Р Е Ш Е Н
И Е
№ …….../12.07.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при
секретар Христина Христова,
като
разгледа докладваното от съдията КОЛЕВА
въззивно търговско дело № 509 по описа за
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна
жалба с вх. № 6679/30.01.2018 г. от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, гр.
София, чрез юрисконсулт К.Т., срещу решение № 51/08.01.2018 г., постановено по
гр. дело № 10420/2017 г. по описа на ВРС, ХLIII състав, с което е отхвърлен
предявения от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21,
Бизнес сграда „Люлин - 6", ет. 2, представлявано от прокуриста З.Н.Д., срещу
Е.Н.К., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за
приемане за установено, че Е.Н.К. дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ"
ЕАД, гр. София, по заповед за изпълнение на парично задължение №
3995/08.06.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 7413/2017 г. по описа на ВРС, сумата
от 25 000,00 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща частичен размер
на непогасено задължение по Договор за
потребителски кредит № 1656364, целия в размер на 48 336,64 лв., сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Е.Н.К., прехвърлено в полза на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.09.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 08.06.2017 г. до окончателно изплащане на вземането,
като неоснователен.
В жалбата си въззивникът „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД обосновава подробно оплаквания за неправилност на
решението. Твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения във
връзка с допускането, събирането и обсъждането на доказателствата. Сочи, че
заверените преписи от извлечение от договор за цесия от 26.09.2016 г. и приложение
№ 1 към него, както и пълномощно от цедента в полза на цесионера са изключени
от доказателствения материал поради порочни действия на съда във връзка с
прилагане на разпоредбата на чл. 183 от ГПК. Излага, че съдът не му е дал
възможност да вземе становище по искането на ответната страна и направо го е
задължил да представи оригиналите от документите, макар и ответникът да е
оспорвал само съдържанието им. Твърди, че представените от процесуалния
представител на ищеца официално заверени преписи на документите са приравнени
до оригинали и съдът е следвало да ги приеме. Сочи, че съдът неправилно е приложил
материалния закон като е приел, че договорът за цесия е нищожен поради липса на
уговорена цена. Излага, че плащането на цената има значение за вътрешните отношения между страните по
сделката и е неотносимо към пораждане действието на цесията. Твърди, че представеното
по делото в оригинал потвърждение за извършено прехвърляне на вземания
удостоверява постигнатото съгласие за прехвърляне, както и за заплащане на
уговорената по договора цена. Излага, че съдът не е обсъдил изцяло значението
на това доказателство, което е довело до погрешни правни изводи по спора. Сочи,
че разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от ТЗ е приложима в настоящия случай, както и
размерът на цената не е посочен, защото представлява търговска тайна, които
доводи неправилно са възприети от съда. Твърди, че валидно е бил упълномощен от
цедента да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, което е и сторил с
препоръчана поща с обратна разписка, както и с връчване на уведомлението ведно
с препис от исковата молба. В заключение счита, че съдът неправилно е приел, че
договорът за цесия е нищожен, поради което моли за отмяна на решението и
присъждане на разноски.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1
от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна Е.Н.К., чрез пълномощник
адв. Д.К., е постъпил отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.
Сочи, че решението е правилно и законосъобразно. Твърди, че съдът е дал
възможност на ищеца да представи в оригинал оспорените документи, в които е
имало празни страници, допълвания и други пропуски. Излага, че липсва основен
елемент на възмездния договор за цесия, а именно уговорена цена, поради което
не може да се докаже съгласие при договарянето и сделката е нищожна на това
основание. Сочи, че не са представени доказателства, че длъжницата е уведомена
за цесията. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението.
В съдебно заседание въззивникът
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД не се представлява. По делото е представена
молба от пълномощника на същия юрисконсулт К.Т., с която моли съда да уважи подадената въззивна
жалба, като отмени изцяло обжалваното решение на Варненския районен съд по
съображенията, изложени във въззивната жалба. Прави искане за присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представения по делото списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебно
заседание въззиваемата страна Е.Н.К.
се представлява от адв. Д. К., която моли съда да
бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение. Заявява, че не оспорва сключването на кредитния
договор, както и не твърди, че е погасено задължението по него. Твърди, че
цесията не й е известна. Прави искане за присъждане на разноски по делото,
съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненският
окръжен съд съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21,
Бизнес сграда „Люлин - 6", ет. 2, представлявано от прокуриста З.Н.Д.,
срещу Е.Н.К., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи по
заповед за изпълнение на парично задължение № 3995/8.6.2017 г., издадена по
ч.гр.д. № 7413/2017 г. по описа на ВРС, сумата от 25 000,00 лв., представляваща
част от непогасено задължение по Договор
за потребителски кредит № 1656364, цялото в размер на 48 336,64
лв., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Е.Н.К., прехвърлено в
полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
26.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 08.06.2017 г. до окончателно изплащане на
вземането.
Твърди се в исковата
молба, че на 02.12.2014 г. между „УниКредит Кънсюмър файненсинг" ЕАД
(кредитор), от една страна и Е.Н.К. (кредитополучател) от друга, е подписан
Договор за потребителски паричен кредит № 1656364, по силата на който
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в общ размер 50 470 лв., от
които чиста стойност на кредит в размер на 49 000 лв., такси за разглеждане на
кредит в размер на 1470 лв., месечна застрахователна премия в размер на 18,10
лв. С част от усвоената по кредита сума е рефинансиран съществуващ кредит с №
1563541 на Е.Н.К. към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с общ размер на
дълга към 02.12.2014 г. 38 839,15 лв.
Кредитополучателят се
задължил да погаси усвоения кредит чрез 120 месечни анюитетни вноски, 119 от които
в размер 631,73 лв. и 120-та вноска в размер на 631,55 лв. като първата падежна
дата е била 21.12.2014 г., а последната - 21.11.2024 г. Общата дължима сума,
която е договорено да бъде върната по сметка на кредитодателя в края на периода,
е в размер на 75 807,42 лв.
Твърди се, че кредиторът
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е изпълнил задължението си да предаде
договорената заемна сума на кредитополучателя. Кредитополучателят Е.Н.К. не е
изпълнила задълженията си по Договор № 1656364 и не е спазила уговорения
погасителен план, поради което е изпаднала в забава. Твърди се, че Е.Н.К. е
направила 15 вноски на обща стойност 9 303,30 лв., като последната вноска,
чиято падежна дата е била на 21.02.2016 г., е направена от кредитополучателя с
четири плащания, съответно от дати 21.02.2016 г., 22.02.2016 г., 29.03.2016 г.
и 11.04.2016 г. и същата е била в непълен размер, а именно 437,94 лв. След това
длъжникът преустановил напълно плащанията по сключения договор за кредит и не е
направил оставащите 105 пълни вноски и една частична вноска и съобразно
уговорения погасителен план е изпаднал в забава.
Излага се, че съгласно
чл. 12 от Общите условия за предоставянето потребителски паричен кредит, с
които длъжникът се е съгласил при подписване на договора, „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД има право едностранно да прекрати кредитното
правоотношение и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит за
предсрочно изискуеми при допуснато просрочие и/или неплащане на две
последователни погасителни вноски в пълен размер по кредита (главница и лихви),
при условие, че просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок,
считано от датата на падежа на погасителната вноска.
На 26 септември
Излага се, че с
пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, представляващо
неразделна част от Договора за цесия от 26.09.2016 г., цедентът „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД всички длъжници по вземания на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД,
които са цедирани, съгласно сключения Договор за цесия.
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез
пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратило уведомление
за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Е.Н.К.. Пратката е била
изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка на адреса, посочен от
длъжника в Договор за потребителски паричен кредит № 1656364 от 02.12.2014
г. - гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик" 402, вх. 2, ет. 6, ап. 31. Заедно с уведомителното писмо, на
длъжника е било изпратено и известие от новия кредитор „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД относно обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита в пълен размер за непогасения остатък от задължението, включително за
вноските с ненастъпил падеж. Пратката, съдържаща уведомлението по чл. 99, ал. 3
и 4 от ЗЗД и известието относно предсрочната изискуемост, е изпратена чрез
препоръчана поща с обратна разписка и се е върнала като неполучена с
отбелязване „непотърсен".
„Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД пристъпило към принудително изпълнение, като е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Е.Н.К. за
заплащане на дължима незаплатена сума по Договор за потребителски кредит №
1656364 в размер на 25 000 лв. като частичен иск за вземането си за главницата
по Договор за потребителски кредит № 1656364, като съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № 3995 от 08.06.2016 г. В срока по чл. 414 ГПК
ответникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и на ищеца е
указано да предяви иска си за установяване на вземанията по заповедта за
изпълнение в едномесечен срок.
Твърди се, че
задължението на Е.Н.К. по Договор за потребителски паричен кредит № 1656364 от
02.12.2014 г. не е погасено, което обосновава за ищеца правния интерес да
предяви настоящия иск.
Иска се и присъждане на
направените по заповедното производство и по настоящото дело разноски.
В предоставения му срок
по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
счита иска за неоснователен. Не оспорва частичното получаване на сумата по кредита, както и че с част от същия кредитен
ресурс е рефинансирано предходно нейно задължение към цедента. Оспорва
наличието на валиден договор за цесия, сключен между цедента и цесионера, като
твърди нищожност на същия с доводи за липса на уговорена цена. В допълнение
оспорва надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, възразявайки за
липса на надлежно упълномощаване и на представителна власт от страна на
цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с
разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето
на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от
родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания.
Предявеният положителен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен в рамките на
предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен
срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. №
7413/2017 г. по описа на ВРС.
Както се посочи по-горе, Е.Н.К. не е
оспорвала наличието на сключен между нея и „УниКредит Кънсюмър файненсинг"
ЕАД Договор за потребителски кредит №
1656364, като с част от усвоената по кредита сума е рефинансиран съществуващ
кредит с № 1563541 на Е.Н.К. към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с общ
размер на дълга към 02.12.2014 г. 38 839,15 лв. К. се е задължила да възстанови
на „УниКредит Кънсюмър файненсинг" ЕАД получените по договора за
потребителски кредит суми на 112 месечни анюитетни вноски, 119 от крито в
размер 631,73 лв. и 120-та вноска в размер на 631,55 лв., като първата падежна дата
е била 21.12.2014 г., а последната - 21.11.2024 г. Общата дължима сума, която е
договорено да бъде върната по сметка на кредитодателя в края на периода, е в
размер на 75 807,42 лв.
Към исковата молба е приложено
потвърждение за извършена цесия на парични вземания на основание чл. 99 от ЗЗД,
издадено от „УниКредит Кънсюмър файненсинг" ЕАД, с което на основание чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, както и на основание т. 1.14 от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 24.11.2015 г. между „УниКредит Кънсюмър
файненсинг" ЕАД, като цедент и цесионера „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
ЕАД, представлявано от З.Д., в качеството й на прокурист, е потвърдило извършено
прехвърляне на всички вземания, цедирани от „УниКредит Кънсюмър
файненсинг" ЕАД на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, съгласно посочения
Договор за прехвърляне на вземания от 26.09.2016 г. с подробно
индивидуализирани парични вземания, описани в Приложение № 1, представляващо
неразделна част от Договора за цесия. В същия документ е посочено, че
„УниКредит Кънсюмър файненсинг" ЕАД е получило от „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД договорената цена за прехвърлените вземания. Това
потвърждение следва да бъде преценявано съвместно с приетото като доказателство
по делото удостоверение изх. № 15937/04.12.2017 г. за извършено упълномощаване
на цесионера да уведоми съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името
на цедента за извършеното прехвърляне на вземания длъжника по договор 1656364.
В същото е посочено, че „УниКредит Кънсюмър файненсинг" ЕАД е упълномощило
З.Д., в качеството й на прокурист на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, гр.
София, да уведоми съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на
„УниКредит Кънсюмър файненсинг" ЕАД Е.Н.К., в качеството й на длъжник по
цедирания договор № 1656364, за извършеното на дата 26.09.2016 г. прехвърляне
на вземането, както и да преупълномощава трети лица за извършване на
уведомяването. С оглед на съдържанието си, посочените две писмени доказателства
имат характера на потвърждение за извършено прехвърляне на вземания по смисъла
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. По силата на цитираната разпоредба, предишният
кредитор е длъжен да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Писменото потвърждаване е установено в закона задължение на
предишния кредитор, което се основава на това, че поначало договора за
прехвърляне на вземания е неформален такъв, като не е предвидена специална
форма за неговата действителност. Същият може да бъде сключен в писмена форма с
оглед установената в чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК забрана за доказване на
договори на стойност по-голяма от 5 000 лв. със свидетелски показания.
Договорите над тази стойност следва да бъдат доказвани с писмени доказателства,
като не е необходимо това да става със самия договор. Възможно е доказването да
бъде осъществено с писмени документи, изхождащи поотделно от всяка една от
страните, но установяващи техни насрещни волеизявления, както и такива
документи, с които страните по договора признават неговото сключване и
установяват съществените му елементи. Именно с оглед на това е предвидено и
задължението на предишния кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като издаденото от
него писмено потвърждение за станалото прехвърляне е предназначено да
легитимира новия кредитор пред длъжника и останалите трети лица като носител на
вземането. Именно поради тази удостоверителна функция на потвърждението е
предвидено и че същото се издава от предишния кредитор, който е и задължен да
уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. С оглед на това, от
тези доказателства може да бъде направен извода, че на 26.09.2016 г. между
„УниКредит Кънсюмър файненсинг" ЕАД – в качеството му на цедент и „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД – в качеството му на цесионер е бил сключен договор
за прехвърляне на вземания, по които цедента е бил кредитор, сред които
вземания е и това, по което длъжник е Е.Н.К. по Договор за потребителски кредит № 1656364.
За да има действие по отношение на Е.Н.К.
обаче, прехвърлянето на вземането следва да й е било съобщено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД от предишния кредитор - „УниКредит Кънсюмър файненсинг"
ЕАД. Не съществува пречка този кредитор да упълномощи новия такъв да извърши
това уведомяване. Съгласно чл. 37 от ЗЗД, упълномощаването следва да се извърши
в същата форма, която законът предвижда за сключване на договора. Доколкото не
е установена специална форма за сключването на договора за цесия, то не е
установена и такава за упълномощаването на новия кредитор да уведоми длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането като в практиката обичайно същото се
извършва във формата, в която е сключен и договора за прехвърляне на вземането.
В конкретния случай от посоченото по-горе удостоверение изх. № 15937/04.12.2017
г. се установява, че „УниКредит Кънсюмър файненсинг" ЕАД е упълномощило
новия кредитор „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД да уведоми Е.Н.К. за
извършеното прехвърляне на вземането. Новият кредитор е изпратил уведомлението
за извършеното прехвърляне на адреса на Е.Н.К., посочен в договора за
потребителски кредит, а именно: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик" №
402, вх. 2, ет. 6, ап. 31. Пратката до този адрес обаче е върната с отбелязване
„непотърсен”. Поради това, съгласно константната съдебна практика Е.Н.К. следва
да се счита за уведомена за извършеното прехвърляне с получаването на препис от
исковата молба, към която е приложено самото уведомление. С оглед на това,
договорът за прехвърляне на вземането е породил действие по отношение на Е.Н.К..
Ответницата не е страна по този договор, поради което и не може да оспорва
същия. Страни по договора са цедента и цесионера, като този договор не поражда
никакви нови задължение по отношение на длъжника по прехвърленото вземане.
Доколкото са налице евентуални пороци на договора за цесия, то на същите могат
да се позовават само страните по него, но не и трети лица, каквото трето лице
се явява длъжника. Посоченото важи и по отношение на това, дали е налице
неизпълнение на задължение на една от страните по договора за цесия към другата
страна по него. Касае се за вътрешни отношения, които не намират отражение по отношение
на длъжника по прехвърленото вземане. Доколкото този длъжник е уведомен за
извършеното прехвърляне при спазване на установените в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
изисквания и в резултат на това извърши плащане на новия кредитор, то това
изпълнение ще бъде направено в полза на лице, което въз основа на
обстоятелствата се явява овластено да получи плащането и длъжника ще се счита
освободен от задължението. Поради това длъжникът не може да оспорва сключения
между цедента и цесионера договор за прехвърляне на вземането. По силата на чл.
103, ал. 3 от ЗЗД той може да противопостави на новия длъжник възражения за
това, че е платил към момента на получаване на уведомлението за прехвърляне на
вземането и задължението му е погасено.
С оглед на всичко гореизложено следва,
че ищецът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД има вземане срещу Е.Н.К.,
произтичащо от Договор за потребителски
кредит № 1656364, което вземане му е прехвърлено от предишния кредитор „УниКредит
Кънсюмър файненсинг" ЕАД с Договор за прехвърляне на вземания от
26.09.2016 г.
