№ 8977
гр. С., 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110116483 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД, чрез юрк. П.,
срещу С. И. К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че С. И. К. – в качеството му на наследник на Е.И.З.,
дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД следните суми: 5906,88 лв. - главници, от които 5898,72
лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.04.2009 г. до м.04.2011 г., ведно със законната лихва от 18.04.2012 г. до изплащане на
вземането и 8,16 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.06.2010 г. до м.06.2011 г., ведно със законната лихва от
18.04.2012 г. до изплащане на вземането; 934,83 лв. – лихва за забава, от която 934,18 лв. –
върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.05.2009 г. до 08.03.2012 г. и 0,65 лв.
– върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2009 г. до 08.03.2012 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
20.04.2012 г. по ч.гр.д. № 7795/2012 г. по описа на СРС, ГО, 89 състав.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД, чрез юрк. П., извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
по силата на сключен с Е.И.З. – наследодател на ответника С. И. К., договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този
договор е доставил за периода м.04.2009 г. – м.04.2011 г. топлинна енергия в топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № 146, която не била заплатена в 45-дневен срок от
датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството,
поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. И. К., чрез адв. П., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени
съображения. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Поддържа, че ищецът
1
не е сключвал с ответника писмен договор съгласно изискването на чл. 149 и сл. от Закона
за енергетиката за доставка на топлоенергия за процесния имот за исковия период. Оспорва
всички представени от ищеца писмени доказателства. Ето защо моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца е взело
становище по спора, като поддържа, че предявеният иск е основателен и доказан.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С Решение № 582 от 06.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 6869/2022 г. по описа на
СГС, II - „Д“ въззивен състав, е обезсилено Решение № 1847 от 09.03.2022 г. по гр.д. №
26107/2021 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, като делото е върнато на Софийски районен
съд за ново разглеждане със задължителни указания за произнасяне по предявените искове.
Прието е, че обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът
дължи произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право,
предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на
исковата молба (чл.127 ГПК – на изискванията в посочената разпоредба трябва да отговаря
и заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл. 410, ал. 2 и чл. 411 ГПК).
Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулирания във
връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск,
по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца
спор. Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е вземането по
смисъла на чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК, според изричната норма на чл. 415, ал. 1 ГПК –
установява се дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на
основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е
издадена. В този смисъл следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за
изпълнение и установителния иск.
В процесния случай е видно, както от съдържанието на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано гр.д. №7795/2012 г. по
описа на СРС, ГО, 89 състав, така и от издадената по същото дело на 20.04.2012 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, че длъжник е Е.И.З., като твърденията
на „Топлофикация С.“ ЕАД са, че това лице е потребител на ТЕ за битови нужди през
процесния период (м.04.2009 г. – м.04.2011 г.).
Установява се от приложеното към делото гр.д. №8845/2020 г. по описа на СГС,
образувано по възражение по чл.423 ГПК, че длъжникът Е.И.З. е починала на 23.03.2016 г. и
е оставила следните наследници по закон: С. И. К.-син, като с постановеното по това дело
определение от 24.03.2021 г. въззивният съд е приел възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК
на С. И. К., депозирано на 02.07.2018 г., и е върнал делото на СРС с указание за
предприемане на действия по чл. 415 и сл. ГПК.
С разпореждане па СРС, 89 състав, по гр.д. №7795/2012 г., на заявителя
„Топлофикация С.“ ЕАД са дадени указания за предявяване на иск по чл.415 вр. чл.422 ГПК,
в изпълнение на което и в дадения срок е депозирана исковата молба, въз основа на което е
образувано гр.д. №26107/2021 г. по описа на СРС, 35 състав, и с която искова молба са
предявени установителните искове по чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
срещу ответника С. И. К..
С цитираното по – горе Решение № 582 от 06.02.2023 г., постановено по в.гр.д. №
6869/2022 г. по описа на СГС, II - „Д“ въззивен състав, са дадени задължителни за
настоящия съдебен състав указания, съгласно които съдът следва да разгледа дали
наследодателя на ответника и длъжник по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
2
Е.И.З. е била в облигационни правоотношения с ищеца през процесния период, респ. дали
същата е пасивно легитимирана да отговаря за задълженията за ТЕ в процесния недвижим
имот през процесния период, доколкото именно тя е страна по материалното
правоотношение, от което ищецът извежда претенциите си. Ответникът С. И. К. би могъл да
отговаря за задълженията на наследодателя му по силата на наследственото
правоприемство, но едва след като се установи наличието на процесните парични
задължения на неговия наследодател.
Предвид гореизложеното, за уважаването на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
главни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно факта на сключен между него и
Е.И.З. – наследодател на ответника С. И. К., договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, в т.ч., че Е.И.З. е била собственик на процесния недвижим имот през исковия
период (м.04.2009 г. – м.04.2011 г.); количеството на реално доставената топлинна енергия
през процесния период и размера на нейната цена, както и факта, че е публикувал
процесните фактури на интернет страницата си.
В конкретния случай от събраните по делото доказателство не се установява наличието
на първата материалноправна предпоставка за уважаване на предявените главни искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия,
като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от
ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна
енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярът на вещното право
на ползване. Поради тази причина, за да се установи наличието на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, достатъчно е ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че през исковия
период Е.И.З. е била собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот. За
установяване на това обстоятелство ищецът не е провел пълно и главно доказване. С
определението по чл. 140, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав изрично е указал на
ищеца, че с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1
ГПК) следва да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия между него и Е.И.З. – наследодател на ответника С. И. К., в
т.ч., че Е.И.З. е била собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот.
Въпреки надлежно разпределената доказателствена тежест ищецът не е представил,
нито е релевирал доказателствени искания относно обстоятелството, че през исковия период
Е.И.З. е била собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.
Ето защо, при липсата на доказателства за наличие на облигационно правоотношение
през исковия период между ищеца и Е.И.З., и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу нейния наследник С. И. К. искове с правно основание чл. 149 ЗЕ
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на същите се обуславя от наличие на главно парично задължение,
настъпване на неговата изискуемост и изпадане на длъжника в забава. Доказването на тези
обстоятелства е в тежест на ищеца. Предвид неоснователността на главните искови
претенции, неоснователни се явяват и акцесорните за заплащане на обезщетение за забава и
като такива подлежат на отхвърляне.
3
Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът. Същият е сторил и претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 856 лв., което следва да му бъде присъдено. Релевираното от
процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй
като претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение е в минимален размер
съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, срещу С. И. К.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Г.С.Р.“, № 146А, ет. 3, ап. 6, положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване на установено, че С. И. К. – в качеството му на наследник на Е.И.З.,
дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 5906,88 лв. - главници, от които 5898,72
лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.04.2009 г. до м.04.2011 г., ведно със законната лихва от 18.04.2012 г. до изплащане на
вземането и 8,16 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.06.2010 г. до м.06.2011 г., ведно със законната лихва от
18.04.2012 г. до изплащане на вземането; 934,83 лв. – лихва за забава, от която 934,18 лв. –
върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.05.2009 г. до 08.03.2012 г. и 0,65 лв.
– върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2009 г. до 08.03.2012 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
20.04.2012 г. по ч.гр.д. № 7795/2012 г. по описа на СРС, ГО, 89 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, да заплати на С. И. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул.
„Г.С.Р.“, № 146А, ет. 3, ап. 6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 856 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4