Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С присъда № 389 от 21.05.2012г., постановена по НОХД № 462/2011г., Горнооряховският районен съд е признал подсъдимата И. И. С. за невинна в това, че на 13.12.2010г. в гр. Г. Оряховица, пред сградата на РС Г., се е заканила с убийство спрямо М. К. К. от гр. Г. с думите „Ще ти начупя краката, и на теб и на дъщеря ти, ще ви убием”, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдал по повдигнатото й обвинение по чл. 144 ал. 3 НК. Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест от прокурор в РП Г. Оряховица и въззивна жалба от частният обвинител К.. В протеста се прави оплакване за неправилност на присъдата, поради неправилна оценка на доказателствата по делото. Прави се оплакване срещу извода на съда да кредитира показанията на свидетелите И. и С., въпреки че са дълбоко противоречиви. Акцентира се върху показанията на свидетелите К., П. и Д., които логично и последователно, потвърждават отправянето на заплахи от страна на С. към К. и тяхното въздействие върху последната. Изтъква се, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е променил мяркÓта за неотклонение на подсъдимата в по – тежка, с оглед на процесуалното й поведение. С оглед на изложеното се прави искане отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на друга, с която подсъдимата бъде призната за виновна за престъплението по чл. 144 ал. 3 НК. Във въззивната жалба на частния обвинител се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради недостатъчно задълбочена оценка на доказателствата. Отново се акцентира върху дейността на съда по отношение мярката за неотклонение на подсъдимата. Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване нa нова, с която подсъдимата. В съдебно заседания представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста. Счита, че въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е стигнал до неправилни правни изводи. Акцентира върху грешки в оценъчната дейност на съда по доказателствата. Моли ВТОС да отмени оправдателната присъда и да постанови нова, с която подсъдимата бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение. Жалбоподателката К., в качеството й на частен обвинител, поддържа подадената от нея жалба и се присъединява към казаното от прокурора. Развива съображение защо не следва да се кредитират показанията на част от свидетелите. Изтъква, че подобен инцидент е имало и преди три години със съпруга на подсъдимата. Защитникът на подсъдимата взема становище, че първоинстанционният съд е взел предвид и е обсъдил детайлно всички доказателства по делото. Дава собствен поглед на наличните по делото противоречия между показанията на свидетелите. Отправя искане за потвърждаване на атакуваната присъда. Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита заявява, че не е заплашвала частния обвинител по никакъв начин. В последната си дума моли съда да потвърди оправдателната присъда. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания във въззивният протест и въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното: Протестът и жалбата са подадени в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на инстанционна проверка съдебен акт, отговарят на изискванията за редовност, поради което същите се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. В хода на извършената служебна проверка от ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. С оглед на процесуалното задължение на въззивния съд за свой прочит на фактологията същия намира за установено от фактическа страна следното: Подсъдимата И. И. С. е пълнолетен български гражданин /родена на 18.02.1955 г. /, с основно образование, омъжена, безработна. Същата е неосъждана /реабилитирана/ и по понастоящем за нея не са събрани характеристични данни разкриващи я като личност с противообществено поведение. На 13.12.2010 г. около обяд подсъдимата С. и свидетелите С./съпруг на подсъдимата/, И. – адвокат на С., К., П., Д. и Д. се намирали в сградата на РС Г. по повод на водено в съда наказателно дело. По това дело Д. и П. са подсъдими за извършена кражба на злато от дома на С.. Във връзка с тази кражба отношенията между С. и К. са влошени и обтегнати. Самият С., през 2009г., бил наказан по административен ред по чл. 78а НК с глоба за извършено от него престъпление по чл. 144 ал. 3 НК за отправена закана за убийство по отношение на К.. След приключване на съдебното заседание на 13.12.2010г. последната, синът й Д., съпруга му С.