Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2 06.01.2020
г. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa десети декември две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание в следния
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Като разгледа докладваното от
съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело № 1370 по описа за 2019 година.
Производството е образувано по
въззивна жалба на “Агенция за събиране на вземания” гр.София, представлявано от
изпълнителния директор – Д.Б.Б.– чрез юристконсулт И.Н., против решение №
837/11.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 2954/2018 г. по описа на Старозагорски
районен съд.
Въззивникът
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД обжалва решението на първоинстанционния
съд като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни
съображения, които са докладвани в съдебно заседание. Моли съдът да отмени
решението изцяло и да се произнесе по същество на спора. Претендира за разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от другата
страна С.Д.С., чрез назначения особен представител И.Н.. В последствие представя
писмено становище, в което излага подробни съображения за неоснователност на
предявените искове. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбите оплаквания,
становищата на другите страни и като разгледа събраните по делото през първата инстанция
доказателства, намира за установено следното:
Предявен е иск по чл.79 ЗЗД – за
плащане на сумата от 1 534,25 лв. – главница по договор за кредит; 297.30 лв. - договорна възнаградителна
лихва, за периода 21.12.2016 г. - 21.05.2018 г. и 52.02 лв. - обезщетение за
забава, за периода 21.12.2016 г. до 21.05.2018 г.
Ищецът твърди, че на 20.07.2017
г. подписал с „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен във връзка с рамковият им договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. С него му било
прехвърлено вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу
ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит № 2196096/12.03.2016
г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително с
всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На ответника били изпратени
две уведомления за цесията от цесионера, който се задължил от името на цедента
и за своя сметка да изпрати уведомления за цесията, по силата на изрично
пълномощно от цедента. Уведомленията били изпратени на посочения в договора за
кредит, постоянен адрес на ответника. Кредиторът предоставил на
кредитополучателя потребителски кредит от 1534.25 лева, която сума била
преведена по посочената от последния банкова сметка ***.03.2016 г.
Кредитополучателят трябвало да върне кредита с начислените лихви и разноски в
размер на 480.53 лв. Общата сума 2014.78 лв., кредитополучателят се задължил да
върне на 27 броя анюитетни месечни погасителни вноски. Съгласно чл. 13, ал. 1
от ОУ, при забава в плащанията на дължимите суми, ответникът дължал и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, която в случая била 52.02
лева за периода от 21.12.2016 г. до 21.05.2019г. включително. Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита бил 21.05.2018 г., като кредитът не
бил обявяван за предсрочно изискуем. Кредитополучателят не платил изцяло
дължимия заем. Сумата, която била погасена до момента, била 182.59 лева и погасявала
част от възнаградителната лихва. Искането е съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати на ищеца търсените суми. Особеният пред-ставител на ответника С.Д.С. е оспорил
предявения иск, като е твърдял, че ответникът е уведомен за извършената цесия
едва с връчване на исковата молба и то чрез него като особен представител и е много
вероятно да е изпълнявал или изпълнил задължението си към първоначалния
кредитор.
Първоинстанционният
съд е приел от фактическа страна, че на 12.03.2016 г. ответникът е сключил с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор за потребителски паричен кредит № 2196096, по
силата на който по сметката му е била преведена сумата от 1 534.25 лв.
Тази сума е следвало да бъде върната заедно с възнаградителна лихва, общо 2014.78
лв. в срок до 21.05.2018 г., на 27 месечни вноски, в размери и с падежи, посочени
в погасителен план, неразделна част от договора. Приел е, че на 27.01.2017 г.
ответникът е преустановил плащанията си. На 20.07.2017 г. „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е сключило с ищеца договор за продажба и прехвърляне на
вземания към рамковия им договор от 20.12.2016 г., с който му цедирало
процесните 1 534.25 лв. главница, със 480.53 лв. лихви по договора за
кредит. Приел е също, че ищецът е упълномощен от цедента да съобщи на
длъжниците за цесията, включително и на ответника. По делото нямало данни
същата цесия да била съобщена на ответника от цедента или ищеца до подаване на
исковата молба в съда, защото изпратените до ответника две писма били върнати
невръчени, но е счел, че тя е съобщена на ответника в хода на настоящото дело
на 27.11.2018 г., на която дата е връчено на особения му представител
уведомлението за същата със съобщението за отговор с исковата молба и
останалите приложения.
От
правна страна първоинстанционният съд е приел, че цесията е нищожна в частта й,
с която „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е цедирало на ищеца вземанията си
по кредита на основание чл. 26, ал. 1 ЗПК Липсвала уговорка, която дава
възможност на търговеца или доставчика, без съгласието на потребителя, да
прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до
намаляване на гаранциите на потребителя, какъвто е и случая. Разпоредбите на чл.
13, ал. 6 и 7 от общите условия на процесния договор за потребителски кредит
били неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 15 ЗЗП, защото давали
възможност на кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да прехвърли през
време на действието на договора, без да иска съгласието на ответника, правата
си по него на всяко трето лице, което избере, а това несъмнено може да доведе
до намаляване на гаранциите на ответника, защото за него, като длъжник, не било
без значение дали негов кредитор е избраната в случая от него финансова
институция „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, а в същото време в договора не
е предвидена реципрочна (равноправна) възможност/клауза, в която кредиторът да
е дал още при подписването му предварителното си съгласие, всяко трето лице, по
избор на ответника, да замести последния в задълженията му по същия договор по
смисъла на чл. 102 ЗЗД, което несъмнено е значително неравновесие между правата
и задълженията на страните по този договор.
Въззивният
съд намира, че от фактическа страна по делото не е било спорно, че ответникът -
въззиваем, е страна по договор за потребителки кредит, по силата на който е
получил от Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД сумата от 1 534,25 лв. Тази сума е следвало да бъде
върната заедно с възнаградителната лихва, общо 2014.78 лв. в срок до 21.05.2018
г., на 27 месечни вноски, в размери и с падежи, посочени в погасителен план,
неразделна част от договора. С договор от 20.07.2017 г. дружеството заемодател
е прехвърлило вземания, в т.ч. и вземането си към въззивника, съгласно
приложение № 1 към договора за цесия. С пълномощно от 20.12.2016 г. цесионерът
е упълномощен от цедента да уведомява всички длъжници – кредитополучатели,
поръчители, съдлъжници и наследници, за извършената цесия. По делото не е
спорно, че цесията не е била съобщена на въззиваемия, тъй като от представено
известие за доставяне, адресирано до него, е видно, че писмото не е потърсено.
Второто уведомление също е било върнато невръчено, тъй като получателят не е
бил открит.
При така приетата фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД, предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо него и
третите лица. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не
от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу
ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Това обаче не
означава, че предишният кредитор (цедента) няма правото да упълномощи новия
кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Според чл.36 ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания,
нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил -
чл.39 ЗЗД, и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията (Р-137-2015 г., ІІІ г.о.). В случая обаче
уведомленията не са връчени, което не е спорно по делото и се признава от
ищеца.Уведомителните писма са останали непотърсени според отбелязването,
извършено от пощенския служител. Не е надлежно връчено уведомление, което е
изпратено до длъжника, с писмо с обратна разписка и е върнато на подателя като
непотърсено, ако по делото не са налице други обстоятелства, от които може да
се направи извод за недобросъвестно поведение на получателя (Р-144-2012 г., ІІ
т.о.). Удостовереното от пощенския оператор отсъствие на адресат и неявяването
в пощенската служба за получаване на пратката не презумира недобросъвестно
поведение на получателя – укриване, отказ за получаване и пр., тъй като той не
е страна по договора между подателя и пощенския оператор (Р-41-2017 г., ІІ г.о.;
Р-148-2016 г., І т.о.).
Неоснователно
ищецът е претендирал права от обстоятелството, че уведомленията за извършената
цесия да били връчени на ответника. Вярно е, че ВКС приема за редовно
уведомяване, ако уведомленията са връчени на длъжника, заедно с исковата молба
и приложенията към нея и това е така, защото законодателят не е предвидил
конкретен, специален начин за уведомяването. Тази хипотеза обаче в случая е
неприложима, тъй като ответникът-длъжник е представляван в производството от
особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК. За разлика от
процесуалния представител на страната в гражданския процес, особеният
представител не би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими по
спорното право факти, вкл. и знанието за извършената цесия. Целта на закона е
длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е
носител на вземането и е невъзможно да бъде осъществена в хипотезата, когато
длъжникът се представлява от особен представител. Връчването на особен представител
не може да се приравни на връчване на ответника или на упълномощен от него
адвокат, именно поради невъзможността този особен представител да доведе до
знанието на длъжника узнатите факти и обстоятелства, релевантни за спорното
право. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата
страна произтича от акта на съда, с който той е назначен, като приложение
намират общите правила на чл.47, ал.6 ГПК, която се свързва с общото правило на
чл.29, ал.3 ГПК – ТР 6/2012 г. на ОСГТК, т.6. Тази представителна власт е
ограничена – арг. чл.29, ал.5 ГПК, от което следва, че особеният представител
не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с
промяна в материалното правоотношение. Няма основание по аналогия да се прилага
практиката на ВКС (Р-198-2019 г., І т.о.) за обявяването на предсрочна
изискуемост на вземането, тъй като тя (предсрочната изискуемост) представлява
изменение на договора, сключен между страните, в който те са постигнали
съгласие при настъпване на определени обстоятелства да възникне потестативното
право на кредитора за промяна на срока на договора. С договора за цесия обаче
се променя една от страните в материалното правоотношение, която промяна не
зависи от настъпването на обективни факти, предвидени в договора, респ. при
наличието на конкретни уговорки между страните. След като двата института –
този на предсрочната изискуемост и този на цесията - притежават множество
съществени разлики, е недопустимо по аналогия да се прилага разрешението,
дадено в посоченото решение на ВКС, касаещо
предсрочната изискуемост.
С
оглед на тези съображения въззивният съд намира, че длъжникът не е бил уведомен
за прехвърлянето на вземането на новия кредитор по предвидения в закона ред,
поради което цесията няма действие спрямо него. Затова той не дължи търсената
от него сума на този ищец. Предвид на това съдът намира, че предявеният иск се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до
същия извод, макар и по други съображения, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 837 от 11.06.2019 г., постановено по гр.дело №
2954/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: