№ 196
гр. Враца, 06.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шести октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Агнеса Б. Ставарова-Заркова
като разгледа докладваното от Агнеса Б. Ставарова-Заркова Частно
наказателно дело № 20211400200496 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано въз основа на молба
от В. В. Г., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Враца, с искане да бъде
условно-предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване
от свобода“. В молбата навежда доводи, че е изтърпял изискуемата се част от наложеното му
наказание и е придобил право за условно-предсрочно освобождаване.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на
присъдата и личното затворническо досие на осъдения В.Г..
В съдебно заседание осъденият поддържа молбата, с изложените в нея доводи и
прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Началника на Затвора гр. Враца, И. С. изразява становище за неоснователност на
искането. Представя актуална справка за размера на изтърпяното наказание лишаване от
свобода и неизтърпяната част от същото.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца дава становище да
не се уважава молбата.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по
делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
От приложената справка от ОЗ-Враца е видно следното:
С определение по НОХД № 994/21 г. по описа на PC – Плевен е одобрено
споразумение, с което е признат за виновен и осъден на 4 месеца „лишаване от свобода“,
1
при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, за престъпление по чл.343б, ал.4 НК.
Начало на наказанието 08.07.2021 г. Фактически изтърпял – 2 месеца и 28 дни. От
работа – 1 ден. Всичко изтърпял - 2 месеца и 29 дни. Остава за изтърпяване - 1 (един) месец
и 1 (един) ден.
В лишеният от свобода липсва изцяло критично отношение към извършеното
деяние. Липсва също стабилна мотивация за законосъобразно поведение след
освобождаване. Склонен е към импулсивни прояви и рискови действия. Не осъзнава
негативните последици от собствените действия. С ниска самокритичност. Липсват ясни
цели и водещи планове за позитивна промяна. С нагласи в подкрепя на извършените деяния.
Доказателствата сочат, че осъдения В.Г. е изтърпял повече от изискуемото се по
закон наказание, съгласно изискванията на чл. 70, т. 1 НК - 1/2 от наложеното му
наказание.
Причините и детерминиращите фактори за извършване на престъплението са
ниското правно съзнание, некритичното отношение към криминалните си действия,
изградените нагласи подкрепящи криминалното поведение. Оценка на риска от рецидив не е
правена, поради краткия размер на наказанието,наложено с присъдата. Лишеният от свобода
Г. разбира напълно свойството и характера на извършеното правонарушение, но
омаловажава деянието. Липсва самокритичност и осъзнаване на възможните негативни
последици от употребата на наркотични вещества.
Рискът от вреди е определен като нисък за служителите и за останалите лишените от
свобода по време на изтърпяване на наказанието. Има добро държание към служителите и
общува толерантно с лишените от свобода. С нагласи за безпроблемен престой. Не проявява
дискриминационни нагласи към малцинствените групи в затвора. Рискът от суицид и
самоувреждане е определен като нисък.
Среден е рискът от вреди за обществото и се определя от характера на настоящото и
миналите правонарушения по транспорта.
По отношение на извършеното престъпление поема формално отговорност. Счита
присъдата за завишена, въпреки, че осъзнава възможните вреди, които може да причини с
поведението си.
В изготвения план за осмисляне на престоя в затвора като цели са заложени
пълноценно оползотворяване на престоя чрез включване в ресоциализиращи мероприятия,
ограничаване на участието в субкултурни дейности, мотивация за включване в културно-
масови и спортни мероприятия, изграждане на критично отношение към деянието,
повишаване на мотивацията за законосъобразно поведение в и извън МЛС.
2
В условията на МЛС за изтеклия период от изтърпяване на присъдата рискът от
вреди запазва стойностите си за всички категории.
Лишеният от свобода Г. няма наложени дисциплинарни наказания. Спазва реда и
дисциплината.
В местата за лишаване от свобода лишеният от свобода Г. външно демонстрира
добро поведение. Не е награждаван поради липсата на констатирана устойчива тенденция на
цялостно позитивно поведение и с оглед краткия срок на престой.
Лишеният от свобода Г. има пренебрежително отношение към сериозността на
вредите от употребата на наркотици и лабилна мотивация да промени това си поведение,
което индикира наличие на риск от рецидивиране на употребата и реализиране на нови
престъпления след освобождаване.
Лишеният от свобода Г. устно декларира желание за позитивна промяна и
просоциален модел на поведение след освобождаване. За времето на краткия период на
наблюдение и проследяване, поведението му в голяма степен отговаря на заявената позиция
за положителна промяна.
Въпреки регистрираните позитивни промени заложените цели в плана на присъдата
не са изпълнени в пълен обем.
Със подчертано социално-желателно поведение и лабилна мотивация за промяна.
Не разпознава всичките си налични проблеми. С неясни цели в дългосрочен план. Устно
декларира мотивация за промяна и неупотреба на наркотични вещества след освобождаване.
Липсва яснота и конкретика за осъществяване и поддържане на взетото решение.
Въпреки демонстрираното примерно поведение в МЛС към настоящия етап от
изтърпяване на присъдата лишеният от свобода Г. не предоставя безспорни и убедителни
доказателства за постигнат поправителен ефекти на наказанието.
Лишеният от свобода Г. не е изпълнил в пълен обем заложените цели и задачи в
Плана на присъдата. Не осъзнава изцяло тежестта на извършеното закононарушение.
Необходимо е да се повиши мотивацията за законосъобразно поведение след
освобождаване. Декларираната устно нагласа за неупотреба на ПАВ след освобождаване не
е индикация за осъществена позитивна промяна и изграден вътрешен коректив за
неупотреба.
По отношение на настоящото си противоправно поведение е слабо критичен. Не
разпознава изцяло вредите, които има вероятност да причини с поведението си в
обществото и омаловажава рисковете в личен и обществен аспект. Нагласите на лишения от
свобода Г. подкрепят миналото ми поведение. Липсва саморефлексия и вътрешен коректив,
насочващ към поведение съобразно законовите норми при живота на свобода. Към момента
няма индикации за наличие на стабилна мотивация за промяна и законосъобразно поведение
след освобождаване. Не е склонен да ограничава собственото си поведение в съответствие с
3
правилата и нормите в обществото. Относително краткия престой на лишения от свобода Г.
и МЛС не позволява пълноценно проследяване на цялостното му поведение.
Демонстрираното примерно поведение в контролирана среда не е категоричен
индикатор за наличие на трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на
законите и добрите нрави. Запазва стойностите на видовете риск.
По отношение на престъплението е с ниска самокритичност. Характеризира се с
неспособност да се реформира, въпреки предишните си осъждания. Склонен е към
импулсивни прояви и игнориране на рисковите последствия.
Нежеланието му за спазване на законите и правилата при живота на свобода дават
основание за извод, че има вероятност за продължаване на престъпната дейност и
вероятността с поведението си да причини вреди в обществото при освобождаване.
С оглед утвърждаване на законосъобразно поведение и изпълнение в пълен обем на
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК е необходимо корекционната работа с
лишения от свобода Г. да продължи до постигане на пълна самокритичност към
извършеното деяние и осъзнаване на вредните последици от собственото поведение.
Съдебният състав като прецени доказателствата по делото намира, че не са налице
кумулативно изискуемите предпоставки по закон за УПО на молителя. По делото са
налични доказателства само за една от двете законови предпоставки за УПО, затова че е
изтърпял фактически необходимия минимум от наложеното му наказание. Съществува
дефицит в предпоставките, свързани с изискването за добро поведение и поправяне. За
времето на престоя в затвора категориите за видовете риск не са променени. Не е дал
достатъчно категорични доказателства за трайна промяна в личен план, по начин че да се
направи неоспорим извод, че в условията на свобода, извън контролирана среда няма да
допусне други правонарушения. Желанието му е насочено към съкращаване остатъка от
наложеното наказание, без да показва реален стремеж и резултати в положителна насока за
това. Той е пасивен, не осъзнава собственото си виновно поведение. Планът към присъдата
не е изпълнен в пълен обем. Съществуват много дефицити в очертаните за изпълнение
задачи. Актуалността на всички констатации в доклада за дефицитни зони у молителя
означава, че не е постигната положителна промяна в способността му за анализ и адекватна
оценка на житейски ситуации и вземане на самостоятелни решения.
Изложеното води до извода, че към настоящия момент не са настъпили
положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения Г., изключващи категорично
опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на свобода.
Съществуващите данни сочат на необходимост от продължаване на поправителното
въздействие спрямо него за постигане на набелязаните в плана на присъдата цели и задачи
до пълното му поправяне за постигане на целите по чл.36 НК.
Това е в основата за постановяване на отказ за условно предсрочно освобождаване.
4
На основание горното и във връзка с чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В. В. Г. - роден на *** в гр.
Ботевград, обл. София, с постоянен адрес: гр. *** и настоящ адрес: гр. ***, българин,
български гражданин, с основно образование, съжителства на семейни начала, осъждан,
понастоящем в Затвора гр. Враца, с ЕГН ********** да бъде условно-предсрочно освободен
от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с
Определение по НОХД № 994/21 г. по описа на PC - Плевен в размер на 4 месеца „лишаване
от свобода“ и остатък от наказанието 1 (един) месец и 1 (един) ден.
ОПРЕДЕЛЯ 6-месечен срок, от влизане на определението в сила, в който лишеният
от свобода В. В. Г. не може да подаде нова молба за УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5