Д. и В. П., приятел на Д., излезли от сградата на съда и спрели да разговарят на тротоара до външното стълбище на сградата. В това време от съда излезлÞ свид. С., подсъдимата и свид. И.. Подсъдимата търсела от И. обяснение на случилото се в съдебната зала по наказателното дело, в което са участвали. Когато подсъдимата преминавала покрай спрелите на тротоара свидетели между нея и К. се осъществил словесен контакт, който бързо приключил. Подсъдимата, съпруга й и свид. И. продължили по пътя си към паркираните срещу РП Г. Оряховица автомобили, където приказвали около десетина минути. Два дена след тези събития, 15.12.2010г., частният обвинител К. депозирала жалба в РП Г. Оряховица, в която посочила, че подсъдимата С. се е заканила да убие нея и дъщеря й. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите С. и И., както и частично от показанията на К., П., Д. и Д.. Наред с тези гласни доказателства, изложената фактическа обстановка се изяснява и от наличните по делото писмени доказателства, жалба до прокуратурата от 15.12.2010г., справка за съдимост, данни за личността, декларация за семейно и имуществено състояние. От изброените доказателствени материали безпротиворечиво се установява времето, мястото и обстоятелствата, при които РП Г., обвинява подсъдимата да се е заканила с убийство. На въпросната дата – 13.12.2010г. около обяд, подсъдимата и посочените по – горе свидетели са намирали пред сградата на РС Горна Оряховица, след като преди това са участвали в съдебно заседание по наказателно дело. Не такова е положението по отношение на основния факт, който следва да се установи в хода на настоящото наказателно производство, а именно отправила ли закана за убийство подсъдимата С. към частния обвинител К. чрез инкриминирания от РП Г. израз. Относно това обстоятелство се оформят две групи свидетели. От една страна са показанията на К., П., Д. и Д., подкрепящи обвинителната теза. На тях противостоят показанията на С. и И., които от своя страна кореспондират напълно с обясненията на подсъдимата С.. Последните не трябва априори да се изключват от доказателствата съвкупност по делото, само поради естествената заинтересованост на подсъдимата от изхода на делото. Те са важен източник на информация за случилото се и следва да се ценят наред с другите гласни доказателствени средства, но с оглед специфичната им природа това следва да стане при стриктно спазване на процесуалния регламент за оценка. Относно показанията на двете групи свидетели следва да се има предвид, че във всяка от оформените групи, лицата помежду си са в близки отношения, основани на родствени или други връзки, което създава допълнителни затруднения в оценъчната дейност на съда. Още повече, че и проведените на съдебното следствие очни ставки не са довели до отстраняване на съществуващите противоречия. Инкриминираното от прокуратурата поведение на С. е сведено до това, че се е заканила с убийство на К. с думите „ще ти начупя краката, и на тебе и на дъщеря ти, ще ви убием”. В тази насока по същество са показанията на частния обвинител, Д., Д. и П., въпреки че те не възпроизвеждат точно инкриминирания израз. Нещо повече последните двама говорят, че подсъдимата се е заканила лично да убие К. и дъщеря й. Tези показания са в явен противовес с показанията на С. и И., които отричат подсъдимата да е отправяла закани към К.. В тази връзка съдът, за да прецени достоверността на обсъжданите показания и даде вяра на някой от тях съобрази дали те не са вътрешно противоречиви респ. налице ли са противоречия между показанията в обособените групи, явяват ли се някой от тях изолирани и непоследователни. Подлагайки на анализ показанията на свид. П. – приятел на сина на К., съдът намира същите за вътрешно противоречиви и изолирани от останалите показания по делото. На първо място П. сочи, че И. и С. не са присъствали при изричане на заканите, били са на място от което не са можели да ги възприемат и не са реагирали по никакъв начин. Впоследствие свидетелства, че двамата са се върнали като сочи че е възможно двамата да са чули нещо. Наред с това П. сочи, че на няколко пъти подсъдимата е казала по отношение на частния обвинител, че ще я заличи. Нещо, което никой друг от свидетелите не споменава. Непоследователност и изолираност съдът открива и в показанията на С. Д.. Първоначално тя говори, че С. започнала да вика, че Д. им е откраднал парите, както и че е заплашвала всички, че ще им начупи краката. После свидетелства, че подсъдимата е говорела само на К., че ще и начупи краката, а след това ще убие нея и дъщеря й. Противоречия се откриват и в показанията на свидетелите от първата група относно начина по който е реагирала К. след твърдяното изричане на заплахите и относно последователността в която са излезли от съда подсъдимата, съпругът й и свид. И.. Първият момент е много важен, доколкото чрез нейното поведение съдът разполага с обективни данни, на базата на който да прецени дали тя е възприела заканите и дали същите са били в състояние да възбудят основателен