Р Е Ш
Е Н И Е № 212
Гр. Пловдив, 29.11.2016 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав в открито съдебно заседание на седми
ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Галина Арнаудова
Емилия Брусева
с участието на секретаря С.Т. разгледа докладваното от
съдията Вера Иванова въззивно гражданско дело № 497 по описа за 2016 година и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно по реда
на чл. .8 и сл. от ГПК.
Обжалвано е
решение № 478, постановено на 23.02.2016 г. по
гр.д. 650/2015 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, в частите му, с които е осъден Г.Д.Т.
(заедно с Д.В.К. *** Г.Т., от които въззивна жалба не е подадена) да
преустанови неоснователните си действия, с които препятства достъпа на Н. А. Ш.
през дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор ...., с
административен адрес гр. Пловдив, ул. „Е.“., и стълбищната клетка на жилищна
сграда № .., разположена в същия поземлен имот, до собствения й недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....,1.2, който самостоятелен
обект се намира в сграда № …, разположена в ПИ с идентификатор ...., както и да
й предостави ключ от вратата на дворното място и от вратата, осигуряваща достъп
до съсобствената стълбищна клетка на сградата, както и е осъден Г.Д.Т. (заедно
с Д.В.К. *** Г.Т., от които въззивна жалба не е подадена) да заплати (общо с Д.В.К.
*** Г.Т.) на Н. А. Ш. сумата 2 802,95 лв., представляваща направени по
делото разноски за заплащане на държавни такси и възнаграждение за адвокат.
Жалбоподателят
Г.Д.Т. моли по съображения, изложени в подадената на 8.06.2016 г. въззивна жалба,
решението да бъде отменено като неправилно. Като ответник в производството пред
окръжния съд оспорва като неоснователен предявения срещу него иск. По негово
искане не са събирани доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата Н.А.Ш. оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена
по съображения, изложени в отговор от 29.07.2016 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците Д.В.К.,***
Г.Т. и Г.Д.Т. да преустановят неоснователните си действия, ограничаващи правото
на собственост на ищцата, изразяващи се в осуетяване достъпа до дворното място
и до стълбищната клетка на жилищната сграда, която сграда е етажна собственост
на страните, като й предоставят ключ от вратата на дворното място и от входната
врата на съсобствената стълбищна клетка, чрез която да ползва собствения си
апартамент. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното
производство.
Пловдивският
апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на
жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и намери за установено следното:
Безспорно е между страните, видно
е и от представения от ищцата в копие с исковата молба нотариален акт № .............
на нотариус ............., че ищцата по спора Н.Ш. е придобила целия втори
жилищен етаж от триетажната масивна жилищна сграда, построена в дворно място,
находящо се в гр. П. на ул. „Е.“., който самостоятелен обект в сграда
понастоящем е с идентификатор ....., а дворното място е с идентификатор ..... Безспорно
е също така, че ответниците по делото пред първоинстанционния съд Д.К. *** Т.,
съпрузи, са собственици на първия етаж от сградата, построена в дворното място
на К., а ответникът Г.Т., техен син, живее при тях в техния апартамент.
Твърдението на ищцата, заявено с исковата молба от 26.09.2016 г., е, че
ответниците неоснователно пречат и отказват достъп до имота на ищцата, тъй като
той минавал през собственото им място, както и отказват да й предоставят
ключове от входната врата за двора и от входната врата на жилищната сграда.
Ищцата твърди, че от придобиването на имота през 2000 г. до подаването на
исковата молба е правила опити да получи достъп до имота си, търсила съдействие
от органите на МВР, както и изпратила до ответниците на 13.07.2012 г.
нотариална покана, но ответниците се противопоставяли и тя няма достъп до имота
си. Отговор на исковата молба е подаден от ответника Г.Т. на 4.12.2012 г., с
който той възразява, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като
не е имал отношения с ищцата, той не е етажен собственик в сградата, а такива
са неговите родители, които притежават първия жилищен етаж и дворното място, и
ищцата, дори и да има правата на етажен собственик с оглед жилището на втория
етаж, то тези нейни права, свързани с достъп до общи части (общи входове и пр.)
следва да се предявя срещу другите етажни собственици, а не срещу него. Твърди,
че нито с фактически, нито с правни действия е възпрепятствал достъпа на ищцата
до имота. Твърди, че ищцата никога до момента не е ползвала процесния имот,
нито е осъществявала фактическа власт в него, като е закупила имота от лицето Й.
