Решение по дело №744/2020 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 4
Дата: 21 януари 2021 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия: Георги Любенов Йорданов
Дело: 20202220100744
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Нова Загора , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ Гражданско дело №
20202220100744 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК във вр. чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
Производството е образувано по искова молба от Д. С. Д. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Нова Загора, общ.Нова Загора, обл. Сливен, ул.„Братя Миладинови” № 39 против НОИ,
ТП – Сливен - гр.Сливен, с която е предявен иск за установяване на трудов и осигурителен
стаж, за положен труд във фирма „Булгарплод” гр.Нова Загора за периода от 28.03.1984 г. до
12.10.1988 г. на длъжност шофьор.
Ищецът твърди, че на 28.03.1984 г. постъпил на работа в ОП „Булгарплод”, гр.Нова Загора,
на длъжност „Шофьор”, на пълно работно време, с месторабота - в гр.Нова Загора, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 135.00 лв. без прекъсване от
28.03.1984 г. до 12.10.1988 г., когато трудовият му договор бил прекратен, на основание
чл.325, т.1 от КТ. Твърди, че упоменатият по-горе стаж бил описан в трудовата му книжка.
Посочва, че през пролетта на 2020 г., при опит да установи трудовия си стаж за посочения
период от време се оказало, че ТП на НОИ, гр.Сливен не му признава посочения по-горе
стаж, поради това, че липсвало надлежно оформяне на същия, чрез поставяне от
работодателя на правоъгълен печат в трудовата книжка. Тъй като към настоящия момент
ОП „Булгарплод” не съществувало, дейността му била прекратена и нямало правоприемник,
то нямало кой да положи необходимия печат в трудовата ми книжка.
Предприятието не било представило в ТП на НОИ, сектор „Осигурителен архив”, гр. Сливен
разплащателните ведомости и там не били приемани такива.
На основание гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да признае за
1
установено по отношение на ТП на НОИ /РУСО/, гр.Сливен, със седалище и адрес на
управление - гр.Сливен, бул.„Ст.Караджа” № 10, представлявано от директор С.Р., че е
работил по трудово отношение с фирма ОП „Булгарплод”, гр.Нова Загора, на длъжност
„шофьор”, на пълно работно време, в периода от 28.03.1984 г. до 12.10.1988 г., което време
да му се зачете за трудов стаж и като такъв при пенсиониране, както и да се включи в общия
му осигурителен стаж.
Моли да бъдат призовани трима свидетели в режим на довеждане, с които са работили
заедно през посочения период в същото предприятие.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът ТП на НОИ /РУСО/, гр.Сливен, чрез С.Д.С. –
началник отдел „Административен” е депозирал отговор на исковата молба, с който счита
предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан, като излага съображенията си за
това:
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), ако към исковата молба се представят
съответното удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР и писмени доказателства по чл.6 от
ЗУТОССР искът следва да се счита за допустим.
Съгласно разпоредбите на чл.5 от ЗУТОССР, за да се пристъпи към установяване на
трудовия стаж било необходимо ищецът да представи удостоверение, че разплащателните
ведомости на осигурителя за процесния период са загубени или унищожени, а когато
осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, и ведомостите и
книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен
институт, издадена на основание чл.5, ал.13 от Кодекса за социално осигуряване, се
представя удостоверение от съответното териториалното поделение на НОИ, че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
Във връзка с предявената искова молба с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР,
ответнкът е представил Удостоверение № Ц5511-19-5 от 30.10.2020 г. , издадено от ТП на
НОИ - Сливен, с което било удостоверено обстоятелство, че разплащателните ведомости и
трудовоправните документи на ОП „Булгарплод“ гр. Нова Загора не се съхраняват и в ТП на
НОИ сектор OA гр.Сливен. Ищецът твърдял, че към настоящия момент ОП „Булгарплод“
гр.Нова Загора не съществува, а дейността му била прекратена и нямало правоприемник.
Разяснява, че ТП на НОИ - Сливен е било ответник и по други дела, чиито ищци са искали
да установят по съдебен ред положен от тях трудов стаж в ДСБ (ОП) „Булгарплод“, гр.Нова
Загора, като и те са окомплектовали с доказателства своите искови молби и делата били
прекратени. В тази връзка и независимо, че ответната страна нямала задължение да изяснява
фактите, на които ищците основават исковете си, се опитала да установи къде се съхраняват
разплащателните ведомости на ДСБ (ОП) „Булгарплод“, гр.Нова Загора.
