаване от
свобода“ е такъв, който не предвижда правоприлагане на чл.66 НК, поради
което още при криминализиране на това деяние на законодателно ниво е
заложена не само възможност за налагане на тези две наказания кумулативно,
а принципно нейната съответност като обществена реакция на деяния от
посочения тип.
На следващо място прокурорът от СГП намира, че решаващият съдебен
състав неправилно не е приложил института на чл.24 НК, тъй като
определените по двете споразумения наказания на осъдения Д. са от един и
същ вид, респективно е налице базисната предпоставка за приложение на
разпоредбата. По първата присъда (одобрено споразумение) наказанието е
индивидуализирано по реда на чл.55 НК, с оглед възможността дадена от
проведената диференцирана процедура по глава 29 НПК, като е наложено
наказание близко до минимума предвиден в санкционната част на чл.354а,
ал.2, т.4 от НК. По втората присъда (одобрено споразумение) отново е
приложен този текст, който позволява определяне на наказание под
минималния разписан от законодателя размер, като същото е
индивидуализирано в доста по-нисък размер с оглед характеристиките на
самия предмет на престъплението (около 2 грама високорисково наркотично
вещество, на стойност под размера на минималната работна заплата в
2
страната). Според прокурора отказът на съда да приложи разпоредбата на
чл.24 НК в конкретния случай, дори и в един минимален размер,
представлява неоправдан толеранс към осъденото лице, което влиза в остра
колизия с принципа на справедливостта и по посочения начин не биха се
постигнали целите на наказанието, закрепени в чл.36 НК. Реално с
неприлагането на чл.24 от НК, заедно с неприсъединяването на наложената
глоба, се достигна до изцяло не глижиране на второто извършено от Д.
престъпление, като с оглед съдебното минало на същия прокурорът от СГП
намира, че по никакъв начин така определеното наказание няма да постигне
целите на наказанието. Деянието по втората присъда по посочената по-горе
съвкупност от престъпления се явява извършено по време на развитието на
наказателния процес по първата, което обстоятелство също характеризира
осъденото лице като активен правонарушител с трайно изградени
общественоопасни привички, което разкрива основанията да бъде приложен
института на чл.24 НК.
Прокурорът прави искане до въззивната инстанция за отмяна на
атакуваното определение по НОХД № 6004/2023г. на СГС, НО 37 с-в от
18.01.2024г. в частта с която е отказано да бъде присъединено наложеното
наказание „глоба“ в размер на 10000 лева, като въззивният съд постанови
присъединяване на наказанието „Глоба“ към общото наказание, а също така
въззивният съд да приложи института на чл.24 НК, като увеличи наложеното
на осъдения И. Х. Д. с ЕГН ********** най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ с 1 година.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
прокуратурата поддържа протеста в частта, относно приложението на чл. 24
от НК, като неподдържа протеста в частта му относно присъединяване на
наказанието „Глоба“. В подкрепа на становището си прокурорът излага
аргументи за това, че осъденото лице е лице с висока степен на обществена
опасност. Осъждан е многократно за умишлени престъпления от общ
характер, както и за участие в ОПГ с цел извършване на престъпления по
чл.354а от НК. Наложените наказания по предходните осъждания на И. Х. Д.
не са имали възпиращ резултат, поради което по отношение на същия следва
да бъде упражнено по-интензивно и продължително въздействие посредством
методите на наказателното право, а именно да се увеличи наказанието му
„лишаване от свобода“ по реда на чл. 24 от НК. Въззивният прокурор
изразява становище, че искането на първоинстанционния прокурор при СГП
да бъде присъединено наказанието „Глоба“, не го поддържа по аргументи,
изложени от първоинстанционния съд в мотивната част на определението.
Защитникът на осъдения И. Х. Д., адв. С. от САК в съдебно заседание
пред въззивната инстанция изразява становище, че подадения протест е
неоснователен, тъй като и по двете съдебни- наказателни производства
прокуратурата е сключила споразумение, в които споразумения са
определени наказания „лишаване от свобода“ в размери, одобрени от съда и в
този смисъл, след като прокуратурата се е съгласила на определените
наказания е неоснователна претенцията й за увеличаване на размера на
общото наказание „лишаване от свобода“.
3
Защитникът прави искане до въззивния съд за потвърждаване на
първоинстанционното определение.
Осъденият Д. в лична защита поддържа казаното от защитата си, а в
последната си дума моли въззивният състав да потвърди
първоинстанционното определение.
