№ 971
гр. София , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000500072 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение 32 от 17.07.2020г., постановено по т. д. № 65/2019г.,
Кюстендилският окръжен съд е осъдил, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ във
вр. с чл. 45 ЗЗД, ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на М. А. Д. сумата 9000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 21.03.2019г., както и сумата - 637лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.03.2019г., които вреди са
причинени на ищеца вследствие настъпило на 16.09.2018 г. ПТП в гр.
Кюстендил, а също и да заплати сумата от 217,07лв. - разноски по делото,
като е отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр.с чл.45 ЗЗД за
неимуществени вреди за разликата над 9000лв. до 26 000лв., ведно със
законна лихва от 21.03.2019г., както и за мораторна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди /637лв./ за периода 12.10.2018г. -
20.03.2019г. С решението Кюстендилският окръжен съд е осъдил ЗК „Лев
Инс“ АД да заплати на адвокат Я. Д. Д. от САК сумата от 710 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие, на
основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. С решението Кюстендилският окръжен съд е
осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Окръжен съд - Кюстендил държавна
такса в размер на 410лв. С решението Кюстендилският окръжен съд е осъдил
М. А. Д. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски в размер на 127,64лв.
1
Срещу решението в осъдителната му част за разликата над 1750 лв. до
присъдените 9 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
както и за разликата над 445.90 лв. до присъдените 637лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ЗК „Лев
Инс АД с релевирани оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон и противоречие със събраните и проверени по делото
доказателства. В жалбата се излагат възражения срещу определеното от
първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди, като се поддържа,
че същото е в завишен размер и не отговаря на критериите, регламентирани в
чл. 52 ЗЗД. Поддържа се твърдение, че справедливото в случая обезщетение
следва да бъде в размер на 2500лв. Изразява се несъгласие с изводите на
първата инстанция, че възражението за съпричиняване е неоснователно. В
жалбата се поддържа, че пострадалият е следвало да предприеме
задължителна маневра спиране при възникване на опасност на пътя. Поради
непредприемането й се сочи, че приносът на ищеца е в размер на 30 %. С
оглед на това се прави искане въззивният съд да постанови решение, с което
да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира
се присъждане на направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна М. А. Д., чрез
процесуалния си представител, е подал отговор, с който заявява, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението в
обжалваната част да бъде потвърдено. Поддържа се твърдение, че
определеното от първостепенния съд обезщетение не е в завишен размер,
както и че по делото е останало недоказано възражението за съпричиняване.
Предявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът,
представляван от пълномощника си, поддържа подадената жалба. Ответникът
по жалбата изразява становище, с което поддържа подадения отговор и моли
въззивният съд да остави без уважение жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявените
обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал.1
КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в
размер на 26 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди и 637
лв. за претърпените от него имуществени вреди, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание,
ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач
на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
2
ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна
връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, Кюстендилският
окръжен съд е приел, че са налице всички предпоставки, за да бъде
ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество и е
уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди и в пълен размер претенцията за имуществени вреди.
Приел е за недоказано и неоснователно релевираното по реда на чл. 51, ал. 2
ЗЗД възражение за съпричиняване.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
Решението на Кюстендилския окръжен съд като необжалвано е влязло в
сила в частта, в която предявеният от ищеца иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 1750
лв. и до размера на сумата от 445.90лв. – обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 21.03.2019г. до окончателното
плащане, както и в отхвърлителните части за разликата над 9 000лв. до
предявените 26 000лв. и за законна лихва.
С оглед на това, основанието на предявения иск е установено със сила
на пресъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач
на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищеца, както и че
е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.
С оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, спорът на
страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху размера на
обезщетението за неимуществени вреди, както и върху възражението за
съпричиняване.
