№ 38
гр. Ловеч , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
в присъствието на прокурора Димитър Тодоров Димитров (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214300600200 по описа за 2021 година
С присъда № 260013/09.04.2021 г., постановена по НОХД № 111/2019 г., Тетевенският
районен съд, трети състав е признал подсъдимия Л.. М. А.., ЕГН ********** за виновен, в
извършване на престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с
чл.54 от НК, като го е осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното му наказание
за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Признал е подсъдимия Л.. М. А.. за виновен за виноен, в извършване на престъпление по чл.
142 а, ал. 1 във вр. с чл.54 от НК, като го е осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното му наказание
за изпитателен срок от 3 /три/ години.
На основание чл. 23, ал.1 от НК е наложил на Л.А. едно общо най-тежко наказание в размер
на 1 /една/ година лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното на А. едно
общо най-тежко от 1 /една/ година лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/
години.
На основание чл.59 ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 от НК от така наложеното на А. общо най-тежко
наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода е приспаднал времето от 5 /пет/ месеца и
1
15 /петнадесет/ дни, през които подсъдимият е бил задържан под стража, като един ден
задържане, е зачел за един ден лишаване от свобода, както и времето от 6 /шест/ месеца и 22
/двадесет и два/ дни, през които подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Домашен
арест“, като два дни домашен арест е зачел за един ден лишаване от свобода.
Осъдил е Л. М. А. да заплати на Е.Ж. С. сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева за
причинените й неимуществени вреди от деянието по чл.142а, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва от деня на увреждането – 06.08.2018 г. до окончателното й издължаване, а
по сметката на Районен съд – Тетевен сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, като за разликата до пълния претендиран
размер от 10 000 /десет/ хиляди лева гражданския иск като неоснователен и недоказан е бил
отхвърлен.
Осъдил е Л.. М. А.. да заплати по сметката на Районен съд – Тетевен сумата от 1458.93 лв.
/хиляда четиристотин петдесет и осем лева и 93 ст./ лева разноски по делото, а по сметката
на ОД на МВР – гр. Ловеч сумата от 800.58 /осемстотин лева и 58 ст./ лева разноски по
делото.
Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е постъпила въззивна
жалба от адв. С.С. от ЛАК, защитник на подсъдимия Л.. М. А... Излага, че с подзащитния си
не са доволни от горецитираната присъда, както в осъдително-наказателна й част, така и в
гражданско-осъдителната й част, поради което я обжалват изцяло, в законния за това срок.
Считат, че присъдата е постановена в нарушение на закона, и същият не е приложен
правилно, което е нарушение на чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Изразява становище, че при внимателен прочит на събраните материали в хода на ДП и в
хода на съдебното следствие, съдът е следвало да установи, че нито се е касаело за деяние по
чл.144, ал.3, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, нито пък за такова по чл.142 а от НК. Счита, че
съдът е следвало да цени материалите само с оглед данни, за евентуално престъпление по
чл.143, ал. 1 във вр. с чл.18 от НК по първото обвинение и само по чл.143, ал.1 от НК по
второто обвинение. Твърди, че като е постановил присъда по цитираните два текста, ТРС е
допуснал нарушение на материалния закон.
Счита, че присъдата е постановена от незаконен състав, тъй като още в първото заседание, е
било направено искане за отвод на съдебен заседател, мотивиран, който обаче не е бил
приет.
Сочи, че присъдата е постановена при многобройни, съществени процесуални нарушения,
при неизяснена фактическа обстановка и странни процесуални действия, неразбираеми за
подсъдимия и защитника му, с което му се е нарушило правото на защита, а именно:
- съдът е прекъснал разпит на свидетел - полицейски служител и го е освободил от
залата, с което е преградил възможността на защитата да събира гласни доказателства, в
2
полза на подсъдимия
- съдът е отхвърлил мотивирано искане за нова съдебно-психиатрична експертиза.
- съдът е обявил, че допуска повторен разпит на свидетел, без да мотивира защо такъв е
необходим, като при повторния разпит, вместо разпит, свидетеля е трябвало да разпознае
гласа си на записи от тел. 112, без същите да са били преди това обект на оглед на
веществено доказателство.
Излага, че подобна процедура е била проведена и с друг свидетел, като в крайна сметка не
се е установило, чий е гласа от първия запис. Твърди, че съдът обаче, очевидно не
познавайки писмените доказателства по делото, не е бил предупредил и двете свидетелки,
че могат да не отговарят на въпроси, защото могат да уличат себе си в престъпление, тъй
като първият запис от 05.08.2018 г. съдържа точно такива данни - обадилият се подава
неверни сигнали за помощ, което е деяние, съставомерно по смисъла на чл.326, ал.1 от НК.
- протоколите от съдебните заседания са били непълни, неясни, не става ясно, дали
подсъдимият и защитника му са участвали в тях или само са присъствали, а ако са
участвали, какви въпроси са задали, как е отговорено, поради което и преди постановяване
на присъдата е поискал съдебният състав да изслушва конкретни записи от конкретни
заседания за да установи, какво действително е събрано по делото.
Твърди, че присъдата е явно несправедлива, тъй като не отговаря на обществената опасност
на деянието и дееца като такъв.
В заключение моли настоящия състав да образува въззивно производство, в хода на което,
след като се убеди в основателността на въззивната жалба, да отмени изцяло обжалваната
присъда и да признае подсъдимия А., за невиновен по повдигнатите му обвинения или да
върне делото за разглеждане от друг състав на PC - Тетевен.
Подадена е въззивна жалба от Е.Ж. С. – граждански ищец и частен обвинител по НОХД №
111/2019 г. по описа на РС – Тетевен, в която сочи че не е доволна от цитираната присъда
изцяло, както в наказателно - осъдителната й част, така и в частта, с която е уважен
гражданския иск и са присъдени разноски в нейна полза.