Настоящият състав на САС, след като прецени изложените доводи в
частния протест съобразно изискванията на чл. 341 НПК, намира за
установено, че същият е подаден в срок и от процесуално легитимирано лице,
а разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:
За да са налице предпоставките за извършване на групиране на
наказанията е необходимо да е налице съвкупност от престъпления. Съгласно
чл. 23, ал. 1 от НК съвкупност е налице, когато с едно деяние са извършени
няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни
престъпления, преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях.
Преценката дали има влязла в сила присъда се извършва към момента на
осъществяване на деянието, а не към този на разглеждане на делото. За
наличието на съвкупност е ирелевантно обстоятелството, че едно от
престъпленията може да е разкрито след като деецът е осъден за другото.
В конкретния случай И. Х. Д. е осъждан както следва:
1.С протоколно определение по НОХД № 2724/2023г. на СГС, НО, 26 с-
в, влязло в законна сила на 13.11.2023г., с което е одобрено
споразумение за решаване на делото, с което на осъдения Д. е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, за престъпление
извършено на 13.04.2020г.
2. С протоколно определение по НОХД № 6004/2023г. на СГС, НО, 37
с-в, влязло в законна сила на 18.01.2024г., е одобрено споразумение за
решаване на делото, с което на осъдения Д. е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца и
„глоба“ в размер на 10000 лева, за престъпление извършено на
13.07.2023г.
Правилно и законосъобразно СГС е групирал наказанията на осъдения
И. Х. Д., наложени му от СГС по НОХД № № 2724/2023г. на СГС и по НОХД
№№ 6004/2023г. на СГС, тъй като същите са от един вид, а извършените
престъпления, по повод на които са определени са в отношение на реална
съвкупност. Осъденият И. Х. Д. е извършил две отделни престъпления, преди
да има влязла в сила присъда по отношение на тях. Реална съвкупност е
налична при условие, че субектът е едно и също лице, което осъществява
престъпленията с две или повече отделни деяния, като взема отделно решение
и преследва различни цели. Всяко от престъпленията е насочено срещу
самостоятелен непосредствен обект. Не е на лице реална съвкупност, когато е
извършено съставно престъпление. Реалната съвкупност може да бъде
еднородна – когато се осъществяват деяния от един и същи вид и разнородна
– от различен. Еднородната реална съвкупност се различава от
продължаваното престъпление по това, че между отделните деяния няма
обективна или субективна връзка. В конкретния случай реалната съвкупност
4
по отношение на горецитираните осъждания е еднородна.
При стриктно спазване на материалния закон, на основание чл. 25, ал.1
от НК, СГС правилно е определил едно общо наказание за изтърпяване, а
именно най- тежкото от тях- „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/
години, което на основание чл.57, ал.1, т.2 б. „б“ от ЗИНЗС следва да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Правилно, отчитайки правилата
за наказуемост при съвкупност от престъпления, СГС на основание чл. 59,
ал.1 от НК е зачел и приспаднал времето, през което осъд. И. Х. Д. е бил
задържан по НОХД №6004/2023г. на СГС, а именно: задържане за 24 часа по
ЗМВР за времето от 13.07.2023 година до 14.07.2023 година; задържане на
основание чл. 64,ал.2 от НПК от СГП за периода от 15.07.2023 година до
16.07.2023 година; задържане по мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ за периода от 16.07.2023 година до 18.01.2024 година, със зачитане
по правилата на чл. 59, ал1,т.1 от НК, като един ден задържане се зачита за
един ден „лишаване от свобода“.
Неоснователно е искането на прокурора за увеличаване размерът на
общото наказание „лишаване от свобода“ с една година, тъй като това ще
доведе до игнориране на института на групиране на наказанията,
регламентиран в чл. 25 от НК. Това е така по следните съображения:
С оглед разпоредбата на чл. 24 от НК, когато наложените наказания са
от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко
наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да
надминава сборът от отделните наказания, нито максималния размер,
предвиден за съответния вид наказание. В конкретния случай определеното общо
наказание на осъдения И. Х. Д. е 4 години „лишаване от свобода“ и съдът може да
го завиши с една втора, т. е с 2 години „лишаване от свобода“, което ще
надвиши общия им сбор, но имайки предвид, че първоинстанционния
прокурор в частния протест е поискал завишаване с една година, въззивната
инстанция няма процесуални правомощия да утежни положението на
осъденото лице, а в конкретния казус това би довело и до нарушение на
материалния закон. Както бе посочено по- горе предварителното задържане
на осъдения И. Х. Д. е над 6 месеца по НОХД №6004/2023г. на СГС, но на
същия е зачетено и предварителното задържане, видно от справката му за
съдимост и по НОХД № 2724/2023г. на СГС, което води до извод, че същият с
предварителното си задържане е почти изтърпял едното от определените му
наказания, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца.
