РЕШЕНИЕ
№ 4056
гр. Варна, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20233110104279 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „****“
****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. Т., п. к.
****, чрез адв. П. М., с която се претендира да бъде осъдено „Е.” ***, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. В., Р. „В. В.”, бул. „В. В.” №
****, „В. Т. – ***”, да му върне сумата от 4015,38 лева, получена без
основание като компонент от цена за мрежови услуги - „пренос ниско
напрежение“, за период на потребление от 01.03.2022г. до 30.11.2022г. за
обекти с кодов № ******, находящи се в гр. Т., в ПИ с идентификатор *****,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
завеждането на исковата молба в съда – 04.04.2023г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права: Ищецът е собственик на трансформаторен
пост /ТИ/ с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Т., одобрени със Заповед *****г. на изп. дир. на AГKK, ведно
с намиращото се в него оборудване, служещо за преобразуване на
доставяната до потребителите електроенергия от средно към ниско
напрежение. Дружеството придобило собствеността върху посочения обект
посредством правна сделка обективирана в Нотариален акт № ****, т. ****,
peг. № *****, дело № ****г. от 02.06.2008. на нотариус П. А., peг. № **** от
праводател „****“ Е., ЕИК ******, което било изградило всички обекти в
парцела след закупуването му през 2005г. В кадастралната карта процесната
сграда, със застроена площ от 5 кв.м., била отразена като друга такава за
1
обитаване, но в действителност била предназначена и функционирала като
трафопост. В условието на евентуалност, основана правото си на собственост
на изтекла придобивна давност, считано поне от 02.06.2008 год., като твърди,
че от тази дата до настоящия момент ищецът, присъединявайки и владението
на своя праводател, владее описания трафопост необезпокоявано,
непрекъснато, явно и спокойно, осъществявайки и неговата ежегодна
поддръжка. Владението е добросъвестно, тъй като се основава на правно
основание, годно да го направи собственик без да знае, че праводателят му
евентуално не е такъв на имота. Посредством процесното съоръжение за
присъединяване се осъществявало захранване на собствените на ищеца
обекти, разположени в същия поземлен имот, представляващи метанстанция
и автосервиз. Двете дружества били в облигационни отношения, като място
на потребление било обозначено с кодов № *********, а консумираната в
него електроенергия се отчитала със средство за търговско измерване,
монтирано в процесния ТП на ниво ниско напрежение. Поради тази причина
разпределителното предприятие начислявало в издаваните фактури и цена за
услугата пренос ниско напрежение в съответствие с чл. 29 от Правилата за
търговия с ел. енергия. За периода на потребление от 01.03.2022г. до
30.11.2022г., заплатената за този ценови компонент сума възлизала общо на
5327,84 лв. Съгласно чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1 от 2017г. за регулиране
цените на ел. енергията, същата била предназначена да покрие
технологичните разходи на енергийното дружество при осъществяване на
дейността по транспортиране на потребяваните киловати по съответните
присъединителни съоръжения на ниско напрежение. Твърди се, че ответникът
не притежавал такива съоръжения в мястото на присъединяване на процесния
ТП, не извършва пренос на ел. енергия на ниско напрежение и не генерира
подобни разходи, следователно и не предоставя подобна услуга на крайния
клиент, поради което липсва основание да инкасира и цена за пренос ниско
напрежение. На заплащане подлежи единствено преносът на ниво средно
напрежение, каквато енергия се доставяла на границата на собственост на
електрическите съоръжения по смисъла на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 6 от
24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия
към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Излага се,
че средствата за търговско измерване, отчитащи консумираната от „****"
**** енергия, нормативно задължително следвало да бъдат монтирани на
ниво средно напрежение от 20 kV, а не на ниско на 0,4 kV, както било в
момента. Измерването и остойностяването следвало да е на страната на по-
високото напрежение - средно напрежение. Цената, която ищцовото
дружество следвало да заплати за пренос средно напрежение за процесния
период от 01.03.2022г. до 30.11.2022г., възлизала общо на сумата от 1 981,69
лева. Разликата между реално дължимите и преведените на енергийното
дружество парични средства била в размер на 4 015,38 лв. и същата се
претендира за възстановяване от ответника като получена без правно
основание. Въпреки че допълнително начислените задължения се включват в
издаваните от „*****“ **** счетоводни документи, правосубектен ответник в
настоящото производство и задължено лице за връщането на полученото без
правно основание се явява „Е.“ ****. Претендират се сторените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
2
отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище за
неоснователност на иска, както по основание, така и по размер. Излага, че
притежава качеството „енергийно предприятие“ по смисъла на §1, т.24 от ДР
на ЗЕ, както и качеството "оператор на електроразпределителната мрежа“
(ЕРМ) по см. на §1, т. 346, б. „а“ от ДР на ЗЕ и е единствен лицензиант за
територията на С. Б. за дейността „разпределение на електрическа енергия“.
Дружеството осъществявало дейност по разпределение на електрическата
енергия на основание чл.88 от ЗЕ, за което притежавало Лицензия за
разпределение на електрическа енергия №***** г., издадена от **** с
последно изменение с Решение № ******г. на ****, с което в лицензията е
отразена промяната в наименованието на дружеството от „*****“ ***** на
„*****“ ****, със сегашно наименование „Е.“ ****. Трафопостът като вещ
представлявал съвкупност от сграда и оборудване, като сградата имала
обслужваща функция спрямо оборудването и поради това тя била подчинена
на правният режим приложим за съоръжението. Само заедно помещението и
оборудването представлявали трафопост, но не и поотделно. Обектът на
ищцовото дружество - представляващ метанстанция за зареждане на МПС с
природен газ, бил захранен съгласно сключения между Е. - В. АД /сегашно
наименование Е. С. АД/ и тогавашният собственик на обекта „*****“ ООД,
договор за присъединяване на обект на потребител към
електроразпределителната мрежа. Още към датата на сключване на договора
за присъединяване на обекта на ищеца (2006г.), било посочено, че
потребената ел. енергия ще се измерва на страна ниско напрежение, видно от
чл. 4 на договора за присъединяване. Наредба № 1 от 2017г, Правилата за
търговия с ел. енергия и Правилата за измерване на количеството ел. енергия
и Наредба № 6 в редакцията си от 24.02.2014г., не били приети към момента
на сключване на договора за присъединяване и нямат отношение към него.
Съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) цена за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа
представлявала част от „мрежовите услуги“, които се заплащали от клиентите
и производителите върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставената мощност в местата на измерване. Клиентите, които са
присъединени към електроразпределителната мрежа дължали утвърдени от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос до електроразпределителната мрежа, и други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащали на оператора на
електроразпределителната мрежа или на крайния снабдител. За тези клиенти
цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по
електропреносната мрежа се заплащали от електроразпределителното
предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.
12 и чл. 13 от ПТЕЕ. Цената на пренос електрическа енергия се определя по
нива на напрежение - средно и ниско, като клиентите заплащали цена за
пренос по разпределителната мрежа на средно или ниско напрежение в
зависимост от това, на какво ниво на напрежение са присъединени. В цената
се отрязвали всички разходи на дружеството, свързани с трансформацията,
физическото пренасяне и разпределяне на електрическата енергия. Между
страните бил сключен индивидуален договор за мрежови услуги „достъп“ и
3
„пренос“ № ******г. за два обекта, единият от които процесната метан
станция с абонатен № *****, в който било посочено, че нивото, за което се
желае да бъде предоставена електрическа енергия е ниско напрежение.
Мястото на мерене при първоначалното присъединяване на обекта на ищеца
било на ниво ниско напрежение. От страна на ищеца никога не било
заявявано преносът на ел. енергия да се осъществява посредством средно
напрежение, за да е проучвана техническата възможност за отчет на входа, а
не на изхода на трансформаторното съоръжение и остойностяване на
потребление с измервателен уред на СрН. Фактурираните и заплатени от
ищеца в полза на ответника мрежови услуги за процесния период от
01.03.2022 до 30.11.2022, били предоставени от ответника именно за
осигуряване на доставката на заявената и реално потребена от ищеца ел.
енергия с ниско напрежение. Претендират се и сторените по делото разноски.
В проведното по делото открито съдебно заседание е допуснато
изменение на основание чл. 214 ал.1 от ГПК по размер на предявения иск чрез
неговото НАМАЛЕНИЕ от 4015,38 лв. /четири хиляди и петнадесет лева и
тридесет и осем стотинки/ на 4015,37 лв. /четири хиляди и петнадесет лева и
тридесет и седем стотинки / - пълен размер на цена за услуга „пренос ниско
напрежение“.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приетите писмени доказателства – копия на: Лицензия за
разпределяне ма електрическа енергия № ****г. издадена от *******, договор
за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната
мрежа по реда на чл. 117,ал. 5 от Закона за енергетиката № *****г.,
индивидуален договор за мрежови услуги ,,достъп“ и ,,пренос“ №*****г.,
заявления с вх. № *****/15.02.2022г. и № *****/17.02.2022г.; нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № **** дело №
**** от ****г., приемо–предавателен протокол към нотариален акт за
покупко продажба на недвижим имот от 02.06.2008г., извадка от КККР на
обект с идентификатор ******, фактура № ********** от 14.04.2022г. с А,
фактура № ********** от 13.05.2022г. с приложение А, фактура №
********** от 14.06.2022г. с приложение А, дебитни известия № **********
от 13.07.2022г., № ********** от 12.08.2022г., № ********** от 13.09.2022г.,
№ ********** от 14.10.2022г., № ********** от 14.11.2022г., № **********
от 14.12.2022г., се установява, че: На 02.06.2008г. „****“ ****, ЕИК: ******
закупил от „****“ ****, ЕИК **** ПИ с идентификатор ***** с
предназначение „за бензиностанция, газостанция“, ведно с построените в
имота сграда за търговия, сграда –производствена и друг вид сграда за
обитаване със застроена площ от 5 кв.м. с идентификатор ***** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Т., одобрени със З.
******г. на изп. дир. на AГKK.
„Е. С.“ ****като правоприемник на „*****“ АД и „****“ АД има
качеството на „енергийно предприятие“ по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ и
оператор на електроразпределителната мрежа“ (ЕРМ) по см. на §1, т. 346, б.
„а“ от ДР на ЗЕ и е лицензиант за територията на С. Б. за дейността
„разпределение на електрическа енергия“. На 23.08.2006г. между „Е.– В.“ АД
и „****“ ООД бил сключен договор за присъединяване на обект на
4
потребител към електроразпределителната мрежа - Метан станция за
зареждане на МПС с природен газ в ПИ с идентификатор *** като в чл. 4 от
договора е посочено, че потребената ел. енергия ще се измерва на страна
ниско напрежение. Въз основа на подадено от „*****“ ***** ЕИК: *****
заявление на 22.02.2022г. между него и „Е. С.“ **** бил сключен
индивидуален договор за мрежови услуги „достъп“ и „пренос“ с № ***** за
обект метан станция с абонатен № ****. За период на потребление от
01.03.2022г. до 30.11.2022г. „*****“ АД, ЕИК: ******, заплатил на „*****“
АД общо за мрежови услуги сумата от 5327,84 лв.
От приетата съдебно техническа експертиза се установява, че
2
процесното съоръжение с идентификатор *******и площ от 5 м
представлява и изпълнява функцията на трансформаторен пост тип БКТП
(бетонна комплектна трансформаторна подстанция) относно метан станция с
кодов №*****, находящи се в гр. Т. Същият е оборудван с всички
необходими машини и съоръжения, които да изпълняват функцията на
трафопост вкл. трансформаторна машина с мощност 400 KVA, която
преобразува напрежението от средно на ниско такова (от 20 Kv до 0,4 Kv) с
фабричен №486, произведена 2006г. В него има монтиран шкаф за комутация,
разединители, предпазители и шини за открит монтаж. Вътре е монтиран (в
табло ниско напрежение) и трифазен статичен електромер - ISKRA тип МТ,
който измерва потребяваната ел, енергия в обекта на ниво ниско напрежение.
Съобразно чл.14, ал.1 от Правилата за измерване на количеството ел. енергия
са мястото на измерване трябва да е на страната с по-високо напрежение при
наличието на преобразуващи съоръжения собственост на клиента, какъвто е
случая, което означава, че тези средства (СТИ) следва да са монтирани на
ниво средно напрежение от 20 KV, а не на ниско напрежение 0,4 Kw. Към
датата на присъединяване на обекта на ищеца е било определено мястото на
измерване на ел. енергията, консумирана в обекта на страна ниско
напрежение и от тогава консумираната от ищеца ел. енергия е била измервана
с електромер монтиран в трафопоста на страна ниско напрежение. Няма
данни за направено от ищеца искане за промяна на мястото на измерване на
ел. енергията относно процесния период.
От приетата Съдебно счетоводна експертиза се установява, че за
доставената на ищеца ел. енергия в периода от 01.03.2022г. до 30.11.2022г. от
ответника са били издадени фактури, в които е посочена стойност на услуга
пренос „ниско напрежение“ общо 6393,42 лв. с ДДС, които суми са платени.
Съобразно утвърдената от ДКЕВР цена за такса пренос средно напрежение,
стойността й за посочените във фактурите количества ел. енергия би била
2378,06 лв. с ДДС, като разликата с цената за услуга пренос "ниско
напрежение" е 4015,37 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД.
С оглед правната квалификация на иска – ответникът да възстанови на
ищеца полученото без основание, доказателствената тежест за наличие на
основание на вземането се носи от първия.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и
че имотът, където е монтирано процесното СТИ, е бил присъединен към ел.
мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща консумираната
5
ел.енергия. Не се спори и относно качествата на ответника на „енергийно
предприятие“ по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ, както и оператор на
електроразпределителната мрежа“ (ЕРМ) по см. на §1, т. 346, б. „а“ от ДР на
ЗЕ, както и че е единствен лицензиант за територията на Североизточна
България за дейността „разпределение на електрическа енергия“.
Не се спори, а се установява и от обсъдените доказателства, че от
02.06.2008г. „****“ АД е собственик на ПИ с идентификатор **** с
предназначение „за бензиностанция, газостанция“, ведно с построената в
имота друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 5 кв.м. с
идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Т., одобрени със Заповед *****г. на изп. дир. на AГKK, която в
действителност представлява трансформаторен пост тип БКТП (бетонна
комплектна трансформаторна подстанция).
За настоящия казус е меродавна също така правната уредба посочена в
Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003г.), Наредба № 6 от
9.06.2004г. за реда за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи (обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004г., отм. ДВ бр. 31 от 4.04.2014 г., в сила
от 04.04.2014 г.); както и приетите впоследствие Наредба № 6 от 24 февруари
2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи
/обн. ДВ.бр.31 от 4 Април 2014г., в сила от 04.04.2014г./; Правила за търговия
с електрическа енергия изд. от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране /Обн. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г. в сила от 26.07.2013г./ и
Правила за измерване на количеството електрическа енергия – ПИКЕЕ /Обн.
ДВ. бр.35 от 30 Април 2019г./
Съобразно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, електрическата енергия, доставена на
крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване -
собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на
съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна
мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В ал. 2 на
същия член е посочено, че границата на собственост върху електрическите
съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят
съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ и на правилата по чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Съобразно разпоредбата на чл. 29 ал.1 Наредба 6/2004год. /отм./, при
присъединяване на електропровод, собственост на преносното или
съответното разпределително предприятие, към електрическа уредба на
потребител, границата на собственост е: 1. мястото на присъединяване на
кабелните накрайници към уредбата - при кабелен електропровод; 2. клемите
за присъединяване проводниците на електропровода към проходните
изолатори за преминаване през външните стени на уредбата - при въздушен
електропровод и закрита уредба. Разпоредбата на ал. 1 се прилага и в
случаите, в които електропровод, собственост на потребител, се присъединява
към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие. С оглед установеното право на собственост на въззивника върху
електрическите съоръжения е приложима нормата на чл.29 ал.4 Наредба
№6/2004год./отм./, предвиждаща, че в случаите по ал. 1 и ал. 2 средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата
6
уредба на потребителя, до или на границата на имота му. Следователно,
съобразно нормативните изисквания, средствата за търговско измерване
следва да се монтират на страна високо напрежение на трансформатора,
собственост на ищеца. От обсъдената техническа експертиза се установява, че
търговското мерене на консумираната в процесния обект електроенергия се
осъществява на ниско напрежение от 0.4 kV, а съгласно посочената законова
регламентация, същото следва да бъде разположено на страната с по-високо
напрежение на понижаващия трансофматор, а именно на 20 kV.
