Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 88 04.12.2020г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На шестнадесети юни 2020
година
В публичното заседание в следния
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Русева-Маркова
гражданско дело номер 357 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
С Решение № 3330 от 02.12.2019г., постановено по гр. дело № 2595/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е допусната съдебна делба между Б.Г.Д. ***, И.Д.З. ***, Г.Н.З. от гр. Бургас, М.Н.З. ***, Ж.Т. *** и В.Т.Г. *** – всички със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Шейново” № 19 – адвокат Владимир Господинов, и Г.С. *** на следните съсобствени недвижими имоти, находящи се в землището на с. Ливада, община Камено, област Бургас:
1. нива в местността „Пискулев кладенец“ с площ 13, 844 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 29024 по плана за земеразделяне, при граници имоти № 29025, № 29013, № 29041, № 29070 и № 104;
2. нива в местността „Лонгоза“ с площ 15, 10 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 36030 по плана за земеразделяне, при граници имоти № 64, № 36029, № 36028, № 36057 и № 62;
3. Нива в местността „Лозята“ с площ 3 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 37004 по плана за земеразделяне, при граници имоти № 37000, № 106, № 37005, № 37031 и № 37030;
при следните квоти на страните в съсобствеността:
1/6 ид.ч. за Б.Г.Д.,
по 1/18 ид.ч. за И.Д.З., Г.Н.З. и М.Н.З.,
1/3 ид.ч. за Г.С.С. и
от по 1/6 ид.ч. за Ж.Т.В. и В.Т.Г..
С цитираното решение е отхвърлен иска за делба по отношение на Д.Г. ***.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Д.Г.М. в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за делба по отношение на нея и се претендира постановеното решение в частта, в която е отхвърлен иска за делба да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, по силата на което да бъде допусната делба и по отношение на нея, като това се отрази и на останалите квоти в съсобствеността. В жалбата се посочва, че въззивната страна не споделя констатацията на първоинстанционния съд, че останалите съсобственици (без съсобственика Г. И. Д.) са осъществявали явна и несмущавана трайна фактическа власт върху съсобствените имоти, че са ги държали като свои, при което били завладяли и идеалните части на Г. И. Д.. Претендира се да бъде прието, че не е налице несмущавана трайна фактическа власт върху трите процесни ниви, осъществявана само от останалите съсобственици, извън съсобственика Г. Д., който е наследодател на въззивната страна.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена и да бъде допусната съдебна делба и с нейно участие.
Ответната страна по въззивната жалба – Г.С.С. от гр. Бургас депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че въззивната жалба е неоснователна. Посочва се, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, напълно обосновано е и почива изцяло на събрания по делото доказателствен материал и в съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон. Претендира се да бъде постановено решение, с което атакуваното решение да бъде потвърдено.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Г.С. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Ответната страна по въззивната жалба – Б.Г.Д., И.Д.З., Г.Н.З., М.Н.З., Ж.Т.В. и В.Т.Г. не представят писмен отговор и не изразяват становище по същество на депозираната жалба.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответниците по жалбата чрез своя процесуален представител считат, че жалбата следва да бъде уважена.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Б.Г.Д., И.Д.З., Г.Н.З., М.Н.З., Д.Г.М., Ж.Т.В. и В.Т.Г. против Г.С.С., с който се претендира да бъде допусната делба по отношение на няколко недвижими имота – нива в местността „Пискулев кладенец“ с площ от 13, 844 дка, нива в местността „Лонгоза“ с площ от 15, 100 дка и нива в местността „Лозята“ с площ от 3 дка – всички, находящи се в землището на с. Ливада, Община Камено. В исковата молба се посочва, че всички съделители са наследници на В. С. В., б.ж. на с. Тръстиково и след неговата смърт са останали няколко земеделски имота по отношение на които е възникнала съсобственост и се претендира да бъде прекратена тази съсобственост.
Ответната страна по предявения иск – Г.С.С. депозира по делото писмен отговор на исковата молба, в който посочва, че Д.Г.М. не е наследник по закон на В. С. В., а е наследник единствено на своя баща – Г. И. Д.. Посочва се в депозирания отговор и обстоятелството, че съставения Нотариален акт № * от 23.01.1996г., том *, нот. дело № */96г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас е годно основание да направи собственици, посочените в него лица и техните правоприемници. Посочва се, че съделителите са упражнявали фактическа власт върху делбените имоти трайно, явно, непрекъснато и несмущавано и по този начин собствеността на имотите е придобита на оригинерно правно основание – давностно владение повече от 23 години, като по това време наследодателят на Д.М. – Г. И. Д. е бил жив и освен, че не е приел наследството, не е предявил и претенции към имотите, не е оспорил и техните права на собственост върху имотите, тъй като е знаел, че са техни.