И., между което и ответника е имало висящи облигационни отношения, и което лице
в изпълнително производство през 2002 г. е било въведено в имота и следователно
е получило ключовете за него, т.е. достъпът на ищцата до имота не е бил
ограничаван или възпрепятстван. Твърди, че не е ясно за какво точно ползване
говори ищцата върху жилището на втория етаж, тъй като строежът на въпросното
жилище и към момента е напълно недовършен от строителна гледна точка, в етажа
няма поставена дограма, жилището не е прието с актове образец 14 и образец 15,
нито има издадено разрешение за ползването му, т.е. закупения от ищцата етаж е
в недовършен вид и в момента е неизползваем, като никога до тогава не е бил
ползван. Посочва, че дворното място, в което ищцата няма никакви вещни права,
има само един вход, и самата жилищна сграда, в която има и други етажни
собственици, има само един вход. Твърди, че при положение, че ищцата има
качеството само на един суперфициарен собственик на имот, построен в чуждо
дворно място, като самият строеж и до момента не е реализиран и завършен, то
фактически не са налице и права, които могат да бъдат накърнени. С подадения на
11.06.2013 г. отговор ответникът Д.К. възразява, че никога не е пречил на
ищцата за достъп до имота й, тъй като тя никога не е идвала в имота, като
трябва да се знае, че етажа, за който говори ищцата, не е завършен строително,
той е в груб вид, няма дограма, водопроводна и ел. инсталация, той е напълно
негоден за ползване, ищцата не притежава никакви права в дворното място и
никога до момента не е идвала в имота, още по-малко може да се говори за
всякакво ползване от нейна страна. Посочва, че в първия етаж от сградата живее
той, доколкото същият е пригоден за живеене, но сградата като цяло е на тухла,
не е приета по съответния ред, няма издадени акт 15 и акт 16. С обжалваното
съдебно решение окръжният съд приема, че пасивно легитимирано по иска с правно
основание чл. 109 от ЗС е всяко лице, което извършва или поддържа неоснователно
действие към останалите съсобственици или собственици, като без значение е
реално притежаваните права от спорния имот, поради което възражението на
ответника Г.Т., че не е пасивно легитимиран, защото не притежава собственически
права, е неоснователно. Съдът приема въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства за установен факта на създадени и поддържани от ответниците
неоснователни пречки за нормалното упражняване на притежаваните от ищцата
собственически права, като с поведението си препятстват достъпа й до собствения
имот, като не я допускат да преминава през дворното място, в което е
разположена сградата, етаж от която е собственост на Ш.. Съдът приема, че това,
както и наличното притежание на отделни етажи в собственост на различни лица, с
приложението на чл. 38, ал.1 от ЗС налага да се приеме, че дворното място е
обща част, която служи за общо ползване и е неоснователен отказът на
ответниците да допуснат ищцата да преминава през дворното място, както и да й
предоставят свободен достъп до стълбищната клетка, през която се осъществява
преминаването за собствения й втори жилищен етаж, която стълбищна клетка също е
обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 от ЗС. Съдът намира във връзка с
възраженията на ответниците, че собственият на ищцата имот не е довършен и в
този смисъл е негоден за ползване, че съгласно чл. 181, ал.2 от ЗУТ слез
завършване на сградата в груб строеж предмет на прехвърлителна сделка може да
бъде както цялата сграда, така и отделни части от нея, като няма спор, че
сградата, в която права притежава ищцата, е завършена в груб вид, както и че
същата е придобила валидно права по отношение на обект от етажната собственост,
а дали същият е довършен или не е въпрос без значение за повдигнатия спор, като
нормалното упражняване на правото на собственост и по отношение на процесния
обект е от значение и за неговото довършване и привеждането му във вид, годен
за ползване. С подадената въззивна жалба жалбоподателят твърди, че съдът
неправилно не е обсъдил изводите в диспозитива на прокурорска преписка № ... г.