Видно от приложеното по делото
извлечение изх. № 3254/19.07.2017 г. по Договор № 1656364, „УниКредит Кънсюмър
файненсинг" ЕАД е прехвърлило на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД
вземанията си към Е.Н.К. по Договор за
потребителски кредит № 1656364, които към момента на прехвърлянето са били в
размер общо на 48336,64 лв. В настоящото производство ищецът претендира сумата
от 25 000,00 лв., представляваща частичен размер на непогасено задължение по Договор за потребителски кредит № 1656364, целия в
размер на 48 336,64 лв., като се твърди настъпила предсрочна изискуемост
на цялото вземане. По делото обаче не са представени доказателства за това, че
предишния или новия кредитор са уведомили ответницата Е.Н.К. за настъпила
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за потребителски кредит преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7413/2017 г. по
описа на ВРС.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки, а
именно - обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. С оглед на това предвидената в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ възможност
кредита да бъде обявен за предсрочно изискуем при настъпване на предвидени в
него обективни предпоставки представлява право, от което кредиторът може да се
възползва или не по своя преценка. Поради това той може да не упражни това свое
право, въпреки че са настъпили предвидените в договора обективни предпоставки
за това. Ако кредиторът реши да се възползва от правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, той трябва да уведоми длъжника за това и за настъпилото
вследствие на обявяването на предсрочната изискуемост изменение на договора за
кредит. Това се налага, за да може длъжника да предприеме необходимите действия
за защита на правата и интересите си. С оглед на това предсрочната изискуемост настъпва
не от момента на реализирането на предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки за това, а от момента, в който кредиторът реши да се възползва от
правото си и уведоми длъжника за това.
Както
се посочи по-горе, в конкретния случай по делото липсват доказателства, че Е.Н.К. е била уведомена за
настъпила предсрочна
изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, в което „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД се е
позовало на обявена на 26.09.2016 г. предсрочна изискуемост.
С подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително
изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за
предсрочно изискуем, дори да се съдържа в заявлението, не означава, че е
съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не му се връчва. Длъжникът
узнава за допуснатото изпълнение с връчване на заповедта за изпълнение, поради
което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо
към момента на подаване на заявлението. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
изисква кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем на длъжника и едва
тогава кредиторът може да се снабди със заповед за изпълнение. Волеизявлението
трябва да е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението. Това е така,
защото при сключването на договора за кредит страните са определили размерът и
изискуемостта на вземането и ако фактите, относими към настъпване и обявяване
на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения
размер и не е възникнало на предявеното основание.
Връчването на заповедта за изпълнение
на Е.Н.К. не е могло да породи последиците на редовно уведомяване за настъпване
на предсрочната изискуемост, тъй като заповедта не съдържа изявление на
кредитора за това. Уведомяването за предсрочната изискуемост със самото
заявление за издаване на заповед за изпълнение също не е могло да породи
съответните правни последици, тъй като заявлението не се връчва на длъжника,
поради което вземането не е станало изцяло предсрочно изискуемо.
Според задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в т. 18 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен
иск по чл.
422, ал. 1, във вр. с чл.
415, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване
на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.
60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
изрично да е уведомил длъжника за настъпването/обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита. Тези постановки са относими и към хипотезата, при която
е уговорена автоматична предсрочна изискуемост на вземанията по кредитния договор.
Аргументите за това са, че с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на
непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно
изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на
длъжника, тъй като препис от същото не му се връчва. Длъжникът узнава за
обявената предсрочна изискуемост с връчването на заповедта за изпълнение,
поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е
изискуемо към момента на подаване на заявлението.
В заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е посочено общо, че задължението на длъжника по договор за
потребителски кредит №1656364/02.12.2014г. е в общ размер на 48 336,64 лева
без да е уточнено какво се включва в него (дали само главницата и/или други
акцесорни задължения, напр. възнаградителни, наказателни лихви, такси,
комисионни и др. под.). В същото време е поискано издаване на заповед за
изпълнение само за част от главницата
в размер на 25 000 лева (отново без да е посочен пълният размер на това
задължение).
Заявлението е подадено по реда на
чл.410 от ГПК, поради което към него не са приложени никакви документи за
установяване основанието и размера на претендирания дълг.
С оглед на това и като се има предвид,
че уговорените месечни погасителни вноски включват както част от главницата,
така и част от уговореното възнаграждение за кредитора (договорни
възнаградителни лихви), при липсата на твърдения от страна на заявителя – ищец
за размера на падежиралата част от главницата към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, не би могло в исковото производство по чл.422 от ГПК да се установява съществуването на такова вземане.
Макар и да не е меродавно за този
извод на съда, единствено с цел прецизност следва да се посочи, че по делото
липсват и събрани писмени доказателства, от които да се установяват размера и
падежа на отделните погасителни вноски, не е изслушвано и заключение на
икономическа експертиза, която да установява размера на падежиралите към датата
на подаване на заявлението погасителни вноски, в частност размера на
главницата, включена в тези вноски (с оглед предмета на иска по чл.422 от ГПК,
определен с подаденото заявление по чл.410 от ГПК само по отношение на част от
дължимата главница по договора). Съвсем отделен е въпросът, че съдебната
експертиза е способ за проверка на доказателства и формиране на експертен извод
въз основа на сочени и представени по делото доказателства, но не може да бъде
както средство за формиране на твърдения на страните, така и доказателство за
тяхното установяване.
Доколкото вземането в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение спрямо длъжника е
посочено като глобална сума, на основание именно твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита, липсва и посочване на падежиралите според погасителния
план и неплатени на падежа вноски, съдебната практика, установена в решение
№139 от 5.11.2014 г. по т. д. №57/2012 г. на ВКС, I т. о.; решение
№190/14.12.2016 г. по т.д. № 2349/2015 г. на ВКС, I т. о., според което, в
хипотезата на т.18 от ТР №4/2013г., когато предсрочната изискуемост на целия
остатък от кредита не е била надлежно обявена, изискуеми са само вземанията,
представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и са включени в
представеното извлечение от счетоводни книги, е неотносима в конкретния случай.
С
оглед горното и като се има предвид, че в процесния случай не се доказва, че на
ответника - длъжник по договора за кредит е било връчено волеизявление за
предсрочна изискуемост на кредита преди започване на заповедното производство,
т. е. преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, то обосновано следва да се приеме, че предсрочната
изискуемост на кредита не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
Тъй като с установителния иск по чл.
422 ГПК дължимостта на вземането се установява към минал момент /момента на
подаване на заявлението/, съдът приема, че предвид ненастъпване на последиците
от предсрочната изискуемост вземането не е възникнало в претендирания размер и искът
следва да се отхвърли изцяло. С оглед на това, доколкото крайния извод на
настоящата въззивна инстанция и на първоинстанционния съд относно
неоснователността на така предявения иск съвпада, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
За въззивното производство
въззиваемата страна – ответник в първоинстанционното производство е направила
искане за присъждане на разноски и е представила списък по чл. 80 от ГПК /л. 31
от делото на ВОС/, видно от които претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, като
е представила договор за правна помощ и съдействие, сключен на посоченото
основание. С оглед изхода на спора, подлежащото на присъждане адвокатско
възнаграждение е в размер на 1280,00 лв.,
определено по реда чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, което следва да бъде присъдено на процесуалния
представител на ищцата – адв. Д.К., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въз основа на изложените
мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдебният състав на Варненски
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51/08.01.2018 г.,
постановено по гр. дело № 10420/2017 г. по описа на ВРС, ХLIII състав.
ОСЪЖДА
„КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес сграда „Люлин - 6", ет.
2, представлявано от прокуриста З.Н.Д., да заплати на адв. Д.Ж.К., с адрес ***,
сумата от 1280,00 лв. /хиляда двеста
и осемдесет лева/, представляваща дължимо възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ за въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на
чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия МИЛА КОЛЕВА –
докладчик по възз. търг. дело № 509/2018 г. по описа на ВОС, ТО, по
постановеното по делото решение от 12.07.2018 г.
Основният мотив на мнозинството от
съдебния състав за отхвърляне на предявения установителен иск по чл. 422, във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК е, че към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК не е била обявена
предсрочна изискуемост на вземането на кредитора по договора за кредит по реда
на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, поради което и вземането не е възникнало на посоченото
основание и в пълен размер. Този довод не може да бъде споделен.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014
г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. С оглед на това предвидената в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ възможност
кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем при настъпване на предвидени в
него обективни предпоставки представлява право, от което кредиторът може да се
възползва или не по своя преценка. Затова той може да не упражни това свое
право, въпреки че са настъпили предвидените в договора обективни предпоставки
за това. Ако кредиторът реши да се възползва от правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, той
трябва да уведоми длъжника за това и за настъпилото вследствие на обявяването
на предсрочната изискуемост изменение на договора за кредит. Това се налага, за
да може длъжникът да предприеме необходимите действия за защита на правата и
интересите си. Поради това предсрочната изискуемост настъпва не от момента на
реализирането на предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за
това, а от момента, в който кредиторът реши да се възползва от правото си и
уведоми длъжника за това. От така даденото тълкуване следва, че задължението на
длъжника не възниква от обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
Същото възниква на основание сключения между страните договор за кредит като с
обявяването на предсрочната изискуемост само се променя срокът, в който
длъжникът следва да изпълни задължението си. Поради това обявяването на
предсрочната изискуемост не представлява самостоятелно основание за предявяване
на иск по чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Основанието на този иск
се определя от неговия предмет, който е съществуването на спорното право и
неговото изпълнение, поради което основанието на иска са всички факти и
обстоятелства, от съществуването на които и от връзките между тях ищецът твърди
наличието на правото си и претендира неговата защита. В тази връзка се поставя
и въпросът за предсрочната изискуемост на вземането, доколкото то може да бъде
претендирано само, ако изискуемостта му е настъпила. Претенцията на ищеца се
основава именно на настъпването на такава изискуемост, която винаги ще е налице
за онази част от задължението, чиито падеж е настъпил към момента на
предявяването на иска, респективно към момента на подаване на заявлението за
издаването на заповед за изпълнение. За тази част от задължението кредиторът не
следва да се позовава на предсрочна изискуемост, тъй като това означава да се
приложат последиците от нея към вноски с вече настъпил падеж, което е
недопустимо тъй като изискуемостта настъпва към точно определен момент.
