Решение по дело №488/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 119
Дата: 12 август 2021 г.
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20214210200488
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Габрово , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210200488 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 184, издадено на 09.02.2021 г. от
Началник на РУ Габрово, с което за нарушение по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, на П. Д. Г. от град
Габрово, бул. „********” № 221, ЕГН **********, е била наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на
сумата от 30 /тридесет/ лева – на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД, като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по
реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на
съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
1

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Жалбоподателя П. Д. Г. от гр. Габрово е атакувал Наказателно постановление № 184,
издадено на 09.02.2021 година от Началник на РУ Габрово, с което за нарушение по чл. 7,
ал. 1 от ЗБЛД на същият е наложена “Глоби” в размер на сумата от 30 лева, на осн. чл. 81,
ал. 2, т. 2 от ЗБЛД. По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателя е счел
наказателното постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за
неговата цялостна отмяна, в едно с всички законни последици, които произтичат от това.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което
жалбата е изпратена до съда, от същата се поддържат искания за оставяне на жалбата без
уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез нея наказателно постановление
като правилно и законосъобразно.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
На 03.02.2021 г., при извършена проверка от полицейски служители в ОД на МВР
Габрово във връзка със самоличността на жалбоподателя П. Д. Г. от гр. Габрово, е било
констатирано, че същият не е положил достатъчно грижи за опазване и съхранение на
издадената на негова име лична карта, в резултат на което е допуснал същата да бъде
повредена. Въз основа на това е прието, че той е извършил нарушение по чл. 7, ал. 1 от
ЗБЛД, за което на посочената дата в негово присъствие е бил съставен и връчен акт за
установяване на административно нарушение. В последствие въз основа на този акт е
издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на
обжалване по настоящето дело.
При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Данните, отразени в разписката по приложеното на л. 3 копие от НП, сочат, че то е
било получено от жалбоподателя на 30.05.2021 година. Приложеното на л. 5 копие от
пощенски плик сочи, че тя е била подадена по пощата на 04.06.2021 година, или в рамките
на седемдневния срок, започнал (съобразно правилата на чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от
деня, следващ датата за получаване на препис от него. С оглед на това и поради
обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за
процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на
искането за отмяна на постановлението, но не и по съображенията, които се поддържат във
връзка с него.
Като се базира на събраните писмени и гласни материали, съдът намира, че изводът
за наличието на извършеното нарушение е обоснован от фактическа и от правна страна,
доколкото обстоятелствата във връзка с неположените грижи по опазването на личната
карта като документ за самоличност и нейното повреждане, се явяват безспорно установени
не само от тях, но и от направената констатация в производството по делото. При издаване
на постановлението обаче не е отделено внимание на факта, че жалбоподателя не работи и
не получава месечни доходи. По делото няма доказателства, които да установяват, че до
датата за издаване на НП той е бил санкциониран за други нарушения на ЗБЛД, поради
което следва да се заключи, че това по обжалваното такова е било първо по ред. Изброените
до момента смекчаващи обстоятелства, както и характера на констатираното увреждане,
което води по-скоро до заключение за наличие на повреждане в документа за самоличност,
допуснато в резултат на едно непредпазливо, а не на умишлено поведение, водят до извод,
че степента на обществена опасност на нарушението е била по-ниска в сравнение с тази на
1
други нарушения от неговия вид, включително и от аспект на това, че в конкретния размер,
при това над минимално предвидения по смисъла на закона, глобата се явява завишена в
сравнение с тях. Изброените по-горе данни определят нарушението като маловажно, а това
обстоятелство е предполагала същото да бъде санкционирани въз основа на различна от
приложената правна норма – чл. 82 от ЗБЛД, чрез по-ниско наказание - глоба по квитанция
до 20 лева, наложена от упълномощените за това длъжностни лица. Като не е сторил това, и
е санкционирал жалбоподателя с по-високо по размер наказание, наложено въз основа на
несъобразена с изложените обстоятелства материалноправна норма, наказващия орган е
издал незаконосъобразно НП, което подлежи на отмяна поради това.
Воден от горното, и на основание 63, ал. 1, предложение 3-то от ЗАНН, съдът
2