Р E Ш Е Н И Е
№ 61
гр.Плевен, 29.01.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 1258 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 648 от 02.10.2019 г., постановено по НАХД
№ 1399 по описа за 2019 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 19-0938-000421/01.02.2019 г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР - Плевен, с което
на Г.Б.П. ***, на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на
основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
/двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от ОД на МВР – Плевен, представлявана от К. Н. – Директор, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен
и необоснован. Посочва се, че при постановяването на решение районният съд е
приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
съставянето на АУАН, послужило като основание за издаване на обжалваното НП, и
е счел, че е нарушено правото на защита на административнонаказания субект,
както и че е ограничена възможността съдът да извърши проверка за
законосъобразност на акта. Твърди се, че посочването на 22.01.2018г. като дата
на нарушението в АУАН, а в НП е дата 22.01.2019г. е явна фактическа грешка, а
не съществено процесуално нарушение. В тази връзка се сочи, че при преглед на
съставения АУАН е видно, че същият отразява датата на съставянето общо шест
пъти, като в пет от тях е посочена датата 22.01.2019 г. Счита се, че изводът,
че допуснатото несъответствие е явна фактическа грешка, може да се изведе от
съставения протокол за ПТП с дата 22.01.2019 г., като същият е редовно
съставен, надлежно подписан от жалбоподателя П. и като такъв се ползва с
доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата посочени в него съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Сочи се, че такъв извод може да се направи и от
представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., удостоверяваща компетентността
на контролните органи, достоверната дата е видна и от ЗППАМ № 19-0938-000141/22.01.2019
г. Твърди се, че издаденото НП е с дата на извършване на нарушението –
22.01.2019 г., а извършената от контролните органи справка РСОД № 280 е
установила, че към дата 20.12.2018 г. процесният автомобил е бил спрян от
движение. Счита се, че посочването на различни дати в двата процесни акта в
действителност представлява съществено нарушение, единствено когато не са
налице други доказателства, от които може да се установи по безспорен начин
кога точно е извършено нарушението. Счита се, че правото на защита на
жалбоподателя П. не е нарушено, тъй като приобщените по делото доказателства
установяват безспорно датата на извършване на административното нарушение –
22.01.2019 г. и същата следва да се кредитира като достоверна, поради това, че не
е изведена по тълкувателен път, а на база цялата събрана доказателствена
съвкупност. Сочи се, че контролните органи безспорно са установили, че
процесният автомобил е спрян от движение, посредством извършена справка в АИС,
която е дала резултат за това обстоятелство и същото е станало повод
актосъставителят да ангажира отговорността на жалбоподателя П. за извършено
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Моли се да бъде отменено изцяло обжалваното
решение и да бъде потвърдено издаденото НП.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът ОД
на МВР – Плевен не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – Г.Б.П. се явява лично и счита
касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд за правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно наказателната отговорност на П. за това, че на 22.01.2019г. в
00:10часа в гр.Плевен, на кръстовището на бул.“Европа“ и ул.“Климент Охридски“ с
посока на движение към жк“Дружба“, като водач на л.а. Сузуки Суифт с рег.№ ***** извършва следното: 1. При движение с несъобразена
скорост с пътните условия при ляв завой губи контрол над автомобила и се блъска
в неподвижно препятствие (бордюр), като реализира ПТП с материални щети по
автомобила; 2. Автомобилът е спрян от движение към дата 20.12.2018г. (справка с
РСОД номер 380). Нарушенията са квалифицирани по чл.20 ал.2 и чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН, които
обуславят незаконосъобразност на НП. Счел е, че датата на нарушението, посочена
в акта, -22.01.2018г., не е посочена като дата на нарушението в НП, където е
отразено 22.01.2019г. В тази връзка е посочил, че следва да има пълна идентичност
между съдържанието на акта и това на наказателното постановление. Посочил е, че датата на извършване на
нарушението е част от главния факт в административно-наказателното производство
и се включва в предмета на доказване, тъй като е меродавния момент, който
законът свързва с възникване на отговорността на дееца. Посочил е още, че
датата е от съществено значение за определяне на сроковете по чл.34 от ЗАНН, за
които съдът следи служебно. Счел е, че констатираното представлява грубо
процесуално нарушение, с което е нарушено правото на защита на лицето. Посочил
е също, че предвид допуснатото не може да се кредитира за достоверна датата на
твърдяното от наказващия орган нарушение, поради което по същество е приел, че
не е доказано по делото кога е извършено нарушението. Относно нарушението на
чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП съдът е посочил и, че са представени доказателства, че за
процесният автомобил няма данни да е бил спиран от движение за периода от
20.11.2018г. до 21.01.2019г. т.е. е недоказано.
Решението на районния съд по отношение нарушението на
чл.20 ал.2 от ЗДвП е неправилно. От всички доказателства по делото следва
категоричен извод, че датата, на която е извършено деянието, квалифицирано като
нарушение на горната разпоредба, е 22.01.2019г. Последната е отразена както в
АУАН, така и в съставеният за настъпилото ПТП протокол. Същата е отразена като дата на извършване на
нарушението и в НП. Т.е. налице са доказателства, които по безспорен начин
установяват този задължителен елемент от предмета на доказване, а отразеното
при описание на обстоятелствата в АУАН като дата на нарушение 22.01.2018г.
представлява техническа грешка по отношение на годината. Предвид изложеното не
е допуснато съществено процесуално нарушение, което да ограничава правото на
защита на лицето. Тъй като съдът не се е произнесъл по съществото на спора - дали е извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, то следва решението в тази част да бъде отменено и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд Плевен, който да отговори на
въпросите има ли нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, извършено ли е то от П. и ако
да, виновно ли е извършено.
По отношение нарушението на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП правилно
районният съд е приел, че същото не е доказано. Събрани са доказателства, че от
20.11.2018г. до 21.01.2019г. няма данни автомобилът да е спиран от движение, което
опровергава изложеното в АУАН и НП, че същият е бил спрян от движение към дата
20.12.2018г. В подкрепа на извода са и свидетелските показания на св.А., от които се установява, че няколко пъти са правени
справки, като е даван различен резултат- спрян, съответно не е спиран от
движение автомобил. Ето защо решението в тази част следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 648 от 02.10.2019 г., постановено по
НАХД № 1399 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е
отменено Наказателно постановление № 19-0938-000421/01.02.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР - Плевен в частта, с което на Г.Б.П. ***, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 /двеста/
лева, за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд Плевен при съобразяване с указанията дадени в мотивите на
настоящето решение.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 648 от 02.10.2019 г.,
постановено по НАХД № 1399 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен в
останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/