Изискуемостта на вноските до момента на предявяване на иска, респективно до
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
настъпва независимо от това дали е обявена предсрочната им изискуемост или не.
Целта на последната е да направи изискуема онази част от задължението, чийто
падеж настъпва след този момент и да даде възможност на кредитора да претендира
от длъжника заплащането и на тази част наред с другата, чиито падеж вече е
настъпил. Затова неизпълнението на въведеното с т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изискване за предварително обявяване на предсрочната
изискуемост на вземанията по договора за кредит е пречка да настъпи такава само
по отношение на частта от задължението с ненастъпил падеж, но не се отразява на
вече настъпилата изискуемост за частта от задължението, чиито падеж е настъпил.
Задължение на ищеца е да докаже основанието на взимането си, за което е
издадена заповедта за изпълнение и впоследствие е предявен иска по чл. 422, във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Това задължение ще е изпълнено в случай, че се
установи неплащане на вноските по договора за кредит, чиито падеж е настъпил
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За
тази част от претенцията искът ще е доказан по основание и ще трябва да бъде
уважен при спазване на изискванията на чл. 162 от ГПК. Без значение ще е
обстоятелството, че ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост на целия
кредит, тъй като, както се посочи по-горе, с това позоваване само се изменя
срокът, в който длъжникът следва да изпълни, който срок е несъществен елемент
от правоотношението, поради което и изявлението за предсрочна изискуемост не
обуславя основание на иска, различно от това на иска за вноските с вече
настъпил падеж. Касае се до иск с правно основание неизпълнение на задължение
по договор за кредит, като позоваването на
различен момент за изискуемостта на отделните вноски не води до промяна
на основанието му. Налице е една обща, а не две отделни претенции за
неизпълнение, поради което за редовността на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, респективно на исковата молба, с която е предявен иска по чл.
422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, е достатъчно да се посочи общия размер
на твърдяното вземане. Последното подлежи на доказване в исковото производство
и в случай, че бъде установено частично това вземане, не съществува пречка
съдът да уважи иска само до размера, за който вземането е доказано. Това
положение е аналогично със случая, когато се касае до вземане, което е било
изискуемо изцяло към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, но е частично неоснователно, било поради изтичането на
погасителна давност, извършено прихващане или по други причини. С оглед на това
не съществува пречка искът по чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК да бъде
уважен за вноските, чиито падеж е настъпил към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл са решение № 139/05.11.2014 г., постановено по
т. д. № 57/2012 г., решение № 180/23.11.2016 г., постановено по т. д. № 2400/2015
г. и решение № 190/14.11.2016 г., постановено по т. д. № 2349/2015 г., трите по
описа на ВКС, ТК, І т. о. В тази връзка даденото с т. 18 от ТР №
4/18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тълкуване
трябва да се разбира в смисъл, че не се отнася до цялото задължение по договора
за кредит, а само за онази част от него, за която се прави позоваване на
настъпила предсрочна изискуемост. Видно от решение
№ 64/17.07.2015 г., постановено по т. д. № 3187/2013 г. по описа на ВКС, ТК, І
т. о. съдът не е обвързан от посочената от кредитора дата на обявяване на
предсрочната изискуемост, поради което може да определи друга такава. В този
случай той ще трябва да прецени и наличието на задължение на длъжника преди
приетата от него дата. Действително, това е в противоречие с приетото с решение
№ 114/07.09.2016 г., постановено по т. д. № 362/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ
т. о. Всичките посочени по-горе решения са постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Наличието на такава противоречива практика обаче не освобождава съда от
задължение да постанови решение по спора, като следва да приложи закона по свое
вътрешно убеждение. В този смисъл, както се посочи по-горе, основанието
на иска са всички факти и обстоятелства, от съществуването на които и от
връзките между тях ищецът твърди наличието на правото си и претендира неговата
защита, а не посоченото в петитума на исковата молба вземане. Поради това то не зависи от това
дали твърдяното вземане е посочено като общ размер или като отделни вноски. В
случаите, когато е посочен един общ размер на вземане, който се формира като
сбор от отделни вноски, то това означава, че искът е предявен за всяка една от
тези вноски. Затова не съществува пречка искът да бъде уважен само за част от
тези вноски, като това не означава, че се изменя основанието на предявения иск
по смисъла на т. 11б и т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Позовавайки се на тълкуването по т. 18
от ТР № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
всички посочени по-горе решения сочат, че предсрочната изискуемост на вземането
трябва да бъде обявена преди подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В резултат на това се прави извод, че същата не може да бъде
обявена с подаване на заявлението или с връчването на заповедта за изпълнение.
Не се изключва възможността същата да бъде обявена с предявяването на иска по
чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, но се сочи, че това обявяване не
може да бъде взето предвид като факт от значение за делото по смисъла на чл.
235, ал. 3 от ГПК, а е основание за предявяването на нов осъдителен иск или за
подаване на ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. По същия начин
се отрича и възможността да се вземе предвид и настъпилата в хода на
производството изискуемост на част от вноските по кредита, включително и на
настъпилия в хода на производството краен срок на договора за кредит - решение
№ 114/07.09.2016 г., постановено по т. д. № 362/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ
т. о. Трябва обаче да се има предвид, че даденото в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014
г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тълкуване е във връзка
с приложението на чл. 417, т. 2, във връзка с чл. 418, ал. 1 и ал. 2 от ГПК,
като в мотивите на решението не е коментирано приложението на чл. 410 от ГПК.
При това не е даван отговор на въпроса за съотношението на т. 18 и т. 9 от ТР №
4/18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
втората точка в
производството по чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес. От съвместното тълкуване на т. 9 и т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г.,
постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва, че съдът не може да
издаде заповед за изпълнение, ако заявителят не е обявил кредита за предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението. Ако обаче такава заповед бъде издадена,
то при разглеждането на спора съдът ще трябва да се съобрази с т. 9 от ТР №
4/18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като
момента на настъпване на падежа на отделните вноски, респективно на
предсрочната изискуемост (в случай, че се приеме, че тя настъпва с подаването
на исковата молба), ще трябва да бъде взет предвид при определяне на размера на
обезщетението за забава. Това тълкуване не е прилагано в посочените по-горе
решения. Приложението на чл. 235, ал. 3 от ГПК е прието за допустимо в исковото
производство по чл.
422, ал. 1, във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК, с Решение №
184/04.07.2017 г., постановено по гр. д. № 60 361/2016 г. по описа на ВКС,
ГК, ІV г. о. и Решение № 15/09.05.2017 г., постановено по гр.д. № 60 034/2016
г. по описа на ВКС, I
г.о. Поради това,
дори и с оглед на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС да се приеме, че по отношение на предсрочната
изискуемост са налице пречки обявената след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение предсрочна изискуемост да бъде взета предвид като факт
по чл. 235, ал. 3 от ГПК, то по силата на т. 9 от това ТР такава пречка не
съществува за вноските, чийто падеж настъпва в хода на производството, като се
вземе предвид и евентуално настъпилия в хода на това производство краен срок на
договора за кредит.
Тази възможност може да бъде изведена
и от т. 11в от ТР № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно която длъжникът в производството по чл.
422, ал. 1, във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК може да въвежда правопогасяващи възражения за плащане и
за прихващане независимо от момента, в който са настъпили основанията за тези
възражения. Наред с това, със ЗИДГПК /обн. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ е
направено изменение като е създадена разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, съгласно която заповедният съд указва на кредитора да предяви иск и когато
е отказано издаването на заповед за изпълнение. Съгласно ал. 3 на чл. 415 от ГПК, в този случай искът е осъдителен, за разлика от останалите случаи, когато
е установителен такъв. Касае се обаче за искове, които имат един и същ предмет,
поради което за тях са приложими едни и същи процесуални правила, включително и
правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приложението на което не може да бъде
изключено при установителните искове. В случаите, когато вземането се
претендира като обявено за предсрочно изискуемо, то в него се включват както
главницата, така и възнаградителната лихва и не съществува пречка то да бъде
предявено като обща сума. Ако по делото не бъде доказана обявена предсрочна
изискуемост, то не съществува пречка искът да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж така, както същите са уговорени като размер в договора или в
погасителния план.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: