МОТИВИ
към присъдата по ЧНХД
N 328/2017 г. по
описа на РС- гр.Девня , трети състав
В районен съд – гр.Девня е постъпила тъжба от С.Х.Ш., ЕГН
**********,*** с която е повдигнато обвинение срещу:
М.М.И., ЕГН **********, за това, че:
На 21.08.2017г.
в с.С. К., обл.В.,
умишлено причинил на С.Х.Ш. леки телесни
повреди, изразяващи се в счупване на носни кости без
разместване на фрагментите, разкъсно - контузна рана, травматичен оток и кръвонасядане по гърба на носа, обусловили
временно разстройство
на здравето неопасно за живота - престъпление по чл.130, ал.1 НК.
В съдебно заседание частния
тъжител се явява лично и с адв.Д.П. *** надлежно упълномощен. В хода на съдебните прения, процесуалния представител на частния тъжител поддържа
обвинението, като
счита същото за безспорно доказано. Твърди,
че в хода на съдебното следствие безспорно е установено, че подс.М. И. е
нанесъл удар с юмрук в лицето на частния тъжител и му е причинил описаните в
частната тъжба телесни повреди. Твърди,
че в подкрепа на твърденията на пострадалия са както показанията на по- голяма
част от свидетелите по делото, така и заключението на вещото лице по назначената
СМЕ. Моли съда да наложи на
подсъдимия Исмаил справедливо наказание и да уважи изцяло предявеният гр.иск в
размер на 5000 лв.
Пострадалото лице и частен
тъжител С.Х.Ш. желае да бъде конституиран като граждански ищец, като предявява
грждански иск срещу подс.Исмаил в размер на 5000 лева, представляващ
обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
Подсъдимия М.М.И. се явява в с.з, представлява се от адв.П.С. ***. Не се признава за
виновен. В обясненията си дадени
в с.з твърди, че не е нанасял удар на частния тъжител Ш.. Твърди, че по повод възникнал словесен спор само
леко го е бутнал, но не му е нанасял удари в областта на лицето. Моли за оправдателна присъда.
Защитника на подс.И. – адв.С. *** моли неговият
подзащитен да бъде оправдан. Твърди,
че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно убедителни
доказателства, че И. е нанесъл удари на пострадалото лице Ш.. Моли съда
подсъдимия да бъде оправдан. Моли също така предявеният гр.иск да бъде
отхвърлен изцяло.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: подс.М.М.И. и частния тъжител С.Х.Ш. *** и се познавали, но
не били в близки отношения. На 21.08.2017г.
в около 18.00 часа частният тъжител Ш. решил да отиде до дома на свой приятел в
с.С.К. Управлявал л.а марка „***”. По пътя към дома на своя приятел, частният
тъжител Ш. спрял до дома на своите приятели А.С. и О.С. за да си поговорят. Разговора
провел през отворения прозорец на предна лява врата на автомобила. Малко, след
като Ш. спрял автомобила си пред дома на С., на около 2-3 метра, зад него спрял
л.а „***”, управляван от подс.И.. Подс.И. слязъл от автомобила си и се
приближил до автомобила на Ш.. След това през отворения прозорец на предна лява
врата му нанесъл няколко силни удара в областта на лицето и главата. След като
нанесъл ударите, подс.И. на бегом се качил в своя автомобил и си тръгнал. В
резултат на ударите от лицето на пострадалия Ш. потекла кръв, която изцапала
ризата му. Нанасянето на ударите било възприето от св.Р.Х., който по това време
се намирал в заведение в близост до дома на братята С. и възприел случилото се
непосредствено. Състоянието на частния тъжител непосредствено след нанасянето
на ударите от страна на подс.И. било възприето от свидетелите А.С., О.С. и Р.С.
, като последният закарал пострадалия Ш. в спешния център при МБАЛ „***” гр.В..
На 22.08.2017г. частният тъжител Ш. посетил отделението по съдебна медицина при
МБАЛ „***” В., където му бил извършен преглед и му било издадено медицинско
удостоверение.
В хода на съдебното
производство е назначена и изготвена СМЕ
/в.л д-р С.М./ от чието заключение е видно, че съгласно данните по
делото и приложените към него медицински документи С.Х.Ш. е получил следните телесни увреждания-счупване
на носни кости без разместване на фрагментите, разкъсно - контузна рана,
травматичен оток и кръвонасядане по гърба на носа.Описаните травматични
увреждания са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, отговарят
да бъдат получени в указаното време и начин - удари с юмрук в областта на
лицето. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема
за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност. Съгласно тях съдът
приема, че деянието е извършено от подс.М.М.И. Относно авторството на престъплението
съдът приема и изцяло кредитира гласните доказателства, каквито са показанията
на свидетелите Р.Х., А.С., О.С. и Р.С.. Всеки един от тези свидетели е възприел
състоянието на пострадалото лице непосредствено след инцидента, като св.Р.Х. е
възприел лично и нанасянето на самите удари от страна на подс.И. срещу частния
тъжител Ш.. Показанията на тези свидетели кореспондират както помежду си, така
и с описаното в частната тъжба и заключението на вещото лице по СМЕ, назначена
по делото. Освен, че са последователни, непротиворечиви, логични и
взаимосвързани, показанията свидетелите кореспондират напълно и със
заключението на вещото лице по изготвената СМЕ, както относно вида на телесните
повреди, така и относно начина и времето на причиняването им. Посочените в СМЕ
увреждания на пострадалия, отговарят напълно на начина и механизма на
причиняването им, описани от пострадалия в частната тъжба.
В хода на съдебното следствие
показания дават и друга група свидетели - М.А.А., К. М.Ю. и Ф.Х.И.. Нито един
от тези свидетели обаче не е възприел факти и обстоятелства, имащи значение за
разкриване на обективната истина по делото – сред тях няма очевидци на
случилото се между подсъдимия и частния тъжител и нито един от тях не е
свидетел на събитията, разиграли се непосредствено след нанесените удари от
страна на подс.И.. Показанията на тези свидетели нямат отношение към разкриване
на обективната истина по делото, поради което и съдът не ги взе предвид при
формирането на вътрешното си убеждение.
В хода на съдебното следствие подс.И. дава
обяснения, като твърди, че е имал само словесен конфликт с пострадалото лице Ш.
и двамата са се дърпали, но категорично отрича да му е нанасял удари. Съдът не
кредитира тези обяснения на подсъдимия М. И., като счита, че те са плод на
неговата защитна теза. Това е така, тъй като те са в пълно противоречие както с
показанията на свидетелите по делото, които съдът кредитира, така и със
заключението на изготвената по делото СМЕ. Подсъдимият категорично заявява, че
не е удрял пострадалия С.Ш. и твърди, че само са се дърпали. Това напълно
противоречи както на описаните в заключението на СМЕ и в с.з от вещото лице
увреждания в областта на тялото и главата на пострадалия, така и с показанията
на другите свидетели по делото и с нормалната житейска логика. Показанията на
тези свидетели нямат отношение към разкриване на обективната истина по делото,
поради което и съдът не ги взе предвид при формирането на вътрешното си
убеждение.
С оглед на събраната по делото доказателствена
съвкупност съдът достига до категоричния
извод, че деянието е осъществено от
подсъдимият М.М.И.
Писмените доказателства, потвърждаващи
приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по реда на чл.283 НК документи: свидетелство за съдимост, справка, СМЕ, съдебномедицинско
удостоверение.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С
действията си на 21.08.2017г. подсъдимият М.М.И. е
осъществил от обектнивна и от субективна страна състава
на престъпление по
чл.130 ал.1 НК - като в с.С. К., обл.В., умишлено причинил
на С.Х.Ш. леки телесни
повреди, изразяващи се в счупване на носни кости без разместване
на фрагментите, разкъсно-контузна рана, травматичен оток и кръвонасядане по
гърба на носа, обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Деянието е
осъществено при форма на вината пряк
умисъл- подсъдимият е съзнавал, че с нанасянето на силни удари с
юмрук по лицето и тялото на пострадалия ще му причини телесно увреждане и
въпреки това е целял постигането на този
резултат.
Причини за извършване на престъплението
– грубо незачитане на установените норми
за неприкосновенност на здравето на човека.
От
обективна страна изпълнителното деяние се изразява в нанасяне на силни удари с юмрук
в областта на главата на пострадалото лице, довели до счупване на носни кости
без разместване на фрагментите, разкъсно - контузна рана, травматичен оток и
кръвонасядане по гърба на носа.
Предвидената в НК санкция за извършеното деяние е лишаване от свобода за
срок до две години или пробация. Подсъдимият М.М.И. е пълнолетен, към момента
на извършване на деянието и към настоящият момент не е осъждан /реабилитиран/, не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК. От
деянието няма причинени имуществени вреди.При наличието на всички основания, визирани
в разпоредбата на чл. 78а от НК,съдът
освободи подсъдимият от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание - глоба.
При определяне размера на наложената
глоба съдът съдът прецени степента на обществената опасност на престъплението
като висока предвид засегнатото от деянието здраве на пострадалото лице. Като
отегчаващо отговорността обстоятелства съдът прецени и липсата на критично
отношение към извършеното деяние. Като ниска съдът прецени
степента на обществена опасност на подсъдимият, който към момента на
извършване на деянието е реабилитиран по право. Като смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства съдът прецени и напредналата му възраст. Горното,
мотивира съда да наложи на подсъдимият М.М.И. предвиденото
в разпоредбата
на чл.78 а ал.1 НК наказание ГЛОБА
при изключителен превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства в минимален размер а
именно 1000 лв.
По отношение на предявения от пострадалото лице
граждански иск в размер от 5000 лева за причинените му от деянието
неимуществени вреди съдът е присъдил сума в размер на 1500 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане. При определянето на размера на обезщетението съдът е
приел, че вредоносният резултат е сравнително лек по своя характер и по делото
няма ангажирани доказателства относно това, че пострадалия е търпял дълго време
болка и страдания, сравнително бързо се е възстановил от нанесената му травма. Също
така от нанесеното му разстройство на здравето
не са настъпили трайни увреждания. Същия не е ангажирал доказателства за
последващи неблагоприятни последици, които да е търпял с оглед нанесеното му
увреждане. Ето защо и като съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът намира,
че за репариране на претърпените от пострадалия неимуществени вреди е
необходима сумата от 1500 лева, като отхвърли иска за сумата до 5000 лв. като
неоснователен. При този изход на производството в частта му за гражданския иск
подсъдимият следва да заплати държавна такса в размер на 4% върху уважения
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимият М.М. Исмаил направените по делото разноски.
Съдът
счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите
на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: