Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 08.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и девети септември
две хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1882 по описа за 2021година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 150 СК.
Образувано е по предявен иск от И.Д.С., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на майка си Г.И.Г. срещу
Д.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***, за изменение размера на месечната издръжка,
която ответникът е осъден да заплаща в полза на детето И., с решение № 2694/20.06.2011г. по гр.д. №
4740/2011г. на Районен съд –Варна в размер от по 100лв. месечно, като същата
бъде увеличена на 350лв., считано от подаване на исковата молба - 08.02.2021г.
с падеж от пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка закъснителна вноска до настъпване на основание за нейното изменение
или прекратяване.
В исковата молба се е твърдяло,
че с решение № 2694/20.06.2011г. по гр.д. № 4740/2011г. на Районен съд – Варна
бракът между родителите му Г. И.Г. и Д.Д.С.
бил прекратен, като родителските права по отношение на него са предоставени за
упражняване на майката, а ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка в
размер от 100лева месечно. Твърди, че е в осми клас и с нарастването на
възрастта му, нарастват и нуждите му, като присъдената в негова полза издръжка
не достатъчна да ги покрие. Искането е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в
който изразява готовност за заплащане на издръжка в полза на детето в размер от
170лева. Твърди, че към настоящия момент детето живее и учи във Великобритания.
След развода на родителите майката, заедно с ищеца са се преместили там, а по –
голямото им общо дете – Димитър С. е останало при баща си в България. Твърди,
че разходите за живот във Великобритания са значително по – големи от тези в
РБългария, но за сумата над 170лв., издръжката следвало да се поеме от майката
по чиято инициатива детето живее в чужбина. Сочи, че реализираните доходи на
ответника са намалели в значителна степен през 2020г., 2021г., както и че
ответникът предоставял издръжка на своите родители, които се нуждаели
ежемесечно от общо 130лева за лекарства, които не се заплащат от НЗОК.
На 28.09.2021г. страните чрез
процесуалните си представители са депозирали постигнато между тях споразумение,
с което са уредили доброволно въпроса относно изменение размера на месечната
издръжка, която ответникът е осъден да заплаща в полза на детето И. - предмет на настоящия спор.
В съдебно заседание, ищецът чрез
нарочна молба и ответникът лично и чрез
пр. си представител, поддържат представеното с молба от 28.09.2021г .
постигнато споразумение и отправят искане за утвърждаването му от съда. Правят
уточнение, че разноските по делото следва да останат за страните, така както са
направени, а тези за държавна такса дължима за издръжката, че ще бъде заплатена
от бащата, като родител задължен да дава издръжката.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
В рамките на настоящото производство и независимо от обстоятелството, че страните
декларират разрешаване помежду си на въпроса относно издръжката дължима от
бащата в полза на собственото си дете, съдът извършва преценка дали са налице
предпоставките за утвърждаване на това споразумение, като се ръководи
единствено и само от интересите на детето, съответно защитени ли са те в
максимална степен с постигнатото между родителите споразумение.
Видно от
ангажираните писмени доказателства, с решение № 4740/2011г. по описа на ВРС
бащата е осъден да заплаща в полза на детето И. месечна издръжка в размер на 100лева.
Сочената
промяна в обстоятелствата, при които е присъдена издръжка в полза на детето И.
от 100лева, настъпили след постановяване на решението е действително налице,
доколкото същата се явява под минималния размер, предвиден в Закона.
Предвид изложеното, съдът прави
преценка, че споразумението за увеличаване на издръжката дължима от бащата, не
противоречи на закона и морала и защитава по надлежен начин интересите на
детето при съблюдаване на заложените в ППВС №1/74г. критерии. Същото следва да бъде утвърдено, по арг. от
указанията, дадени със соченото Постановление и нормата на чл.330, ал.3 ГПК- с
решение.
Предвид утвърждаване на
споразумението относно издръжката на детето, на осн. чл.7, т.2 от Тарифата за
държавните такси по ГПК, родителят, който дължи заплащането дължи държавна
такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на сумата от 102лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
УТВЪРЖДАВА постигнатото между И.Д.С., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на майка си Г.И.Г. и Д.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***,
споразумение по чл.150 СК, по силата на което:
ИЗМЕНЯ
размера на определената с решение № 2694/20.06.2011г. по гр.д. № 4740/2011г. на
Районен съд – Варна издръжка, дължима от Д.Д.С., ЕГН ********** в полза на детето И.Д.С., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Г.И.Г., като го
УВЕЛИЧАВА от 100лева на 170лева месечно,
считано от подаване на исковата молба - 08.02.2021г., ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, платима до пето число на месеца, за който се дължи
до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Варна, държавна такса в
размер на 102лева, на основание чл.
7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: