Номер 54126.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІ въз. граждански състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
Секретар:Евгения М. Русева
като разгледа докладваното от Светла Й. Димитрова Ковачева Въззивно
гражданско дело № 20204400500625 по описа за 2020 година
С решение №598 от 08.06.2020 г. по гр.д. №8140/2019 г. Плевенски
Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ предявеният от Н. Д. П. чрез адв. Н.Н. от ПАК против А.
Х. М. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във
вр. с чл.240 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 1 955 лева – главница, представляваща
неизплатен остатък по договор за заем от 23.08.2011 г., с нотариална заверка
на подписите, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д. №65452/2019 г. на Плевенски Районен съд, КАТО ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н. Д. П. ДА ЗАПЛАТИ на А.
Х. М. сторените разноски в исковото производство в размер на 500 лева за
адвокатско възнаграждение.
Недоволен от решението е останал Н. Д. П. и е подал въззивна жалба
срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено решение, с което да бъде уважен предявения иск.
Въззивникът намира, че неправилно Плевенски Районен съд не е зачел
частичните плащания като признания за остатъка от дълга, годни да
прекъснат погасителната давност.
Препис от въззивната жалба е връчен на 03.08.2020 г. на А. Х. М. и на
12.08.2020 г. е подаден отговор, в който се моли обжалваното решение да
1
бъде потвърдено като съответно на константната съдебна практика, че
частичното плащане не означава признаване на цялото задължение.
С определение №878 от 26.08.2020 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено за разглеждането . В о.с.з. на
08.10.2020 г. процесуалният представител на въззиваемата – адв. С. Н. е
пледирал, че въззивната жалба е неоснователна и е претендирал разноските,
направени в настоящата инстанция.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от вложения в оригинал в ч.гр.д. №65452/2019 г. по описа на
Плевенски Районен съд нот. заверен с рег. №4740/23.08.2011 г. на
нотариус С.Л. договор за заем, той е сключен между Н. Д. П. като
„заемодател“ и А. Х. М. като „заемател“. Предмет на заема е даването, респ.
получаването на сумата от 3 500 евро за срок до 31.05.2012 г. Страните са се
споразумели, че заемът може да бъде върнат наведнъж или на части, като при
плащането на дължимите суми заемодателят издава на заемателя разписка.
На гърба на договора за заем има три „разписки за погасителни вноски
по настоящия договор“, издадени от „***“ООД чрез Управителя Н. Д. П. , че
е получил /без изрично отбелязване от кого/ следните суми:
-на 30.12.2011 г. – 2 000 лв.
-на 17.07.2012 г. – 1 000 лв.
-на 29.02.2016 г. 2 000 лв.
Разписките са подписани само от Н. Д. П. и са подпечатани с подписа на
посоченото дружество.
В исковата молба ищецът Н. Д. П. признава, че общата сума от 5 000 лв.,
равняваща се на 2 500 евро, му е платена от ответницата А. Х. М. в
изпълнение на договора за заем от 23.08.2011 г.
Н. Д. П. твърди, че А. Х. М. не му платила дължимия по договора
остатък от 1 000 евро, поради което я поканил писмено с покана, връчена на
19.09.2019 г., да му се издължи в 3-дневен срок. Тези му твърдения се
подкрепят от представените с исковата молба покана и обратна разписка.
Възражението на А. Х. М. по чл.414 от ГПК е бланкетно. В отговора на
исковата молба тя сочи, че задължението по договора за заем е станало
изискуемо на 01.06.2012 г. Намира, че е погасено по давност на 01.06.2017 г.,
т.е. 2 години преди подаване на заявлението за издаване на процесната
заповед за изпълнение.
Защитната теза на Н. Д. П. в о.с.з. на 27.05.2020 г. е, че с частичните
плащания, последното от които е на 29.02.2016 г., А. Х. М. е признала целия
дълг.
При тази фактическа обстановка Плевенски Районен съд правилно е
2
приел, че ответникът не е оборил твърдения от ищеца отрицателен факт, а
именно – не е доказал, че е платил дължимия остатък по договора за заем от
23.08.2011 г. в претендирания размер 1 955 лв.
Въззивната инстанция споделя извода, че иска е основателен, но
погасен по давност. Правилно, отчитайки трайната и непротиворечива
съдебна практика, Плевенски Районен съд е счел за основателно направеното
изрично от ответника възражение за изтекла преди завеждане на делото
погасителна давност. Плевенски Окръжен съд също намира, че извършените
от А. Х. М. частични плащания не манифестират потвърждаване
съществуването на неплатената част от дълга, т.е. – че не прекъсват давността
по отношение на тази неплатена част.
В допълнение – въззивната инстанция намира, че извода дали е налице
признание на вземането от длъжника би следвало да се обосновава с оглед на
съдържанието на отправеното от него волеизявление и поведението му във
всеки конкретен случай. В процесния случай и трите частични плащания са
удостоверени с подписа само на Н. Д. П. и то в качеството му на представител
на трето лице - „***“ООД, т. е. касае се за факти, от които ищецът черпи
изгодни за себе си последици, без тяхното съществуване да е подкрепено с
други доказателства. Принципно е възможно частичното плащане, наред с
други доказателства, да послужи за установяване на признание на цялото
вземане с конклудентни действия. За целта обаче е необходимо
волеизявлението на длъжника да кореспондира на правото, което се признава
със съответните индивидуализиращи го белези, включително неговия пълен
размер.
В заключение – обжалваното решение се явява правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора по същество, Н. Д. П. следва да заплати в полза
на А. Х. М. сумата от 500 лв., явяваща се разноски за адв. възнаграждение,
направени във въззивното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №598 от 08.06.2020 г. по гр.д. №8140/2019 г. по описа на Плевенски
Районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н. Д. П. от гр. Плевен, с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на А. Х. М. от гр. Плевен, с ЕГН: ***
сумата от 500 лв., явяваща се разноски за адв. възнаграждение, направени
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4