№ 3201
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110100121 по описа за 2022 година
Ищецът „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., е предявил
искове за признаване за установено, че ответникът В. К. Л., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ...., дължи следните суми: по договор за лизинг от 18.6.2018 г. - сумата от 40.17 лв.
неплатени лизингови вноски за периода м. 4.2019 г.-м.5.2020 г. и 3.09 лв. допълнителна
сума по чл. 1, ал.2 от договора; по договор за лизинг от 14.12.2018 г. - сумата от 92.91 лв.
неплатени лизингови вноски за периода м. 4.2019 г.-м.11.2020 г. и 4.89 лв. допълнителна
сума по чл. 1, ал.2 от договора; ведно със законна лихва върху сумите от 13.1.2021 г. до
изплащането им, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 1593/2021 г. на СРС. Ищецът твърди, че ответницата не изпълнявала
задълженията си по договорите за далекосъобщителни услуги в установените срокове, което
обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната
договори. Съгласно т.12, ал.2 от Общите условия, с оглед прекратяването, станали
предсрочно изискуеми и дължимите до края на договорите за лизинг лизингови вноски.
Моли да се уважат исковете. Претендира разноските в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал
писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Твърди неравноправност и
нищожност на клаузата на т.12, ал.2 от ОУ и липса на основание за изискуемост на
вноските, включително тъй като това се обосновава с неизпълнение по друг договор. Твърди
недължимост и на акцесорното вземане. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 422 ГПК, вр. чл.345 ТЗ, вр. чл. 232 ЗЗД. За основателността им в
1
тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение с ответника по
валиден договор за лизинг, предаване на вещта и изискуемост на вземанията за лизингови
вноски за целия срок на договора. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задълженията си.
По делото се установи между ищеца и ответницата да е съществувало соченото в исковата
молба облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги от 18.6.2018 г. и
допълнително споразумение към него от 14.12.2018 г., по силата на които ищецът се е
задължил да предоставя на ответницата услуги чрез своята мобилна наземна мрежа срещу
ежемесечно заплащане на стойността на предоставените услуги, съгласно издадени фактури.
В тази насока са приложените по делото договор за мобилни услуги сключен на 18.6.2018 г.
с месечна такса съгласно абонаментния план от 24.99 лв., със срок на действие 24 месеца, и
допълнително споразумение от 14.12.2018 г. за ползване на още един мобилен номер при
месечна такса 30.99 лв. за срок 24 месеца. От приетите договори за лизинг се установява
също така, че заедно с договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение, между
страните са сключени и договор за лизинг от 18.6.2018 г. за мобилно устройство Samsung
Galaxy J3 2016 Gold и договор за лизинг от 14.12.2018 г. за мобилно устройство Samsung
Galaxy J4 Plus dual black. Според първия договор, лизинговата цена е 136.07 лв., като в чл. 4
от същия е посочено, че устройството е предадено на лизингополучателя. Договорът за
лизинг е бил за 23 месеца, като ответницата е следвало да заплати 23 лизингови вноски в
размер на 3.09 лв. месечно, последната с падеж м.5.2020 г. Според договора от 14.12.2018 г.,
лизинговата цена е 142.47 лв., като в чл. 4 от същия е посочено, че устройството е предадено
на лизингополучателя. Договорът за лизинг е бил за 23 месеца, като ответницата е следвало
да заплати 23 лизингови вноски в размер по 4.89 лв. месечно, последната с падеж м.11.2020
г.
Приложими към договорите за мобилни услуги и лизинг са Общите условия на оператора,
които ответницата е получила при подписване на договорите, видно от приложените
декларации, подписани от нея.
Съгласно договорите и общите условия към тях, стойността на ползваните услуги месечно
се определя от ищеца чрез издаване на фактура. Според чл. 26 и чл. 27 от ОУ, фактурите
подлежат на заплащане в 18-дневен срок от издаването, като неполучаването им не
освобождава абоната от задължението за плащане.
В чл. 12, ал.2 от ОУ към договорите за лизинг е предвидена предсрочна изискуемост на
месечните вноски при прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени с
лизингополучателя. А според чл. 1 от договорите, ако след изтичане на срока им
лизингополучателят не изкупи или не върне устройството в едномесечен срок, дължи
допълнително обезщетение в размер съответно на 3.09 лв. и 4.89 лв. /т.е. на една месечна
вноска/.
Следователно, изясни се по делото, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл.
342, ал. 1 от ТЗ да предостави мобилните устройства на лизингополучателя, с което за
ответницата е възникнало задължението да заплаща дължимите лизингови вноски за
ползване на вещите. Срокът за ползване и по двата лизингови договора е изтекъл към датата
2
на подаване на заявлението в съда. Ето защо ответницата е била длъжна по силата на чл.
345, ал. 1 от ТЗ да върне мобилните устройства след изтичане на наемния срок, освен при
подписване на договор за изкупуването им. Така или иначе, и в двата случая тя е била
длъжна да заплати уговорените в договора лизингови вноски. Предвид падежирането им е
безпредметно да се изследва валидността на клаузата за предсрочната им изискуемост, тъй
като те са станали изискуеми с изтичане срока на договорите и настъпване на падежа за
плащането им. В тази насока следва да се има предвид, че настъпването на предсрочната
изискуемост или падежа не са различни основания на вземането, а са относими единствено
към изискуемостта му. Доказателствената тежест за установяване на плащането или
връщането е на лизингополучателя. Доколкото не се установи да е върнала лизинговите
устройства в предвидения в договора срок, ответницата е била длъжна да заплати
лизинговата им цена, вкл. обезщетението в размер на по една месечна вноска. При липса на
доказателства и за плащане, исковете следва да се уважат в цялост.
Относно разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е основателна,
съгласно чл. 78, ал.1 ГПК и следва да му се присъдят направените в исковото производство
разноски за държавна такса 25 лв., депозит 250 лв. и 180 лв. платено адвокатско
възнаграждение. В заповедното производство, дължими са присъдените със заповедта 205
лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Й. Б.“ ЕАД /предишно наименование
Теленор Б. ЕАД/, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл.345 ТЗ, че В. К. Л., ЕГН **********, с адрес гр. София, ....,
дължи следните суми: по договор за лизинг от 18.6.2018 г. - сумата от 40.17 лв. неплатени
лизингови вноски за периода м. 4.2019 г.-м.5.2020 г. и 3.09 лв. допълнителна сума по чл. 1,
ал.2 от договора; по договор за лизинг от 14.12.2018 г. - сумата от 92.91 лв. неплатени
лизингови вноски за периода м. 4.2019 г.-м.11.2020 г. и 4.89 лв. допълнителна сума по чл. 1,
ал.2 от договора; ведно със законна лихва върху сумите от 13.1.2021 г. до изплащането им,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 1593/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА В. К. Л., ЕГН **********, с адрес гр. София, ...., да заплати на „Й. Б.“ ЕАД
/предишно наименование Теленор Б. ЕАД/, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.
София, ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 455.00 лв. разноски в исковото
производство и сумата от 205.00 лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4