Във връзка с доводите във въззивната жалба за допуснатите от
първостепенния съд нарушения, въззивният състав намира следното:
От приетата пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза
съдът приема за установено, че вследствие на реализираното произшествие
ищецът е получил контузия на дясната подбедрица, която се характеризира
като временно разстройство на здравето, без опасност за живота. От
получената травма пострадалият е търпял болки и страдания при
обслужването си. След проведената оперативна интервенция също е търпял
болки и страдания, тъй като се е налагало да се правят превръзки, имал е
затруднения при къпане и личен тоалет, както и при ходене и стъпване на
3
оперирания крайник.
При извършената проверка на представените медицински документи,
вещото лице констатира, че спешна помощ пострадалият е получил в
Спешния център в град Кюстендил, където след направени образни и
лабораторни изследвания му е била поставена тази диагноза, след което е бил
насочен за домашно лечение с дадени препоръки за спазване на щадящ режим
на травмираната област. На 04.10.2018г. е постъпил в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ гр. София, за да продължи лечението си. В епикризата,
издадена при изписването му, е отбелязано, че в момента на приемането му е
било констатирано, че е налице подуване на медиалната област на дясната
подбедрица. След проведени изследвания и консултации с травматолог,
интернист и анестезиолог е било взето решение за провеждане на оперативно
лечение. Под местна анестезия е бил евакуиран хематомът и сложен шев на
сухожилието, поставен е бил дрен и стерилна превръзка. На 08.10.2018г.
пациентът е бил изписан, като са му били дадени препоръки за
медикаментозно лечение с апликации подкожно Фраксипарин и смяна на
превръзките в амбулаторен порядък и два контролни прегледа на 16.10.2018г.
- за сваляне на конците, и на 05.11.2018г. На ищеца е бил издаден болничен
лист № Е 20182559855 за 35 дни.
В с.з., проведено пред първата инстанция, вещото лице уточнява, че при
първоначалния преглед хематомът не е бил констатиран. Допълва, че е
възможно при сблъсъка между автомобила и мотоциклета да възникне
хематом, /представляващ спукване на съд/. Счита, че полученият хематом се
намира в причинна връзка с произшествието. Излага, че извършената
оперативна процедура отговаря на медицинските стандарти, като хематомът
задължително е следвало да бъде евакуиран, тъй като кръвта се съсирва и по
друг начин не може да бъде премахнат. При такава травма сочи, че човек се
възстановява за няколко месеца.
Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетата СМЕ, тъй като експертът е отговорил
обективно и компетентно на поставените въпроси.
От събраните по делото показания на свидетеля С. Д. Д. – майка на
ищеца, съдът приема за установено следното: Още същия ден на
произшествието свидетелката видяла сина си. Той й показал охлузения си
крак и й съобщил, че при прегледа не са установили да има счупено, казали
му да държи лед и да поставя риванол на мястото на охлузването. Външно не
е имало дълбока рана. Макар, че куцал и се придвижвал, стъпвайки повече на
един крак, ищецът продължил да работи в семейния ресторант, но по-малко.
След няколко дни, без да има друг инцидент, кракът му се подул, станал като
„пихтия“ - подуването било от коляното надолу. При преглед при
травматолог в София се установило наличието на хематом, като лекарят
казал, че следва да се оперира, за да не стане по-голям проблем.
4
Интервенцията била с местна упойка. След премахване на хематома известно
време синът й не могъл да стъпва на този крак, като около месец, месец и
половина имал прикрепен катетър, за да изтича течността от крака, през което
време ищецът не можел да работи и да помага в заведението. След случая
ищецът бил много стресиран в период около две-три седмици, наложило му
да приема медикаменти. След това се оправил психически, но не продължил
да кара мотор, въпреки че преди това имал намерение да си купи по-голям.
Понастоящем ищецът е възстановен и стъпва нормално; управлява само
автомобил.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в описаната част, като
счита, че показанията й възпроизвеждат лични и непосредствени
впечатления. Показанията на свидетелката не противоречат на останалия
доказателствен материал по делото.