2
Установено било от ответника, че в Архивното стопанство към ТП на НОИ - Сливен не са
приемани за съхранение разплащателни ведомости и други документи на ДСБ
„Булгарплод“, гр.Нова Загора, нито на ОП „Булгарплод“, гр. Нова Загора. За да установят
правоприемника на ДСБ (ОП) „Булгарплод“, гр. Нова Загора извършили справка и в
Държавен архив, гр.Сливен. Служител на архива ги уведоми, че не разполагат с данни за
предприятие „Булгарплод“, гр.Нова Загора. От предоставената им информация установили,
че през 1974 г. се създало обединено предприятие „Булгарплод“, гр.Сливен, към което се
числяла и консервната фабрика „Загорец“, гр.Нова Загора. През 1990 г. Окръжен съд -
Сливен вписал в регистъра на съда ДФ „Фрукто“, гр.Сливен, която била правоприемник на
ОП „Булгарплод“, но в новорегистрираната фирма не се включвал Консервен завод
„Загорец“ - Нова Загора (бившата Консервна фабрика), който бил регистриран
самостоятелно, като ДФ „Загорец“. Имуществените отношения между ДФ „Фрукто“ -
Сливен и ДФ „Загорец“ - Нова Загора били уредени.
Посочва също, че трудовите книжки на двама от свидетелите по предходни дела съдържали
записи, че те са работили до 28.02.1990 г. в ОП „Булгарплод“, гр.Нова Загора, а от
01.03.1990 г. били преназначени в ДФ „Загорец“, гр.Нова Загора.
Гореизложеното им давало основание да считат, че е съществувало преливане между двете
предприятия и основателно може да се заключи, че разплащателните ведомости на ОП
„Булгарплод“, гр.Нова Загора се съхраняват от ДФ „Загорец“, гр.Нова Загора, а във връзка с
последната фирма са извършвали справки и са установили следното:
През 1991 г. на основание чл.11, ал.2 от Указ № 56 за стопанската дейност с решение №
1251/21.03.1991 г. по ф.д. № 482/91 г. в търговския регистър била вписана държавна фирма
„Загорец“ със седалище гр.Нова Загора, Бургаска област. Последната била правоприемник
на консервен завод „Загорец“ - Нова Загора към предприятие „Булгарплод“ - Сливен -
обявление № 4013 от ДВ бр. 49/1991 г.
През 1992 г. ДФ „Загорец“ - Нова Загора се преобразувала в ЕООД с фирма „Загорец“.
Дружеството поело всички активи и пасиви на ДФ „Загорец“ - Нова Загора - обявление №
8621 от ДВ бр.71/1992 г. и обявление № 10910 от ДВ бр.83/1992 г.
През 1996 г. Сливенски окръжен съд регистрирал промени за „Загорец“ ЕООД, гр.Нова
Загора, а именно вписвал съдружниците „Скай груп“ АД, гр.София и РКС „Загорец“ - Нова
Загора и преобразувал дружеството в дружество с ограничена отговорност „Загорец“ ООД -
обявление № 5724 от ДВ бр.37/1996 г.
През 1999 г. Софийски градски съд регистрирал промени за „Загорец“ ООД, състоящи се в
промяна на седалището и адреса на управление в София, район „Витоша“, кв.„Драгалевци“,
ул. „Лешникова гора“ № 46 - обявление № 61448 от ДВ бр.107/1999 г.
През 2001 г. Софийски градски съд вписал с решение от 29.09.2000 г. промени за „Скай
3
груп“ АД, а именно: вписал вливане на „Загорец“ ООД в „Скай груп“ АД; вписал
прекратяване без ликвидация на „Загорец“ ООД чрез вливането му в „Скай груп“ АД при
условията на универсално правоприемство и вписал нова фирма - „Агропромишлено
строителство“ АД - обявление № 22443 от ДВ бр.69/2001 г. През 2001 г. била променена
правната форма на дружеството и същото вече било „Агропромишлено строителство“ ООД,
гр.София.
От справка в търговския регистър ответника установил, че „Агропромишлено строителство“
ООД, гр.София с Булстат/ ЕИК ********* от 14.11.2011 г. е заличен търговец.
Извършил справка и установил, че разплащателните ведомости на дружеството, както и
тези, на които е правоприемник, не са предадени в Осигурителните архиви на
териториалните поделения на НОИ.
Предвид изложеното, счита че е основателно да се предположи, че разплащателните
ведомости на Държавна фабрика „Загорец“, Консервен комбинат „Загорец“, Консервна
фабрика „Загорец“ и ОП „Булгарплод“, гр.Нова Загора са били загубени или унищожени.