на РП-Пловдив, в които прокурорът е установил, че не е налице самоуправство и
не се установяват противоправни действия от страна на никой от ответниците по
делото, като от данните в същата преписка косвено се установява, че ищцата не е
влязла във владение на процесния имот, а същото е сторено по отношение на
нейния праводател – обстоятелства, от които без да се коментират от окръжния
съд в пълнота, неправилно съдът извлича изводи в подкрепа на твърденията на
ищцата. Заявява, че на 26.06.2012 г. са съставени и връчени предупредителни
протоколи от полицейски служители на ответниците по делото, но от същите не
може да се направи извод за това достъпът на ищцата до процесното жилище
възпрепятстван ли е, по какъв начин, от кого и как, има ли въобще заключени
врати от към двора или тази към стълбищната клетка. Относно връчването на
нотариалната покана заявява, че не може да се достигне до еднозначен и
безспорен извод за факта, че адресатите на нотариалната покана въобще са узнали
за нея или дори да са узнали, това да е било своевременно, като фактът, че Г.Т.
е узнал за нотариалната покана не може да се тълкува във вреда на другите
адресати и към онзи момент Т. не е обитавал жилище на въпросния адрес и е нямал
отношение по искането, описано в поканата. Заявява оплакване, че окръжният съд
неправилно само е посочил горните документи, необсъждайки ги в пълнота, поради
което необосновано и немотивирано е достигнал до извод, подкрепящ изцяло твърденията
на ищцата. Твърди, че съдът неправилно изцяло възприема и кредитира показанията
на свидетеля ..., син на ищцата, които се отнасят за периоди 2005-2006 г. и се
установява, че към онзи момент имало заключени врати, като за посещението през
2012 г. липсват данни дали въобще е имало заключени врати и дали и как точно е
възпрепятстван достъпът на ищцата до собственото й жилище, като от тези
показания не се установява към момента на завеждане на исковата молба и
най-вече към момента на приключване на съдебното дирене има ли възпрепятстване
от ответниците, включително от Г.Т., на достъпа на ищцата. Твърди, че
показанията на втория свидетел, доведен от ищцата, са неправилно и избирателно
коментирани от съда – частично само тези, които са в подкрепа на твърденията на
ищцата. Твърди, че окръжният съд неправилно не взима под внимание показанията
на свидетелката М. Д. К. и не ги кредитира с доверие, като невярно приема, че
тази свидетелка, освен че е заинтересувана, няма преки и непосредствени
впечатления, а свидетелката живее на адреса в продължение на почти 5 години и
има много по-точна и ясна представа от свидетеля Ш. за моментното/текущото
състояние на двора и сградата, както и достъпа до жилищата в нея. Твърди, че е
неправилен изводът на окръжния съд по отношение направените от ответниците
възражения досежно правния статут на сградата и конкретно посочената норма на
чл. 181, ал.2 от ЗУТ, която изисква не само сградата да е построена в груб
строеж, а и това обстоятелство да е констатирано с протокол от общинската
(районната) администрация, което в хода на делото не е установено, напротив, в
посока на обратното е удостоверението от 12.11.2015 г., издадено от Община П. -
Район З.“, с което се установява, че за въпросната сграда в архива на
техническата служба няма протоколи образец № 14, № 15 и № 16 – доказателства,
които не са коментирани и взети предвид от окръжния съд. Твърди, че обстоятелствата
съществува ли въобще възпрепятстване достъпа на ищцата до собственото й жилище
от ответниците, ако съществува, от кого и по какъв начин, не са доказани по
безспорен и категоричен начин, от страна на ищцата не е доказано при условията
на пълно и главно доказване каква е фактическата обстановка, касаеща достъпа до
жилището, намиращо се на втория етаж към момента на входиране на исковата молба
и приключване на съдебното дирене в първата съдебна инстанция. С писмения
отговор на въззивната жалба ответницата твърди, че наказателното производство е
било прекратено с оглед на признаците от състава на чл. 323 от НК и именно
защото тя никога не е била допускана до имота си. Посочва, че съдът правилно и
в съвкупност е преценил събраните писмени доказателства относно направените от
нея постъпки за учредяване на право на преминаване през чужд имот, изпратената
до ответниците нотариална покана, прокурорската преписка. Намира, че съдът
правилно е кредитирал свидетелските показания и ги е преценил като подкрепящи
се от събраните по делото писмени доказателства. Завява, че е неоснователно
позоваването в жалбата на разпоредбата на чл. 181, ал.2 от ЗУТ, тъй като
констативният протокол, съставен от общинската администрация, не е
правопораждащ, а има само установителен характер и неговото наличие или липса
не променя факта на завършване на сградата в груб строеж, като по делото нямало
спор, че сградата, в която права притежава ищцата, е завършена в груб вид,
както и че ищцата е придобила валидно права по отношение на обект от етажната
собственост, а дали същият е довършен или не е въпрос без значение за спора.
