Решение по дело №141/2019 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 май 2019 г.
Съдия: Виолета Александрова Александрова
Дело: 20193400500141
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

59

 

Силистра, 31.05.2019 година

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Силистренският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова

                                                                                           2. Добринка Стоева

 

при секретаря Галя Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова в.гр.д. № 141 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.17 от ЗЗДН.

С решение № 141/04.04.2019 г. по гр.д. № 363/2019 г. Силистренският районен съд е отхвърлил молбата на М.М.А. и А.Р.К. за издаване заповед за защита срещу П.А.К. и П.Х.П. за осъществен акт на домашно насилие на 25.02.2019 г.; признал е за установено, че М.М.А. и А.Р.К. са осъществили домашно насилие спрямо П.А.К. и П.Х.П., както и спрямо детето А.П.Х., както и че са осъществили такова насилие и преди тази дата (в период, по-дълъг от един месец) чрез задържане на детето А.П.Х. в дома си без съгласието на родителите му; задължава М.М.А. и А.Р.К. да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на П.А.К. и П.Х.П., както и спрямо детето А.П.Х.; забранява им да ги приближават тях, жилището, работните им места и училището на детето на разстояние по-малко от 150 м за период от 18 месеца от датата на постановяване на решението – 04.04.2019 г.; задължил е М.М.А. и А.Р.К. да посещават програма за психологическо консултиране и терапия; осъдил е М.М.А. и А.Р.К. да заплатят по 1000 лв. глоба и държавна такса по 12,50 лв.

Производството е образувано по жалба на М.М.А. и А.Р.К. чрез процесуални представители с искане за отмяна на обжалваното решение, уважаване на тяхната молба и отхвърляне на насрещната молба, а при условията на евентуалност – намаляване срока на наложените мерки за защита до три месеца и глобата на всеки до 200 лв., претендират разноски.

Ответниците по жалбата П.А.К. и П.Х.П., лично и като законни представители на детето А.П.Х. чрез процесуален представител молят да се потвърди обжалваното решение.

Съдът, като обсъди жалбата, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.

Не се спори, че на 25.02.2019 г. за изпълнение на Определение № 83 от същата дата, постановено по гр.д. № 222/2019 г. по описа на Силистренски районен съд, е следвало да бъде върнато детето А.П.Х., намиращо се в дома на М.М.А. и А.Р.К., на родителите му П.А.К. и П.Х.П.. Изпълнението е станало по разпоредения административен ред от четири представители на полицията в присъствието на двама представители на ДСП-ОЗД-Силистра. Двете спорещи страни в молбите си за защита от домашно насилие взаимно се обвиняват в грубост, обиди,и физическо посегателство.

Районният съд е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни процесуалния действия по изясняване на спора и е постановил правилно и законосъобразно решение. Същото съдържа подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, които въззивният съд изцяло споделя, поради което и на основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК счита, че обжалваното решение следва изцяло да се потвърди без преповтаряне на мотивите.

Следва да се добави, че действията на жалбоподателите са необясними. От правна гледна точка недопустимо е те да препятстват изпълнение на съдебен акт, да се противопоставят на държавни и общински институции, и то с агресия върху родителите на детето. Недопустимо е и от житейска гледна точка баба и дядо да лишат две години рождените родители от тяхното дете, независимо от личната си мотивация. Правилно районният съд е приложил максимални законови мерки.

Въззивната жалба не променя този извод. Процесуалният представител на жалбоподателите превратно определя посещението в дома им като нападение. Друг начин за изпълнение на съдебен акт и извеждане на детето няма. Несъстоятелно е твърдението му, че бащата на детето като молител по насрещната молба не е лице по чл.3 от ЗЗДН, защото жалбоподателите са възходящи (родители) на другата молителка, с която той е във фактическо съпружеско съжителство – т.9.

Не следва да се уважава евентуалното искане за намаляване времетраенето на постановените мерки, защото случаят е много тежък. Съответен на тази тежест е и размерът на глобите. Не може да се приеме, че жалбоподателите нямат финансови възможности, защото доходът на дядото не е известен, а бабата на детето е в трудоспособна възраст и вместо да се занимава с внучето, би могла да работи. Освен това само по настоящото дело те са платили на трима адвокати 1 700 лв., а служебно известно е, че подобни суми са платени по други дела на страните по спорове за детето.

Водим от горните съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141/04.04.2019 г., постановено по гр.д. № 363/20191 г. по описа на Силистренски районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                      2.