Предвид горното, счита искът на Д. С. Д. от гр.Нова Загора в частта, с която той желае да
установи положен трудов стаж в ОП „Булгарплод“ - клон Нова Загора през периода от
28.03.1984 г. до 12.10.1988 г., на длъжност „Шофьор“ за процесуално допустим. Същият
обаче към настоящия момент бил недоказан и неоснователен.
Посочва, че съгласно императивната разпоредба на чл.6 от Закона /ЗУТОССР/, свидетелски
показания по исковете за установяване на трудов стаж се допускат само при наличност на
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от
работодателя/осигурителя, където е придобит стажа и по време на полагане на стажа.
Алинея 2 от нормата /чл.6/ примерно изброявала писмените доказателства, които по смисъла
на Закона представлявали „начало на писмено доказателство“. В настоящото производство
такова депозирано доказателство било трудовата книжка на ищеца, както и удостоверение
по смисъла на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР за претендираният от ищеца период.
Доказателствата за полаган трудов стаж, съгласно Тълкувателно решение №59 от 01.06.1962
г. по гр.д. №54/62 г. ОСГК следвало да са съставени във връзка с извършваната работа през
процесния период. Съгласно чл.40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж,
осигурителният стаж на лицата се установявал с трудови, служебни и осигурителни книжки,
с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл.5, ал.4 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО), като гореизброените документи се издавали въз
основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд.
Относно представената от ищеца една страница от трудова му книжка с извършено вписване
за процесния период, счита че трудовата книжка може да бъде доказателство за полаган
4
стаж по смисъл на чл.6, ал.2, т.5 от ЗУТОССР, а също така, за да бъде основателен искът
било необходимо свидетели да удостоверят със своите показания, че за процесния период
ищецът действително е полагал труд.
Относно обстоятелствата, на които се основавал иска, ответникът е посочил следното:
В искова си молба ищецът твърди, че стажът му в ОП „Булгарплод“ - клон Нова Загора не
му е признат от ТП на НОИ - Сливен, тъй като не е оформен надлежно, а именно липсва
правоъгълен печат на работодателя в трудовата му книжка. Към настоящия момент
предприятието не съществува, дейността му е прекратена и няма правоприемник, а
разплащателните му ведомости не са предадени за съхранение в НОИ. Предвид изложеното,
ищецът твърди, че не е в състояние да се снабди с документ, който удостоверява стажът му
през периода от 28.03.1984 г. до 12.10.1988 г. в ОП „Булгарплод“ - клон Нова Загора.
Изложил е подробно възраженията си срещу иска и обстоятелства, на които се основават.
С оглед посоченото, моли съдът да задължи ищеца, да представи писмени доказателства от
които да е видно, че свидетелите му са работили при същия работодател за процесния
период и ако същите представят трудови книжки със записи за този период, то те следвало
да бъдат надлежно оформени – трудовия стаж придобит от тях в предприятието към датата
на прекратяване на трудовото им правоотношение, трябвало да е записан с цифри и думи и
да са налични подписи на счетоводителя и на ръководителя на предприятието и да е
положен печата на последното.
С оглед на гореизложеното ответника счита, че предявеният от Д. С. Д. срещу ТП на НОИ -
Сливен иск, с който ищецът претендира, че е полагал труд за периода от 28.03.1984 г. до
12.10.1988 г. в ОП „Булгарплод“ - клон Нова Загора е допустим, но недоказан и
неоснователен.
В откритото съдебно заседание на 13.01.2021 г. бяха изслушани свидетелите Д.С.Т. и К.И.К..

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

Производството е по искова молба от Д. С. Д. от гр.Нова Загора против НОИ, ТП – Сливен,
с която е предявен иск за установяване на трудов и осигурителен стаж, положен от ищеца за
периода от 28.03.1984 г. до 12.10.1988 г. във фирма “Булгарплод“ гр.Нова Загора.
Ищецът е започнал работа в горепосочената фирма на пълен работен ден, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 135 лева за горепосочения период на длъжността
5
„Шофьор“, като стажът е посочен в трудовата му книжка, но липсва правоъгълният печат в
книжката,което е мотивирало ответникът да откаже да му зачете този стаж, като
съществуващ за пенсионирането му. В този смисъл са освен събраните писмени
доказателства и показанията на разпитаните двама свидетели-Д.Т. и К.К..
Предприятието не е представило разплащателните ведомости в „Осигурителен архив“ и
съответно липсва правоприемник.