Съгласно разпоредбата на чл.109
от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право. Ищцата Ш. е придобила на 27.06.2000
г. целия втори етаж от триетажната масивна жилищна сграда, построена в дворното
място на ул. „Е.“***, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС, със сделката покупко-продажба, извършена с
нотариален акт № .............. на нотариус ............., представен в копие
от ищцата с исковата молба. Видно от представената с исковата молба в копие схема,
издадена на 23.07.2012 г. от СГКК-гр. П., имотът представлява жилище,
апартамент със съответните идеални части от общите части на сградата при
съседни имоти, находящи се на първия и на третия етаж. Видно от представения от
ищцата с исковата молба в копие нотариален акт № .............. г. на нотариуса
при ПНС, първия ответник по делото Д.В.К. (Т.) придобива чрез покупко-продажба
от своя баща 370/970 идеални части от празно дворно място в гр..............“,
като застроените към онзи момент сгради остават в изключителна собственост на
продавача. Видно от представения в копие от страна на ищцата в съдебното
заседание на 6.10.2015 г. акт за женитба, Д.Т. е сключил граждански брак с Е.Г.
М. на 12.05.1963 г. Видно от представената от ищцата в съдебното заседание на
12.06.2013 г. скица, издадена на 26.04.2013 г. от СГКК-гр. П., като собственик
на 370/970 ид.ч. от поземления имот (дворното място) е посочен Д.В.Т. и е
отразено, че в този имот попада жилищна еднофамилна сграда със застроена площ
112 кв.м. и с брой етажи 5. Видно от представения в копие по приложеното
изпълнително дело № ....... на ДСИ при ПРС нотариален акт за учредяване на
правото на строеж № ...... на нотариуса при ПРС, Д. *** Т. отстъпват
безвъзмездно на сина си Г.Т. правото да построи/надстрои втория етаж и на
дъщеря си М. К. правото да построи/надстрои третия етаж над съществуващата
едноетажна със сутерен жилищна сграда. Видно от показанията на свидетелката М.
Д. К., разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на 6.10.2015 г., дъщеря
на ответниците Д.К. *** Т. и сестра на ответника и жалбоподател Д.Т., тя живее
на първия етаж при майка си, третият етаж от сградата е неин, таванският етаж,
третият и вторият етаж не са завършени. Установява се следователно, че е
основателно твърдението на ищцата, посочено в уточняващата молба от 18.12.2012
г., че сградата е етажна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1 от
ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена
сградата, дворът, стълбите, площадките, външните входни врати на сградата и
всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползване. С оглед посочената разпоредба се установява, че ищцата като етажен
собственик има право като такъв върху двора, доколкото това е необходимо за достигането
й до сградата, както и до дворните врати на мястото и сградата, през които се
достига, респективно, от улицата до сградата и от входа на сградата до жилището
на ищцата на втория етаж. Безспорно е, че от придобиването на имота със
сделката по нотариалния акт през 2000 г. и до момента ищцата не ползва своя
имот. Видно от представеното от ищцата в копие с исковата молба постановление
за прекратяване на наказателно производство от РП-Пловдив от 2.08.2005 г.,
прокурорът е приел, че вторият етаж е бил собственост на Г.Т. и е бил продаден
в хода на принудително изпълнение за негов дълг към кредитор, който кредитор е
и негов купувач, след което го продава на ищцата през 2000 г., тя обаче няма
ключ за входната врата на сградата и за входната врата на двора на имота, тя
искала безрезултатно такива от всички членове на семейството Т., те отказали и
по този начин не я допускат в имота. Прокурорът обаче приема, че не е налице
състав на престъпление по чл. 323 от НК, защото Ш. не е лишена от владение на
имота с активни действия на Т.. Неоснователно е следователно оплакването на
жалбоподателя, че окръжният съд неправилно е преценил изводите в
постановлението по тази прокурорска преписка, които според жалбоподателя са
относно липса на самоуправство и неустановяване на противоправни действия от
страна на никой от ответниците по делото. Видно от представеното от ищцата в
копие с исковата молба писмо от 9.01.2008 г. от началника на Второ РПУ на МВР-П.,
по нейно оплакване Д.К. *** Т. са предупредени устно и писмено с протокол
съгласно чл. 56 от ЗМВР да не извършват самоуправни действия и да не
ограничават достъпа до собствеността й. Видно от приложената прокурорска
преписка № ... г., съдържаща ДП № .../... г. по описа на Второ РПУ-П., на Е.Т. на
3.01.2003 г. е съставен протокол за полицейско предупреждение да не препятства Ш.