Наред с гореизложеното въззивният състав счита, че определеното общо
наказание на осъдения И. Х. Д. е справедливо и не е необходимо неговото
увеличаване. Настоящият състав намира, че с оглед тежестта на престъпните
деяния и индивидуализиращите ги обективни и субективни признаци, както и
при отчитане личната опасност на извършителя, определеното общо
наказание се явява съответно на обществената опасност на деянията и дееца,
както и изпълнява визираните в нормата на чл.36 от НК, цели на наказанието.
Разпоредбата на чл. 25, ал.1 от НК има предвид наказания, които са от
един и същи вид. Съгласно Решение № 31/2001 год. на ІІІ н. о. кое от
5
наложените на осъдения наказания е най-тежко по смисъла на чл. 23 от НК
следва да се преценява с оглед размера на наказанията, а не от начина на
изтърпяването им. В Решение № 109/71 год. на І н. о. е посочено, че това
правило за размера важи и когато за всяко от престъпленията, включени в
съвкупността е наложена глоба или конфискация.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от НК предвижда, че наложените
наказания обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и
9 НК се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Съдебната
практика е константна и по отношение на това, че не може да се
присъединяват наказания, които не са били наложени за съответното
престъпление, дори и да са предвидени в закона. Съдът е лишен от
възможност за преценка по чл. 23, ал. 2 и е длъжен да извърши
присъединяването. Съгласно чл. 23, ал. 3 от НК, когато наказанията са
различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го
присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание. В Решение №
21/86 год. на ОСНК,/ което не е обявено за загубило сила с ТР №1/2018
година на ОСНК на ВКС/, е прието, че при определяне на общо наказание за
две или повече престъпления, при което за едното от тях е наложено
наказание лишаване от свобода и глоба, а за другото - по-леко наказание от
лишаване от свобода, следва да се определи най-тежкото наказание лишаване
от свобода и към него задължително да се присъедини изцяло наказанието
„глоба“. В Решение № 518/90 г. на III Н. О. е посочено, че при едновременно
налагане на наказания лишаване от права и лишаване от свобода, срокът на
наказанието „лишаване от права“ може да надминава срока на наказанието
„лишаване от свобода“ най-много с три години. С оглед съдържанието на
посоченото касационно решение има се предвид срокът на лишаването от
свобода за престъплението, по което е наложено и наказанието „лишаване от
права“, а не определеното общо наказание по реда чл. 23 от НК или чл. 25 от
НК.
В настоящия случай на И. Х. Д. е определено наказание при условията
на кумулативност с одобрено споразумение, вл. в законна сила на 18.01.2024
година от СГС с протоколно определение по НОХД № 6004/2023г. на СГС,
НО, 37 с-в, влязло в законна сила на 18.01.2024г., с което е одобрено
споразумение за решаване на делото, и с което на осъдения Д. е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца и
„глоба“ в размер на 10000 лева, за престъпление извършено на 13.07.2023г.,
поради което въззивната инстанция е длъжна да присъедини към общото най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години
наказанието „глоба“ в размер на 10000 /десет хиляди/ лв.
Въззивният състав отчитайки от една страна, че осъденият И. Х. Д. е
деец с висока степен на обществена опасност, тъй като същият е осъждан
многократно за разнородни престъпления, а именно по Глава Х Престъпления
против народното здраве и общественото спокойствие, по Глава XI, Раздел II
и Раздел III от НК- Престъпления по транспорта и съобщенията и
Престъпления против народното здраве и против околната среда и от друга
страна, че същият към момента търпи наказание „лишаване от свобода“в
6
пенитенциарно заведение, счита, че към определеното общо наказание
"лишаване от свобода" за срок от 4 години следва да присъедини частично
наказанието "Глоба" до размерът му от 5000 /пет хиляди /лв. Размерът на
определеното наказание „Глоба“ в размер на 10000лв. е твърде висок и не
може да бъде изпълнено от осъдения Д., при условие, че същият изтърпява
наказание "лишаване от свобода".
С оглед гореизложеното частният протест е частично основателен,
поради което следва да бъде уважен в частта му относно искането на
прокурора за пресъединяването на наказанието „Глоба“.
Водим от горното и на основание чл.341 от НПК, Апелативен съд –
София
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение от 18.01.2024г. по НОХД №6004/23г. по описа
на СГС, НО, 37 с-в, като го ДОПЪЛВА:
На основание чл. 23, ал. 3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА частично към
определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/
години, наказанието „глоба“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7