За да отхвърли претенцията на ищците и да допусне съдебна делба на процесните недвижими имоти без участието на ищцата Д.М., първоинстанционният съд е приел, че наследодателят на ищцата Д.М. – Г. И. Д. не е бил допуснат от останалите наследници да установи фактическа власт върху описаните наследствени земеделски имоти. Съдът е приел, че при представените данни за отблъскване на съсобственика Г. И. Д., останалите съсобственици на процесните възстановени имоти на В. С. В. по явен, ясен и демонстративен начин са демонстрирали отричане владението на този съсобственик, като са държали съсобствените имоти само за себе си и по този начин се установяват и двата признака на владените по чл. 69 от ЗС осъществявана от останалите наследници явна и несмущавана трайна фактическа власт върху съсобствените имоти, държани лично или чрез един от тях като свои, при което са завладяни и идеалните части на Г. И. Д., който е бил отблъснат от съсобствеността. С тези мотиви, съдът е допуснал до съдебна делба процесните недвижими имоти, като е изключил от съсобствеността ищцата Д.Г.М..
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо и следва да бъдат разгледани наведените съображения във въззивната жалба, касаещи неговата неправилност.
По наведените съображения във въззивната жалба, настоящата инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено Удостоверение за наследници от 11.01.2019г., изд. от Община Камено, от което е видно, че В. С. В. е починал на 19.03.1953г. и е оставил за свои законни наследници – М. В.З. – негова дъщеря – починала на 05.12.1982г., С. В.С. – негов син – починал на 17.02.1996г., Т. В.С. – негов син – починал на 30.03.2002г., М.В.Д. – негова дъщеря – починала на 27.05.1982г. и Г. В. С. – негов син – починал на 30.09.1947г. При това положение и на основание разпоредбите на Закона за наследството всеки един от законните наследници на общия наследодател получава от по ¼ ид.ч. от наследството на общия наследодател – тоест – към момента на смъртта на общия наследодател през 1953г. наследството му се е разпределило, както следва7 ¼ ид.ч. за М. В.З. – негова дъщеря, ¼ ид.ч. за С. В.С. – негов син, ¼ ид.ч. за Т. В.С. – негов син и ¼ ид.ч. за М.В.Д. – негова дъщеря.
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници М. В.З. – дъщеря на В. С. В. – починала на 05.12.1982г. е оставила за свои законни наследници – Г.З. М. – неин съпруг, който е починал през 1984г., Б.Г.Д. – нейна дъщеря (внучка на В. В.) и Н. Г.З. – неин син – починал през 2010г. (внук на В. В.) и от своя страна оставил за свои наследници И.Д.З. – негова съпруга, Г.Н.З. и М.Н.З. – негови синове (правнуци на В. В..) При това положение, съдът намира, че наследената ¼ ид.ч. от наследството на В. В. се е разпределила между наследниците на М. З., както следва: 1/8 ид.ч. за Б.Г.Д. и 1/8 ид.ч. за Н. Г.З., починал през 2010г., поради което и неговата наследствена част се е разпределила между неговите наследници по закон, както следва: 1/24 ид.ч. за И.Д.З. – негова съпруга, 1/24 ид.ч. за Г.Н.З. – негов син и 1/24 ид.ч. за М.Н.З. – негов син.
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници С. В.С. – син на В. С. В. – починал на 17.02.1996г. е оставил за свои законни наследници Р. С. С.– негова съпруга, починала през 1997г. и Г.С.С. – негов син (внук на В. В.) При това положение, съдът намира, че наследената ¼ ид.ч. от наследството на В. В. е преминала в патримониума на неговия наследник - С. В.С., а след неговата смърт тази ¼ ид.ч. е наследена от неговия единствен наследник – Г. С.С. – негов син.
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници Т. В.С. – син на В. С. В. – починал на 30.03.2002г. е оставил за свои законни наследници – В.Т.Г. и Ж.Т.В. – негови дъщери (внучки на В. В.). При това положение, съдът намира, че наследената ¼ ид.ч. от наследството на В. В. се е разпределила между наследниците на Т. В.С., както следва: 1/8 ид.ч. за В.Т.Г. и 1/8 ид.ч. за Ж.Т.В..
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници М.В.Д. – дъщеря на В. С. В. е починала на 27.05.1982г. и е оставила за свои законен наследник своя съпруг – Г. И. Д., който от своя страна е починал през 2015г. и е оставил за своя законна наследница своята дъщеря – Д.Г.М..
На основание чл. 9, ал. 2 от Закона за наследството когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай и половината - във втория.
Следва изрично да се отбележи, че към момента на откриване на наследството на общия на страните наследодател – В. С. В. през 1953г. неговата дъщеря М.В.Д. е била жива и е наследила имуществото на своя баща – В. С. В.. Към момента на нейната смърт през 1982г. по делото се установява, че същата е била в граждански брак с Г. И. Д. и по правилата на чл. 9, ал. 2 от ЗН, нейното наследство се е разпределило между нейния съпруг и нейните братя – С. В.С. и Т. В.С. и нейната сестра – М. В.З. – видно от представеното Удостоверение за наследници всички към момента на смъртта на М.Д. са били живи и са били призовани да я наследят, а впоследствие наследените идеални части от имуществото на М.Д., починала през 1982г. е преминало в наследниците на нейния съпруг и на нейните братя и сестра.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че наследената ¼ ид.ч. от наследството на В. В. се е разпределила между наследниците на М.В.Д., както следва: 2/3 ид.ч. от наследството на М.В. е преминала в наследството на Г. И. Д., а след неговата смърт през 2015г. тази идеална част е наследена от неговата дъщеря – Д.Г.М.. Останалата 1/3 ид.ч. от наследството на М.В.Д. се разпределя между нейните останали двама братя – С. В.С., Т. В.С. и нейната сестра – М. В.З. – или всеки един от тях получава от по още 1/36 ид.ч. от наследството на своята сестра – М.В.Д.. Тези идеални части се разпределят между наследниците на М. З., Стоян С. и Тодор С. съобразно посочените квоти в наследствената маса по-горе.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че Д.Г.М. е наследник на своя баща – Г. И. Д. и тъй като към 1982г. той е наследил своята съпруга М.В.Д., то нейното имущество към тази година е премилано в патримониума на нейния съпруг и след неговата смърт през 2015г. именно неговата дъщеря – Д.М. е наследила имуществото на своя баща, в което имплицитно се е съдържало и вече наследеното имущество от неговата съпруга, починала през 1982г., респективно и имуществото, наследено от самата М.Д. към момента на смъртта на нейния баща през 1953г. В тази връзка, настоящата инстанция намира, че не са основателни възраженията на ответната страна Г.С.С., изложени в отговора на исковата молба относно обстоятелството, че ищцата Д.Г.М. не наследява оставеното от общия на страните наследодател В. С. В., б.ж. на с. Тръстиково имущество и няма качеството на съсобственик по отношение на имотите, за които се претендира да бъде допусната делба.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид съображенията, изложени по-горе, настоящата инстанция намира, че всички съделители, включително и Д.Г.М. са съсобственици по отношение на земеделските имоти, за които се претендира да бъде допусната делба. При това положение, квотите между страните, изравнени с общ знаменател са както следва – 30/216 ид.ч. за Б.Г.Д. (или 10/72 ид.ч.), 10/72 ид.ч. за тримата наследници на Н. Г.З. или – 10/216 ид.ч. за И.Д.З., 10/216 ид.ч. за Г.Н.З. и 10/216 ид.ч. за М.Н.З., 60/216 ид.ч. за Г.С.С. (или 20/72 ид.ч.), 30/216 ид.ч. за Ж.Т.В. (или 10/72 ид.ч.) и 30/216 ид.ч. за В.Т.Г. (или 10/72 ид.ч.) и 36/216 ид.ч. за Д.Г.М. (или 12/72 ид.ч.).
С оглед на изложеното за изводите за съсобственост по отношение на всички съделители, съдът намира, че следва да бъде разгледано и възражението на Г.С.С. за изтекла придобивна давност, тъй като съставения Нотариален акт № * от 23.01.1996г., том *, нот. дело № */1996г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас е годно правно основание да направи собственици посочените в него лица и техните правоприемници. С оглед на направеното възражение, съдът намира за установено следното:
На
основание чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя.
На основание чл. 69, ал. 1 от ЗС предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
С оглед приетото в Тълкувателно решение № 1 от
06.08.2012г., постановено по тълкувателно дело № 1/2012г. по описа на ОСГК на
ВКС на РБ владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл.
68 от ЗС се характеризира с два основни признака – обективен – упражняване на
фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен – намерение да се държи
вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 от ЗС владелецът държи
вещта като своя, докато не докаже, че я държи за другиго. Това е оборима
законна презумпция. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на
владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично
състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано
заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективният признак на
владението – намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг
установен факт – обективния признак на владението – упражняване на фактическа
власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички
лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е
доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и
предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции,
доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я
обори.
В цитираното решение се приема, че владението е
факт, а не право и като фактическо състояние за разлика от правото на владение
като правомощие и част от съдържанието на правото на собственост. Собствеността
дава на собственика право да упражнява фактическа власт върху вещта, т.е. да я
владее, независимо от намерението му. С цитираното решение се приема, че независимо
от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части,
да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава
на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
С Решение № 41 от 26.02.2016г., постановено по гр.
дело № 4951/2015г. по описа на ВКС на РБ по реда на чл. 290 от ГПК,
касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса за
необходимостта да се демонстрира промяна в намерението за своене на имота
спрямо собственика при наличие на основание за упражняване на фактическа власт
към момента на установяването й. С цитираното решение е прието, че въпросът,
произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на
касационно обжалване, касае приложимостта на презумпцията по чл. 69 от ЗС в
хипотеза, при която е налице основание за упражняване на фактическата власт
върху недвижим имот към момента на установяването й, и необходимостта да се
демонстрира промяна в намерението, с което тази фактическа власт се упражнява
спрямо собственика. По така поставения въпрос, ВКС на РБ приема, че ако е
налице правно основание за упражняване на фактическа власт върху недвижим имот
към момента на установяването й (допускане от собственика), презумпцията на чл.
69 от ЗС следва да се счита оборена. За да се приеме, че упражняваната
фактическа власт представлява владение, упражняващото фактическа власт лице
следва да демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на имота. Ако
собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето лице,
упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по смисъла на
чл. 68, ал. 2 от ЗС – налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за
другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт във владение,
упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което
държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се
придобие по давност правото на собственост фактическата власт с намерение за
своене следва да бъде упражнявана явно. Това разрешение следва да намери
приложение и в отношенията между лицето, което е придобило право на собственост
върху вещта по силата на прехвърлителна сделка и лицето, което поддържа, че е
установило самостоятелна фактическа власт върху имота с намерение за своене
след сключването на сделката по волята на прехвърлителя, както и ако помежду им
съществува уговорка за ползването. В този смисъл е и Решение № 12/19.02.2014г.,
постановено по гр. дело № 1840/2013г. по описа на ВКС на РБ, в което е прието,
че в хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на
правно основание (сключен договор за заем за послужване по чл. 243 от ЗЗД) и
липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя и
трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69 от ЗС не
намира приложение. В своето решение, цитирано по-горе, ВКС на РБ приема, че
презумпцията по чл. 69 от ЗС намира приложение само когато по естеството си
фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването си.
По основателността на въззивната жалба и
предявената претенцията, съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по силата на Решение № 8940 от 19.06.1995г., постановено от Поземлена комисия - гр. Камено е признато правото на собственост на наследниците на В.С. В., б.ж. на с. Тръстиково съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Ливада по отношение на земеделска земя, представляваща полска култура с площ от 13, 842 дка, м. „Пискулев кладенец“, полска култура с нива с площ от 15, 098 дка, м. „Лонгоза“ и полска култура с площ от 2, 999 дка, м. „Лозята“.
При това положение, настоящата инстанция намира, че по делото се установява, че процесните земеделски имоти са наследствени между страните към момента на постановяване на цитираното Решение № 8940 от 19.06.1995г. постановено от Поземлена комисия - гр. Камено. По отношение на посочените имоти е възникнала съсобственост между всички наследници на В. С. В., б.ж. на с. Тръстиково, при квоти в съсобствеността, които всеки един от наследниците има в съответствие с правилата на наследственото правоприемство и в съответствие с изложеното по-горе.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Д. И. И., от показанията на когото се установява, че заедно с Д.Г.М. са рождени деца на една и съща майка. Посочва, че познава бащата на Д.М. и знае, че той е търсил своята земя, но останалите съсобственици са го игнорирали и не са му обръщали внимание.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана Д. Д. Е., от показанията на която се установява, че са съседи с Г.С. и знае, че той има много земеделски земи. Свидетелката посочва, че познава и М.от много малка, познава от години и нейният съпруг и знае, че той не е имал претенции по отношение на нейните неща. Посочва, че не знае как са се отнасяли близките на М.към него, но не е чувала нищо лошо.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Д. М. К., от показанията на когото се установява, че Г.С. и майката на свидетеля са първи братовчеди. Свидетелят в своите показания посочва, че Г.С. има много земи в с. Ливада от бащата на неговата майка. Посочва, че познава М.и знае, че след нейната смърт нейните роднини не са поддържали връзка с нейния съпруг – Г. и са прекратили всякакви отношения с него. Свидетелката посочва, че Г. не е търсил нищо от имуществото на М.и не е имал допир с рода.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид събраните по делото доказателства, настоящата
инстанция намира, че не може да се направи извод за демонстрация на промяна в
намерението на всички съделители спрямо преживелия съпруг на М.В.Д. – Г. И. Д.
да трансформират своето намерение да държат имотите в намерение да ги владеят.
За да се трансформира така установената фактическа власт във
владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с
което държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за
да се придобие по давност правото на собственост фактическата власт с намерение
за своене следва да бъде упражнявана явно. От свидетелските показания се
установява единствено, че той не е поддържал отношения с роднините на своята
починала съпруга, но от тези факти не може да се обоснове извод, че останалите
съсобственици са променили своето намерение да своят имота. При това положение, БОС намира, че от представените по делото доказателства
не може да се направи извод, че съсобствениците – Б.Д., И.З., Г.З., М.З., Ж.В.,
В.Г. и Г.С. са променил своето намерение да държат възстановените земеделски
имоти с Решение № 8940 от 19.06.1995г. за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Ливада,
постановено от Община Камено в намерение да ги владеят. При това положение,
настоящата инстанция намира, че направеното възражение от страна на Г.С.С. е
неоснователно.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция
намира, че депозираната жалба е основателна и следва да бъде допусната съдебна
делба по отношение на посочените земеделски имоти между всички съделители.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на Окръжен съд – Бургас фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд, съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, по силата на което да бъде допусната съдебна делба по отношение на процесните земеделски имоти, между всички съсобственици - Б.Г.Д., И.Д.З., Г.Н.З., М.Н.З., Ж.Т.В., В.Т.Г., Г.С.С. и Д.Г.М., при следните квоти –
30/216 ид.ч. за Б.Г.Д. (или 10/72 ид.ч.),
10/72 ид.ч. за тримата наследници на Н. Г.З. или – 10/216 ид.ч. за И.Д.З., 10/216 ид.ч. за Г.Н.З. и 10/216 ид.ч. за М.Н.З.,
60/216 ид.ч. за Г.С.С. (или 20/72 ид.ч.),
30/216 ид.ч. за Ж.Т.В. (или 10/72 ид.ч.),
30/216 ид.ч. за В.Т.Г. (или 10/72 ид.ч.) и
36/216 ид.ч. за Д.Г.М. (или 12/72 ид.ч.).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивната страна не е отправила искане за присъждане на разноски в настоящата инстанция, не са представени и доказателства за направени такива във въззивното производство, поради което и съдът не следва да са произнася по отношение на разноските на въззивната страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 3330 от 02.12.2019г., постановено по гр. дело № 2595/2019г. по описа на
Районен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебна делба между следните съделители – Б.Г.Д., ЕГН ********** ***, И.Д.З., ЕГН ********** ***, Г.Н.З., ЕГН ********** *** рудник, М.Н.З., ЕГН ********** ***, Ж.Т.В., ЕГН ********** ***, В.Т.Г., ЕГН ********** ***, Г.С.С., ЕГН ********** *** и Д.Г.М., ЕГН ********** ***, по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Ливада, Община Камено, обл. Бургас:
1. Нива с площ от 13, 844 дка, находяща се в м. „Пискулев кладенец“, четвърта категория, съставляваща имот № 29024 по плана за земеразделяне, при граници: имоти № 29025, № 29013, № 29041, № 29070 и № 104;
2. Нива с площ 15, 10 дка, находяща се в м. „Лонгоза“, четвърта категория, съставляваща имот № 36030 по плана за земеразделяне, при граници имоти: № 64, № 36029, № 36028, № 36057 и № 62 и
3. Нива с площ от 3 дка, находяща се в м. „Лозята“, четвърта категория, съставляваща имот № 37004 по плана за земеразделяне, при граници имоти: № 37000, № 106, № 37005, № 37031 и № 37030, при следните квоти:
30/216 ид.ч. за Б.Г.Д. (или 10/72 ид.ч.),
10/72 ид.ч. за тримата наследници на Н. Г.З. или – 10/216 ид.ч. за И.Д.З., 10/216 ид.ч. за Г.Н.З. и 10/216 ид.ч. за М.Н.З.,
60/216 ид.ч. за Г.С.С. (или 20/72 ид.ч.),
30/216 ид.ч. за Ж.Т.В. (или 10/72 ид.ч.),
30/216 ид.ч. за В.Т.Г. (или 10/72 ид.ч.) и
36/216 ид.ч. за Д.Г.М. (или 12/72 ид.ч.).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.