От заключението на приетата повторна АТЕ съдът приема за
установено следното: Лекият автомобил, управляван от водача Р., се е движел
в град Кюстендил по ул. “Цар Самуил“, като на 9 м преди пешеходната
пътека върху западния тротоар на улицата има поставен пътен знак Б2
/„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“/. Единствената
хоризонтална маркировка на тази улица е широката 2,50 м пешеходна пътека.
При навлизане в кръговото кръстовище откъм ул. „Цар Освободител“ пред
самото кръстовище има поставен пътен знак Б1 /„Пропусни движещите се по
пътя с предимство“/ от горе и под него на същата колонка има пътен знак Г12
/„Кръгово движение“/. От заключението съдът приема за установено, че
причината за настъпването на ПТП са субективните действия на водача на
лекия автомобил – тя е отнела предимството на мотоциклета, като след
потегляне от стоп-линията е следвало да се изнесе плавно напред с готовност
да спре при забелязване на други участници в движението с предимство и да
ги пропусне, което тя не е направила. Въз основа на отразените щети по
превозните средства автоекспертът установява, че лекият автомобил е
блъснал мотоциклетиста, когато същият се е намирал пред него. От
заключението на в.л. се установява, че мотоциклетът се е движел със скорост
от 50 км/ч, когато движещият се с около 20 км/ч лек автомобил го е блъснал
от дясно. От заключението съдът приема за установено, че мотоциклетистът
би могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако бе предприел аварийно
спиране, когато е забелязал лекия автомобил.
Въззивният съд кредитира повторната АТЕ, тъй като отговорите в
същата са по-задълбочени в сравнение с първоначалната, по-подробни са и
обосновани.
Пред първата инстанция е приложена административно-наказателната
преписка и издадения АУАН на виновния водач за извършено нарушение на
чл. 50, ал.1 ЗДвП.
5
При така установените обстоятелства, настоящият съдебен състав
приема следното от правна страна:
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на
пострадалия-ищец от ответното дружество - застраховател, както повелява
нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост.
Размерът на претърпените от него болки, страдания и неудобства следва да
бъде определен към датата на ПТП, необходимо е да се отчете и периода за
пълното възстановяване, възрастта на пострадалото лице, причинените му
неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие,
както и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка „Гражданска отговорност”.
Въззивният съд, като взе предвид тези общи постановки, съобрази
съдебната практика, действала към релевантния момент и като отчете
конкретните обстоятелства намира, че обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде определено в размер на 2500лв. За да достигне до този
извод, съдът съобрази, че ищецът е получил лека увреда, без фрактура.
Претърпял е оперативна интервенция, но с местна упойка. В резултат на
увредата ищецът се е придвижвал трудно, за срок около месец и половина, но
не е ползвал помощни средства. Изпитвал е затруднения в ежедневието си, не
е могъл пълноценно да работи и да помага в семейния бизнес. Безспорно тези
обстоятелства са причинили дискомфорт на ищеца и са променили
ежедневния му ритъм. Съдът отчита и негативното отражение на
произшествието върху емоционалното състояние на ищеца – изпитвал страх
от мотори и спрял да практикува любимото си занимание. От друга страна, по
делото няма доказателства, така получената от ищеца увреда да го е лишила
от социални контакти. Няма данни след възстановителния период при ищеца
да се наблюдават усложнения. Напротив той е възстановен физически. На
следващо място, съдът съобрази, че при ищеца макар и да са били налице
данни за отражение на инцидента върху психо-емоционалното му състояние,
липсват доказателства за трайни психически увреждания. По делото останаха
недоказани твърденията на ищеца, че в ежедневието си той се е нуждаел от
помощ при хранене и обличане. Не се доказаха твърденията за загуба на сън и
чувство на непълноценност. Не се доказаха твърденията за продължителен
оздравителен период от 4-5 месеца. С оглед на тези съображения, настоящият
състав приема, че справедливият размер на обезщетението, с оглед конкретно
установените по делото факти, възлиза на горната сума. В тази връзка намира
за частично основателни възраженията на ответното дружество.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя-ответник за
доказаност на възражението за съпричиняване. От събраните и обсъдени
писмени доказателства съдът приема за безспорно установено по делото, че
6
причина за настъпване на пътния инцидент са субективните действия на
водача на лекия автомобил, който след като потеглил от стоп-линията не се е
изнесъл плавно и не е спрял своевременно, като е отнел предимството на
мотоциклета. Действително пострадалият-ищец е могъл да предотврати
настъпването на ПТП чрез аварийно спиране, но той не е имал такова
задължение, движел се е по път с предимство, нямало е как да предположи, че
водачът на лекия автомобил няма да спре и ще му отнеме предимството.
