№ 1470
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330200560 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
21-1030-008877 от 14.09.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив,
сектор Пътна полиция, с което на Ю. Н. М. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал.
4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, както и са отнети 6 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР.
В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Моли се да бъде отменено наказателното
постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител.
С писмото за изпращане на преписката и жалбата на съда е изразено становище
на въззиваемата страна, с което се претендира законосъобразността на обжалвания акт
и потвърждаването му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
1
Собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *** и рама № *** било
дружеството „***“ ЕООД.
На 24.08.2021 г. жалбоподателят Ю. Н. М. управлявал лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № *** и рама № ***. Движел се в гр. Пловдив по ул. „Ландос“,
когато на № 4 от същата улица бил спрян от *** С.Д. и Т. Т.. Проверката била
породена от обстоятелството, че *** Д. бил забелязал, че водачът не бил поставил
обезопасителен колан, с който бил оборудван автомобила. Установили водачът като
Ю. Н. М.. При проверката *** поискали да им бъдат представени и документи, като
обаче водачът не могъл им предаде контролния талон към свидетелството за
управление на МПС, тъй като не го носил в себе си.
По този повод бил съставен АУАН серия АВ бл. № 004541/24.08.2021 г. в
присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а именно че не
ползва обезопасителен колан по време на движение, както и за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това, че не носи контролен талон и не го представя. Актът е
връчен на жалбоподателя, от когото не са постъпили възражения, че в момента на
спиране бил с обезопасителен колан и носил талона.
С оглед установяването на нарушението, административнонаказващият орган е
издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел С.Д. – ***. Съдът оцени показанията на ***я като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.
Същият потвърждава авторството на издадения от него акт, като споделя, че
предприема действия по проверка само при положение, че види водач, който не е бил
поставил предпазния колан. Не се констатираха противоречия в показанията му или
нелогичност и непоследователност, която да ги дискредитира.
Описаната и възприета фактическа обстановка се потвърждава и установява и от
писмените доказателства по делото – АУАН, справка за нарушител/водач, заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.
От друга страна не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Затова
съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП. Нещо повече, изискването на закона е не просто неустановяване на
фактическите констатации в АУАН, а опровергаване на отразените, т.е. въвеждане в
предмета на доказване на други факти и тяхното установяване, които са в
противоположния смисъл на тези в акта. Такива не се твърдят от жалбоподателя, а
оттам и няма как да бъдат установени други.
Връчването на НП и собствеността върху лек автомобил марка „Мерцедес“ с
рег. № *** и рама № *** не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и ***я следва от така представените заповеди.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
2
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. Актът е съставен в
присъствието на свидетел очевидец и нарушител, на когото е предявен за запознаване и
му е предоставена възможност да изложи възраженията си срещу него, което той не е
сторил, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН
Не се създава неяснота относно нарушенията, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата
на извършването им, от значение за съставомерността им и за параметрите му. Не е
ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушенията са описани
надлежно в НП от фактическа страна, като наказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване
на правилата за движение свързани с неизползване на обезопасителен колан, в което е
било оборудвано МПС, когато е в движение, както и управлението на МПС без да се
носи контролен талон към СЪМПС.
По тези причини съдът не намира да е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя и същият да
не е разбрал или да не е могъл да разбере какво нарушение му е вменено в извършване,
в каквато връзка се отправя общо и неконкретно възражение в жалбата.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени и гласни
доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение
на посочената разпоредба на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че
водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2
и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Ю.М. като водач на МПС на 24.08.2021 г. около
21:05 часа в гр. Пловдив на ул. „Ландос“ № 4 управлявал лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № *** и рама № ***, като при движението с него не е поставил
обезопасителния колан, с който същото МПС е оборудвано. Впрочем изключенията, в
които законодателят допуска да не бъде поставен обезопасителен колан, са посочени в
чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, каквито обстоятелства не се твърдят от жалбоподателя, а и не
се установяват при служебната проверка на съда.
Установява се, че спирането на водача за проверка е станало именно по повод на
визуален контакт на органите на реда и забелязване, че не е поставен обезопасителният
колан от него.
Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като по време
3
на движение с автомобила си не е използвал и поставил обезопасителния колан, с
който е бил оборудван той. Същата норма има за цел да бъдат предотвратени
последиците ПТП и да се съхрани живота и здравето всички участници в движението.
Същевременно безспорно се установяват и обективните и субективните
признаци на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Същата гласи, че водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. В тази
връзка съдът прецени, че се доказа по делото жалбоподателят да не е носил контролен
талон към СУМПС, във връзка с което и е обективирано поведение пред полицейските
органи като не е представил същия по време на проверката.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянията си,
предвиждал е, че неизпълнението на задълженията му може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – за живота и здравето на самия него и за контролната
работа на органите на реда. Затова съдът намира, че деянията му са извършени при
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 10 предвижда
отнемане на 6 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а
именно „за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или за
носене на каска“, за което е конкретното производство. Отнемането на контролни
точки не е административно наказание, поради което липсата на изчерпателна
юридическа квалификация на основанието за отнемане на контролните точки -
конкретната разпоредба от акта, не се отразява върху действителността на
наказателното постановление. След извършената проверка, съдът установи, че за
извършеното нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които
следва да се отнемат след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой
контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство
в НП има характер на констативен административен акт.
За размера на наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, която предвижда при нарушение
на правилото по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП нарушителят да се наказва с глоба в размер на
50 лв., а това по чл. 100, ла. 1, т. 1 от ЗДвП – с глоба от 10 лв. на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението. Наказанията са точно определени, а
не в определени граници. Размерите на наложените глоби са фиксирани от
законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда. Затова и се приемат за
правилно определени.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12
от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
4
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН. Същевременно с измененията в закона, макар и
след извършване на нарушението се въведе дефинитивна норма за „маловажния
случай“ по смисъла на ЗАНН – пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН, според която маловажен е
този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства,
които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че едно
добросъвестно поведение от негова страна, преди спрямо същия да бъде започнато
административнонаказателно производство и имащо корени в самоволното решение за
отстраняване на последиците на нарушението, би могло да характеризира случая като
маловажен, но такова не е било налице. Не се разкриват други обстоятелства, които
биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да
характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи. Същевременно съдът зачете и нормата на чл. 189з от ЗДвП.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-008877 от 14.09.2021
г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с
което на Ю. Н. М. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, както и са отнети 6 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
5
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6