Твърди че, подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения, но
въпреки наличието на многобройни отегчаващи вината обстоятелства и нито едно
смекчаващо, наложените наказания не са били справедливи. Сочи, че за всяко от
обвиненията са наложени наказания близо до минималните такива предвидени в НК от 3
месеца, а справедливостта изисква същите да са над средните. Изтъква, че приетият за
разглеждане граждански иск по всяко едно от двете обвинения в размер на 10 000 лева е бил
уважен на основание чл. 45 от ЗЗД по 4000 лева всеки и е бил отхвърлен в по-голямата си
част до пълния размер с 6000 лева.
3
Счита, че съдът неправилно е определил и наложил наказанията.
Посочва, че подсъдимият нито за миг не е показал разкаяние, не е признал вина и не си е
дал сметка какво й е причинил, а тъкмо обратното - упорито е лъжел и поддържал своя
оправдателна версия, призовал е и са били разпитани по делото множество непреки
свидетели, които не са били очевидци на събитията с цел да подкрепят неговата изцяло
оправдателна версия.
Изтъква, че подсъдимият се е домогвал да доказва през цялото време, че тя е била
доброволно с него, като по приложеното гражданско дело за домашно насилие подсъдимият
е отричал наличието на интимна сериозна връзка на близост с нея и липсата на фактическо
съжителство между тях, а по наказателното дело се е домогвал да доказва тъкмо обратното.
Излага, че подсъдимият се е домогвал до отвод на съдебен заседател в самия край на
приключилото съдебно следствие чрез умишлена смяна на защитника си, като новият е
поискал отвод на съдебен заседател и съдебното следствие е започнало отново.
Сочи, че цялото това повтаряне на общо над 9 съдебни заседания е представлявал
допълнителен психически тормоз за нея, която в съдебна фаза е следвало да изтърпи над 25
съдебни заседания и срещи с подсъдимия в съда, а съдебна фаза по делото е продължила 2
години.
Изтъква, че този процесуален тормоз е продължил и като извън процесуален с множество
съобщения и заплахи спрямо нея, които са целели да се откаже от делото и от гражданските
си искове. Сочи, че по делото са представени множество документи, както за тези заплахи,
така и за образуваното ново досъдебно производство срещу подсъдимия, което моли да се
вземе предвид при определяне на обезщетението по гражданските искове, защото тези
писмени доказателства доказват безспорно, че подсъдимият не следва да се третира при
смекчаващи отговорността му обстоятелства с оглед на процесуалното и извън
процесуалното му поведение след започване на съдебната фаза на наказателното
производство.
Твърди, че като пострадала е била подложена на тормоз през целия двойно по-дълъг от
обикновено процес, продължил две години, което би следвало да се отрази и на размера на
присъденото обезщетение. Счита, че справедливото обезщетение за всеки от исковете следва
да е максималното или в най-лошия случай над средното предявено а не под него, каквото
обезщетение присъди ТРС, предвид което обжалва присъдата и претендира гражданските
искове да бъдат уважени в максимален размер.
В заключение моли съда да отмени първоинстанционната присъда изцяло и да постановите
нова присъда, с която да увеличи наложеното наказание на подсъдимия А. за всяко от
повдигнатите обвинения по 5 години или общо 5 години, както и да осъди подсъдимия да
заплати обезщетение за неимуществени вреди по всеки от исковете в максимален размер на
4
10 000 лева за всеки иск.
Срещу така цитираната въззивна жалба от Е. С. е депозирано възражение от адв. С.,
защитник на подсъдимия А.. Изтъква, че единственото вярно в съдържанието на въззивната
жалба е факта, че съдът неправилно е определил и наложил наказанията, каквото становище
е изразил частично и в своята въззивна жалба.
Посочва, че в жалбата си С. твърди, че подсъдимият не е признал вината си, упорито е
лъгал, била е подложена на психически тормоз, с множество съобщения и какво ли не, като
в крайна сметка, след като твърди факти и обстоятелства, които въобще не са събрани по
делото, иска от въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда изцяло, да се
наложи на Л.А. наказание от по 5 години, както и да се уважат предявените граждански
искове изцяло - в максимален размер, от по 10 000 /десет хиляди/ лева.
Счита, че въззивната жалба е плод на въображението на С., каквото е и обвинението, за
което А. е бил осъден. Твърди, че в делото няма съотносими писмени доказателства,
включително и съобщения, от които да е видно, че подзащитният му е отправял закани и
заплахи към С.. Изтъква, че в хода на делото, последната не е демонстрирала каквото и да е
притеснение, а напротив - упорито и целенасочено се е опитвала да поддържа обвинението,
което се крепи на нейните показания и на показанията на нейната баба. В тази връзка
посочва начина, по който същата бързо е сменила пръстена от дясната на лявата си ръка, за
да не позволи на вещото лице, правилно да се ориентира и да отговори на въпроса,
възможно ли е нараняването на лицето да е по начин, по който сочи подсъдимия А.. Твърди,
че истината за случилото се съдържа в пледоарията му, в хода на делото по същество по
НОХД № 111/2019 г. по описа на PC - Тетевен и няма нищо общо с посоченото във
въззивната жалба на С..
В заключение счита, че обжалваната присъда следва да бъде изцяло отменена, като Л.А.
бъде признат за невиновен, въз основа на въззивната жалба, депозирана от него срещу
присъдата, а не въз основа на посоченото във въззивна жалба на Е. С., като моли същата да
бъде оставена и в двете й части без уважение от настоящия състав.
В съдебно заседание въззивникът Л.. М. А.., редовно призован, се явява лично и с
пълномощника си адв. С.. Заявява, че поддържа казаното от своя защитник. Твърди, че от
цялата тази история ощетеният е само той, тъй като е бил подложен на психически тормоз и
стрес, защото още от самото подаване на сигнала той е бил изолиран, тъй като С. се е
ползвала с протекции в гр.Тетевен. Сочи, че след няколко негови жалби, водещият
досъдебното производство - разследващ полицай Й. е дошъл и му се е извинил в ареста, като
му споменал, че Е. му е звъняла ежедневно, ходила е при него в кабинета му, опитвала се е
да манипулира факти и обстоятелства, досаждала му е. Твърди, че на въпроса му защо е
допуснал това, водещият разследването му не е искал да му отговори и му казал, че не иска
повече да се занимава и да води разследване с двамата. Излага, че още от самото начало на
досъдебното производство са били накърнени правата му, защото Е. има протекции. Твърди,
5
че винаги когато нещата не са вървяли добре, когато са загубили тяхната квартира, тя му е
поставила ултиматум да живеят заедно, казала му е да внимава какви ще бъдат действията
му, защото на нея винаги има кой да й помогне, излага доводи в тази връзка.
Твърди, че няма вина за случилото се, защото ако е чувствал вина е щял да я приеме още на
втория месец, когато от РП-Тетевен са му предложили споразумение. Моли съда да бъде
оправдан по повдигнатите му обвинения.
В пледоарията си защитникът адв. С. заявява, че поддържа изцяло жалбата против
присъдата на основанията изложени в нея, както и писменото си възражение срещу
въззивната жалба на пострадалата. Излага, че към момента няма висящо досъдебно
производство срещу подзащитния му. Твърди, че действително към делото е приложена
преписка на РП - Тетевен, която е прекратена и в която от страна на пострадалата има SMS
и съобщения, но те нямат заплашителен характер, поради което досъдебното производство е
било прекратено.
Заявява, че слушайки процесуалния представител на пострадалата, е разбрал, че той е
открил, че в мотивите на първоинстанционния съд липсват мотиви досежно това, защо
съдът е наложил по размер такива наказания, каквито е приел, че са справедливи на
подсъдимия, поради което счита, че на практика той твърди, че липсват въобще мотиви,
което е основание присъдата да бъде отменена и върната за разглеждане от друг състав.
По отношение подадената от тях въззивна жалба, счита, че фактическата обстановка и
анализът на доказателствения материал, събрани по делото, съвпада с онзи, който е
направил в пледоарията си по същество. Твърди, че е нарушен материалният закон, защото
по делото категорично е било установено, че подсъдимият и пострадалата са живеели на
семейни начала, а към дата 06.08.2018 г., те не са имали квартира, където да живеят, счита,
че самият факт, че те са живели като семейство изключва и от обективна и от субективна
страна да се търси съставомерност на деянието по чл.142 а от НК, който изисква съвсем
друга фактическа обстановка.
Твърди, че в последното заседание съдът, без каквото и да е основание, е отменил
определението си за назначаване на фоноскопска експертиза, за да се установи кой е
съобщил за отвличането, тъй като именно това съобщение, подадено няколко часа след
случая, е основание да се образува досъдебно производство, излага доводи в тази връзка.
Изтъква, че в протоколите, които са водени по делото, част от съществените моменти не са
вписани, което е посочил и в пледоарията си, като от тези протоколи не се вижда дали е
участвал в хода на съдебното следствие или само е присъствал.
Обръща внимание, че има протокол, в който, когато са приобщавани свидетелски показания
от досъдебното производство, съдът се е задоволил само да напише, че „приобщавам
протокол еди кой си от досъдебното производство“, но този протокол липсва като цяло в
6
материалите по делото и по разследването.
В заключение твърди, че в хода на първоинстанционното дело не са се събрали категорични
и безспорни доказателства, поздзащитният му да е извършил двете престъпления, за които е
бил осъден, поради което моли настоящият състав да постанови съдебен акт, с който го
оправдае. С оглед възраженията им за допуснати съществени процесуални нарушения моли
съда да прецени, следва ли присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за
разглеждане от друг състав на РС - Тетевен.
В съдебно заседание въззивничката Е.Ж. С., редовно призована, се явява лично и с
повереника си адв. Б.Р. от САК. Заявява, че поддържа казаното от своя процесуален
представител. Твърди, че и към момента изживява същия ужас и не е преодоляла всичките
травми, придобити от въпросната случка. Изтъква, че може да са й минали физическите
наранявания, но този натиск, това насилие, което й е било оказано е сломило всичко в нея и
към момента тя не е преодоляла този стрес от това, което се е случило. Моли за справедливо
решение.
Повереникът адв. Р. излага, че поддържа въззивната жалба относно обжалваната присъда,
като след излизането на мотивите и запознаването му с тях, заявява, че не е взел становище.
Счита, че мотивите са изключително задълбочени и обосновани в частта си относно
установяването на фактическата обстановка, приета за установена такава по делото и
доказателствата писмени и гласни, които я обосновават. Заявява, че както в жалбата, така и
в мотивите, не е съгласен със служебно определеното наказание на подсъдимия, както и с
размера на обезщетението, присъдено по двата граждански иска. Счита, че те са
необосновани, с оглед на събраните доказателства, както и с поведението на подсъдимия.
Счита, че няма нито едно смекчаващо вината обстоятелство от страна на подсъдимия, което
да бъде отчетено и РС – Тетевен, определяйки наказанията, е нарушил това си служебно
задължение, като липсват почти мотиви в тази насока, защо е определил на подсъдимия
наказание, по-скоро към минимума, за двете престъпления. Твърди, че подсъдимият до
последно не е осъзнал и не е признал вината си по извършените от него деяния, продължил е
да тормози пострадалата и в рамките на процеса, за което по делото се съдържат, както
множество приложени SMS и съобщения, така и документи за следващ сигнал и досъдебно
производство срещу него, излага аргументи в тази връзка.
Твърди, че безспорно е установено по делото, както и от психологическата експертиза,
пораженията върху психиката на пострадалата, която по време на делото все още не е била и
не е възстановена, страхува се да излиза сама, а само придружена от своите близки. С оглед
на служебното задължение на съда да обсъди всяко смекчаващо и отегчаващо вината
обстоятелство от поведението на подсъдимия и липсата на това, моли настоящия въззивен
състав да обърне внимание, да анализира това поведение – смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства. Твърди, че няма нито едно смекчаващо обстоятелство от страна на неговото
поведение, а тъкмо обратното – една безвиновност, приета, установена дори от
7
психологическата експертиза, че той е субект, който никога не осъзнава своята вина и я
прехвърля на други субекти.
Моли настоящия състав да отмени присъдата досежно наложените наказания и служебно да
преразгледа и наложи на подсъдимия справедливи наказания, защото очевидно до
настоящия момент с тези определени наказания, той не се е поправил и превъзпитал, тъй
като наложените наказания покриват предварителното му задържане и той няма по никакъв
начин да усети ефекта от неговата отговорност, в смисъл на призната вина по настоящото
дело.
Моли съда да обърне внимание при отчитане на настоящото определяне на наказанието, че
макар и да е реабилитаран, подсъдимият е осъждан за насилие. Не възразява срещу
условното освобождаване, но счита, че няма предпоставки за това при тези леки наказания.
Счита, че ако същите бъдат завишени следва да бъде приложено ефективно изтърпяване на
наказанието.
Претендира направените пред настоящата инстанция съдебни разноски, с оглед на
представения договор за правна защита и съдействие пред въззивна инстанция.
Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от зам. окръжния прокурор Д.Д. дава
становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата
инстанция като правилна, законосъобразна и справедлива. Счита, че жалбите против
присъдата на РС- Тетевен са неоснователни. Изтъква, че по делото е събран един значителен
обем доказателства, разпитани са голям брой свидетели, назначени са били и няколко
експертизи. Счита, че РС - Тетевен е направил един внимателен анализ на този обем от
доказателства и съответно е направил своите правни изводи за вината на подсъдимия А., в
извършване на деянието, за които е бил предаден на съд. Заявява, че изцяло споделя
изложените в тази насока съображения от съда и мотивите му към присъдата, счита същата
за обоснована, законосъобразна и моли настоящия състав да я потвърди.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите въззивни жалби, възражение,
становищата на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от РС –
Тетевен, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за
установено следното :
Подсъдимият Л.. М. А.. живее в с.Г., обл.Ловешка, женен е и има две деца, реабилитиран по
право.
Подсъдимият А. и пострадалата Е. С. се познавали от ученическите си години, а от около
две години, според показанията на С., двамата имали интимни отношения, макар последната
да е била наясно, че той е семеен и има две деца. Връзката им се задълбочила, като от 2015
година отношенията им били свързани с психически и физически тормоз и през това време
на няколко пъти С. правила опити да я прекрати. В тези случаи подсъдимият или я уверявал,
8
че „нещата ще се оправят“ или ставал агресивен. Такъв бил и случаят от 2017 година, когато
А. нанесъл побой на С., при което за причинените й телесни увреждания тя се снабдила и с
медицинско свидетелство, но тъй като от негова страна последвало разкаяние, а и тя се
срамувала от случилото се не подала оплакване.
За пореден път подсъдимият и св. С. обсъждали отношенията си на 29.07.2018 г. и при този
разговор тя заявила желанието си да прекратят връзката. А., който не приел нейното
решение през целия ден й звънял на мобилния телефон с номер ********** и й изпращал
текстови съобщения, съдържащи закани, че „ще я очисти“, „ще и счупи главата“, „ще и
пръсне тиквата“, че „ще плати с най-милото си“ - очевидно имайки предвид живота й, както
и самата пострадала го приела.
На следващия ден-понеделник, преди да отиде на работа, разстроена и изплашена,
пострадалата посетила РУ на МВР гр.Тетевен, където съобщила за отправените й закани. От
дежурните служители, получила уверение, че на А. ще бъде отправено предупреждение да
преустанови действията си спрямо нея, което не се случило, а напротив през целия ден
подсъдимият продължил да се обажда на С., както и да и изпраща съобщения. С.
установила, че почти през цялото време А. е бил пред фирмата, където работи и по тази
причина след работа не се прибрала в квартирата си в гр.Тетевен, а с такси в дома си в с.Б..
Във вторник 31.07.2018 г., докато била на работа, освен че продължил да и звъни по
телефона, от свои колеги С. разбрала, че А. е пред фирмата и я чака, като дори ги е молил да
я повикат навън. Когато в 16,30 часа приключил работния ден С. излязла от сградата заедно
със св. А.В., тъй като била изплашена и очаквала подсъдимият всеки момент да се появи,
поради което постоянно се озъртала. Когато забелязала автомобила на А., С. се затичала към
паркинга и влязла в автомобила на своя братовчед Р.Р., с който обичайно пътувала след
работа към дома си, като се качила на задната седалка в дясно, заключила вратата и
позвънила на полицейския служител, който знаела, че работи по оплакването й. По същото
време, обаче подсъдимият спрял джипа си в непосредствена близост до автомобила на Р.,
слязъл и приближил, като според свидетелите крещял на пострадалата „да излиза от колата“.
Опитал да отвори вратата до С., но тъй като тя я била заключила, А. заявил, че „ще пръсне
стъклото“. Успял да отвори предната врата, облегнал се на предната дясна седалка и
„продължил да крещи“, като заявил, че ще счупи главата на С., че ще си плати за всичко и че
ще я убие, след което с юмрук й нанесъл удар в главата. Край на случващото се поставило
позвъняване на телефона на подсъдимия от полицейския служител.
През следващите дни, С. отивала на работа и се връщала в дома си в с.Б. с такси, а уплахата
й се засилвала все повече, тъй като от близки и съседи разбрала, че А. разпитвал за нея, а в
един от дните когато отивала на работа и той я видял в таксито, започнал да я ругае, както и
да я заплашва отново, като й заявил : „спри се, ще видиш какво ще ти се случи“. Още същата
вечер в присъствието на лелята на С. - св. Д.О.А. подсъдимият заявил по телефона, че „ще
избие всичките“, имайки предвид нея и близките и.
9
На 05.08.2018 г. С. била в дома си с.Б.. В следобедните часове, между 14,00-15,00 часа я
посетила баба й - св.Б.М.А., видимо притеснена, като й обяснила, че е дошла, за да се увери,
че е добре, тъй като видяла автомобила на А. около нейната къща. Двете се отправили натам
и действително срещнали подсъдимия А., който ги уведомил, че търси С., за да поговорят и
предложил на същата да го придружи, но тя отказала да се качи в колата му. Пеша стигнали
до вила на св. А., където бил свид.М.А.И., който от своя страна, поискал обяснения от
подсъдимия за поведението му от предишните дни, като подсъдимият не дал такива и си
тръгнал. Не след дълго се върнал изнервен, като отново поискал да разговаря със С. насаме,
но тъй като същата отказала разговорът бил в присъствието на св. А., като подсъдимият
искал подробни обяснения за предишни нейни връзки, за това как е прекарала времето си
последните дни, за бъдещите й намерения. Изключително изнервен, А. „заповядал“, според
показанията на С., същата да се качи в автомобила му, като я уверил, че в колата има пушка,
а думите си подкрепил, като извадил от автомобила нож, който й показал и насочил към С.,
като й заявил „Качвай се или ще убия теб и баба ти“, в чието присъствие се разигравала
сцената. Уплашена за себе си, а и за баба си, паникьосана от случилото се и с насочен към
нея нож, както твърди самата пострадала : „и той държейки ножа ме набута в джипа,
затвори вратата и се качи бързо, като с едната ръка държеше волана, ножа беше между
краката му, с дясната ръка държеше мен за лявата ръка да не мърдам и да не би да скоча“,
подсъдимият веднага потеглил с автомобила си, като предупредил пострадалата да не си
мисли, че някой ще й помогне.
Докато се движели по пътя, водещ към гр.Тетевен, А. накарал пострадалата да се обади по
телефона на св. В.В., като й казал, че ако не се обади знаела какво ще и се случи, като и
нанесъл удар с юмрук в носа. С. почувствала силна болка, от носа й потекла кръв,
последната се уплашила и започнала да избира номера, но от страх сбъркала същия, при
което подсъдимият й нанесъл втори удар. Последната успяла да набере правилния номер,
като подсъдимият й казал да включи на високоговорител, за да слуша разговора. Св. В. се
обадил и пострадалата му обяснила, че е „със сегашния си приятел и той държи да чуе, че ти
нямаш интимни отношения с мен“, при което В. отговорил, че нямат отношения от 2-3
години. Подсъдимият взел телефона на пострадалата и започнал да псува В., да го заплашва,
че ще бие и двамата с пострадалата, като междувременно дал на същата мокри кърпички, за
да си изтрие кръвта от лицето.
Когато пристигнали в гр.Тетевен, в една пряка, малко след моста, водещ към автогарата
горивото на джипа свършило. Като държал ножа в ръка, насочен срещу нея, А. казал на С.
да позвъни на някой, който да ги изтегли до най-близката газ-станция, при което тя се
обадила на св. И. Д. И.ов - шофьор на такси. Последният пристигнал на указаното място и
помогнал колата да стигне до газ-станцията като без да слиза А. подал колан за целта. Не
слязъл от колата и когато И.ов се затруднил да свали колана, а през прозореца подал ножа,
за да бъде срязан, като през цялото време заплашвал пострадалата да не е посмяла да слиза,
да се оплаква или да даде на някой някакъв сигнал, че ще стане страшно. След като заредили
10
газ потеглили за с.Г.. По същото време св. А. подала сигнал на тел. 112 и уведомила за
случилото се, като заявила, че внучката й е отвлечена. Дежурният служител на РУ на МВР
Тетевен позвънил на телефона на пострадалата, за което разказва и самата тя, но с насочен
към нея нож А. й наредил да каже, че отиват да говорят с неговите родители и, че заявеното
от баба й не било истина. Тъй като се страхувала от саморазправа и побой, С. така и
сторила, като въпреки това полицаят я помолил, когато се завърнат да се обади в полицията.
До една чешма в с.Г. подсъдимият спрял и накарал пострадалата да слезе и измие кръвта от
лицето си, като за целта той държал пострадалата през цялото време за ръка, докато същата
се измила, налял вода в шише и отново принудил същата да се качи в автомобила.
Продължили в посока към с.Г., като в махала „А.“, в една улица, вляво от пътя подсъдимият
завил и спрял, като казал,че ще останат там докато се стъмни, за да не ги види никой, когато
пристигнат в с.Г.. През това време пострадалата молела подсъдимия да я пусне или да я
върне в селото и, като там седели около 1 час, през което време подсъдимият държал
пострадалата за ръка. По едно време взел ножа и го хвърлил през прозореца.
При извършения на 07.08.2018 г. оглед на местопроизшествие, находящо се в с.Г., махала
„А.“, след първата отбивка в ляво, в посока местността „Боаза“ бил намерен и иззет нож с
надпис „Colombia № А03, patent № 200930258593.1“ – приобщен катовеществено
доказателство по делото.
Вече след 20,30 часа автомобилът потеглил към с.Г., като в началото на селото,
подсъдимият се информирал от св. А. К.М. дали има полицаи в селото, като М. го уверил, че
има и, че търсят именно него. А. спрял автомобила в странична улица срещу училището,
след което той заповядал на пострадалата да върви в сочената от него посока, като я държал
за ръката и я стискал. Казал й също, че я води към колиба, която семейството му притежава.
Малко след като стигнали до сградата, там пристигнали и свидетелите А. М. и К. К., които
той помолил да му донесат мобилен телефон и зарядно устройство за него. Свидетелите
изпълнили поръчката и след като доставили телефона си тръгнали.
Когато останали сами подсъдимият принудил С. отново да се обади в РУ на МВР Тетевен и
да увери дежурния служител, че всичко е наред, да му каже, че е в с.Г. с подсъдимия и че
няма проблеми, което същата сторила, след като била ударена от А.. След това позвънили на
баща й и, и на сестра й, на който обаждания пострадалата отговаряла, но и тях подсъдимият
я принудил да излъже, под заплаха от побой. Двамата останали в къщата цяла нощ, като не
палили лампата и подсъдимият принудил пострадалата да спят на едно легло, плътно един
до друг, като я държал за ръцете и при всяко нейно движение той я стискал силно. Така
изминала нощта и на другия ден прекарали във въпросната къща цялото време.
На сутринта излезли пред къщата, като С. отново била подложена на разпит за предишните
й връзки и тъй като отговорите не го удовлетворявали, А. започнал да я рита, въпреки
нейните молби да спре, нанесъл й побой с дърво, казал и че си е сложил главата в торбата и
че тя днеска ще умре, след което я вкарал вътре, съблякъл я и я пребил, като при всеки удар
11
тя падала на земята, той я вдигал и продължавал да и нанася удари. В следобедните часове,
подсъдимият получил обаждане по телефона, след което той уведомил С., че полицията ги
търси. А. взел решение да потеглят пеша към с.Б. и казал на пострадалата да остави
телефона си. Според показанията й повече апарата си не го е виждала. С. била изтощена от
нанесения й побой и изплашена, което й пречело да се движи нормално и се наложило да
спрат за почивка. Този отдих не помогнал и подсъдимият склонил да се върнат, а през
цялото време пострадалата го молила да се върнат в селото, където вече знаели, че
полицейските служители ги търсят. А. склонил и от колибата тръгнали към с.Г. през гората,
а не по пътя, по който пристигнали. Достигнали дома на родителите на А., където били
майка му и баща му, които предоставили на С. телефон и тя позвънила на своя леля, която
помолила да уведоми сестра й къде се намира. След възникнал конфликт между подсъдимия
и неговата майка, А. отново напуснал дома си в неизвестна посока. Тъй като пострадалата
се страхувала, бащата на подсъдимия я придружил до мястото, където я чакала сестра й. От
близките си С. била откарана в болницата в гр.Тетевен, където била прегледана и й била
оказана медицинска помощ, а подсъдимият А. бил установен на 07.08.2018 г., когато бил
задържан.
От заключението на изготвената по делото съдебно медицинска експертиза, се установява,
че на Е. С. са били причинени множество травматични изменения предимно в областта на
главата -насинявания, охлузвания и разкъсно контузна рана, които са й причинили временно
и неопасно разстройство на здравето. Нараняванията са от травматично естество, дължат се
на множество удари с твърд тъп предмет и отговарят да са получени по време и начин,
съобщен от пострадалата-побой.
Отделно от това, С. е била освидетелствана от назначената й комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, като от заключението на същата безспорно се
установява, че към момента на извършеното спрямо нея деяние са доминирали негативни
емоционални преживявания - страх, тревожност, безпомощност и отчаяние. В този момент
пострадалата се е намирала в състояние на остра стресова реакция, която представлява
преходна реакция на изключително силен психически стрес. Въпреки преживяното
психотравмиращо събитие, тя е в състояние да възприема, запомня и възпроизвежда
правилно фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.
От заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия А. се установява, че по време на извършване на
деянието, същият не е бил в психотично състояние и е разполагал с психическа годност да
контролира поведението и емоциите си. Макар и у него да са доминирали негативни
емоционални преживявания-страх от раздялата, неуместна ревност и първосигнален гняв,
той е действал методично, последователно и с ясното съзнание за същността на действията
си, както и последиците от тях. След инцидента психическото състояние на подсъдимия е
било доминирано от зле прикрита омраза, която същият не иска да признае, поради
особеностите на своята личност - високо самочувствие и самопретенции, липсата на чувство
12
за вина, липса на емпатия и разбиране на чувствата на другите.
По делото е била назначена техническа експертиза като е било изготвено и допълнително
заключение на същата досежно изведеното от вещото лице съдържание на изслушаните от
същото аудио записи, направени по време на проведените телефонни разговори на
05.08.2018 и на 06.08.2018 година.
Съдът приема за установена тази фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото
писмени, гласни и веществени доказателства.
При така описаната фактическа обстановка настоящият състав прави категоричния и
безспорен извод, че въззивникът Л.. М. А.. е осъществил от обективна и субективна страна
съставите на престъпленията по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по
чл.142 а, ал.1 от НК.
Тетевенският РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна преценка, както
доказателствата, свързани с тезата на обвинението, така и тези свързани със защитната теза,
аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници основава изводите
си, като изложените в тази връзка доводи се споделят напълно и от въззивния съд и не се
нуждаят от допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени възраженията направени от
защитата, даден е отговор защо последните не се приемат. На въпроса за авторството в
съответствие с изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е дал правилен и обоснован
отговор, изцяло почиващ на безпристрастно формираното в хода на съдебното следствие
вътрешно убеждение.