до имота, да й осигури достъп до същия, а на 17.02.2005 г. протоколи за
предупреждение са съставени на Г.Т., Е.Т. и Д.К. да осигурят достъпа на Ш. до
апартамента й. Видно от представените от страна на ищцата в съдебното заседание
на 12.06.2013 г. в копия докладна записка от 26.04.2013 г., докладна записка от
26.06.2012 г. и четири протокола за предупреждение, на 26.06.2012 г. е
извършена проверка на адреса, изготвени са ДЗ
и протоколи по чл. 56 от ЗМВР на тримата ответници по делото и на
ищцата. Неоснователно е при така посоченото съдържание на протоколите оплакването
на жалбоподателя, че от полицейските протоколи за предупреждение не може категорично
да се направи извод за това достъпът на ищцата до процесното жилище
възпрепятстван ли е, как и от кого и има ли заключени врати. Видно от протокола
за разпит на свидетел от 24.11.2004 г. по същата прокурорска преписка, Г.Т. е
заявил, че никой не е отказвал достъп на Ш., понеже нейното жилище в момента е
без дограма, без ток и вода, то е необитаема, когато е идвала, винаги са я
пускали и е влизала в имота, понеже тя няма съсобственост на дворното място, а
в двора той съхранява много материали и родителите му са земеделски
производители и съхраняват селскостопанска продукция, поради високата
престъпност заключват входната врата на къщата. Видно от представеното от
ищцата в копие с исковата молба писмо от 24.10.2008 г. от Община П.-Район З.“,
ищцата е поискала започване на процедура за установяване на право на преминаване
през чужд имот на основание чл. 192, ал.2 от ЗУТ, но преценката на администрацията
е, че тази разпоредба не може да намери приложение в случая. Видно от
представените от ищцата в копия с исковата молба нотариална покана от
13.07.2012 г., отправена до тримата ответници по делото, констативен протокол
от 27.07.2012 г. и констативен протокол от 30.07.2012 г. на нотариус Н. Д., тя
е поискала от тях да преустановят възпрепятстването на достъпа й до нейния
апартамент чрез недопускане да премине през дворното място, както и да й
предоставят на посочени дата и час в кантората на нотариуса на ключове от
входната врата на сградата и от входната врата на двора, като нотариусът е удостоверил
на 30.07.2012 г. връчване на поканата на Т. при отказ и на Д.Т. и Г.Т. при
условията на чл. 47 от ГПК, както е установил и че тримата не са се явили в
нотариалната кантора за предаване на ключове. В производството по иска с правно
основание чл. 109 от ЗС по начало изпращането и получаването на нотариална
покана няма самостоятелно значение, а в случая се явява част от способите, чрез
които многократно през годините ищцата се е опитвала да получи от ответниците
по делото достъп до имота си, поради което са неоснователни, а и без правно
значение за спора и оплакванията на жалбоподателя в жалбата относно това дали
ответниците са получили поканата. Видно от показанията на свидетеля А. А. Ш.,
разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 6.10.2015 г., син на
ищцата, още след купуването на имота
майка му не успяла да влезе в него, били възпрепятствани, отпред е двор и още
дворната врата, не тази на къщата, а на двора била заключена, там стояла Е.Т. и
казала, че няма да влезнат, защото земята е тяхна, може да имат етаж, но земята
е тяхна, ако искат да хвърчат, но по тяхната земя няма да минават, в началото
ходели по-често, почти всяка година са ходили от 2000 г. до 2012 г., викали и
полиция, последно през 2012 г., не ги пуснали да влезнат в имота, дворната
врата била заключена, нямат ключ от долната врата на къщата, Е.Т. застанала на
вратата, имало и куче, извикали полиция и с нейна помощ влезнали само веднъж
през 2005 г. или 2006 г., най-често на вратата застава Е., впоследствие излиза
и Д., понякога излиза и Г., през последните години излиза и Г., входната врата
е с резе, но има и омотан синджир, последният път през 2012 г. те били вън на
тротоара, излезнала Е., дошъл и Г., тогава извикали полиция, но въпреки това не
ги пуснали, къщата е масивна постройка на 4 или 3 етажа, етажът на ищцата е
вторият, над него има още един етаж, дворът е ограден с ограда, къщата има
дограма, етажът не е довършен, къщата има покрив, има обща врата с общо
стълбище, когато успели да влезнат, вратата била заключена, после са появила Е.,
те нямат ключ и никога не са имали ключ от външната врата на двора, нито за
външната врата на къщата, имат ключ единствено за етажа горе. Видно е, че този
свидетел има преки впечатления от отношението на ответниците към ищцата по
повод недопускането й от тях в имота, които кореспондират на обстоятелствата,
видни от посочените по-горе писмени доказателства, поради което е неоснователно
оплакването на жалбоподателя, че от тези показания не се установява
обстоятелството, включително и към 2012 г., достъпът до жилището на ищцата да е
бил възпрепятстван чрез врати, които се заключват и ищцата не може да премине
през тях. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че тези показания са
коментирани избирателно от окръжния съд, те са възприети в точния им смисъл,
посочен по-горе въз основа на заявеното от свидетеля в съдебното заседание. Видно
от показанията на свидетелката М. Д. К., разпитана също в съдебното заседание
на 6.10.2015 г., сестра на Г.Т. и дъщеря на Д.К. *** Т.,***, не е заварвала
никой да идва, не е чувала полиция, разправии и скандали, поне във времето,
когато тя е там, пътната врата има резе, няма ключ, резето се дърпа и се сваля,
синджир не е видяла да е имало, входната врата на къщата не се заключва,
затваря се с райбер в момента и откакто свидетелката е там, от 4 години и 11
месеца, има врата, около 2 метра, обикновена оградна метална врата,само се
бърка и се отваря резето, няма катинар на него. Показанията на свидетелката са
пестеливи, очевидно депозирани с цел подкрепа на тезата на ответниците и в
противоречие с другите събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради
което основателно окръжният съд не ги е кредитирал, поради което оплакването в
тази насока във въззивната жалба също се явява неоснователно. Видно от
показанията на свидетеля В. И. Г. разпитан в съдебното заседание на окръжния
съд на 10.11.2015 г., през 2009 г. ходил в имота с Ш., вън на вратата се
показал един възрастен господин и казал, че няма да ги пусне вътре, защото
земята е негова и не може да влизат, спрял ги на вратата отвън, на улицата на
входната врата, човекът се казвал Д., отнесъл се доста грубо, имало и една
жена, после казали на свидетеля, че е жената на Д., тя не разговаряла със
свидетеля, само отзад допълвала, оградата е метална, не плътна, висока е около
метър и половина, Д. бил седнал в двора на къщата, изправил се, свидетелят не
знае дали е заключена вратата, изобщо не направили опит да я побутнат, защото
човекът бил до вратата, свидетелят не знае дали е имало синджир и дали се
заключва вратата, те били на пътя, на тротоара. Установява се следователно от писмените
и гласните доказателства, че от придобиването на имота през 2000 г., до
започването на делото и в хода на съдебното производство ищцата не е могла да
влезе в закупения от нея апартамент на втория етаж именно поради пречките,
които са създавали и тримата ответници, включително ответникът и жалбоподател Г.Т..
Неоснователна защитна теза се явява позицията на ответника и жалбоподател Т.,
че на ищцата не е пречено от него и от родителите му тя да стигне до имота си.
Очевидно е, че няма друга причина в целия период след 2000 г. ищцата, въпреки
предприетите от нея правни и фактически действия, включително търсене на
съдействие от органите на реда, да не може да влезе в апартамента си, освен
отказа на жалбоподателя и родителите му да й осигурят достъп през входната
врата от улицата в дворното място, през дворното място и през входната врата на
сградата вече до стълбището и да апартамента й на втория етаж. Нарушение,
изразяващо се в препятстване на собственика от етажен съсобственик и от лице,
което живее в имота без да е собственик, да достигне до своя имот и да влезе в
него през предназначено за целта място за достъп – врата на ограда на дворното
място и врата на стълбището на сградата, несъмнено следва да бъде отстранявано
чрез негаторния осъдителен иск по чл. 109 от ЗС, чрез който собственикът може
да получи адекватната защита – да се забрани на ответник да извършва
действията, чрез които пречи на ищцата да осъществява достъпа до своя имот (втори
жилищен етаж), като не я допуска да влезе в имота през дворната врата и вратата
на жилищната сграда, както и да реализира тя безпрепятствено и необезпокоявано
правомощието ползване на собственото й жилище на втория етаж, включително чрез непредоставяне
на ключове от вратата, през която се минава от улицата през двора за достигане
на входната врата на сградата, и от входната врата на сградата. За достигане до
своя имот през стълбищната клетка на сградата несъмнено ищцата по делото следва
да достигне до тази стълбищна клетка чрез преминаване от улицата през дворното
място, между които е изградена ограда с врата, от която ответниците по делото,
включително жалбоподателя Т., отказват да предоставят на ищцата ключ с мотива,
че тя няма право да преминава от там. Поведението на ответника Т. се явява
незаконосъобразно. Несъмнено е, че няма друго фактическо решение, което да
позволява ищцата да стигне до жилището на втория етаж на сградата по друг
законосъобразен начин, различен от преминаването през дворната врата, през
дворното място и през входната врата на сградата и стълбищната клетка, поради
което ответникът Т., макар и несобственик, но явяващ се лице, живеещо в имота
при своите родители, следва да предостави на ищцата ключове от тези врати. Ноторно
известно е, че врата се поставя за препятстване на достъп, поради което при
наличието на такова препятствие изградилият го етажен съсобственик и живеещите
с него лица следва по начало съгласно правилата на добросъвестността да
предоставят на етажен съсобственик ключ от него с оглед той да може свободно и
по всяко време да реализира своето право да достига до своя имот, дори и при
твърдение и при положение, че вратите не са заключвани. Установява се при тези
обстоятелства, че с фактическото си противопоставяне на влизането на ищцата в
имота и с непредоставянето на ключове от входната врата към дворното място и от
входната врата на жилищната сграда и жалбоподателят Т. като ответник по спора
неоснователно препятства правото на ищцата на надлежен достъп до нейната
собственост, поради което и правилно предявеният иск за прекратяване на неговите
действия в тази насока е уважен от окръжния съд. Относно оплакването на
жалбоподателя, заявено във въззивната жалба, за неправилно прилагане от
окръжния съд на разпоредбата на чл. 181, ал.2 от ЗУТ следва да се отбележи, че
тази норма е част от ЗУТ, който е обнародван в ДВ, брой 1 от 2.01.2001 г. и е
влязъл в сила на 31.03.2001 г., поради което тя не намира приложение към
разглеждания случай, доколкото ищцата е придобила имота със сделката продажба
на 27.06.2000 г. Обстоятелствата дали сградата е довършена, както и дали за нея
има съставени протоколи образец 14, 15 или 16 е без правно значение в
разглеждания случай, тъй като ищцата като собственик на имот в сграда,
безспорно завършена в груб строеж, има правото на достъп до своя апартамент, в
какъвто и вид да е той, включително, както правилно е посочил и окръжният съд,
за да може да го приведе във вид, годен за живеене. Установява се, че
подадената от ответника по делото Т. въззивна жалба се явява неоснователна,
решението в обжалваните от него части следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 478, постановено на 23.02.2016 г. по гр.д. 650/2015 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е осъден Г.Д.Т.
(заедно с Д.В.К. *** Г.Т.) да преустанови неоснователните си действия, с които
препятства достъпа на Н. А. Ш. през дворното място, представляващо поземлен
имот с идентификатор ...., с административен адрес гр. П., ул. „Е.“., и
стълбищната клетка на жилищна сграда № 1, разположена в същия поземлен имот, до
собствения й недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....,1.2,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор ...., както и да й предостави ключ от вратата на дворното място и
от вратата, осигуряваща достъп до съсобствената стълбищна клетка на сградата,
както и е осъден Г.Д.Т. (заедно с Д.В.К. *** Г.Т.) да заплати (общо с Д.В.К. ***
Г.Т.) на Н. А. Ш. сумата 2 802,95 лв., представляваща направени по делото
разноски за заплащане на държавни такси и възнаграждение за адвокат.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. София с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)