№ 1112
гр. София, 16.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100901469 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от „Е.С.О.” ЕАД /ЕСО ЕАД/,
който твърди, че е енергийно предприятие по смисъла на §1, т. 24 от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ), което
осъществява дейността „пренос на електрическа енергия” въз основа на
Лицензия № Л-419- 04/18.12.2013 г. Поддържа, че между него и и „Е. Ф.Г.“
АД /”ЕФГ” АД/, на основание чл. 11, т. 8 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Правилата
за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), е бил сключен договор за
балансиране № BAL - 022/24.08.2012 г., с който договор е уговорено “ЕФГ”
АД, като координатор на стандартна балансираща група, да отговаря за
различията между заявените за потребление количества електрическа енергия
за обектите, за които “ЕФГ” АД е поело отговорност за балансиране и
несъответствията с така заявените количества спрямо реално потребените,
като по същия “ЕФГ” АД натрупало задължения. Поддържа, че за погасяване
на задължения на „ЕФГ“ АД по договор за балансиране № BAL-
022/24.08.2012г., с договор за цесия № 0106-ЦУ/01.08.2018 г. цедентът “ЕФГ”
АД, прехвърля на ищеца - цесионер ECO ЕАД вземането си по фактура №
**********/25.07.2018 г. за продажба на електроенергия за периода
01.07.2018 г. - 15.07.2018 г. спрямо „В.И К. Д.“ АД /“ВИК Д.“ АД/, с ЕИК
******* за частта от 450 000.00 лв. (четиристотин и петдесет хиляди лева),
като към датата на сключване на договора за цесия общият размер на
задълженията на “ЕФГ” АД към ECO ЕАД по договор за балансиране № BAL
- 022/24.08.2012 г. надхвърля размера на цедираното вземане по фактура №
1
**********/25.07.2018 г. Ищецът твърди, че договорът за цесия № 0106-
ЦУ/01.08.2018 г. е сключен преди публикуване на Решение №1764/28.08.2018
г. по т. д. №1907/2017 r.,VI-2 състав, ТО на СГС, с което е открито
производство по несъстоятелност на “ЕФГ” АД, като прехвърленото вземане
по фактура № **********/01.08.2018 г. е преминало в цесионера ECO ЕАД в
деня на подписване на договора за цесия № 0106-ЦУ/01.08.2018 г., а цедентът
“ЕФГ” АД своевременно писмено е уведомил длъжника “В и К Д.“ АД за
прехвърленото вземане, видно и от писмо изх. № ВиК-3948#1/06.08.2018г.
/наш вх. № ЦУ-ПМО-4635/07.08.2018г./. Според ищеца процесният договор
за цесия е изпълнен с прехвърляне на вземането на дата 01.08.2018 г. по
фактура № **********/25.07.2018 г. и със съобщаването му на длъжника -
„ВиК Д." АД, с уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от страна на “ЕФГ” АД,
поради което ответникът дължи на него заплащане на фактурата. С оглед
горното претендира осъждането на ответника да му заплати сумата от 45
325.47 лв., представляваща неизплатена част от главницата по фактура №
**********/31.07.2018г. за балансираща енергия за недостиг по договор за
балансиране № BAL - 022/24.08.2012 г., както и обезщетение за забава -
законната лихва в размер на 13 345.83 лв. върху сумата от 45 325.47 лв. за
периода от 28.08.2018 г. до 22.07.2021 г. В допълнителната искова молба от
19.10.2021г. ищецът оспорва възражението на ответника за липса на
процесуална легитимация, като подчертава отново, че вземането му е от
длъжник “В и К Д.“ АД и по фактура № **********/25.07.2018 г. , като на
основание сключен договор за цесия № 0106- ЦУ/01.08.2018 г., му е
прехвърлено от цедента „Е. Ф.Г.“ АД /”ЕФГ”АД/. В отговор на направеното
от ответника „В и К Д.“ АД възражение за местна неподсъдност на спора на
СГС по т.д. 1469/2021 г., сочи, че предмет на настоящия съдебен спор е
вземане от „В и К Д.“ АД, като дружеството е изцяло собственост на
държавата, предвид което счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 108,
ал.2 от ГПК. Наред с горното поддържа, че правоотношението, от което
произтича съдебния спор е договор за цесия № 0106- ЦУ/01.08.2018 г., а
цитираният договор за цесия е подписан между ЕСО ЕАД и ЕФГ АД и двете
дружества са със седалище и адрес на управление в гр. София, което е в
района на Софийски градски съд.
С подадения в срок отговор на исковата молба от 08.09.2021г.
ответникът „В.И К. Д.“ АД /“ВИК Д.“ АД/, с ЕИК ******* е заявил
2
възражение за недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална
легитимация с доводи, че не е страна в правоотношението между „ЕСО“ ЕАД
и „ЕФГ“ АД, като е заявил и отвод за местна неподсъдност на спора и
поискал прекратяване на делото и изпращането му на ОС-Д. по подсъдност,
тъй като седалището му е в гр. Д.. В допълнителния отговор оспорва
твърдението на ищеца, че била налице хипотезата на чл. 108, ал.2 от ГПК, тъй
като не е държавно учреждение и следва делото да бъде изпратено за
разглеждане на ОС-Д..
Съдът констатира, че е сезиран с иск за заплащане на сума от ответника
„В.И К. Д.“ АД по фактура от 31.07.2018г. по описания договор, както и
обезщетение за забава. Неоснователни са възраженията за недопустимост
поради липса на процесуална легитимация, която се определя от твърденията
по исковата молба, а в случая се твърди, че ответникът е длъжник на ищеца,
който има срещу него цедираното вземане по процесната фактура. Без
значение са възраженията, че не бил страна ответника по правоотношението
между ищеца и "ЕФГ" АД, тъй като се твърди договор за цесия, за който той
като длъжник се сочи да е уведомен.
Съдът намира, че в случая заявения своевременно от ответника отвод за
местна неподсъдност на спора пред СГС е основателен. Не се твърди от
ищеца с оглед възражението за местна неподсъдност в договора, въз основа
на който сочи, че е възникнало задължението за ответника по процесната
фактура да е уговорена местна подсъдност, различна от общите правила.
Ответникът е самостоятелно юридическо лице, търговско дружество с адрес
по седалище в гр. Д., а не на територията на гр. София. С оглед горното по
правилата на местната подсъдност спорът е подсъден на съда, в чийто район е
седалището на ответника съгласно чл. 108, ал.1 от ГПК, в случая ОС – Д..
Изцяло неоснователни са доводите на ищеца, че била налице хипотезата на
чл. 108, ал. 2 от ГПК, която предвижда, че искове срещу Държавата и
държавни учреждения, включително и поделения и клонове на последните, се
предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от
което произтича спора. В случая ответникът не е нито държавно учреждение,
нито клон или поделение на такова, а самостоятелно юридическо лице,
търговец и исковете спрямо него следва да бъдат предявявани пред съда по
седалището му. Дори не е отразено в ТР, ответното дружество да е ЕАД с
едноличен собственик на капитала – Държавата, както се твърди от ищеца, но
3
дори и само Държавата да е акционер в дружеството, горното не го прави
държавно учреждение за да е приложимо изключението. Още повече, че
съобразно твърденията по исковата молба вземането е по фактура за ел.
енергия, като не се сочи мястото на доставка по договора и друга подсъдност,
но в самата фактура е посочено, че е за Обект ВиК Д., т.е. и
правоотношението е на територията на гр. Д.. Изцяло са неоснователни и
доводите на ищеца, че в случая вземането било възникнало по договора за
цесия, а по него и двете страни били със седалище в гр. София. Това е
ирелевантно за подсъдността, тъй като тя се определя от седалището на
ответника по иска, а не от това на цесионера и/или цедента. Вземането,
предмет на договора за цесия, не възниква от самия договор за цесия, а то е
негов обект, същото само се прехвърля по договора за цесия на друг титуляр,
но възниква спрямо длъжника от съответното правоотношение и в случая
нито се твърди, нито се установи, въпреки дадената възможност за становище
при размяна на книжата, че по правоотношението, въз основа на което е
възникнало вземането по процесната фактура, което е цедирано на ищеца, има
уговорена валидно клауза за местна подсъдност на спора пред съда в
гр.София. С оглед горното съдът намира, че спорът е подсъден на ОС-Д..
Налице е своевременно заявено с отговора възражение за местна
неподсъдност, което е основателно и делото следва да бъде прекратено пред
настоящия съд и изпратено по подсъдност на ОС – Д..
Воден от горните съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото пред настоящия съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на ОС - Д..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните съгласно чл. 121 от ГПК.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4