Въззивната инстанция намира за неоснователно становището на защитата, касаещо правната
квалификация на деянията за които А. е бил предаден на съд и съответно осъден. В тази
връзка се възразява, че първостепенният съд е следвало да цени материалите само с оглед
данни, за евентуално престъпление по чл.143, ал.1 във вр. с чл.18 от НК по първото
обвинение и само по чл.143, ал.1 от НК по второто обвинение. Видно от доказателствата по
делото в конкретния случай е налице престъпление по чл.142 а, ал.1 от НК, осъществено от
обективна и субективна страна от подсъдимия А., като от обективна страна за времето от
05.08.2018 до 06.08.2018 година в с.Б. и с.Г., обл.Ловешка, деецът противозаконно е лишил
от свобода пострадалата Е. С.. Престъплението е такова на просто извършване, като
изпълнителното му деяние се изразява в противозаконно лишаване на пострадалата от
възможността да се придвижва по свое собствено усмотрение - свободно и по собствена
воля да има възможност безпрепятствено да променя своето местоположение съобразно
желанията си. Престъплението е довършено в момента, в който на пострадалата
противозаконно е отнета тази свобода на избор, като това престъпление е и от категорията
на продължените - до възвръщане на възможността пострадалата безпрепятствено да
променя местоположението си, престъпният състав се осъществява трайно и непрекъснато.
Безспорно е, че в настоящия случай в следобедните часове на 05.08.2018 г. в с.Б., като
използвал закани подсъдимият е принудил св. С., като насила я качил в управлявания от
13
него лек автомобил и до ранните вечерни часове на 06.08.2018 г., когато я завел до дома на
родителите си в с.Г., противно на волята й, тя е била лишена от възможността свободно да
взема решения относно поведението си и относно местоположението си. Противно на
волята си и насила е била качена от подсъдимия в автомобила му, бил й е нанесен побой в
автомобила, придвижена е била до местност в землището на с.Г. и е престояла в сграда в
тази местност повече от двадесет и четири часа, където отново й е бил нанесен побой от
подсъдимия. Впоследствие А. притиснат от обстоятелствата е бил принуден да я освободи,
след което се е укрил. От субективна страна последният е осъществил деянието умишлено,
като е съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни последици
и е искал тяхното настъпване. Ето защо, този състав на ЛОС приема, че в конкретния случай
е осъществен състава на чл.142 а, ал.1 от НК, а не на чл.143, ал.1 от НК, в каквато връзка са
твърденията на защитата.
На следващо място, въззивният състав счита, че подсъдимият от обективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от
НК, като от обективна страна в периода от 28.07.2018 до 31.07.2018 година в гр.Тетевен и
с.Б., обл.Ловешка при условията на продължавано престъпление, тъй като деянията
осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината се е заканил с
убийство на Е.Ж. С. и това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му,
като заканата за убийство е обективирана както чрез думи : „ще я очисти“, „ще й счупи
главата“, „ще й пръсне тиквата“, че „ще плати с най-милото си“, „че ще си плати за всичко и
че ще я убие“, така и чрез действия - постоянно и системно следене, придружаване на
вербалните атаки с физическо насилие, като това е довело до промяна на поведението и
действията на пострадалата противно на волята и в исканата от подсъдимия посока. Видно
от доказателствата по делото е, че заканата отправена от подсъдимия е възбудила
основателен страх у пострадалата, че престъплението ще бъде осъществено, предвид
изречените думи и действията и поведението на подсъдимия, както по време на извършване,
така и след деянието. От субективна страна подсъдимият е осъществил деянието умишлено,
като е съзнавал съдържанието на заканите, изречени по отношение на пострадалата,
съзнавал е също, че те са били възприети от нея като действителна заплаха, предвид
посочените по-горе думи и нанесения побой на пострадалата. Ето защо, въззивната
инстанция приема, че в конкретния случай е осъществен състава на чл.144, ал.3 във вр. с
ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, а не на чл.143, ал.1, във вр. с чл.18 от НК, в каквато връзка са
твърденията на защитата, предвид което не могат да бъдат споделени доводите за допуснато
нарушение на материалния закон.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението, че присъдата е постановена от
незаконен състав, с оглед твърдението на защитата, че тъй като още в първото заседание е
било направено искане за отвод на съдебен заседател, който обаче не е бил приет. По така
направеното искане за отвод (л.476), не само на съдебния заседател Д.К., а и на прокурора
14
Калина Кънчева и на председателя на състава – съдия Нанко Маринов, съдът правилно е
съобразил, че от доказателствата по делото не са налице данни от които може да се направи
извода, че съдията – докладчик, съдебният заседател Кавалски и прокурорът могат да се
счита за предубедени или заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото, в каквато
връзка са и изложените мотиви на съдебния състав при поисканите отводи отвод.
Съобразено е, че не са били изразени външни признаци на пристрастност, както и каквито и
да било данни за предварително изразено становище за резултата от изхода на делото, което
би могло да породи съмнение в безпристрастността на прокурора и на съдебния състав.
Този състав на ЛОС намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила при събирането и проверката на доказателствените
материали, в каквато насока са оплакванията на защитата. В тази връзка настоящият състав
съобразява, че ТРС аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници
основава изводите си, както и обстойно е обсъдил възраженията направени от страните в
процеса. Изложени са аргументи защо едни доказателствени източници са кредитирани с
доверие, а други не. Отказът на съда да допусне допълнителна съдебно-психиатрична
експертиза по отношение на пострадалата Е. С. е основателен с оглед обстоятелството, че
изслушаното и прието от ТРС заключение на комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза е достатъчно пълно и ясно, същото е обосновано и не възниква
съмнение за неговата правилност, още повече, че същото кореспондира с останалите
писмени и гласни доказателства по делото.
Въззивният състав не счита, че протоколите от съдебните заседания са били водени и
съставени извън изискванията на закона, още повече, че не е било направено искане от
страна на защитата за евентуални поправки и допълнения по реда на чл.312 от НПК. В
същите се отразени направените от страните искания, бележки и възражения.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт настоящата инстанция не открива
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Настоящият състав намира жалбата на въззивничката Е.Ж. С. досежно размера на
определеното на подсъдимия А. наказание за частично основателна. В тази връзка
въззивният състав счита, че така определеното от първостепенния съд наказание за деянето
по чл.142 а, ал.1 от НК (противозаконно лишаване от свобода), при условията на чл.54 от НК
– при превес на смекчаващите вината обстоятелства не съответства на критериите за
справедливост, тъй като решаващият съд не е взел предвид обществената опасност на
конкретното деяние, мотивите, подбудите и механизма на извършването му. Не е
съобразено обстоятелството, че подсъдимият за да сломи съпротивата на пострадалата,
първоначално я заплашил с нож, а впоследствие на два пъти й е нанасял побой, първо в
процесния автомобил, където й е разбил носа и на следващия ден в имота в с.Г., където й е
нанесъл и побой с дърво. В тази връзка следва да се има предвид и интензитета на побоя,
това, че на С. са били причинени не само травматични изменения предимно в областта на
15
главата – насинявания, охлузвания и разкъсно контузна рана, но и такива по тялото –
насиняване на лявата мишница (странично), насиняване на задната повърхност на на гърба –
лявата половина по хода на 5 – 6 ребро, по аксиларната линия, без данни за счупване на
ребрата (л.106-107 от ДП).
Възприетата по-висока степен на обществена опасност на деянието от обичайната за този
тип деяния, дават основание на съда да приеме, че конкретното наказание следва да се
определи при балансиращи вината обстоятелства, около средния предвиден в закона размер,
а именно в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода. Въззивната инстанция счита, че в
този размер наказанието ще изпълни предвидените в чл.36 от НК цели – ще подейства
възпитателно и възпиращо върху дееца и върху останалите членове на обществото.
Настоящият състав счита, че дозираната строгост на закона не налага ефективното
изтърпяване на така увеличеното наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода, като
целите на специалната и генералната превенция предвидени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати и чрез приложението на чл.66, ал.1 от НК, като следва да се отложи
изпълнението му за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на решението в сила.
По отношение на наказанието за престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1, във вр. с
чл.26 ал.1 от НК, въззивният състав счита, че същото отговаря на критериите за
справедливост и жалбата в тази си част се явява неоснователна.
Този състав на съда счита, че жалбата досежно размера на присъденото от РС-Тетевен
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от пострадалата С. вследствие
престъплението по чл.142 а, ал.1 от НК е основателна. Правилни са наведените доводи, че
първостепенният съд не е съобразил в достатъчна степен реално претърпените от
пострадалата болки, страдания и неудобства във връзка с извършеното от подсъдимия
противопровно деяние. Освен причиненете й телесни увреждания, които са леки по смисъла
на закона, пострадалата вследствие от това, че е била противозаконно лишена от свобода и
физически и психически малтретирана от подсъдимия е преживяла силен стрес и душевен
дискомфорт. От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза (л.133 – 153 от ДП), се установява, че към момента на извършеното спрямо нея
деяние са доминирали негативни емоционални преживявания - страх, тревожност,
безпомощност и отчаяние, в този момент пострадалата се е намирала в състояние на остра
стресова реакция, която представлява преходна реакция на изключително силен психически
стрес. Освен при осъществяване на деянието С. е продължила да има негативни
изживявания и след това, като видно от показанията й (л.572-578 от НОХД) същата е била
принудена да живее в непрекъснат страх, като дълго време се е страхувала да излиза от дома
си сама.
Тези съображения и константната съдебна практика дават основание на въззивния съд да
увеличи размера на обезщетението за неимуществени вреди претърпени от пострадалата
вследствие престъплението по чл.142 а, ал.1 от НК с 2 000 /две хиляди/ лева и да й присъди
16
сумата от 6 000 /шест хиляда/ лева, за която приема, че представлява справедливо
обезщетение за претърпените от пострадалата Е. С. неимуществени вреди. Последното
налага увеличение на размера на дължимата се държавната такса, която следва да бъде
заплатена от подсъдимия с 80 /осемдесет/ лева.
По отношение на присъденото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от
пострадалата С., вследствие престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1, във вр. с чл.26
ал.1 от НК, въззивният състав счита, че същото отговаря на критериите за справедливост и
жалбата в тази си част се явява неоснователна.
Изложените съображения, налагат изменение на обжалваната присъда на основание
чл.3**, ал.2, т.1 и ал.3, предл. 2-ро, във вр. с чл.334, т.3 от НПК, като бъде увеличен
размерът на наложеното наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.142 а, ал.1
от НК от 1 /една/ години на 3 /три/ години лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия Л.А. ще следва да се определи
едно общо най-тежко наказание в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода, като на
основание чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи изпълнението на така наложеното на А.
едно общо най-тежко от 3 /три/ години лишаване от свобода за изпитателен срок от 5 /пет/
години.
При този изход на процеса разноските за настоящата инстанция в размер на 800
/осемстотин/ лева сторени от въззивничката Е.Ж. С. следва да бъдат възложени в тежест на
въззивника Л.. М. А...
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 260013/09.04.2021 г., постановена по НОХД № 111/2019 г., от
Тетевенския районен съд, трети състав, като :
УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на Л.. М. А.., ЕГН **********, от с.Г., обл.Ловешка
наказание, за извършеното от него престъпление по чл.142 а, ал.1 от НК от 1 /една/ години
на 3 /три/ години лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното му наказание за
изпитателен срок от 5 /пет/ години.
На основание чл.23, ал.1 от НК налага на подсъдимия Л.. М. А.. с горната самаличност, едно
общо най-тежко наказание в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода.
17
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така определеното общо най-тежко
наказание в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода за изпитателен срок от 5 /пет/
години.
УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди
претърпени от пострадалата Е.Ж. С. вследствие престъплението по чл.142 а, ал.1 от НК на 6
000 /шест хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Л.. М. А.. с горната самоличност да заплати, по сметката на Окръжен съд - Ловеч
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на
гражданския иск.
ОСЪЖДА Л.. М. А.., с горната самоличност да заплати на Е.Ж. С., ЕГН ***********
от от с.Б., обл. Ловешка, ул. „***“ № ** сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща
сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18