страх за осъществяването им. Самата К. сочи, че нищо не е направила и е казала на другите да се махат. П. твърди, че тя се е изплашила, а Д., че се е разплакала. Последното е много характерна човешка реакция, която е ясно различима, ако се е случила. Обстоятелството, че самата частна обвинителка не описва такава реакция е много показателен за съда. По отношение на втория коментиран момент се вижда, че К. и Д. дават показания, че И. е вървял първи, а след него С.. Другите двама свидетели от тази група сочат точно обратното. Що се отнася до показанията на свидетелите И. и С. съдът намира същите за логични, последователни и непротиворечиви помежду си. В показанията на двамата детайлно описват събитията от процесния ден след проведеното съдебно заседание. Няма противоречие относно каква е била последователността на движението им, от къде и покрай кога са минали, на къде са отишли. И. и С. са категорични, че подсъдимата не е отправяла закани към К.. В тази насока са и обясненията на самата подсъдима. Тук следва да се спомене, че свидетелят И. е най – малко обвързан със страните по делото, доколкото отношенията му с подсъдимата са опосредени чрез осъществяваното от него процесуално представителство в качеството на повереник на съпруга й по друго наказателно дело. Поради изложеното настоящият състав на ВТОС счита, че достоверността на гласните доказателства, подкрепящи обвинителната теза за отправянето на закани за убийство е разколебана. По отношение на този главен факт на доказване в производството, съдът открива една насоченост и заинтересованост в тези показания. Още повече, че относно всички свидетели от първата група се констатират зависимости основани на родствени и приятелски връзки, който до голяма степен предопределят качеството и съдържанието на техните показания. Това дава основание на съда да приеме същите за тенденциозни и предубедени относно изложеното за главния факт на доказване в процеса. Въз основа на така установената фактическа обстановка и доказателствен анализ съдът прави следните правни изводи: За да признат подсъдимият за виновен, трябва да са налице такива доказателства, които по несъмнен начин да установяват всички елементи на състава на инкриминираното престъпление. Такава е императивната новела на чл. 303 ал. 2 НПК. Когато такива доказателства липсват, за съда е налице само една възможност и тя е да признае този подсъдим за невинен и да постанови оправдателна присъда. При настоящата доказателствена наличност по делото въззивният съд счита, че от обективна страна деянието по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 НК не е доказано по безспорен и категоричен начин. Липсва стабилна и убедителна доказателствена опора, че на инкриминираната дата подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние на визирания престъпен състав. Наличните доказателства, не могат да доведат съдът до извода, че С. е обективирала чрез думи закана за убийство към К., възприета от последната като реална и можеща да възбуди основателен страх за осъществяването й. Влошените от известно време отношения между семейството на подсъдимата и частният обвинител К. по повод на извършената кражба, наличието на друг подобен случай за отправена закана за убийство от С. към частната обвинителка, през чиято призма свидетелите на обвинението и най – вече самата К. разказват за процесното деяние, пречат на съда понастоящем да направи извод за осъществяване от обективна страна на състава на престъплението по чл. 144 ал. 3 НК. Въз основа на тези съображения, въззивната инстанция приема, че при съответния анализ на доказтелствените материали решаващият съд е стигнал до законосъобразен и обоснован извод за недоказаност на обвинението по несъмнен начин, поради което правилно е признал подсъдимата С. за невинна. Този краен извод на районния съд се споделя изцяло от въззивния състав, който намира протеста на прокурора и въззивната жалба на частната обвинителка за неоснователни. Като такива, същите следва да бъдат оставени без уважение, а на основание чл. 338 НПК, атакуваната присъда следва да бъде потвърдена. Относно оплакванията за допуснати от съда процесуални нарушения по повод на мярката за неотклонение на подсъдимата, настоящият състав следва да посочи, че дори и такива да са налице, те не могат да рефлектират върху отговора на основните въпроси по чл. 301 НПК. Навеждането на подобни доводи е напълно несъстоятелно и няма мястото в протеста респ. въззивната жалба, имащи за цел да ревизират правилността на оправдателната присъда постановена от първата инстанция. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 389 от 21.05.2012г., постановена по НОХД № 462/2011г. на Горнооряховския районен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |