№ 1895
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330204195 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 618155-F619787/13.12.2021 г.,
на Заместник Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, съгласно заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020 г., с което на „ТЕТА“ ООД,
на основание чл. 182, ал. 2, вр. чл. 182, ал. 1 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“, в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, за
нарушение по чл. 182, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 124, ал. 5 от ЗДДС – описано в т. 1
от обстоятелствената част на Наказателното постановление
на основание чл. 182, ал. 2, вр. чл. 182, ал. 1 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“, в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, за
нарушение по чл. 182, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 124, ал. 5 от ЗДДС – описано в т. 2
от обстоятелствената част на Наказателното постановление.
С жалбата и в съдебно заседание се релевират конкретни съображения за
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, като е формулирано искане за неговата отмяна. Претендират
1
се разноски.
Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител,
ангажира становище за неоснователност на жалбата, като се противопоставя
на възраженията на жалбоподателя. Моли атакуваното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена
съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността
на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
В АУАН и в НП са изложени следните фактически параметри на
нарушението:
Дружеството – жалбоподател като регистрирано по ЗДДС лице и в
качеството си на получател по фактури за доставка на захарни изделия,
издадени от „К енд Джи“ ЕООД, ЕИК *********, по които е ползван данъчен
кредит по смисъла на чл. 72, ал. 2 ЗДДС, не е отразило в дневника си за
покупките, издадени от доставчика кредитни известия по тези фактури, като
не е сторило това в законоустановения срок от 01 – во до 14 – то число на
месеца, следващ месеца, през който е издадено кредитното известие, което е
довело до определяне на декларирания от лицето резултат „ДДС за внасяне“
за съответния данъчен период в по – малък размер с ДДС по кредитните
известия.
Въз основа на горното актосъставителят и административно наказващия
орган приели за установено, че „ТЕТА“ ООД е извършило следните
нарушения:
1. „ТЕТА“ ООД не е отразило в дневника за покупките и в справка –
декларация, подадени в ТД на НАП – Пловдив с вх. № 16004383588/
10.08.2021 г. за данъчен период месец 07.2020г., кредитно известие №
**********/31.07.2020 г., издадено от „К едн Джи" ЕООД с предмет:
„търговска отстъпка", с данъчна основа в размер на „минус" 4 227,68лв. и
ДДС - „минус" 845,54 лв. към фактура № 19381/23.07.2020 г. с данъчна
2
основа - 2 185лв. и ДДС – 437 лв. , по която получателят е ползвал право на
данъчен кредит през месец 07.2020 г.
Кредитното известие е отразено от „ТЕТА“ ООД със закъснение в дневника
за покупките и в справка – декларация, подадени в ТД на НАП – Пловдив с
вх. № 16004414072/10.09.2020г. за данъчен период месец 08.2020г. с
некоректен номер № **********/ 31.07.2020 г.
Несвоевременното включване на издаденото от „К енд Джи"ЕООД
кредитно известие в дневника за покупки на получателя, е довело до
определяне на резултат в подадената от „ТЕТА“ ООД справка декларация по
ЗДДС за данъчен период м. 07.2020г. - „ДДС за внасяне" в по-малък размер
със сумата от 845,54лв.
Нарушението е извършено на 15.08.2020г. в гр. Пловдив.
2. „ТЕТА“ ООД не е отразило в дневника за покупките и в справка –
декларация, подадени в ТД на НАП – Пловдив с вх. № 16004414072/
10.09.2020 г. за данъчен период месец 08.2020г., кредитно известие №
**********/31.08.2020г., издадено от „К едн Джи" ЕООД с предмет:
„търговска отстъпка, с данъчна основа в размер на „минус" 3191,03 лв. и ДДС
- „минус" 638,21лв. към фактура № 19585/28.08.2020 г. с данъчна основа - 4
388,68 лв. и ДДС - 877,74 лв., по която получателят е ползвал право на
данъчен кредит през месец 08.2020г.
Кредитното известие е отразено от „ТЕТА“ ООД със закъснение в дневника
за покупките и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх.
№ 16004446271/12.10.2020г. за данъчен период месец 09.2020 г.
Несвоевременното включване на издаденото от ,„К енд Джи“ ЕООД
кредитно известие в дневника за покупки на получателя, е довело до
определяне на резултат в подадената от „ТЕТА“ ООД справка декларация по
ЗДДС за данъчен период м. 08.2020 г. - „ДДС за внасяне“ в по-малък размер
със сумата от 638,21 лв.
Нарушението е извършено на 15.09.2020г. в гр. Пловдив.
Описаните нарушения са открити на 01.06.2021 г. с представяне на
документи от „ТЕТА“ ООД с вх. № 70-00-5560 и на 02.06.2021 г. с
представяне на документи от „ТЕТА“ ООД с вх. № 70-004713 , във връзка с
проверка по установяване на факти и обстоятелства на дружеството.
3
Предвид установеното в хода на проверката, срещу дружеството –
жалбоподател бил съставен АУАН № F619787/ 15.07.2021 г. , като видно от
същия актосъставителят – свид. Б. приел, че „ТЕТА“ ООД е извършило две
нарушения с квалификация - чл. 182, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 124, ал. 5 ЗДДС.
Актът бил съставен в присъствието на представляващата дружеството и
препис от същия бил връчен срещу подпис на същата – Гергана Костадинова,
която го подписала без възражения.
Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното Наказателно
постановление за две нарушения по чл. 124, ал. 5 ЗДДС, като на дружеството
– жалбоподател му били наложени за всяко едно от тях административно
наказание – имуществена санкция в размер от по 250,00 /двеста и петдесет/
лева.
Описаната по – горе фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на актосъставителя – свид. Б., както и от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства.
По отношение на показанията на свид. Б. съдът не намира основания да не
кредитира същите в цялост, доколкото свидетелят добросъвестно потвърди
изложените от него в процесния АУАН констатации. Показанията му са
изцяло логични, последователни и съответни на приложените по делото
писмени доказателства. Изрично свидетелят посочи, че не е изследвал факта
на получаване на процесните кредитни известия, като проверката му
включвала единствено проверка на датата на кредитното известие и съответно
според нея в кой месец е следвало да бъде отразено в дневника за покупките.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената по
административната преписка оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149/
25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП. Същите са в съответствие
със сроковете по чл. 34 от ЗАНН .
Въпреки установеното, съдът намира, че процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено, поради недоказване на всички
съставомерни факти от състава на административното нарушение по чл. 124,
ал. 5 от ЗДДС.
В тази връзка следва да се посочи, че фактическият състав на нарушението
4
по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС включва в себе си не само издаването на кредитното
известие, но и неговото реално получаване от адресата и данъчно
задълженото лице.
Този извод следва от изричния текст на горецитираната разпоредба според
който "регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни
известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени".
При тълкуване на разпоредбата, с оглед цялостното й съдържание, се
формира извод, че това изискване се отнася единствено до кредитните
известия, които са получени от данъчно задълженото лице в месеца на
издаването им, като в противен случай би се стигнало до обективно
невъзможно за изпълнение задължение.
Безспорно установено положение е, че отговорността на ЮЛ е обективна и
безвиновна и за нейното ангажиране не е необходимо да се установява
умисъл или непредпазливост на служител на ЮЛ. Посоченото, обаче не
отменя базисното правило, че за да бъде неизпълнението на дадено
задължение противоправно и наказуемо, изпълнението му следва да е
обективно възможно към момента, който се сочи като дата на осъществяване
на административния състав.
Отразяването на кредитните известия в месеца на издаването им е общото
правило и желаното развитие на данъчните отношения. В този смисъл е и
цитирана от въззиваемата страна съдебна практика. Поради изложеното в
случай, че кредитното известие е получено в месеца на издаването му, ДЗЛ
следва безусловно да го отрази в дневника за покупки за същия месец, като
всякакви причини от вътрешно организационно естество за забавата са
ирелевантни и не могат да възпрепятстват ангажирането на обективната и
безвиновна отговорност на ЮЛ.
В случай, че кредитното известие е получено, обаче в месец последващ
неговото издаване, е налице своеобразна „грешка“ по смисъла на чл. 126,
ал.3, т.1 ЗДДС, изразяваща се в неотразяване на обективно съществуващ
документ в справката декларация и дневника за покупки, която грешка се
поправя по реда на чл. 126, ал.3, т.1 ЗДДС чрез включване на документа в
отчетния регистър, но не за месеца, в който документа е бил издаден, а за
месеца, в който грешката е установена, което означава, че в случай на
кредитни известия получени по-късно от месеца на издаването им,
корекцията се извършва като кредитното известие се отрази в дневника за
5
покупките за данъчния период, съответстващ на месеца на получаването му,
доколкото именно тогава се явява открита „грешката“.
От гореизложеното следва, че момента на реалното получаване на
кредитното известие е от значение не само като елемент от фактическия
състав за съставомерност на деянието като нарушение по чл. 124, ал.5 ЗДДС,
но и за определяне по кой ред следва да бъде отразено кредитното известие-
по реда на чл. 124, ал. 5 ЗДДС или по реда на чл. 126, ал.3, т.1 ЗДДС.
В смисъла, че реалното получаване на кредитното известие е елемент от
фактическия състав на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС е и трайно установената
практика на Върховен административен съд, обективирана в редица актове
включително Решение № 15442 от 14.12.2020 г. по адм. дело № 8391/2020 г.,
Решение № 6188 от 25.05.2016 г. по адм. дело № 1952/2015 г., Решение №
13290 от 08.12.2015 г. по адм. дело № 15523/2014 г.,Решение № 2512 от
08.03.2016 г. по адм. дело № 15565/2014 г., Решение № 16902 от 17.12.2013 г.
по адм. дело № 4780/2013 г., Решение № 11769 от 06.11.2015 г. по адм. дело
№ 4412/2014 г.
В тази посока са и постановените решения на най-актуалната практика
административните съдилища на различни съдебни райони: Решение № 147
от 20.12.2021 г. по к. а. н. д. № 128/2021 г. на Административен съд –
Кърджали; Решение от 21.06.2021 г. по к. а. н. д. № 10139/2021 г. на
Административен съд – Велико Търново, Решение № 2531 от 30.11.2015 г. по
к. а. н. д. № 2953/2015 г. на Административен съд – Варна, Решение № 351 от
24.06.2020 г. по к. а. н. д. № 198/2020 г. на Административен съд –
Пазарджик. Противна позиция е застъпена единствено в Решение на
Административен съд – Пловдив с Решение № 2050 от 28.10.2015 г. по к. н. а.
х. д № 1627/2015 г., постановено преди формиране на цитираната трайна
практика на ВАС и административните съдилища в страната.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че за да
бъдат съставомерни деянията на посочените в акта и постановлението дати –
15.08.2020 г. и 15.09.2020 г., следва да е несъмнено установено по делото, че
процесните кредитни известия са получени в същия месец, за който са
издадени, а именно юли и август 2020 г. Това обстоятелство не само не беше
доказано от страна на наказващия орган, но и не се описва/твърди за
конкретния момент нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в
обжалваното НП. Напротив, от показанията на разпитания в съдебно
6
заседание актосъставител Б. се установява, че като контролен орган не е
изследвал кога са получени процесните кредитни известия.
Всичко коментирано съществено е засегнало и правото на защита на
жалбоподателя, да разбере за какво точно негово поведение е наказан, като не
са били съобразени реквизитите по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, на които се
основава. Неизследването и непосочването в АУАН и НП на обстоятелството
дали и кога са получени процесните кредитни известия не само е довело до
фактическа необоснованост на изводите за съставомерност на деянията и
ангажиране на отговорността на дееца въз основа на предположения, но е
довело и до съществено нарушение на процесуалните правила. В процесния
случай, както съдът, така и нарушителят са поставени в положение да гадаят
и да предполагат какви са всъщност фактическите параметри на вмененото
нарушение.
Предвид изложеното безпредметно се явява обсъждането на останалите,
релевирани с въззивната жалба възражения, като обжалваното Наказателно
постановление следва да бъде отменено.
ПО РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в съдебните производства
имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено
своевременно искане от жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за
реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в размер
на 300 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. В
същия е записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването
му, като в тази си част представлява разписка за заплащането на хонорара.
Предвид отмяната на обжалваното наказателно постановление и изложените
по-горе съображения, съдът намира за основателна претенцията на
жалбоподателя до пълния й размер, като следва да се осъди въззиваемата
страна за тази сума.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна ТД на
НАП не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските
7
следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а
именно Национална Агенция по приходите, като разпоредител с бюджетни
кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от Закона за НАП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и т.
2 от ЗАНН и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 618155-F619787/13.12.2021 г., на
Заместник Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, съгласно Заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020 г., с което на „ТЕТА“ ООД, ЕИК *********
на основание чл. 182, ал. 2, вр. чл. 182, ал. 1 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“, в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, за
нарушение по чл. 182, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 124, ал. 5 от ЗДДС – описано в т. 1
от обстоятелствената част на Наказателното постановление
на основание чл. 182, ал. 2, вр. чл. 182, ал. 1 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“, в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, за
нарушение по чл. 182, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 124, ал. 5 от ЗДДС – описано в т. 2
от обстоятелствената част на Наказателното постановление.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите БУЛСТАТ ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕТА“ ООД, ЕИК ********* сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за
представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8