Задълженията, вменени на водачите на МПС в чл. 20, ал.2, пр.1 и пр.2 ЗДвП,
не са приложими в случая. Мотоциклетистът се е движел правомерно по път
с предимство, като предимството му е било отнето. Не е бил длъжен да
предприема аварийно спиране. С оглед на изложеното настоящият въззивен
състав намира за неоснователно релевираното възражение за съпричиняване.
В заключение: Въззивният състав приема, че жалбата, с която е сезиран,
е частично основателна.
При този изход на спора, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в осъдителната част за разликата над 2500лв. до присъдените
9000лв., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2019г. до окончателното
плащане. Въззивната инстанция следва да постанови решение, с което да
отхвърли иска за сумата от 6500лв., ведно със законната лихва, считано от
21.03.2019г. до окончателното плащане. Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да
заплати по сметка на ОС-Кюстендил разликата над сумата от 125.48лв., на
основание чл. 78, ал.6 ГПК. Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на адв. Я.
Д. разликата над сумата от 156.53лв., на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв.
Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е
осъдено, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на ищеца разликата над
сумата от 70.66лв. Ищецът следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал.3
ГПК, да заплати на ответното застрахователно дружество още 226лв. -
разноски, направени в производството пред ОС-Кюстендил, съобразно
отхвърлената част на предявения иск.
Пред настоящата инстанция разноските се разпределят, както следва: На
въззивното дружество въззиваемият дължи 309.31лв. – разноски, вкл.
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С оглед отхвърлената
част на въззивната жалба, въззивникът дължи на въззиваемия разноски в
размер на 82.76лв. Неоснователно е възражението на пълномощника на
жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
същото е съобразено с чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г., както и с
извършените от пълномощника процесуални действия.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение №32 от 17.07.2020г., постановено по т.д.
№65/2019г. от Кюстендилски окръжен съд, ГК, в частта, в която ЗК „Лев
Инс“ АД е осъдено да заплати на М. А. Д., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с
чл. 45 ЗЗД разликата над 2500лв. до 9000лв., ведно със законната лихва,
считано от 21.03.2019г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
16.09.2018 г., както и в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да
заплати по сметка на ОС-Кюстендил, на основание чл. 78, ал.6 ГПК,
разликата над 125.48лв. – държавна такса, както и в частта, в която ЗК „Лев
Инс“ АД е осъдено да заплати на адв. Я. Д. разликата над 156.53 лв. -
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.,
както и в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, на М. А. Д. разликата над 70.66лв., като вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. А. Д. против ЗК „Лев Инс“ АД иск с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 6500 лв,
представляваща разликата над 2500лв./присъдените от САС/ до 9 000лв.
/присъдените от ОС-Кюстендил/, ведно със законната лихва, считано от
21.03.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. А. Д. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от още
226лв. – разноски, направени в производството пред ОС-Кюстендил и сумата
от 309.31лв. – разноски пред САС, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на М. А. Д. сумата от 82.76лв.,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК-разноски пред САС, съобразно отхвърлената
част от въззивната жалба.
ПОТВЪРЖДАВА решение №32 от 17.07.2020г., постановено по т.д.
№65/2019г. от Кюстендилски окръжен съд, ГК в останалата обжалвана част.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8