По делото съдът са приобщени следните писмени докзазателства: Копие на трудовата си
книжка(стр.16 и 17) на л.3 по делото; Удостоверение № Ц5506-19-1318/26.10.2020 г. ,
издадено от ТП на НОИ - Сливен на л.8 по делото; Удостоверение № Ц5511-19-5/30.10.2020
г. , издадено от ТП на НОИ – Сливен на л.12 по делото; Заповед № 1016-40-1445/22.11.2019
г.; Копия от трудови книжки на Д.С.Т. и К.И.К.; Юрисконсултско пълномощно № 1039-19-1/
13.01.2021 г., както и събраните гласни доказателства в открито съдебно заседание от
13.01.2021 г.
В откритото съдебно заседание на 13.01.2021 г. ищецът, редовно призован – лично се явява.
За ответника, редовно призован, се явява юрк. И.П.М.-Г., редовно упълномощена от по-
рано.
Съдът уважи искането на ищеца и допусна до разпит свидетелите Д.С.Т. и К.И.К..
От показанията на свидетелят Т. се установява, че е бил ел.монтьор и ел. Техник, като е
работил в предприятието (КЗ „Загорец”, после „Булгарплод” в продължение на 24 години и
няколко месеца, през което време от 1984-та до 1988 г. за ищеца посочва, че е работил в
транспорта, като шофьор в предприятието.
От показанията на свидетелят К. се установява, че са работили заедно с ищеца в КЗ
„Загорец”, после ОП „Булгарплод”. К. свидетелства, че не помни точно, но 85-та година
дошъл от Сливен насам. Извъртял всички професии – мотокарист, автомонтьор, тракторист,
автоклавист, електрокарист, като през последния период от време с ищеца са били в
„Булгара”, а после К. бил преместен. Свидетелства, че Д. бил шофьор, а работният им ден –
както неговия, така и на ищеца бил цял, по 8 часа. Разяснява още, че са пътували по
складовете, по нивите за продукцията, а след това в консервната.
Ищецът Д. поддържа предявения иск.
Юрк. М., посочва че с оглед на събраните в хода на съдебното производство доказателства,
включително и разпита, счита че ищеца е успял да докаже иска си и признава
обстоятелствата по него.

6
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Предявения иск е с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР. Иска се да бъде установен
трудов и осигурителен стаж за положен от ищеца Д. С. Д. труд на длъжност „Шофьор“, на
пълен работен ден във фирма „Булгарплод“ гр.Нова Загора за периода от 28.03.1984 г. до
12.10.1988 г.
По същество съдът намира иска за основателен и доказан.
От представените и приети от съда писмени доказателства се констатира наличието на
трудово правоотношение между ищеца и сочения работодател ОП „Булгарплод“ гр.Нова
Загора за претендираният период и на съответната длъжност.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на ангажираните от
ищеца двама свидетели. Съдът кредитира напълно свидетелските показания, доколкото
същите са достоверни, последователни и съответни на останалия доказателствен материал.
От тях се потвърждава наличието на трудово правоотношение, установено от приобщените
документи, и се доказват отделните елементи на правоотношението, посочени в исковата
молба, вкл. заеманата от ищеца длъжност, периода на работа във фирмата и
продължителността на работния ден. Така установените релевантни по делото факти,
налагат извод, че положеният от ищеца труд в ОП „Булгарплод“ гр.Нова Загора в периода от
28.03.1984 г. до 12.10.1988 г. се признава за трудов стаж и осигурителен стаж при
пенсиониране.
На открито съдебно заседание по делото, проведено на 13.01.2021 г. процесуалният
представител на ответника юрк. М. посочи, че с оглед събраните доказателства счита иска за
доказан и признава обстоятелствата по него.
Предявения положителен установителен иск за признаване на трудов и осигурителен стаж,
следва да бъде уважен, съгласно чл.237 от ГПК, поради признание на иска от ответната
страна.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.

Относно разноските:
7

С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.9, ал.1 от Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред в настоящото производство не се събират
държавни такси, поради което разноските за държавна такса не следва да се възлагат на
ответната страна.Ищецът също не е направил разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Д. С. Д., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.Нова Загора, общ.Нова Загора, обл. Сливен, ул.„Братя
Миладинови” № 39, и Териториално поделение на Национален осигурителен институт -
гр. Сливен, с адрес: гр.Сливен, бул.„Стефан Караджа“ № 10, представлявано от С.Р. –
директор, че Д. С. Д. е работил в ОП „Булгарплод“ гр.Нова Загора в периода от 28.03.1984 г.
до 12.10.1988 г. на длъжност „Шофьор“, непрекъснато при осемчасов работен ден, което
време му се зачита за трудов и осигурителен стаж и при пенсиониране, на основание чл.1,
ал.1, т.3 от ЗУТОССР.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
8