Предвид гореобсъдените меродавни правни норми и установените факти
по делото е видно, че към момента на подписване на договора за
присъединяване на процесния обект към електроразпределителната мрежа на
ответника и към момента на фактическото му присъединяване, измерването
на потребяваната в него ел. енергия на ниво ниско напрежение, не е
отговаряло на действалата нормативната уредба.
В действащата към момента на подписване на договора за достъп и
пренос от 2022г. норма на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ изрично е регламентирано,
че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа към клиент, мястото на
измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на
присъединяване на клиента към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. От това следва, че към момента на
сключване на този договор измерването относно процесния обект на
потребление, не е било съобразено с нормите, които го регламентират -
мястото на измерване отново е на ниво ниско напрежение 0,4 Kw вместо на
страната с по-високо напрежение /в случая на ниво средно напрежение от 20
KV/ при наличието на преобразуващи съоръжения собственост на клиента.
Търговското мерене на изразходваната електроенергия се е извършвало на
нерегламентирано място, от което следва, че същото е неправомерно,
съответно, не е възникнало задължение за заплащане на двата компонента-
цената за достъп и цената за пренос.
Според съда е ирелевантно обстоятелството, че от потребителя е
изразена воля в подаденото от него заявление за досъп и пренос на ниво
ниско напрежение, тъй като при установения от законодателя смесен режим
на правна регулация относно обществените отношения по доставка на
ел.енергия – нормативни императивни норми относно определени елементи
от това правоотношение и диспозитивни договорни относно други, тези
елементи, които са императивно нормативно уредени, не подлежат на
договорно преуреждане.
Отделно от това, приемането на противното би означавало да се
допусне нарушение на общия принцип за забрана на неоснователното
обогатяване, тъй като безспорно се установи от СТЕ, че ответникът не
извършва услуга пренос „ниско напрежение“ относно обекта на ищеца.
Напротив – със средства на последния и в негов поземлен имот е изградено
съоражение/трафопост/, което трансформира доставяната от ответника до
това съоражение на ниво средно напрежение ел. енергия до ниво ниско
напрежение, каквато се ползва в обекта на потребление.
По изложените съображения, съдът намира предявения иск за
основателен, което обуславя уважаването му. В този смисъл освен цитираното
7
от ищеца Решение № 227/11.02.2013год. по т.д. № 1054/2011год., на ВКС са и
Решение по в.т.д. № 349/2020г. на ВАпС /недопуснато до касационно
обжалване/, с което е потвърдено Решение по т.д. № 302/2019г. на ВОС;
решение по в.т.д. № 20/2018г. на ВАпС /недопуснато до касационно
обжалване/; Решение № 708/13.06.2023г. по в.гр.д. №596/2023 год на ВОС;
решение по в.т.д. № 677/2019 г. по описа на ДОС, и др.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и отправено
от ищеца искане за присъждане на разноски, такива следва да му бъдат
присъдени. Общият им размер съобразно представения списък по чл. 80 от 5
ГПК и доказателствата за реалното им извършване - договор за правна защита
и съдействие и вносни бележки, възлиза на 1910,62 лева, формирана както
следва – 800 лева за депозит за вещо лице по СТЕ; 160,62 лева – държавна
такса и 950 лева с ДДС за възнаграждение за един адвокат, относно което
съдът намира за основателно направеното от насрещната страна възражение
по чл. 78 ал.5 ГПК, предвид фактическата и правна сложност на спора, вида и
обема на извършените процесуални действия, броя на проведените открити
съдебни заседания, и предвид наличието на голям брой предходно заведени
тъждествени като предмет дела. По изложените съображения, съдът определя
възнаграждението към минималното съобразно действащата към момента на
договарянето му материална норма – 750 лева, като при това положение
разноските за присъждане са на стойност 1710,62 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД „Е. С.” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.” № *****, „В. Т. – ***”
да заплати на „*****“ АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление с. Р.,
общ. Т., обл. Т., п. к. **** сумата от 4015,37 лева - получена без основание
като компонент от цена за мрежови услуги - „пренос ниско напрежение“, за
период на потребление от 01.03.2022г. до 30.11.2022г. за обекти с кодов №
******, находящи се в гр. Т.е, в ПИ с идентификатор *****, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждането на
исковата молба в съда – 04.04.2023г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е. С.” АД, ЕИК ********
да заплати на „****“ АД, ЕИК: ***** сумата от 1710,62 лева,
представляваща направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8