№ 17961
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. А.
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110106370 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на [ фирма ] ЕАД, ЕИК , срещу А. Г. Ш., ЕГН
**********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо
ответника съответно за сумата от 22,87 лева – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.08.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет.,, ап., абонатен № , ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г., до окончателното
плащане, както и сумата от 5,99 лева – мораторна лихва върху главницата за периода
15.09.2020 г. – 20.03.2023 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16207/2023 г. по описа на СРС, 29 с-в.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през
исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима
месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия
период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на
топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки
отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За непогасените задължения за цена на доставената топлинна
енергия, както и лихва за забава в плащането в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила, като на ищеца са дадени
указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител, е подал писмен отговор на исковата молба, с който изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Релевира възражение за погасяване по
давност на претендираните суми.
С определение № 32416/09.08.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК, като трето лице – помагач на страната на ищеца [ фирма ] ООД. Третото лице –
помагач не изразява становище по основателността на исковите претенции.
1
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 16207/2023 г. на СРС, 29 състав, от което
се установява, че на 29.03.2023 г. [ фирма ] ЕАД е депозирала пред СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Г. Ш. за следните суми: 1./ 22,87
лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.08.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж. к. , бл. , вх., ет.,, ап., абонатен № , ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г., до окончателното плащане, 2./ 5,99 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. – 20.03.2023 г. В т. 12 от
заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през
периода м.05.2019 г. – м.08.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. ,
вх., ет.,, ап., абонатен № . Претендират се разноски в заповедното производство, вкл.
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
С разпореждане от 31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 16207/2023 г. на СРС, 29 състав, съдът е
постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски, както следва: 25,00 лева – държавна такса,
и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, при събрани данни от длъжностното лице по призоваване, че адресатът не живее на
адреса по справката в Национална база данни „Население“. С оглед последното и по
аргумент за противното от чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания на заявителя за
предявяване на установителен иск.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № , том ******, дело №
13393/1992 г. на нотариус В. А., видно от който на 28.08.1992 г. И. Л. Я. и Я. Г. Я. са
прехвърлили на ответника А. Г. Ш. правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент ., находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., /подробно
индивидуализиран/. Съгласно пункт 1, абзац първи, последно изречение от нотариалния акт,
прехвърлителите си запазват пожизнено и безвъзмездно ползване върху прехвърления
имот.
По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ,том ***, рег. № , дело № 0824/2019 г. на нотариус В. Б., видно от който
на 06.08.2019 г. А. Ш., чрез своя пълномощник И. Л. Я., е прехвърлил на Ю. И. Я.в правото
на собственост върху апартамент ., находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет.,.
С оглед на събраните по делото писмени доказателства, касаещи собствеността на
процесния имот, съдът приема за установено, че в периода от 28.08.1992 г. до 06.08.2019 г.
негов собственик е бил именно ответникът по делото А. Ш..
Видно от представения по делото протокол от проведеното на 02.09.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж. к. , бл. ,
вх., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с [ фирма] ООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на
етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение.
На 27.09.2002 г. е сключен договор между [ фирма ] ООД и етажната собственост с
адрес: в гр. София, ж. к. ", бл. , вх. А, по силата на който дружеството се е задължило да
достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на
топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни
след предоставяне на информация от [ фирма ] ЕАД за показанията на топломера за
отчетния период.
По делото е ангажиран Договор № /09.06.2020 г., сключен между [ фирма ] ЕАД –
възложител и [ фирма ] ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този
2
договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № /10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск за цена на потребена ТЕ изисква кумулативното
установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му
на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното
количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало
насрещно задължение за заплащане на уговорената цена.
Основателността на иска за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното от ответната страна възражение за давност в тежест
на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране
или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
3
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
След съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства, настоящият
състав формира извод за неизпълнена от ищцовото дружество доказателствена тежест
досежно първата материална предпоставка, включена във фактическия състав на главния иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Мотивите на съда за
това са следните:
От една страна, от приетия по делото като писмено доказателство Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № , том ******,
дело № 13393/1992 г. на нотариус В. А., се установява, че в действителност на 28.08.1992 г.
ответникът А. Г. Ш. е придобил правото на собственост върху топлоснабдения имот.
Последният е бил титуляр на правото на собственост на апартамент № . до 06.08.2019 г.,
когато се е разпоредил с вещното си право на собственост върху него в полза на трето,
неучастващо по делото лице, чрез договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № ,том ***** рег. № , дело № 0824/2019 г. на нотариус В.
Б.. Следователно, от така представените доказателства следва извод, че за част от исковия
период – за времето от 06.08.2019 г. до 30.08.2019 г., ответникът не е бил собственик на
процесния топлоснабден обект, което е самостоятелно основание за отхвърляне на
предявения иск за посочената част от исковия период. От друга страна, видно от
съдържанието на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка № , том ******, дело № 13393/1992 г. на нотариус В. А., и конкретно
пункт 1, абзац първи, последно изречение от него, прехвърлителите по обективираната в
този нотариален акт разпоредителна сделка са си запазили пожизнено и безвъзмездно
ползване върху прехвърления имот. При тези данни за учредено пожизнено вещно право на
ползване върху имота в полза на трети за настоящото производство физически лица, съдът
приема, че ответникът не е пасивно материално легитимиран да отговаря за претендираните
суми за доставена ТЕ до имота. Както се посочи, законовата регламентация, съдържаща се в
Закона за енергетиката, свързва качеството потребител с правото на собственост или
учредено вещно право на ползване, като от значение е реалното ползване на съответния вид
енергия. Този извод се налага от изричното разграничаване на хипотезата на учредено
вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляря на същото
като потребител на доставяната в имота ТЕ. Възприетото в специалния закон разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право
по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Ето
защо, когато за един имот има и учредено вещно право на ползване, потребител на ТЕ не е
голият собственик на имота, а титулярят на вещното право, който го упражнява. По делото
не се твърди и не се установява осъществяването на последващи юридически факти, които
да са довели до прекратяване на учреденото с нотариалния акт от 1992 г. ограничено вещно
право на ползване в полза на И. Л. Я. до извършения от последната отказ от това право
на 06.08.2019 г. /данни за което съдът извлича от отбелязания под т. 8 документ, представен
на нотариус В. Б. при нотариалното изповядване на договора за продажба от 06.08.2019 г./.
Поради това съдът приема, че последната е била негов носител, включително и в рамките на
частта от исковия период, в която ответникът А. Ш. е бил собственик на апартамент ., а
именно времето от 01.05.2019 г. до 05.08.2019 г., респ. вещният ползвател, а не ответникът, е
материално легитимираното лице да отговаря за разноските, свързани с неговото ползване в
посочения период. При така установеното и с оглед правилата за разпределение на
доказателствена тежест, съдът приема, че ищцовото дружество не е изпълнило възложената
му тежест да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
облигационна връзка между него и ответника в процесния период, поради което следва да
понесе процесуалните последици от това – арг. чл. 154 ГПК.
Недоказването качеството потребител на ТЕ обуславя извод, че ответникът А. Г. Ш.
не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения срещу него иск за цена на
ТЕ, поради което същият е неоснователен и подлежи на отхвърляне само на това основание.
Независимо от изложеното и за пълнота следва да се посочи, че предявеният главен
иск подлежи на отхвърляне и с оглед на основателността на своевременно релевираното в
срока по чл. 131 ГПК възражение за погасяване на процесното вземане по давност.
Мотивите за така формирания извод са следните:
4
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, и за тях се прилага тригодишната
давност.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 29.03.2023 г. /по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК/, поради което
извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на
29.03.2020 г. – по аргумент от чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В разглеждания случай предмет на
разглеждане са вземания за цена на доставена ТЕ за периода от 01.05.2019 г. до 30.08.2019 г.,
т. е. вземания, възникнали и станали изискуеми преди 29.03.2020 г. Поради което съдът
намира за изтекла погасителната давност досежно сумите, начислени за целия исков период.
Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период ОУ на
ищеца – тези от 27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г. и влезли в сила от 11.08.2016 г.,
месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ са платими в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнасят, поради което всички месечни задължения за
периода от м.05.2019 г. до м.08.2019 г., включени в исковия период, са обхванати от изтекла
тригодишна погасителна давност. Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното
количество ТЕ въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 3 от ОУ не
променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/.
Определянето на срок за изпълнение на задълженията в общи фактури, от който започва да
тече погасителната давност, няма действие по отношение на ответника – арг. чл. 20а, ал. 2
ЗЗД. Предвид изложеното съдът приема, че претендираната от ответника сума за доставена
ТЕ е погасени по давност, което представлява самостоятелно основание за отхвърляне на
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150,
ал. 1 ЗЕ.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорната
претенция за обезщетение за забава върху главницата.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ответникът. В случая, последният не
е сторил разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ фирма ] ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. №, срещу А. Г. Ш., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо
ответника за сумата от 22,87 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.08.2019 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет.,, ап., абонатен № , ведно със законната
лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г., до окончателното плащане, и
за сумата от 5,99 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. –
20.03.2023 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 16207/2023 г. по описа на СРС, 29 с-в.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на [
фирма ] ЕАД – [ фирма ] ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6